КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 184 от 3.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 75/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева
чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ





--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. Й. Н., в качеството му на председател на Комисията, представляваща лицата, имащи права на дял по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ от имуществото на прекратеното ТКЗС - [населено място], [община], чрез пълномощника му адв. Н. А., срещу определение № 409/02.02.2012 г., по ч. гр. д. № 38/2012 г., по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 218/12.12.2011 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд Асеновград по заявление вх. № 5304/12.12.2011 г., с което се отказва нотариално действие - вписване на влязло в сила съдебно решение по искане на Н. Й. Н.

Като основание за допускане на касационния контрол се позовава на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като е изложил и процесуалноправния въпрос, който е от значение за конкретната хипотеза, свързан с това дали лицата, имащи права на дял по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ от имуществото на прекратеното ТКЗС - [населено място], [община], следва при молбата си за вписване на съдебно решение да се възприемат като правосубектно образувание или следва да се посочат всички лица с техните индивидуализиращи ги данни. По същество частният касатор развива оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

За да откаже поисканото вписване на постановеното съдебно решение, съдията по вписванията при Районен съд Асеновград е приел, че подлежащият на вписване акт не съдържа данни за трите имена и ЕГН на правоимащите по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ лица.

За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд е приел, че правоимащите по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ лица не са правосубектно образувание, а всички собственици на имуществото от прекратеното ТКЗС представляват надлежния молител за вписване на решението на ВКС. В случая молбата е била подадена само от едно лице, което не е едноличния собственик на имуществото, без да са посочени останалите правоимащи, а вписването следва да се извърши спрямо всички собственици на дялове по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Настоящият съдебен състав на ВКС, Първо гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение по поставения процесуалноправен въпрос.

Частният касационен жалбоподател е приложил едно определение на ВКС, което не е от кръга на задължителната практика и която е релевантна за допускане на касационното обжалване по т. 1. В подкрепа на твърдението за наличието на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК частният касатор е представил две определения - № 190/10.04.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 1984/2008 г. на ВКС, II г. о, което е ирелевантно към настоящата хипотеза, доколкото предмет на обсъждане на същото е въпросът за приложението на чл. 264, ал. 1 ДОПК към изходяща от лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ молба за вписване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и наличието или липсата на данъчни оценки на името на тези лица, а второто - № 1657/20.06.2011 г., по ч. гр. д. № 1608/2011 г., по описа на Пловдивски окръжен съд. Макар и релевантно към конкретната хипотеза, доколкото с него е разгледан идентичен с поставения в настоящото производство процесуалноправен въпрос, като изводите на съда по него са противоположни на тези, направени от въззивната инстанция в обжалвания съдебен акт, същото не следва да бъде разглеждано, тъй като липсват доказателства за влизането му в сила.

Въпреки изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че правилно и законосъобразно въззивната инстанция е оставила без уважение подадената частна жалба срещу отказа на съдията по вписванията да впише съответното съдебно решение.

Действително съгласно чл. 56, ал. 1, т. 4 ППЗСПЗЗ, определените по § 29, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ лица разполагат със специална законна представителна власт да извършват представителство на правоимащите по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ лица пред съдилищата, нотариатите и другите държавни органи. От друга страна обаче, тази законна представителна власт не изключва възможността липсата на имената, адресите и ЕГН на правоимащите по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ лица да е пречка за извършване на вписването на влязло в сила решение по дело, страна по което са тези лица. Не е достатъчно за извършване на вписването, с оглед изискванията на чл. 6, ал. 1, б. "а" ПрВп, да е налице съответната индивидуализация на лицата, представляващи правоимащите по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ лица, каквато е налице в настоящата хипотеза. Правоимащите по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ лица не са правосубектно образувание, поради което всички те са надлежния молител за вписване на съответното решение на ВКС, с посочване на необходимата им индивидуализация, каквато липсва в конкретната хипотеза. Това е така, доколкото вписването следва да бъде извършено по партидите на всички собственици на дялове по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, както с оглед целите и действието на самото вписване, така и с оглед нормите на чл. 46 и чл. 47 ПрВп.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 409/02.02.2012 г., по ч. гр. д. № 38/2012 г., по описа на Пловдивски окръжен съд.

Определението е окончателно.