КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 425 ОТ 18.12.2008 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 1516/2008 Г., Г. К., V Г. О. НА ВКС



Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
Членове: Надежда Зекова
Емил Томов

Изслуша докладваното от съдията Емил Томов ч. гр. дело № 1516/2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във чл. 473 от ГПК (отм.).
Образувано е по частна жалба на ЧСИ рег. № 831 Милкана М. срещу определение № 361 от 09.07.2008 г. по ч. гр. дело № 12/2008 г. на Русенския окръжен съд, с което по реда на чл. 473 от ГПК (отм.) е оставена без уважение жалбата срещу отказ на съдията по вписванията при Служба вписвания при РС да бъде разпоредено заличаване на възбрана.
Жалбоподателката, в качеството си на частен с. и., излага доводи за незаконосъобразност на постановеното определение, изтъква въпроса за установимите предпоставки и реда за доказването им при молба по чл. 31 от Правилника за вписванията за съществен, от значение за точното прилагане на закона.
Частната жалба е допустима по критерия на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията да разпореди отбелязване на заличаване на възбрана по реда на чл. 31 от Правилника за вписванията, въззивният съд на свой ред се е мотивирал от липсата на данни в молбата на ЧСИ рег. № 831 Милкана М. за това кой и с какъв акт е наложил самата възбрана, чието заличаване е поискано. Молбата е изхождала от частния с. и., в нея е било посочено единствено под кой номер е вписана възбраната, чия собственост е имота и кой е длъжника по изпълнителното дело. Изискано е да се посочи и акт, по силата на който възбраната е била наложена. В хода на производството, по настоящата жалба включително, съдебният и. поддържа, че не е негово задължение да представя доказателства в обсъжданата насока, Служба вписвания следва да прави проверката служебно.
Молбата на частния с. и. действително не е съдържала необходимите данни предвид проверката, която следва да бъде извършена преди нареждането за заличаване да бъде изпълнено. Предвид охранителния характер на производството, не може да се приеме, че съдията при Служба вписвания, а не лицето по чл. 31 от правилника следва да удостоверят материалните предпоставки за заличаване на възбраната. Заличаване е допустимо по нареждане на органа, който е наложил процесната мярка, респ. лицето, пред което е представена гаранция или обезпечение. Следователно, този, който упражнява нареждането по чл. 31 от ЗП, следва да удостовери съответното свое качество. В настоящия случай наредителят ЧСИ М. М. дори не е заявила, че го има. Въззивният съд е извършил изискуемата проверка на обстоятелствата по чл. 473 от ГПК като е констатирал, че не е изпълнено задължителното изискване, включително след указания в тази насока. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Съображенията на касатора във връзка с дължимостта на разноски и държавни такси, инцидентно повдигнати при обосновката по чл. 280, ал. 1 от ГПК, не следва да се обсъждат, тъй като нямат отношение към разрешения в случая процесуалноправен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на V г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 361 от 09.07.2008 г. по ч. гр. дело № 12/2008 г.. на Русенския окръжен съд

Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 55
гр. София, 03.02.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 309 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. К. С. и Х. Т. С. против определение № 17722/18.09.2015 г., постановено по гр.д.№ 11345/2015 г. от ІІ бр. въззивен състав на СГС.
Частната касационна жалба е процесуално допустима.
С обжалваното определение, въззивен състав на СГС е оставил без уважение частна жалба против отказ на съдия по вписванията за заличаване на вписана възбрана, като неоснователна.
Въззивният съд е приел, че наложената възбрана, чието заличаване се иска, е наложена като обезпечителна мярка с обезпечителна заповед от 05.04.2002 г., по гр.д.№ 572/2001 г. на СРС, 35 състав. Съдът е приел, че след като възбраната е наложена от съда като обезпечителна мярка, то нейното заличаване следва да се извърши само въз основа на влязлото в сила определение на съда, с което отменява обезпечението, предвид разпоредбата на чл.402, ал.3, вр. с ал.1 и 2 ГПК.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл единствено по един от поставените правни въпроси, а именно, по кой процесуален ред следва де се заличи възбрана, наложена като обезпечителна мярка, като впоследствие недвижимия имот е бил продаден на публична продан при положение, че обезпечителната мярка и възбраната е била вписана след насочване на изпълнението към имота и преди публичната му продан – по реда на чл.31, ал.2 П. или по реда на чл.402, арл.3 вр. ал.1 и 2 ГПК.
Отговора на правния въпрос се съдържа както в законовите и подзаконовите разпоредби, така и в цитираната от касатора съдебна практика, която обаче е неотносима към настоящия случай. При извършване на публична продан, съдебния изпълнител е длъжностното лице, което след приключването на изпълнителното производство и влизане в сила на постановлението за възлагане на имота следва да поиска от СВ заличаване на възбраната, като това следва да извърши дори и в случаите, в които възбраната е наложена като обезпечение на бъдещ или предявен иск. За третите лица, придобили права върху недвижимия имот след провеждането на публичната продан и въз основа на нея и издаденото постановление от съдебния изпълнител, съществува процесуалната възможност да искат от съдебния изпълнител да изпълни това свое правомощия, като при отказ на последния да стори това, за тях съществува процесуалната възможност да обжалват този отказ и по този начин да защитят правата си, свързани с тежестта върху имота, изразяваща се във вписаната възбрана в СВ. При отказ на съдия по вписвания да извърши заличаването, но по искане на длъжностно лице /съдебен изпълнител/, за това длъжностно лице също съществува процесуалната възможност да обжалване отказа. По отношение на наложена възбрана като обезпечение на иск, с определение на съд и издадена въз основа на определението обезпечителна заповед, вън от горната хипотеза, намират приложение правилата на чл.402 ГПК, като за трети лица, извън страните в обезпечителното производство, не съществува процесуална възможност да искат директно от СВ заличаване на вписаната като обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот. В тази насока липсва соченото противоречие на цитираната съдебна практика с възприетото от СГС с обжалваното определение.
По останалите правни въпроси, посочени в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, въззивния съд не е формирал правни изводи и не се е произнасял, поради което същите са неотносими към производството по допустимост на касационното обжалване, предвид разясненията, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, състава на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17722/18.09.2015 г., постановено по гр.д.№ 11345/2015 г. от ІІ бр. въззивен състав на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.