КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2

гр. София, 04.01. 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИДЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 585 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу определение № 2549 от 25.08.2011 г. по гр. д. № 1423/11 г. на Окръжен съд [населено място]. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Видно е от данните по делото, че с определение № 3825 от 08.12.2010 г. по гр. д. № 2361/10 г. Окръжен съд [населено място] е постановил обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп. д. № 201008080400368/10 на частен съдебен изпълнител З. Д.. Под № 229 том ХІІ вх. р. № 24866 съдия по вписванията извършил вписване на обезпечителната заповед, но чрез „налагане на възбрана” върху недвижими имоти. С определение от 06.07.2011 г. съдия по вписванията към Служба по вписванията [населено място] е отказал да уважи молбата на [фирма] и да заличи вписаната обезпечителна мярка. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на касатора срещу определението на съдията по вписванията. Изложил е съображения, че действително с издадената обезпечителна заповед не е наложена възбрана, но съдията по вписванията няма компетентността да прецени дали вписването е нищожно или недопустимо. Тъй като не били налице основанията по чл. 31 ПВ и чл. 402 ал. 3 ГПК - липса на издаден съдебен акт, отказът от заличаване на вписването бил законосъобразен.
В изложението към частната касационна жалба е формулиран въпрос може ли при извършено грешно вписване на наложена обезпечителна мярка съдията по вписванията да заличи вписването или следва да се предяви иск за нищожност или недействителност на вписването.
Процесуалноправния въпрос е съществен и има основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Вписването и заличаването на възбрани и други обезпечения са регламентирани в чл. 23 - 32 от Правилник за вписванията. Вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението. Материята е уредена и в Закон за кадастъра и имотния регистър. Според чл. 90 от ЗКИР, вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. С оглед на тази законодателна уредба, вписаното несъществуващо обстоятелство следва да бъде заличено само след издаден съдебен акт въз основа на успешно проведен иск. В този смисъл е и приетото в решение № 692 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 1934/10 г. на ВКС ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Предвид на изложеното определението е законосъобразно, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2549 от 25.08.2011 г. по гр. д. № 1423/11 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2549 от 25.08.2011 г. по гр. д. № 1423/11 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: