КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
С., 11,07,2012 г.

Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..…………………………...……, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 308 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 26498 от 8.ІІІ.2012 г. на „Д. Л.” – търговско дружество, учредено в Р. С. на 9.ХІ.2011 г. със сертификат № 099040, подадена против въззивното определение на Софийския градски съд, ТК, от 22.ІІ.2012 г., постановено по гр. д. № 2370/2012 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този чуждестранен търговец срещу определение на съдия по вписванията при Софийския районен съд от 23.І.2012 г., с което последният е отказал да впише нотариален акт № 7, т. І, рег. № 162, по нот. дело № 4/2012 г. по описа на нотариус № 508 за придобиване в патримониума на частния касатор на недвижим имот /офис-сграда/ в [населено място], район „К.”.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон /чл. 3, ал. 1, т. 5, б. „в” Закона за регистър Б./, поради което се претендира касирането му. Инвокиран е довод, че ако притежаването на недвижими имущество в страната от страна на чуждестранно юридическо лице е задължително предварително условие за неговото вписване в регистър Б., то отказът на съдията по вписванията при СРС да впише нотариалния му акт за придобиване на такова по съображението, че търговецът настоящ частен касатор нямал Е. (единен идентификационен код), бил абсолютно необоснован – в противоречие с правилата на формалната логика.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК чуждестранното търговско д-во „Д. Л.” обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение СГС се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно този за допустимостта на изискването за посочване на Е. на чуждестранно лице - без съобразяване на относимите към такъв случай на придобиване на недвижим имот в страната разпоредби на закона за регистър Б..
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, настоящата частна касационна жалба на д-вото „Д. Л.”, учредено в република С. на 9.ХІ.2011 г. със сертификат № 099040, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – „когато законите са непълни, неясни или противоречиви”, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, при отчитане настъпилите в законодателството и обществените условия промени.
Към разрешението на процесния случай са били едновременно приложими разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 5 от закона за регистър Б., както и на чл. 6, ал. 1, б. „а” in fine от правилника за вписванията – в действащата понастоящем редакция на този текст от 1.ІІІ.2008 г. Посочената разпоредба на издадения на основание чл. 116 ЗС Правилник за вписванията съдържа изискване в съдържанието на всеки един нотариален акт за придобиване на недвижим имот да е посочена фирмата, седалището „и кодът по Б., съответно Е., на местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Р. България”. Докато чл. 3, ал. 1, т. 5 от закона за регистър Б. предвижда, че в същия регистър се вписват чуждестранни юридически лица, които или осъществяват стопанска дейност в страната, „вкл. и чрез място на стопанска дейност или определена база или обект”, или „чието ефективно управление е на територията на страната”, „или които притежават недвижимо имущество в страната”. Следователно противоречието между двете разпоредби се проявява в това, че ако вещнотранслативният ефект, т.е. придобиването на недвижими имот чрез сделка, настъпва с факта на изповядването й пред нотариус, то липсата в съдържанието на изготвения от последния нот. акт на точно посочен Б., респ. Е. на приобретателя на имота, става пречка този нотариален акт да бъде вписан.
Наличието на констатираното противоречие обуславя допустимост на касационния контрол към процесния случай.
Разгледана по същество частната касационна жалба на регистрираното в Р. С. чуждестранно юридическо лице е основателна.
Съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Ето защо, след като единственото условие чуждестранно юридическо лице (което не осъществява стопанска дейност в страната, нито ефективното му управление се намира на нейна територия) да бъде вписано в регистър Б., е то да „притежава недвижимо имущество” в Р. България, в процесния случай вместо разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. „а”, изр. последно от Правилника за вписванията, приложение ще следва да намери чл. 3, ал. 1, т. 5, б. „в” от закон за регистър Б. и нотариалният акт, удостоверяващ това, че „Д. Л.” с регистрация в Р. С. от 9.ХІ.2011 г. притежава недвижим имот в [населено място], да бъде надлежно вписан. Този извод налага атакуваното въззивно определение на СГС, както и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията при СРС да бъдат отменени, като делото се върне на последния за вписване на горепосочения нот. акт, легитимиращ настоящия частен касатор като притежател на недвижим имот на територията на страната.
Постъпила е и молба с вх. № 5374/29.V.2012 г. на частния касатор „Д. Л.”, в която се посочва, че дължимата за настоящето частно касационно пр-во държавна такса в размер на 15 лв. е била надлежно внесена по делото с банково бордеро от датата 4 май 2012 г., но погрешно преди това са били внесени други две държавни такси по с/ка на ВКС: в размер на 30 лв. – с вносна бележка от 6.ІІІ.2012 г., както и в размер на 15 лв. – с вносна бележка от 14.ІІІ.2012 г. поради това се претендира връщане на сума в размер общо на 45 лв. /четиридесет и пет лева/. Видно от изготвената служебна справка от счетоводството на ВКС е, че от страна на чуждестранното юридическо лице „Д. Л.” по сметката на този съд за държавни такси са били преведи общо три суми, съответно на датите 7 и 14 март 2012 г. – в размер на 30 лв. и на 15 лв., а също и на 7.V.2012 г. – в размер на 15 лв. Съгласно чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за частна жалба по гражданско дело се събира такса 15 лв. Следователно останалите две такси в размер общо на 45 лв. (30 лв. + 15 лв.) са били погрешно внесени и, като неизползвани, подлежат на връщане по посочената в молбата на чуждестранното юридическо лице сметка в [фирма].

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ въззивното определение на Софийския градски съд, ТК, от 22.ІІ.2012 г, постановено по гр. дело № 2370/2012 г., КАКТО И потвърденото с него определение от 23.І.2012 г., постановено от съдия по вписванията при СРС, с което е било отказано вписването на нотариален акт № 7, том І, рег. № 162, нот. дело № 4/2012 г. на нотариус № 508.
В Р Ъ Щ А делото на съдията по вписванията при Софийския районен съд за извършване вписването на нот. акт № 7, том І, рег. № 162, по нот. дело № 4/2012 г. на нотариус № 508.
ДА СЕ ПРЕВЕДЕ СУМА В РАЗМЕР на 45 ЛВ. /четиридесет и пет лева/, представляваща неизползвана държавна такса, от сметката на Върховния касационен съд за държавни такси по с/ка на „Д. Л.” /с регистрация в Р. С./, която това чуждестранно юридическо лице притежава в [фирма], а именно: I.-[банкова сметка]; B.-R..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 308 по описа за 2012 г.