КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 25 Сеп 2020, 06:26

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Сервитутно право по смисъла на чл.193 от ЗУТ
Ново мнениеПубликувано на: 05 Юли 2012, 10:14 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 20 Авг 2010, 22:50
Мнения: 41
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 53

гр.София, 05.02.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 589 по описа за 2009 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „В” ЕАД-гр. Бургас срещу определение № 338 от 11.08.2009 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 389 от 2009 г., с което е потвърден отказ № 354 от 09.07.2009 г. на съдия по вписванията при С. по вписванията- гр. Б. към А. по вписванията да извърши вписване на договор от 09.07.2009 г., сключен между Т и канализация” ЕАД- гр. Б..

В частната жалбата се излагат съображения за неправилност на този съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК- жалбоподателят счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е произнасянето на ВКС по въпроса за тълкуването на разпоредбата на чл.193 от ЗУТ и по-конкретно дали учредяването на сервитута по чл.193 от ЗУТ за изграждане на отклонение от общата мрежа на техническата инфраструктура може да бъде в полза на лице, което не е собственик на съседен имот, а е В и К оператор.

При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за определението на Бургаския окръжен съд на 16.09.2009 г., а частната жалба е подадена на 23.09.2009 г./.

Същата е подадена срещу определение на съд, с което е дадено разрешение по същество на охранително производство и се прегражда неговото развитие. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК касационното обжалване на това определение би било допустимо, само ако са налице някои от посочените в чл.280, ал.1 от ГПК основания.

В случая поставения от жалбоподателя въпрос /дали сервитутът по чл.193 от ЗУТ за изграждане на отклонение от общата мрежа на техническата инфраструктура може да бъде учреден в полза на лице, което не е собственик на съседен имот, а е В и К оператор/ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като касае приложението на правна норма /разпоредбата на чл.193 от ЗУТ/, по която няма съдебна практика и която очевидно е неясна и се нуждае от тълкуване от ВКС, тъй като се прилага по различен начин от съдиите по вписванията и съдилищата в страната. Поради това касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд следва да се допусне.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да потвърди отказа на съдията по вписванията да впише договора от 09.07.2009 г., сключен между Т и К” ЕАД-гр. Бургас, по силата на който Т. М. е учредил право на „В” ЕАД- гр. Б. да прокара водопровод през собствения му имот, въззивният съд е приел, че този договор не подлежи на вписване, тъй като с него не се учредява сервитутно право по смисъла на чл.193 от ЗУТ- тъй като сервитутът по чл.193 от ЗУТ предполага договор между собствениците на два съседни имота, а в случая „В” ЕАД- гр. Б. не е собственик на имот в съседство с този на Т. М.

Това определение е правилно поради следното: Съгласно чл.193 от ЗУТ, правото да се прокарват отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в чужди имоти се учредява с договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите им. Тъй като по своята същност това право е поземлен сервитут, разпоредбата на чл.193 от ЗУТ следва да се тълкува в смисъл, че то може да се учреди с договор между собствениците на служещия имот /имот, който е обременен от това сервитутно право/ и на господстващия имот /имот, в чиято полза е учредено това право/. То не може да бъде учредено с договор между собственика на служещия имот и В и К оператора, който ще изгради отклонението от общата мрежа, тъй като това би противоречало на същността на поземлените сервитути, които по сегадействащото ни право са ограничени вещни права, изразяващи се в тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ, който принадлежи на друг собственик /в този смисъл е легалното определение за поземлен сервитут в чл.103 от Закона за водите/.

Изводът, че сервитутът по чл.193 от ЗУТ не би могъл да се учреди в полза на В и К оператора съответства и на правната уредба на реда и начина на изграждане на водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения в урбанизираните територии, дадена в глава четвърта, раздел IV от ЗУТ /чл.83-88/ и в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн.в ДВ бр.88 от 2004 г. Съгласно чл.83 и чл.84 от ЗУТ, водопроводните и канализационни мрежи и съоръжения се изграждат по одобрени проекти в съответствие с общите и подробни устройствени планове и се проектират като улични мрежи при спазване разпоредбите на глава четвърта, раздел II от от ЗУТ, а водопроводните и канализационни инсталации на недвижимите имоти се включват към тези мрежи със сключване на договор за присъединяване между потребителя и експлоатационното дружество, при условия и ред, определени в наредба на МРРБ. А съгласно чл.15 от горепосочената Наредба № 4 от 14.09.2004 г., издадена именно на основание чл.84, ал.3 от ЗУТ, когато за осъществяване на присъединяването поради техническа и/или конструктивна необходимост се налага в чужд имот да се изградят водопроводни съоръжения, необходими за водопрекарване във връзка с водоснабдяването на съседни имоти /какъвто е и настоящия случай/, собственикът на служещия поземлен имот учредява право на водопрекарване при условията и по реда на чл.193 от ЗУТ в полза на собствениците на водоснадбяваните имоти. Във всички други случаи се забранява изграждането на водопроводни и канализационни мрежи през чужд имот / в този смисъл чл.18, ал.1, т.6 и чл.24, ал.4, т.1 и 3 от наредбата/. Тоест, горепосочената наредба също не предвижда възможност за учредяване на сервитут по чл.193 от ЗУТ в полза на В и К оператора, а изрично посочва, че в този случай се учредява сервитут в полза на собствениците на имотите, които ще бъдат водоснабдявани с изграждането на водопровода в чужд имот.

Обстоятелството, че по реда на чл.193 от ЗУТ не може да се учредява сервитут в полза на В и К оператора съответства и на правната уредба в специалния за случая Закон за водите. Съгласно чл.112 от него, правото на водопрекарване през чужд имот се учредява в полза на всеки, който има постоянна или временна нужда от това, със споразумение на собствениците на господстващия и на служещия имот, а ако такова не може да бъде постигнато- с акт на органа по чл.52, ал.1, т.3, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот.

Действително, нашето право познава т.нар. квазилични сервитути- сервитути, които се учредяват в полза на определени лица с оглед обслужване на извършваната от тях дейност, а не в полза на лица, които са собственици на т.нар. „господстващи имоти”. Такива са сервитутите по чл.64 от Закона за енергетиката, които възникват по силата на закона или се учредяват в полза на енергийните предприятия, сервитутите на преминаване и на изграждане на мрежи и отклонения от тях в полза на предприятието, осъществяващо електронни съобщения по чл.288 от Закона за електронните съобщения от 2007 г., сервитутите по чл.16 по Закона за горите за прекарване през гори и земи от горски фонд-частна държавна собственост на телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и други линии, подземни водопроводи, канализации, кабели и други елементи на техническата инфраструктура в полза на операторите на тази инфраструктура. Тези сервитути обаче са изрично уредени в горепосочените закони, като в полза на В и К операторите има предвиден сервитут на прокарване на водопроводи и канализация само в горите и земите от горския фонд-частна държавна собственост /по реда на чл.16 от Закона за горите/, но не и върху частни поземлени имоти по ЗУТ, по Закона за водите или по друг нормативен акт. Поради това и доколкото вещните права са строго лимитирани /numerus clauses- само тези, посочени в закон/, следва да се приеме, че в полза на В и К операторите не съществува по закон възможност и не би могло да се учреди сервитутно право на водопрекарване или на изграждане на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура в чужд поземлен имот /с изключение на имот, представляващ гора или земя от горския фонд-частна държавна собственост/.

Възможно е, в случая да се касае за пропуск на законодателя да уреди такова квазилично сервитутно право в полза на В и К операторите в специалния за случая Закон за водите, но този пропуск не може да бъде преодолян с разширително превратно тълкуване на чл.193 от ЗУТ, в който изрично е посочено, че сервитутът по чл.193 от ЗУТ възниква по силата на договор между собствениците на съседните имоти- следователно в полза на имота, който ще има полза от изграждането на водоснабдителната система в чужд имот /имотът, който ще бъде водоснабден/.

С оглед на гореизложеното сключеният на 09.07.2009 г. договор между „В” ЕАД-гр. Бургас и Т. М. М. не е за учредяване на сервитутно право в полза на „ В и К”- гр. Б. по смисъла на чл.193 от ЗУТ, а има само облигационен характер, поради което този договор не подлежи на вписване. Ето защо определението на Бургаския окръжен съд, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията да впише този договор, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение


О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 338 от 11.08.2009 г. на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 389 от 2009 г.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 338 от 11.08.2009 г. на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 389 от 2009 г., с което е потвърден отказ № 354 от 09.07.2009 г. на съдия по вписванията при С. по вписванията- гр. Б. към А. по вписванията да извърши вписване на договор от 09.07.2009 г., сключен между „ канализация” ЕАД- гр. Б. и Т. М. М.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Сервитутно право по смисъла на чл.193 от ЗУТ
Ново мнениеПубликувано на: 09 Окт 2015, 15:18 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 270
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№267
гр. София, 08.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4088 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 577 от ГПК, вр. чл. 32а ПВ.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу определение № 3269/24.06.2015г., постановено по ч.гр.д. № 1424/2015г. на Пловдивски окръжен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу определение от 04.05.2015г. на съдията по вписванията при Пловдивски районен съд, с което е отказано вписване на договор за учредяване право на преминаване, сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи, на 29.04.2015г. между [фирма] и [фирма].
Жалбоподателят счита определението за неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поставя два правни въпроса, по които липсва съдебна практика и спрямо тях се поддържа основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК: 1/ допустимо ли е учредяване на вещно право на преминаване през самостоятелен обект в сграда и по-конкретно в случай, че два съседни самостоятелни обекта са собственост на различни лица и до единия от тях липсва достъп; 2/ приложима ли е разпоредбата на чл. 192, ал.1 ЗУТ за самостоятелни обекти, построени в два съседни поземлени имота, когато по отношение на единия от самостоятелните обекти липсва достъп.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
[фирма] е сезирало Службата по вписвания [населено място] с молба за вписване на договор за учредяване на право на преминаване върху недвижим имот, сключен на 29.04.2015г. между дружеството молител и друго дружество - [фирма], ЕИК[ЕИК]. Договорът е сключен в изискуемата от чл. 192, ал.1 ЗУТ форма - с нотариална заверка на подписите. По силата на договора Ей Ем Д. инвестмънт” О. учредява в полза на [фирма] безсрочно и безвъзмездно право на преминаване през собствения си недвижим имот с идентификатор 56784.524.11.2.40, което преминаване да обслужва собствения на приобретателя самостоятелен обект с идентификатор 56784.524.10.4.33. Посочено е в договора, че дружеството-учредител е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 56784.524.11.2.40 по кадастралната карта на [населено място], представляващ гараж в сграда, с площ 1 100.30 кв.м., построен в жилищна сграда „Бизнес и търговски център-2” на [улица] [населено място], на етаж -1, който самостоятелен обект-паркинг се приобщава към паркинга на съществуващата сграда „Бизнес и търговски център”. Дружеството [фирма] е собственик на 94,6% ид.ч. от подземен паркинг, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784.524.10.4.33, построен в жилищна сграда „Бизнес и търговски център”, към който самостоятелен обект е приобщен паркингът на сградата „Бизнес и търговски център-2”. В договора е посочено, че съгласно строителната документация и документите за собственост двата обекта са функционално свързани, проектирани са и са построени като един общ обект, който обаче е нанесен в Службата по геодезия, картография и кадастър-П. като два самостоятелни обекта. Сключването на договора е обосновано от факта, че обектът, собственост на [фирма], няма самостоятелен вход и достъпът до него може да се осъществи само и единствено през входа на другия обект, собственост на [фирма].
С определение от 04.05.2015г. съдията по вписванията при Пловдивски районен съд е отказал вписване на договора на основание чл. 32а, ал.1, пр.2 от Правилника за вписванията и чл. 192, ал.1 и 7 ЗУТ. Изложил е съображения, че въпреки наименованието си, договорът няма за предмет ограниченото вещно право на преминаване през чужд поземлен имот по чл. 192, ал.1 ЗУТ, тъй като не се отнася за поземлени имоти, а за самостоятелни обекти в сграда и в този случай облекчената форма за сключване на договора по чл.192, ал.1 ЗУТ не може да се прилага. В обобщение е приел, че договорът не е акт, подлежащ на вписване, по чл. 112,б.”а” ЗС и чл. 4,б.”а” от ПВ.
Пловдивски окръжен съд с обжалваното определение е потвърдил отказа съдията по вписванията. Възприел е изцяло съображенията, че договорът по чл. 192, ал.1 ЗУТ, с който се учредява право на преминаване, може да има за обект само поземлен имот, но не и самостоятелен обект в сграда. Посочил е, че сервитутите, като ограничени вещни права, са изчерпателно изброени от закона и не могат да съществуват такива, извън изрично уредените.
При горните решаващи изводи на въззивния съд е видно, че формулираният от касатора въпрос: допустимо ли е учредяване на вещно право на преминаване през самостоятелен обект в сграда и по-конкретно когато два съседни самостоятелни обекта са собственост на различни лица и до единия от тях липсва достъп, е определящ за изхода на спора. Тъй като не се установява наличие на съдебна практика по този въпрос, то са налице законовите предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Съществуването на сервитутът като ограничено вещно право, е наложено от необходимостта да се осигури използването на недвижимите имоти и реализирането на предназначението им. Сервитутът може да бъде определен като тежест, наложена върху един недвижим имот, за служенето и в полза на друг недвижим имот, т.е. той може да съществува само върху недвижим имот - земя или сграда. В действащото законодателство липсва обща уредба на сервитутите, каквато е имало в отменения Закон за имуществата, собствеността и сервитутите, а законодателят урежда в отделни закони различни видове сервитутни права. Едно от тях е правото на преминаване по чл. 192 ЗУТ. Първата алинея на разпоредбата урежда договорното учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот, като изисква сключване на писмен договор с нотариална заверка на подписите. Изхождайки от горепосочените принципни постановки за същността на сервитута, употребеното понятие поземлен имот не следва да се тълкува буквално, единствено в смисъла на §5, т.2 от ДР на ЗУТ като част от територията, определена с граници според правото на собственост. Необходимост от преминаване през чужд имот за осигуряване на достъп до свой имот може да възникне както по отношение на поземлен имот, разбиран като част от земната повърхност, така и по отношение на всеки друг недвижим имот, включително самостоятелен обект, изграден в поземлен имот. Няма разлика в съдържанието и правното действие на правото на преминаване в двата случая, което да обуславя различна форма на договора за учредяване на това право. Касае се по-скоро до несъвършена редакция на закона. С оглед на това следва да се приеме, че правото на преминаване може да се учреди и върху недвижими имоти, построени в поземлен имот.
Горното разрешение сочи на неправилност на обжалвания съдебен акт. В конкретния случай правото на преминаване е учредено между дружества, които са собственици на подземни паркинги /гаражи/, изградени по начин, че достъпът до единия се осъществява през другия. Хипотезата е напълно аналогична на тази, при която достъпът до поземлен имот се осъществява през друг поземлен имот. Поради това и при постигнатото съгласие на собствениците, те могат да се възползват от предвидената в закона облекчена форма на договора.
Изложеното обосновава отмяна на обжалваното определение на Пловдивски окръжен съд и на отказа на съдията по вписванията, при което следва да се постанови извършване на исканото вписване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3269 от 24.06.2015г., постановено по ч.гр.д.№ 1424/2015г. на Пловдивски окръжен съд.
ОТМЕНЯ посоченото определение № 3269 от 24.06.2015г., постановено по ч.гр.д. № 1424/2015г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него определение от 04.05.2015г. на съдия по вписванията при Пловдивски районен съд, с което е отказано вписване на договор за учредяване право на преминаване, сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи, на 29.04.2015г. между [фирма] и [фирма] и вместо него постановява:
ДА СЕ ВПИШЕ договор за учредяване право на преминаване, сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи, на 29.04.2015г. между [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма], ЕИК[ЕИК].
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Пловдивски районен съд за извършване на необходимите действия по вписването.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов