КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 351
София.30.07.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юли, две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател : П. С.
Членове : З. Р.
З. П.

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията З. П.
ч. гр. дело №262/2012г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. М., срещу определение №966 от 04.04.2012 год. по гр.дело №854/2012г. на В. окръжен съд, с което е потвърден отказ №100 от 07.03.2012 г. на съдия по вписванията, Служба по вписванията, [населено място], за вписване на законна ипотека. С обжалваното определение е прието, че не е представена декларация, изискуема по чл.264 ДОПК за липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Това е пречка за вписването на законната ипотека.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по правния въпрос относно това дали разпоредбите на чл.168, ал.1 ЗЗД и чл.264, ал.1 ДОПК могат да се приложат едновременно и дали не се изключват взаимно. Твърди, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Повдигнатият от жалбоподателя въпрос не може самостоятелно да обуслови допускане касационно обжалване на определението. Въззивният съд е приел съобразно трайната съдебна практика, че разпоредбите на чл.168, ал.1 ЗЗД и чл.264, ал.1 ДОПК не се изключват взаимно, тъй като първата посочва случаите, при които се учредява законна ипотека, а втората съдържа изричното изискване да бъде представена декларация на ипотекарния длъжник за липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Освен това тези разпоредби са от нормативни актове, които не са от една и съща степен и не са в съотношение специален към общ закон, поради което действат едновременно.Приложената съдебна практика не касае идентични или сходни случаи, а приложимостта на §8ПЗР ЗИД ЗСПК при вписване на законна ипотека по искане на АСК. Освен това вторият решаващ извод на въззивния съд е за това, че искането за вписване на законна ипотека се прави от кредитора по договора за покупко-продажба на процесния имот две години след нотариалното изповядване на сделката и то след падежа, поради което не може да се направи извод дали съществува вземането и дали имотът се намира в патримониума на длъжника. С тежести може да се обременява само собствен имот и е недопустимо по този ред да се ограничава чужда правна сфера.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №966 от 04.04.2012 год. по гр.дело №854/2012 г. на В. окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 120
София, 17.02.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №819/2014 година.

Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№693/04.02.2014 г., подадена от Р. С. И. от [населено място], приподписана от адв. Ц. К., против определение №44/27.01.2014 г. по ч.гр.д.№748/2013 г. по описа на Ш. окръжен съд.
С обжалваното решение въззивната инстанция е потвърдила определение от 12.12.2013 г. на съдията по вписванията при Ш. районен съд, с което е постановен отказ за вписване на законна ипотека с длъжник Е. А. М., по молба, вх.рег.№9265/12.12.2013 г. на Р. С. И. от [населено място], дажба №100, т.ІV, рег.№13271, д.№647 от 05.7.2006 г. и постановява вписването му в службата по вписванията.
Ш. окръжен съд е приел, че безспорно законната ипотека подлежи на вписване/ чл.168, ал.2 ЗЗД/, като в разпоредбата на чл.168, ал.1 ЗЗД законодателят е изброил лицата, в полза на които може да бъде учредена законна ипотека: в полза на отчуждителя на недвижим имот – върху отчуждения имот, за обезпечение на вземанията му по договора в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела – върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване. Прието е също така, че молителката и частната жалбоподателка в настоящото производство не се явява нито отчуждител на недвижими имот, нито съделител, поради което не е легитимирана да иска вписването на законна ипотека в нейна полза върху имота. Отчетено е, че в прехвърлянето на вземането на продавача молителката не придобива качеството на отчуждител на недвижим имот, както и че продавачите към момента на сключване на покупко-продажбата по сочения нотариален акт, както и по-късно – до възлагане на вземането, не са били вписали законна ипотека в своя полза. Поради това е направен решаващ извод, че такова обезпечение не е преминало в патримониума на молителката при принудителната цесия, както и че вземането се прехвърля от цедента на цесионера в състоянието и с всички негови принадлежности, предимства и недостатъци към датата на сключване на договора за цесия.
Освен това са изложени изводи, че съгласно чл.264, ал.1 ДОПК, вписването на ипотека се допуска след представяне на писмена декларация от ипотекарния длъжник, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, като наличието или липсата на непогасените данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка, както и че декларациите не могат да се заместят с друг вид документи.
Досежно изложените изводи въззивната инстанция се е позовала съответно на определение №496/06.10.2009 г. по ч.т.д.№442/2009 г. на І т.о., на ВКС, и определение №351/30.7.2012 г. по ч.гр.д.№262/2012 г. на ІІ г.о., на ВКС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице материалноправен въпрос, а именно “Прехвърля си се правото на отчуждителя на недвижим имот по чл.168, ал.1, т.1 ЗЗД, за учредяване на законна ипотека при прехвърляне на вземането му по отчуждителния договор на основание чл.150 ЗЗД ?”, и въпроса “Следва ли да се впише законна ипотека при липсата на декларации по чл.264 ДОПК, при положение, че липсата на публични задължения се установява с официални свидетелстващи документи, ползващи се с материална доказателствена сила ?”. И за двата въпроса частната касационна жалбоподателка сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок.
Първият от поставените въпроси, който формира решаващите изводи на въззивната инстанция, макар и непрецизно поставен, се свежда до това “Дали суброгиралото се в правата на кредитора трето лице разполага с възможността да иска вписване на законна ипотека в своя полза за обезпечаване на вземането си?”. По този въпрос е даден отговор в определение №496/06.10.2009 г. по ч.т.д.№442/2009 г., а именно че “Третото лице, погасило задължението на длъжника, се суброгира в съществуващите акцесорни права на кредитора към този момент, каквито са учредените договорни ипотеки и залози, но не може да се суброгира в нереализираното потестативното право на кредитора да иска учредяване на законна ипотека за обезпечаване на вземанията си. Това право е признато от закона само на определена категория кредитори с оглед особения характер на вземанията им, поради което то се явява и непрехвърлимо.” Обжалваното определение е постановено в съответствие с цитираната практика на ВКС.
Вторият от поставените също е съществен, но не е решаващ в това производство, предвид липсата на предпоставките по чл.168, ал.1 ЗЗД и отговора на първия въпрос. Поради това отговор на него не следва да бъде даван.
Предвид изложеното въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №44/27.01.2014 г. по ч.гр.д.№748/2013 г. по описа на Ш. окръжен съд, по частна касационна жалба, вх.№693/04.02.2014 г., подадена от Р. С. И. от [населено място], приподписана от адв. Ц. К..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: