КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ



София,............... 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА


изслуша докладваното от съдият Бранислава Павлова частно гражданско дело № 309/2010 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.274 ал.З т.2 ГПК.
*******е обжалвала определението на*** окръжен съд № 378 от 07.08.2009г. по гр.д.№ 528/2009г., с което е потвърдено определение №50 на съдията по вписванията при **** районен съд от 30.06.2009г. , с което е отказано вписването на нот.акт №76 т.П рег.№ 7572 дело № 255/20.06.2009г. за поправка на нотариален акт за дарение.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд по чл.274 ал.З т.2 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ал.З т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията да впише нотариален акт за поправка на предходен нотариален акт Пернишкият окръжен съд е приел, че при липса на изрични правила в ГПК , следва да намери приложение общата логика на закона , който предвижда възможност за поправка на очевидни фактически грешки - неправилно изписване на цифри, имена и др. без да се засяга съдържанието на акта.
Когато става въпрос за волята на страните , грешката при сключването на договора е основание за унищожаването му , а това може да стане само по исков ред. Преценката която прави съдията по вписванията по чл.32а от Правилника за вписванията според въззивния съд се отнася за всички изисквания на закона.
Това становище на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС. В представеното с жалбата пред въззивния съд * определение на ВКС, ТК № 366 от 10.06.2009г. по ч.т.д.№ 379/2009г. е прието, че отказът по чл.32а от Правлника за вписванията може да се основава само на такива нарушения на закона, които са свързани с изискванията за форма на нотариалния акт, други изискванията на закона, относими към вписването или ако самият акт не подлежи на вписване, следователно е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и частната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество.
Настоящият състав на ВКС намира за правилно тълкуването на чл.32а от Правилника за вписванията в определение № 366 от 10.06.2009г. по ч.т.д.№ 379/2009г. Дейността по вписванията е уредена детайлно с Правилника за вписванията и в него са посочени конкретните изисквания на които следва да отговарят актовете, подлежащи на вписване. Съгласно чл.6 от Правилника за вписванията те трябва да съдържат пълни индивидуализиращи данни за страните - трите имена, ЕГН, адрес, а за, юридическите лица - фирма, организационна форма и седалище/дата и място на съставяне на акта, описание на имота , цената му съответно удостоверявания материален интерес. Изисквания са предвидени и за вписване на исковите молби, ипотеки, особени залози, възбрани и др. Съдията по вписванията има правомощията по чл.280 от Закона за съдебната власт да разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и да се произнася за издаването на справки и удостоверения, както и да извършва нотариални и други действия, предвидени със
закон. Следователно разпоредбата на 32а от Правилника за вписванията следва да се свърже единствено с тези правомощия и не може да се тълкува разширително като се даде право на съдията по вписванията да проверява по същество дейността на нотариуса от гледна точка на законосъобразност на нотариалното удостоверяване. В
случая вписването е отказано по съображение, че се променя волята на договарящите, формирана в първия нотариален акт, което не е свързано с изискванията на чл.6 от Правилника за вписванията. С оглед на
изложеното обжалваното определение, както и отказът на съдията по вписванията следва да се отменят и да се постанови вписване на нотариалния акт.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пернишкия окръжен съд № 378 от 07.08.2009г. по гр.д.№ 528/2009г.,
ОТМЕНЯВА определението на ****** окръжен съд № 378 от 07.08.2009г. по гр.д.№ 528/2009г. и потвърденото определение №50 на съдията по вписванията при ***** районен съд от
30.06.2009г. , с което е отказано вписването на нот.акт №76 т.П рег.№ 7572 дело № 255/20.06.2009г. за поправка на нотариален акт за дарение и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ нот.акт №76 т.П рег.№ 7572 дело № 255 от 30.06.2009г. на нотариус ****с район на действие Районен съд гр.***, вписан под № 141 от Регистъра на/Нотариалната камара.

Определение № 579 от 9.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 549/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
--------------------------------------------------------------------------------
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна жалба на "Д" А. - гр. С. срещу Определение № 4* от 7.V.2009 г. по ч. гр. д. № 3700/2009 г. на СГС, IV-А с. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени, както и Определение от 1.IV. 2009 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията при СРС, с което е отказано вписването на акт за изменение на вписан нотариален акт - договор за покупко-продажба на недвижим имот. В Молба от 14.VII.2009 г. жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по съображения, че е противоречива практиката на съдиите по вписванията относно формата за извършване на промяна на нотариален акт, касаещ основни елементи на договора за продажба - цената.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на съдия по вписванията, с което е отказано да се впише нотариален акт за изменение на нотариален акт - договор за покупко-продажба на недвижим имот в частта относно цената на имота, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.

С обжалваното определение е потвърдено Определение от 1.IV.2009 г. на съдия по вписванията при Службата по вписвания при СРС, с което е отказано да се впише акт за изменение на вписан нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот относно цената на имота. Изложени са съображения, че заявеният за вписване нотариален акт, с който се изменя вписания вече нотариален акт - договор за покупко-продажба на недвижим имот - не попада под действието на чл. 4 от Правилника за вписванията, тъй като с него не настъпват предвидените в отделните хипотези на сочения нормативен текст правни последици, като постигнатата от страните по акта обща воля, касае продажната цена и няма отношение към принадлежността на правото на собственост, предмет на първоначално вписания акт.

Касационно обжалване на определението, с което е потвърден отказа на съдията по вписванията да впише акт за изменение на вписан акт за покупко - продажба на недвижим имот, не следва да се допусне, тъй като разрешеният от въззивния съд въпрос - за правилността на отказа на съдията по вписванията да впише акт за изменение на нотариален акт - е важен - от разрешаването му зависи преценката дали е правилно обжалваното определение, но този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с постоянната практика на ВКС по въпроса. Тази практика е в смисъл, че по вписан нотариален акт за договор за покупко-продажба на недвижим имот, в който е посочено, че цената на имота е изплатена, волеизявлението на страните по акта, че увеличават цената (в случая със 103 000 евро), не съставлява изменение на вписания нотариален акт, в смисъл на поправка или отстраняване на допусната грешка в нотариалния акт, а ново волеизявление, което не попада под изброените в чл. 4 от Правилника за вписванията актове, подлежащи на вписване.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд. Частната жалба е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 4* от 7.V.2009 г. ч. гр. д. № 3700/2009 г. на СГС, IV-А отд.

Определението е окончателно.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Nо 229
София, 02.06.2011 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и единадесета година , в състав


ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ


При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 131 /2011 година и за да се произнесе , взе предвид следното:


Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК .
Образувано по частна жалба вх. Nо 1664/17.03.2011 година на К. И. К., К. Д. Й. /К./, В. М. К., С. Г. А. и „М.-м.”О. [населено място] чрез адв. М. Г. с искане за отмяна на Определение Nо 238/ 01. 03. 2011 година по ч.гр.д. Nо 146/2011 година на ОС-Перник с което е потвърден Отказът на Съдията по вписванията при РС-Перник от 29.12.2010 година за вписване на нотариален акт за поправка на Нотариален акт / НА/ за покупко-продажба на недвижим имот Nо */2006 година на Нотариус И. И.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон , процесуалните правила и е необосновано .
С изложение към частната жалба се поддържат основания за допустимост на обжалваното. Поддържа се, че по материално-правнините въпроси 1./ „какво следва да бъде съдържанието на един нотариален акт за поправка на предходен нотариален акт и допустимо ли е да се извърши поправка, с която се променят параметрите на сделката относно площ и предназначение на имота , предмет на поправения и на поправящия нотариален акт” е налице произнасяне, което е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а произнасянето от ВКС ще има съществено значение за спора и ще позволи формиране на трайна съдебна практика./ за параметрите на контрола на съдията по вписванията при осъществяване на вменената му с чл. 32а от П. дейност- Определение Nо 219 от 14.05.2009 година по ч.гр.д. Nо 166/2009 година на ВКС-II отд./; 2./”към кой момент следва да се имат предвид индивидуализиращите белези на един недвижим имот-предмет на НА за поправка на нотариален акт, когато поправения нотариален акт е издаден преди влизане в сила на КК на населеното място, а поправеният нотариален акт- след влизане в сила на КК и кадастралните регистри на съответния район” в контекста на приложение чл. 60 т.1-7 ЗКИР .
Поддържа се , че с обжалваното определение , втората инстанция се е произнесла и по процесуално-правните въпроси „ за допустимостта за изготвяне на нотариален акт за поправка на нотариален акт за прехвърляне право на собственост на недвижим имот, когато като страни в нотариалното производство и по двата акта участват едни и същи лица, дали съгласие и за двата акта” и съществува ли особен ред , по който се изготвя нотариален акт за поправка на предходен нотариален акт, който да се различава от реда , посочен в нормата на чл. 579 ал.3 ГПК/ респ. на чл. 475 ал.3 ГПК / отм./ , а произнасянето на ВКС по тях ще има значение за правния спор и ще доведе до формиране на трайна съдебна практика.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация.
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и обжалваем интерес над минимално определения от закона при данъчна оценка на недвижимия имот, предмет на нотариалното удостоверяване от 25 536 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 273 ал.3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Съдията по вписванията към РС-Перник е отказал да бъде вписан нотариален акт Nо 108/2010 година на Нотариус Н. З. за поправка на НА Nо */2006 година за покупко-продажба на недвижим имот, след като е приел, че е недопустима „извършената” поправка касаеща един от разпоредените обекти, а именно посочения в поправения нотариален акт „масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м.” описана в поправения поради грешка нотариален акт като „ на магазин за промишлени стоки, офис и складово помещение със застроена площ от 204.10 кв.м.”, без последната сграда да е описана и с кадастрални данни в представения поправен нотариален акт, което обстоятелство би дало основание да се установи идентичността на двата обекта.Прието е , че даденото описание на обекта сочи , се касае до два различни по своята функционална характеристика обекти , което сочи на промяна по отношение съдържанието на волеизявлението по договора , обективран в поправения нотариален акт, както и са направени изводи за несъобразяване с изискванията на чл. 579 ГПК.
С обжалваното Определение , окръжният съд е потвърдил обжалваният отказ с мотива , че промяната на текста по договора, обективран в НА Nо */2006 година, по същество съставлява промяна на клаузите на договора и променя съществено предмета му т.е. съществена клауза/ елемент/ на договора, което по същество не касае поправка на нотариален акт, исканата промяна не може да бъде извършена по пътя на поправката на предходен нотариален акт.
При преценка на основанията за допустимост на касационното обжалване и селекция, настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и обжалваното не може да бъде допуснато.
Поставените материално-правни и процесуални въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК са в по-гоялата си част напълно неотносими към произнесените правни съображения на второинстанционния съд.
Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС за да бъде надлежно извършена селекция и се допуснато касационното обжалване , в т.ч. и на частните касационни жалби по чл. 274 ал.3 ГПК, поставените въпроси/ в случая такива от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото/ следва да имат характеристиката на обуславящи крайния правен резултат. Очевидно е , че формулираните от жалбоподателите и тяхната защита въпроси не касаят правните изводи на съда за потвърждаване на постановения от съдия изпълнителя отказ.
Относим към решаващите изводите на съда е поставения въпрос за допустимостта да се извърши поправка на нотариален акт , с която се променят параметрите на сделката относно площ и предназначение на имота , предмет на поправения и на поправящия нотариален акт” . Исканото произнасяне, което би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото от ВКС обаче не би довело до формиране на трайна съдебна практика с оглед на проблема за параметрите на контрола на Съдията по вписванията при осъществяване на вменената му с чл. 32а от П. дейност, предвид на вече постановеното задължително Определение Nо 219 от 14.05.2009 година по ч.гр.д. Nо 166/2009 година на ВКС-II отд./.

По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна жалба вх. Nо 1664/ 17.03.2011 година заявена от К. И. К., К. Д. Й. /К./, В. М. К., С. Г. А. и [фирма] [населено място] чрез адв. М. Г. срещу Определение Nо 238/ 01. 03. 2011 година по ч.гр.д. Nо 146/2011 година на ОС-Перник с което е потвърден Отказът на Съдията по вписванията при РС-Перник от 29.12.2010 година за вписване на нотариален акт за поправка на Нотариален акт / НА/ за покупко-продажба на недвижим имот Nо */2006 година на Нотариус И. И..
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 736
С., 06.08.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Л. И.
ч. т. дело № 792/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от „Р. (България) ЕАД [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. Д. М. Й., срещу определение № 13 799 от 27.09.2011 г. на СГС, постановено по ч. гр. д. № 9 094/2011 г. Със същото се потвърждава определение от 02.06.2011 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписване на нотариален акт за поправка № 18, т. ІІ, н. Д. № 188/2011 г. по описа на нотариус № **0, представен за вписване по вх. рег. № 22 005/02.06.2011 г.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на ОС [населено място], ОС [населено място] и Върховен касационен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С определение от 02.06.2011 г. на съдия по вписванията при СРС е отказал вписване на нотариален акт за поправка № 18, т. ІІ, н. Д. № 188/2011 г. по описа на нотариус № **0, представен за вписване по вх. рег. № 22 005/02.06.2011 г. Същият приел, че волята на страните за промяна на цената в издадения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека в по-късен момент, не е грешка в акта, а по същество е нова воля – да се промени размера на кредита, поради което представения нотариален акт за поправка не следва да бъде вписан. Определението е обжалвано пред СГС, който е потвърдил атакувания съдебен акт - определение № 13 799 от 27.09.2011 г. на СГС, постановено по ч. гр. д. № 9 094/2011 г. – предмет на настоящото производство.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Видно от съдържанието на частната касационна жалба правният въпрос, релевантен за изхода на делото е: допустимо ли е по искане на страните да бъде извършена поправка на вписано обстоятелство в издадения нотариален акт, с който е учредена договорна ипотека за обезпечение на договор за кредит? Жалбоподателят е представил съдебни актове подкрепа на твърденията си за наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но същите са неотносими към посочения въпрос, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка.

Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като СГС се е произнесъл по правен въпрос, от който зависи изхода на делото.
С оглед данните по делото, налице е основание за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като по поставения въпрос няма практика и същият е обусловил решаващата воля на въззивния съд.
Частната касационна жалба е основателна.
По делото е представен договор за кредит, обезпечаващ издаването на банкови гаранции от 12.05.2011 г., сключен между „Р. (България)” ЕАД [населено място] и кредитопилучателя [фирма] [населено място] и М. М. Г. от [населено място]. Предмет на същия е отпуснат кредит в размер на 25 500 евро, който ще бъде използван за обезпечаване на многократно издаване на банкови гаранции от страна на жалбоподателя, като в чл. 7.1. от договора изрично е посочено, че за обезпечаване на посочената сума кредитополучателя ще учреди в полза на банката втора по ред ипотека върху недвижим имот и първи по ред особен залог върху всички свои настоящи и бъдещи вземания. По делото е приложен нотариален договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот за сумата от 25 000 евро. С представения пред съдия по вписванията нотариален акт за поправка страните искат да се поправи размера на сумата, посочена във вече вписания акт от 25 000 евро на 25 500 евро, тъй като са касае за техническа грешка. Актът за поправка, представен за вписване на съдия по вписванията съдържа волята и на двете страни за коригиране на сумата, поради грешка в изписването и привеждането й в съответствие с предмета на договора за кредит, поради което в случая не се касае за нова воля във връзка с промяна размера на кредита, който е обезпечава учредената ипотека, както неправилно е приел въззивния съд. С оглед данните по делото и най-вече съобразено с изразената воля на страните, настоящият състав счита, че е допустимо по искане на страните да бъде извършена поправка на вписано обстоятелство в издадения нотариален акт, с който е учредена договорна ипотека за обезпечение на договор за кредит, което е отговора на поставения в настоящото производство въпрос. Това налага въззивното определение, както и потвърденото с него определение на съдия по вписванията да бъдат отменени, а делото върнато на съдия по вписванията за вписване на представения акт за поправка на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 13 799 от 27.09.2011 г. на СГС, постановено по ч. гр. д. № 9 094/2011 г., както и оставеното с него в сила определение от 02.06.2011 г. на съдия по вписванията при СРС и вместо това постановява:
ИЗПРАЩА делото на съдия по вписванията при СРС, който да извърши исканото вписване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 287
гр. София, 07.05.2013 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Ц.
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
Б. Ц.
като разгледа докладваното от съдия Б. Ц. частно гр. дело № 1605 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] и по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 352/19.12.2012 г., постановено по частно гр. дело № 816/2012 г. на С. окръжен съд. С него е потвърден отказ на съдия по вписванията при С. районен съд, постановен на 14.09.2012 г. по молба с вх. рег. № 1323/14.09.2012 г. – за вписването на нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том ІІ, рег. № 1722, д. № 242/2012 г. на нотариус Г. Ч. с рег. № 634.
Частните касационни жалби са подадени в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и са процесуално допустими. В тях се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. В частната жалба на [фирма], като неправилни се сочат изводите на въззивния съд, че с извършената поправка на първоначалния акт се предоговаря съществен елемент от договора за продажба – цената, поради което се касае до нова сделка, с която би се ощетил държавния бюджет, поради което актът, чието вписване е поискано, противоречи на закона, по смисъла на чл. 32а, ал. 1 от ПВ. Излагат се и съображения, че в случая не са налице хипотезите на чл. 32а, ал. 1 от ПВ, тъй като нотариалният за поправка отговаря на изискванията на закона, съгласно който ДДС може да бъде посочен отделно от цената и с това не се осуетява данъчното облагане на сделката, и понеже актът касае недвижим имот, то той подлежи на вписване. В частната жалба на [фирма] се излагат аналогични оплаквания и съображения, като освен това се поддържа, че съдията по вписванията, за да откаже исканото вписване, и въззивният съд, за да потвърди отказа, са извършили недопустима преценка на обстоятелствата, съдържащи се в акта, вместо да проверят дали той подлежи на вписване, а именно – съставен ли е съобразно изискванията за форма, предвидени в ПВ, и има ли необходимото съдържание.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, от който зависи изходът на спора по делото, и по отношение на който правен въпрос е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване (инкорпорирано в самата частна касационна жалба) на жалбоподателя [фирма], като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК се извежда правният въпрос (уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) следва ли да бъде вписан нотариален акт за поправка на нотариален акт, в който е допусната фактическа грешка при посочването на цената, чрез допълнителното изписване на обстоятелството, че ДДС не е включен в цената. Изтъква се, че този правен въпрос е включен в обхвата на тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, по което междувременно – след подаването на частните касационни жалби, е постановено ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това следва да се приеме, че се навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. В изложението на жалбоподателя [фирма] липсва изведен правен въпрос, който да представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е споделил изводите му, че промяната, чрез нотариалния акт за поправка, чието вписване е поискано и отказано, на текста на договора, обективиран в първоначалния нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, по същество съставлява промяна на клаузите на договора и променя съществено предмета му – съществена негова клауза, в която е уговорена цената в размер 350 000 E., като с поправката се сочи, че тя е без ДДС, което не съставлява поправка на нотариален акт и исканата промяна не може да бъде извършена по този ред – по пътя на поправката на нотариален акт.
Предвид изложеното, настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че разрешаването на изведения по делото правен въпрос е обуславящо изводите на въззивния съд при постановяване на обжалваното определение, където този въпрос е разрешен в противоречие със задължителните указания, дадени с т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Там е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание; не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В мотивите към същата т. 6 от тълкувателното решение е прието, че нотариусът, който е съставил акта, чието вписване се иска, е бил длъжен да провери противоречи ли сделката, която е сезиран да удостовери, на закона и добрите нрави; както и че съдията по вписванията не е орган, който има правомощия да контролира дейността на нотариуса, до какъвто резултат би се достигнало, ако се приеме, че той е овластен да проверява съответствието на сделката с императивните законови правила или добрите нрави. В тази връзка изрично е прието, че е недопустимо да се отказва вписване на акт за сделка с недвижим имот, по съображения, че с нотариален акт за поправка или изменение на предходен нотариален акт се променя съдържанието на първоначално съставения акт.
С оглед изложеното, касационното обжалване на обжалваното въззивно определение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледани по същество, частните касационни жалби са основателни.
Предвид горното разрешение на поставения по делото правен въпрос, дадено с ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК, основателни са оплакванията, че съдията по вписванията, за да откаже исканото вписване, и въззивният съд, за да потвърди отказа, в случая са извършили недопустима преценка на обстоятелствата, съдържащи се в акта, вместо да проверят дали той подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма, предвидени в ПВ, и има ли необходимото съдържание.
По изложените съображения, обжалваното въззивно определение, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията, като неправилно, следва да бъде отменено, и делото следва да се върне на съдията по вписванията за извършването на по-нататъшни действия по молбата с вх. рег. № 1323/14.09.2012 г. за вписването на нотариалния акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том ІІ, рег. № 1722, д. № 242/2012 г. на нотариус Г. Ч. с рег. № ***.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 352/19.12.2012 г., постановено по частно гр. дело № 816/2012 г. на С. окръжен съд, с което е потвърден отказа на съдията по вписванията при С. районен съд, постановен на 14.09.2012 г. по молба с вх. рег. № 1323/14.09.2012 г. – за вписването на нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том ІІ, рег. № 1722, д. № 242/2012 г. на нотариус Г. Ч. с рег. № ***;
ОТМЕНЯ определение № 352/19.12.2012 г., постановено по частно гр. дело № 816/2012 г. на С. окръжен съд;
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при С. районен съд за извършването на по-нататъшни действия по посочената молба за вписването на посочения нотариален акт.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 305
София, 09.05.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесет и девети април две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : Т. М.
Членове : Е. Т.
Д. Д.

изслуша докладваното от съдията Т.
ч. гр. дело № 1740/2013 г. и за а се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 от ГПК
Образувано е по частна жалба на В. Т. Л. чрез адв. Б. Х. от [населено място] срещу определение № 229 от 21.01.2013г по ч. гр.дело № 38/2013г на В. окръжен съд , с което е оставена без уважение частна жалба на касатора и е потвърдено определение от 15.12.2012 на съдията по вписванията при СВ В. , с което е отказано вписване по заявление с вх.№ 27671/2012 на АВ [населено място] на нот. акт №54 т.ІІ рег. 11303 н.д № 177/2012 на нотариус Л. Г. , за поправка на нотариален акт за продажба .Въззивният съд е потвърдил определението за отказ с мотива , че щом грешката е касаела индивидуализацията на имота по действащ към момента на изповядване на сделката кадастрален план и издадената тогава от тех. служба скица е грешна , то единствено административната служба ,която към момента поддържа информация за кадасъра, следва безпротиворечиво и еднозначно да удостовери идентичността Доказателствата в тази насока , събрани при нотариалното производство по чл.579 ГПК , съдията по вписвания на свой ред е приел за косвени и непълни
В изложението по допускането на касационно обжалване се изтъкват основанията на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК ,като се поставя въпроса за правото на преценка , упражнявано от съдията по вписванията при представен за вписване нотариален акт за поправка на нот. акт за продажба на имот относно материалните предпоставки за неговото изповядване Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , поради образуваното тогава т.д №7/2012 ОСГТК по същия въпрос
Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по поставения от частния жалбоподател правен въпрос , същият вече намерил разрешение в т.6 от ТР №7 /2012 ОСГТК.
Поставеният правен въпрос е от значение за изхода на частното гражданско производство и е решаващо произнесен от В. окръжен съд в противоречие с цитираното Тълкувателно решение относно предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 ПВ, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона .
По изведеният правен въпрос се възприе по тълкувателен път, че Съдията по вписванията не е орган, който има правомощия да контролира дейността на нотариуса ,включителто преценката му относно наличието на материални основания за поправка на вече издаден нотариален акт.При проверката на формата съдията по вписванията следи за спазване на правилото, че се вписват актове, извършени по нотариален ред . И тук основната цел на вписването е осигуряване на публичност и противопоставимост . Ако актът страда от някакви пороци, оповестяването му чрез вписване улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес – да го атакуват пред съда. Може да се откаже вписване, само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма необходимото съдържание.
Доколкото не са предвидени изключения изрично ( както например чл.73 ал.5 ТЗ предвижда задължение за съдията по вписванията да провери правата на вносителя при непарична вноска) в рамките на охранителното производство е недопустимо да се проверяват материалноправните предпоставки на акта , чието вписване се иска , като правилото се отнася и до акта за поправка на нотариален акт . Не следва да се отказва вписване на акт за сделка с недвижим имот по съображения, че той не отговаря на изискванията за самостоятелен обект (невъзможен предмет),както и по съображения, че с нотариален акт за поправка или изменение на предходен нотариален акт се подменя съдържанието на първоначално съставения акт. Само ако закон изрично натоварва съдията по вписванията да действа в качеството на нотариус, той може да извършва проверката, която е в правомощията на нотариуса и да откаже да извърши вписването въз основа на резултатите от тази проверка.
По този въпрос въззивният съд е дал противно на възприетото по тълкувателен път правно разрешение . В случая , по отношение съдържанието на нот. акт №54 т.ІІ рег. 11303 н.д № 177/2012 на нотариус Л. Г. за поправка на нотариален акт за продажба , тази проверка по отношение на идентификацията на имота по сделката е била предприета поначало незаконосъобразно .
Ето защо , разгледана по същество, частната жалба е основателна. Нот акт №54 т.ІІ рег. 11303 н.д № 177/2012 на нотариус Л. Г. подлежи на вписване и следва да бъде вписан .

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение № 229 от 21.01.2013г по ч. гр.дело № 38/2013г на В. окръжен съд и определение от 15.12.2012 на Съдията по вписванията А. Р. при Служба по вписванията [населено място] , за отказ по заявление с вх.№ 27671/ 2012 на АВ [населено място] и молба вх.№26751 от 15.12.2012г
Връща делото Служба по вписванията [населено място] , за вписване на нотариален акт №54 т.ІІ рег. 11303 н.д № 177/2012 на нотариус Л. Г. за поправка на нотариален акт за продажба

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 94
гр. София, 30.01.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трeто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари двехиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
О. К.

като изслуша докладваното от съдията Н. З. ч. гр. дело № 110 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 17633/14.02.2013 г. от К. И. Г. ЕГН [ЕГН], [населено място] 1616, [улица], против определение на С. г. с., Търговско отделение, VI-13 състав от 28.01.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 17161/2012 г., с което е оставена без уважение жалбата на К. И. Г. против определение от 07.11.2012 г. на съдия по вписванията при СВ – С., с което е отказано вписване в регистъра на поправка на нотариален акт № 67, том I, дело № 52 от 2012 г. на нотариус № ***-СРС, като неоснователна.
С разпореждане на С. г. с. от 04.10.2013 г. по по ч. гр. д. № 17161/2012 г. частна касационна жалба вх. № 17633/14.02.2013 г. е върната на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
К. И. Г. е обжалвала разпореждането с частна жалба вх. № 130178/18.11.2013 г.
По частна жалба вх. № 130178/18.11.2013 г.:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт.
По същество частната жалба е основателна по следните съображения:
С разпореждане № 166/23.07.2013 г. на и.д. председател на първо и второ отделение при Гражданска колегия на Върховния касационен съд е върната подадената от К. И. Г. частна касационна жалба вх. № 17633/14.02.2013 г. за привеждане на същата в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 2 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК. Въз основа на същото разпореждане администриращият въззивен съд е дал указания на К. И. Г. частната касационна жалба да бъде приподписана от адвокат, което указание й е съобщено и последната го е получила лично на 20.09.2013 г./вж. приложеното по делото съобщение/.
Видно от положения на 20.09.2013 г. върху частната жалба подпис на адвокат Г. Б. К., в качеството му на пълномощник на К. И. Г., констатираната от съда нередовност е била отстранена в срок.
При това положение, частна касационна жалба вх. № 17633/14.02.2013 г. отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 274сл. ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването по чл. 288 ГПК Върховния касационен съд констатира следното:
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е посочен процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора, а именно: Какъв е предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 П. относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното определение по заявения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос досежно предметния обхват на проверката по чл. 32а, ал. 1 П., извършвана в производството по вписване.
Пред Върховния касационен съд, ОСГКТК по реда на чл. 292 ГПК е образувано производство по тълк. д. № 7/2012 г., по което е постановено Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г., предмет на което /т. 6/ е и поставения с изложението по подадената частна касационна жалба и посочен по-горе процесуалноправен въпрос.
Съгласно разясненията, дадени в т. 6 от посоченото Тълкувателно решение, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 П. относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Недопустимо е да се отказва вписване на акт за собственост върху недвижим имот по съображение, че с нотариален акт за поправка или изменение на предходен нотариален акт се подменя съдържанието на първоначално съставения акт.
Видно от мотивите на обжалваното определение, С. г. с. не е споделил това становище, предвид което е постановил незаконосъобразен съдебен акт.
Ето защо, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:


ОТМЕНЯ разпореждане на С. г. с. от 04.10.2013 г. по по ч. гр. д. № 17161/2012 г.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на С. г. с., Търговско отделение, VI-13 състав от 28.01.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 17161/2012 г. по частна касационна жалба вх. № 17633/14.02.2013 г.
ОТМЕНЯ въззивно определение на С. г. с., Търговско отделение, VI-13 състав от 28.01.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 17161/2012 г., както и потвърденото с него определение от 07.11.2012 г. на съдия по вписванията при СВ – С., с което е отказано вписване в регистъра на поправка на нотариален акт № 67, том I, дело № 52 от 2012 г. на нотариус № ***-СРС.
ВРЪЩА делото на Служба по вписванията при Районен съд – С. за ново разглеждане на писмена молба вх.№ 50049/07.11.2012 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: