КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 238/12.06.2012

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. В.
ЧЛЕНОВЕ: С. К.
З. А.

като разгледа докладваното от съдия В. ч. гр. д. № 257 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Д. М. Т. срещу Определение № 171/ 15.02.2012 г. по в.гр.д.№ 80/12 г. на П. окръжен съд. С обжалваното определение на въззивния съд е потвърден отказ на съдията по вписванията при РС- [населено място] от 21.12.2011 г. за вписване на Удостоверение № 03277 от 27.06.2011 г. на частен съдебен изпълнител Е. Д., представено с молба на Д. М. Т. с вх.№ 1591 от 21.12.2011 г. В частната жалба се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила относно вписване на посочените в чл.4 от Правилника за вписванията актове. В тази връзка се релевира довод за незаконосъобразност на решаващия правен извод, поставен в основата на обжалваното определение, според който представеното за вписване удостоверение на частния съдебен изпълнител не е от категорията подлежащи на вписване актове. Моли се за неговото отменяване и решаване на въпроса по същество, като се разпореди на съдията по вписванията при РС- [населено място] да извърши вписване на посоченото удостоверение.
Жалбоподателят поддържа, че допускането на касационната частна жалба до разглеждане е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предвид необходимостта от създаване на практика по въпроса, поставен в основата на обжалваното въззивно определение, а именно: подлежи ли на вписване акт, който има транслативен ефект по отношение на вещни права върху недвижими имоти, макар и същият да не е сред изчерпателно посочените в чл.4 П.- наименуван е „удостоверение”, но притежава признаците на подлежащ на вписване акт.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.3 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, свързан с преценката, налице ли е подлежащ на вписване акт, когато се иска вписване на документ, който не е изрично посочен в чл.4 ВПр, но има значение за индивидуализацията на имота, по отношение на който вече е налице извършено вписване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Охранителното производство пред съдията по вписванията при РС- [населено място] е било образувано по молба на Д. М. Т. за вписване на Удостоверение № 03277 от 27.06.2011 г. на ЧСИ Е. Д. с район на действие П. окръжен съд, според което в Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.12.2009 г. по изп.д.№ 20077510400697/2007 г. в полза на Д. Т. е била допусната техническа грешка при индивидуализацията на възложения поземлен имот, като в удостоверението са посочени верните идентифициращи белези- № на парцел, квартал и граници. Според така издаденото удостоверение, същото следва да се счита неразделна част от Постановлението за възлагане. За да откаже вписване на така съставения акт за поправка на очевидна фактическа грешка, съдията по вписванията е приел, че същият няма характера на подлежащ на вписване акт по смисъла на чл.4 П.. Същият правен извод е мотивирал и потвърдителното определение на въззивния съд, който е приел, че удостоверението за поправка на техническа грешка в Постановлението за възлагане не попада в приложното поле на чл.4 П., а грешката следва да бъде поправена от органа, който я е допуснал- съдебния изпълнител.
Така постановеното въззивно определение е неправилно. Според чл.4, т.”а” П. подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърлят или признават вещни права върху недвижими имоти. Вън от всякакво съмнение е, че постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на изнесения на продан недвижим имот в полза на обявеното за купувач лице е подлежащ на вписване акт, тъй като има вещно-прехвърлително действие, считано от деня на съставянето му /чл.496, ал.2 ГПК/. В случай, че в този акт е допусната техническа грешка относно индивидуализацията на имота, актът за нейното поправяне подлежи на вписване на същото основание и по същия ред, защото няма самостоятелно значение, а е неразделна част от подлежащия на вписване възлагателен акт на органа на изпълнението. В този смисъл възприетото от въззивния съд противоречи на приложимия за случая закон, защото не държи сметка за правната природа на акта за поправка на очевидна фактическа грешка, който е подчинен на правния режим, приложим за поправения акт /аргумент и от чл.247, ал.4 ГПК/. Дори и да се приеме, че е нужна нарочна разпоредба, предвиждаща вписване на акта за поправката и в този смисъл е налице непълнота на закона, съобразно общите принципи на гражданския процес съдът е длъжен да формира изводите си съобразно общия разум на закона /чл.5 ГПК/, а в случая той очевидно не търпи невъзможност за поправка на вписване, допуснатата техническа грешка в което е в състояние да смути правната сигурност, като постави под въпрос предмета на извършеното вписване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване на Определение № 171/ 15.02.2012 г. по в.гр.д.№ 80/12 г. на П. окръжен съд.
ОТМЕНЯВА Определение № 171/ 15.02.2012 г. по в.гр.д.№ 80/12 г. на П. окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДАСЕ ВПИШЕ Удостоверение № 03277 от 27.06.2011 г. на частен съдебен изпълнител Е. Д., представено пред съдията по вписванията при Районен съд- [населено място] с молба на Д. М. Т. с вх.№ 1591 от 21.12.2011 г., като неразделна част от Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.12.2009 г. по изп.д.№ 20077510400697/2007 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: