КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Ако бъде обявен за недействителен договорът за покупко-продажба, то и ипотеката ще бъде обявена за недействителна.
РЕШЕНИЕ № 419 ОТ 07.04.2006 Г. ПО ГР. Д. № 3099/2004 Г., IV-Б Г.О. НА ВКС

ПРИ СПОР ЗА СОБСТВЕНОСТ, ОТ РАЗРЕШАВАНЕТО НА КОЙТО ЗАВИСИ УВАЖАВАНЕТО ИЛИ ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ИСКАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА КОНСТАТИВЕН НОТАРИАЛЕН АКТ, НАЛИЦЕ Е ПРАВЕН ИНТЕРЕС ОТ ПРЕДЯВЯВАНЕТО НА УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК ЗА ТОЗИ, КОЙТО ПРЕТЕНДИРА, ЧЕ ИПОТЕКАТА Е УЧРЕДЕНА ВЪРХУ НЕГОВ НЕДВИЖИМ ИМОТ, ВЪПРЕКИ ЗАБРАНАТА ДА СЕ УЧРЕДЯВА ВЪРХУ ИМОТ, КОЙТО ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО НА ДОГОВОРА НЕ Е ПРИНАДЛЕЖАЛ НА ЛИЦЕТО, КОЕТО Я Е УЧРЕДИЛО.
Чл. 97, ал. 1 ГПК
Чл. 431, ал. 2 ГПК
Чл. 167, ал. 3 ЗЗД

С първоинстанционното решение № 318 от 10.02 2003 г. по гр. д. № 360/2002 г. СРС е приел за установено по отношение на "3. " ЕООД, гр. С. и ТБ "Б. " АД, гр. С., че "Б. " ЕООД, с. Г. С. е собственик на подробно описаните в диспозитива на решението недвижими имоти.
Съдът е отменил нотариален акт № 65 от 26.11.1996 г., т. II, нот. дело № 1050/1996 г. на нотариус при СРС, с който "Б. " ЕООД (по правоприемство "3. " ЕООД) е признато за собственик на описаните имоти. Отменени са били и нотариален акт № 35 от 13.12.1996 г., т. 1, нот. д. № 1111/1996 г. на нотариус при СРС и нот. акт № 87, т. 1, нот. д. № 318/1997 г. за поправка на същия, с който "Б. " ЕООД (по правоприемство "3. " ЕООД) е учредило в полза на ТБ "Б. " АД, гр. С. ипотека върху 4/5 ид. части от описания имот.
Въззивният съд е обезсилил решението като процесуално недопустимо, оставил е без разглеждане предявения установителен иск за собственост и е прекратил производството по делото.
Интерес от предявяване на установителен иск липсва, когато спорното право може да бъде защитено чрез осъдителен или конститутивен иск, тъй като и чрез тези искове ще се разреши със сила на пресъдено нещо гражданскоправният спор, но едновременно с това ще се постигнат и присъщите им защитни цели. Ето защо, спрямо тези права, които могат да бъдат предмет на другите искове, установителният иск е субсидиарна форма за защита и влиза в действие, когато те са недопустими.
В случая предмет на исковия процес по чл. 97, ал. 1 ГПК е оспореното право на собственост на дружеството - ищец (сега касатор) върху свинеугоителния комплекс в с. Б. С., община С., по отношение на който недвижим имот първият ответник "3. " ЕООД (тогава "Б. " ЕООД) се е снабдил по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК на 26.11.1996 г. с нотариален акт за собственост. Доколкото титулярът на констативния нотариален акт № 65/1996 г. не упражнява фактическа власт върху процесния имот, доказателствената сила на акта може да бъде оборена чрез опровергаване на придобивното основание, на което се позовава удостоверителното изявление на нотариуса с предявяване на установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК от дружеството-ищец (сега касатор), на което се противопоставя доказателствената сила на акта. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК е налице и по отношение на втория ответник - ТБ "Б. " АД, гр. С., като дружеството изрично оспорва иска и в чиято полза с нотариален акт № 35. (поправен с нотариален акт № 87, т. 1, нот. д. № 318 от 18.04.1997 г.) на нотариуса при СРС съд е била учредена договорна ипотека върху 4/5 идеални части от недвижимия имот - предмет на делото, за обезпечаване на предоставен на "Б. " ЕООД банков кредит.
Следва да се приеме, че в случая е налице спор досежно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, от разрешаването на който зависи уважаването, респективно отхвърлянето на исканията по чл. 431, ал. 2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт за собственост № 65/1996 г., както и на издадения въз основа на него нотариален акт № 35/1996 г. за учредяване на договорна ипотека. При положение че искът за установяване правото на собственост на твърдяното с него придобивно основание бъде уважен, съгласно чл. 431, ал. 2 ГПК, на отмяна ще подлежи изцяло констативният нотариален акт, а този за сделката от 13.12.1996 г. - в частта, с която е учредена договорна ипотека върху процесния имот за обезпечаване на предоставения кредит. Силата на присъдено нещо на решение, с което е уважен установителен иск за собственост, установява не само че правото съществува към деня на приключване на устните състезания, но че то е съществувало и в миналото от деня на неговото възникване. Ако решението отрече съществуването на правото, със сила на пресъдено нещо се установява или че то никога не е съществувало, или че е престанало да съществува от деня на настъпване на правопогасяващо, респективно правоунищожаващо основание.
Неправилно въззивният съд е приел, че за ищеца (сега касатор) е липсвал правен интерес от установяването, тъй като е разполагал с конститутивен иск за признаване за недействителна договорната ипотека, учредена върху имот, който не принадлежи на лицето, което я учредява. Съдът не е съобразил, че прогласяване нищожността (абсолютна недействителност) на една правна сделка се постановява въз основа на установителен, а не на конститутивен иск, поради което предявеният иск по чл. 97, ал. 1 ГПК е допустим и подлежи на разглеждане по същество. За ищеца (касатор) е достатъчно да докаже, че е бил собственик към момента на сключване на договора от 13.12.1996 г. - предмет на нотариален акт № 35, нот. д. № 1111/1996 г., за да не може да му бъде противопоставена учредената с него ипотека в полза на кредитора по сделката за банков заем. Ако "Б. " ЕООД не е било собственик на имота към посочения момент, то не би могло да учреди валидно ипотека върху него, при което въпросът за принадлежността на правото на собственост върху имота към имуществото на ипотекарния длъжник е преюдициален за действителността на учредената ипотека. Затова онзи, който претендира, че ипотеката е учредена върху негов недвижим имот, въпреки забраната на чл. 167, ал. 3 ЗЗД, разполага с възможността да се защити с установителен иск за собственост, респективно с иск за ревандикация, а не с иск за прогласяване на ипотеката за недействителна.