КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№47
Гр.София, 27.01.2016г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря..................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3189 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. „С.” в ликвидация, [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. М. срещу определение № 3528/17.07.2015г. по ч. гр. дело № 1917/2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на П. „С.“ в ликвидация, [населено място] против определение от 22.06.2015г. по преписка вх. № 18392/22.06.2015г. на А. по вписванията, Служба по вписванията, постановено от съдия по вписвания при Районен съд Пловдив, с което е отказано извършване на отбелязване прекратяване на договор за аренда на земеделска земя от 24.08.2000г. с нотариално заверени подписи от същата дата, сключен между арендодател М. Г. Ш. и арендатор П. „С.“ в ликвидация, [населено място], на основание чл. 27, ал. 1, т. 5 ЗАЗ – прекратяване на юридическото лице – арендатор.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, І т.о. констатира, че частната касационна жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да остави без уважение жалбата на П. „С.“ в ликвидация, [населено място] против определението от 22.06.2015г. по преписка вх. № 18392/22.06.2015г. на съдията по вписванията въззивният съд е приел, че не са били представени доказателства прекратяването на договора за аренда да е регистрирано в съответната общинска служба по земеделие и гори, която регистрация следва да предхожда вписването в нотариалните книги, съгласно изричната разпоредба на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ. Съставът на окръжния съд се е позовал на определение № 286/07.05.2013г. на ВКС по ч. гр. д. № 792/2012г., IV г. о., ГК и определение № 6/09.01.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 6855/2013г., I г. о., ГК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Частният жалбоподател поставя въпросите за това дали правно значение за прекратяването на договора за аренда има моментът на прекратяването на юридическото лице или неговото заличаване, както и дали прилагането на предвидените хипотези в Закона за кооперациите и Търговския закон за прекратяване на съответните юридически лица е идентично с визираното от Закона за аренда в земеделието прекратяване на юридическото лице на арендатора, като основание за прекратяване на арендния договор, както и общо въпрос за приложението на чл.27, ал.2 ЗАЗ. Сочи основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Първата група въпроси относно прекратяването на юридическото лице и свързаното с това прекратяване на арендния договор не е значение за постановения отказ за вписване, поради което не е налице предпоставката по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не се е произнесъл по този въпрос в смисъла, в който го коментира частният жалбаподател и въпросът не е обуславящ за правните изводи на състава на окръжния съд. Въпросът за прилагането на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ е от значение за изхода на спора, обусловил е правните изводи на въззивния съд, поради което е релевантен за делото. Д. на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по този въпрос е неоснователен поради това, че е формирана постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в определение № 286/07.05.2013г. по ч. гр. д. № 792/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. и определение № 496/18.09.2015г. по ч. т. д. № 1988/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС логическото и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ налагат извод, че прекратяването на договора за аренда първо следва да се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и след това да се впише в нотариалните книги. Тази практика се поддържа в множество определения, с които не е допуснато касационно обжалване на въззивни определения, с които е потвърден отказ на съдията по вписвания да извърши вписване на прекратяване на аренден договор, например определение № 6/09.01.2014г. по ч. гр. д. № 6855/2013г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 763/26.11.2013г. по ч. гр. д. № 6837/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др. Твърдяното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че мотивите са в противоречие с чл. 8 и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 6 от 18.02.2000г. за условията и реда за регистрация на договорите за аренда в Поземлените комисии и чл. 35 от Наредба № 49 от 05.11.2004г. на Министъра на земеделието за поддържане картата на възстановената собственост, не е налице. Посочените норми са ясни и не налагат друго тълкуване на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ – чл. 8 от Наредба № 6 от 18.02.2000г. се отнася до първоначалната регистрация на договора за аренда, но не и до последващите промени, а разпоредбата на чл. 10 урежда срока и задължението на арендатора да подава в поземлената комисия актуализирана информация при промяна във вписаните обстоятелства в едномесечен срок, включително при продължаване или прекратяване на договора. В последната хипотеза инструктивният срок започва да тече от датата на прекратяване на договора, а не от вписване на прекратяването на договора за аренда в нотариалните книги по аргумент от чл. 10, ал. 2 от наредбата – посочената правна норма не съдържа изискване представянето на копието на анекса към договора за аренда да бъде извършено след вписване на променените обстоятелства. Разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004г. на Министъра на земеделието за поддържане картата на възстановената собственост регламентира отразяването на договорите за аренда в част „В” на партидата на имота въз основа на договора за аренда на земеделска земя или стопанство след вписването му, но не определя реда за регистрация на прекратяването на арендния договор в съответната общинска служба по земеделие и в Службата по вписванията.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3528/17.07.2015г. по ч. гр. дело № 1917/2015г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.