КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 277 от 30.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 160/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова
чл. 108 ЗС


--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на А. К. З., чрез адвокат О, против въззивното определение от 4.01.2010 г. по ч. гр. д. № 2525/2009 г. на Варненския окръжен съд. С него е потвърден отказа от 23.11.2009 г. на съдията по вписванията, гр. В. да впише исковата молба на жалбоподателката по гр. д. № 1866/2009 г. по описа на Варненския районен съд.


В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и искане то да бъде отменено.


За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, II г. о. намира следното:


Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва определение, с което се дава разрешение по същество на охранителното производство по вписване на искова молба, по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.


В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - произнасянето на въззивния съд е по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: следва ли лицата, за които е признато от съда, че нямат средства за заплащане на такси и разноски и са освободени от заплащането на такива при подаване на исковата молба в съда, да заплащат държавна такса за вписване на исковата молба.


Наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване се обосновава с необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 540 ГПК, във връзка с чл. 83, ал. 2 ГПК, при липса на молителя на достатъчно средства да внесе държавната такса за вписването, дължима съгласно общата разпоредба на чл. 4, б. "в" ЗДТ.


Така формулираният правен въпрос е обусловил извода на въззивния съд в обжалваното определение - изхождайки от компетентността и правомощията на съдията по вписванията, съгласно чл. 280 ЗСВ, и едностранния характер на охранителното производство по вписването, съдът е приел, че при липса на представени доказателства за внасяне от молителката на дължимата държавна такса за исканото вписване на исковата й молба, съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДТ, в размера, определен в чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, постановеният отказ на съдията по вписванията да впише исковата молба е правилен. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е неприложима по аналогия, с оглед уредбата в ЗДТ относно случаите и лицата, които са освободени от заплащане на държавна такса за вписване, какъвто конкретният случай не е.


Въпросът налага тълкуване на разпоредбата на чл. 540 ГПК, препращаща за охранителните производства, каквото е това по вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване /чл. 569, т. 5 ГПК / прилагане освен общите правила на ГПК съответно и правилата на исковото производство, с изрично посочените изключения. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК попада в общите правила на ГПК, поради което и се поставя въпросът за нейното приложение в производството по вписване на искова молба, което налага и тълкуване на закона, още повече, че липсва и съдебна практика по поставения въпрос.


Затова следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.


Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:


Жалбоподателката е ищца в производство по предявен иск по чл. 108 ЗС, по което с разпореждане от 12.10.2009 г. на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1866/2009 г. е освободена от заплащане на такси и разноски по гражданското дело, т. е. за тези държавни такси и разноски, предвидени в чл. 71 ГПК.


Този съдебен акт е постановен по образуваното исково производство, поради което и не поражда действие в друго производство, вкл. и в охранителното такова по искането за вписването на исковата молба, съгласно чл. 11 ПВп, във вр. с чл. 114 ЗС. В последното се дължи държавна такса, съгласно ЗДТ /чл. 4, б. "в"/, като размерът й е регламентиран в специална Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, т. е. налице е специална регламентация извън ГПК, съответно тази за таксите, събирани от съдилищата. Тези разноски са за сметка на молителя - чл. 541 ГПК. Това обстоятелство е аргумент в подкрепа на извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК в производството по вписванията. В този смисъл и разпоредбата на чл. 540 ГПК не следва да се тълкува по начина, поддържан от жалбоподателката, за препращане и към уредбата за освобождаване от такси и разноски в исковото производство. В подкрепа на този извод е и липсата на предвидени в ЗСВ правомощия на съдията по вписванията да се произнася по молби за освобождаване от такса за вписването, което кореспондира и с предвидените в ЗДТ изрично случаи и лица, които са освободени от заплащането им - чл. 5.


С оглед на това и при липса на данни за внесена държавна такса по молбата за вписване на исковата молба, подадена на 23.11.2009 г. до съдията по вписванията, правилно последният е постановил отказ да впише същата, потвърден и от окръжния съд. Обжалваното определение, като правилно следва да се остави в сила, водим от което настоящият състав на ВКС, II г. о.


ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение № 19 от 4.01.2010 г. по ч. гр. д. № 2525/2009 г. на Варненския окръжен съд


Определението е окончателно.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 205
гр.София, 18.05. 2011 година

В. касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА

изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА ч.гражданско дело под № 189/2011 година

Производство по чл.278 във връзка с чл.274, ал.3 ГПК.

Обжалвано е определение № 575 от 18.02.2011 год., постановено по ч.гр.дело № 218/2011 год. на В. окръжен съд в частта, с която е потвърдено определението от 08.12.2010 год. на съдия по вписванията при Агенция по вписванията-В. за постановяване отказ да се освободи молителя Б. Г. Б. от заплащане на такси и разноски в производството по вписване на искова молба по гр.дело № 1848/2010 год., на основание чл.2 от Тарифата за заплащане на държавни такси.
Недоволен от определението е жалбоподателят Б. Г. Б. от [населено място], представляван от адвокат М. П. К. от В. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по съществен процесуалноправен въпрос: „задължението съдът да обсъди всички доводи, възражения и доказателства наведени от страните по делото, като формулира собствени правни изводи в съответствие с чл.180, ал.1 ГПК/отм./ в противоречие с ТР № 04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на Върховния касационен съд”.

За да постанови обжалваното определение окръжният съд е приел, че съгласно чл.280 ЗСВ съдията по вписванията отказва вписвания, отбелязвания или заличаване в имотния регистър и се произнася за издаване на справки и удостоверения, извършва нотариални и други действия, предвидени със закон. Взето е предвид, че едностранния характер на това охранително производство изисква да представи всички доказателства, установяващи допустимостта и основателността на искането, при което в случая не е внесена държавна такса за вписване както изисква чл.3, ал.1 във връзка с чл.4, б.”в”ЗДТ за извършени действия от службата по вписване към Агенция по вписвания. Отчетено е, че не са налице предпоставките за случаи и лица, които са освободени от държавна такса по вписване, а не са предвидени правомощия за съдията по вписванията да освобождава от заплащане на държавна такса като прилага по аналогия разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че определението е въззивно намира, че частната касационна жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК.
В случая обжалваното определение не е постановено в противоречие с ТР № 1/2001 год. ОСГК във връзка с чл.188 ГПК/отм./-отделен е въпросът, че е постановено по нов процесуален ред-производство по чл.577 ГПК от 2007 год.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 575 от 18.02.2011 год., постановено по ч.гр.дело № 218/2011 год. по описа на В. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

Определение № 567 от 27.10.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 478/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова
чл. 129, ал. 3 ГПК
--------------------------------------------------------------------------------

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Б. Г. Б. чрез процесуален представител адвокат Б. Г. срещу определение от 14.07.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 388/2011 г. по описа на Апелативен съд - В.. Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна.

Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в което се твърди, че въззивният съд се произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Приложена е и съдебна практика като доказателство.

Постъпил е отговор от ответната страна. Излагат се доводи за неоснователност на частната жалба.

С обжалваният съдебен акт е потвърдено определение от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1848/2010 г. на Окръжен съд - Варна, с което е прекратено производството по делото, поради неизпълнение указанието на администриращия съд за вписване на исковата молба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед задължението да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване преди да разгледа частната жалба по същество, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното определение се потвърждава съдебен акт, преграждащ по - нататъшното развитие на делото.

В изложението по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК са поставени следните процесуалноправни въпроси: приложима ли е хипотезата на чл. 5, б. "о" от ЗДТ в случаите на вписване на искова молба от съдия по вписванията и ако да, компетентен ли е съдът, пред който делото е висящо, да се произнесе по прилагането й. Правилно ли първоинстанционният съд е прекратил производството без да се произнесе по молбата за удължаване на срока за вписване на исковата молба.

Така заявените въпроси са обусловили изводите на въззивния съд и според жалбоподателят попадат в хипотезата на т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва, въззивната инстанция да се е произнесла по правни въпроси от съществено значение за изхода на спора в противоречие с дадено по същите разрешение в задължителната практика на Върховния касационен съд.

В случая, приложените от жалбоподателя решение № 428/29.04.1992 г. по гр. д. № 462/1992 г. на ВС II г. о. и определение № 175/29.04.2011 г. по ч. гр. д. № 120/2011 г. ВКС I г. о. не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК и не попадат в хипотезата на т. 1. В приложеното определение № 381/3.07.2009 г. по гр. д. № 383/2009 г. на ВКС IV г. о. е дадено разрешение на въпроса за освобождаване от държавни такси в съдебно производство, а не в процедура по вписване на искова молба. С определение № 277/30.06.2010 г. по ч. гр. д. № 160/2010 г. на ВКС II г. о. също са разгледани въпроси, различни от тези в настоящото производство, а именно обема правомощия на съдията по вписванията и прилагането на чл. 83, ал. 2 ГПК по аналогия в охранителните съдопроизводства.

Изводите на въззивния съд не са в противоречие и с ТР № 3 от 19.07.2010 ОСГК. Правилно администриращият съд е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК като се е съобразил с разрешенията, дадени в т. 3 от приложеното тълкувателно решение.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице когато конкретна правна норма е неясна или непълна, поради което има нужда от тълкуване за изясняване на точния й смисъл или когато се налага корективно тълкуване поради промяна на практиката на Върховния касационен съд. В случая, такава нужда няма. Заплащането на държавни такси е уредено от императивни правни норми. Такива се съдържат в ЗДТ, ГПК и други специални закони и подзаконови нормативни актове. Законодателят в чл. 5 от ЗДТ и чл. 83 от ГПК изчерпателно е посочил хипотезите, при които физическите лица са освободени от внасянето на държавна такса по закон. В чл. 5, б. "о" от ЗДТ изрично се казва, че инвалидите се освобождават от заплащане на държавна такса само в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия.

Освен по закон, съдът също може във висящо гражданско производство да освободи страна по нейна молба от заплащане на държавни такси и разноски, но само съдебни такива. В всеки конкретен случай, съдът взема предвид определени предпоставки, в това число и здравословното състояние на молителя.

Общите и специални норми, уреждащи заплащането на държавни такси, са ясни и непротиворечиви. Законодателят не е освободил инвалидите от внасянето на такава пред службата по вписванията, нито е предоставил възможност да бъдат освободени, било от съда или от съдията по вписвания, с оглед на което последните не могат да се ползват от правомощия, с които не разполагат по закон.

В заключение следва да се отбележи, че въпросът дали първоинстанционният съд правилно е прекратил производството без да се произнесе по поредната молба за удължаване на срока за вписване на исковата молба, е такъв по съществото на спора и не е от значение за допускането на касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 14.07.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 388/2011 г. по описа на Апелативен съд - В., с което е потвърдено определение от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1848/2010 г. на Окръжен съд - Варна.
Определението е окончателно.