КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 131
С., 31.01.2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 943/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. А. Н. от[населено място], [община], срещу определение № 524 от 04.08.2010 г. по ч. гр. д. № 641/2010 г. на Д. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 130 от 21.07.2010 г. на съдия по вписванията при Д. районен съд за отказ да се заличи вписване на договор за аренда на земеделска земя, извършено в Служба по вписванията -[населено място] под № 103, т.ХІV, вх. рег. № 4731/16.03.2007 г.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частната жалбоподателка поддържа, че разпоредбите на чл.90 от ЗКИР и чл.537 от ГПК, с които са обосновани изводите на съда за законосъобразност на отказа за заличаване на вписването, са неотносими към предпоставките за заличаване на конкретното вписване. Застъпва становище, че заличаването на извършено вписване е обусловено от провеждане на исково производство по чл.537 от ГПК единствено в хипотезата, когато трето лице защитава правата си срещу вписан акт, не и в случаите, когато искането за заличаване изхожда от страните по акта.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени допустимостта на частната касационна жалба, констатира следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса.
Независимо от спазването на преклузивния срок и наличието на надлежна процесуална легитимация в полза на обжалващата страна, частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
С молба от 21.07.2010 г. частната жалбоподателка К. Н. е поискала от съдия по вписванията при Районен съд - Д. да заличи вписването на договор за аренда на земеделска земя, сключен между [фирма] като арендатор и К. А. Н. като арендодател, извършено в имотния регистър при Служба по вписванията -[населено място] под № 103, том ХІV, вх. рег. № 4731 от 16.03.2007 г. В молбата не са посочени обстоятелства в подкрепа на заявеното искане, но като приложение към същата е представена нотариална покана до [фирма], съдържаща изявление, че договорът за аренда следва да се счита за нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.
С определение № 130 от 21.07.2010 г. съдия по вписванията при Районен съд -[населено място] е отказал да заличи вписването на договора за аренда по съображения, че нищожността на вписания акт е материалноправен въпрос, чието разрешаване следва да стане по исков ред, за да е допустимо заличаване на извършеното вписване. Определението за отказ е обжалван от молителката К. Н. с частна жалба пред Д. окръжен съд и е потвърдено като законосъобразно с обжалваното в настоящото производство определение, постановено по ч. гр. д. № 641/2010 г. Съдът е приел, че по силата на чл.537, ал.2 от ГПК и чл.112 - чл.116 от ЗС във вр. с чл.90 от ЗКИР заличаването на вписването е допустимо тогава, когато по исков ред се установи нищожността на договора за арена, т. е. несъществуването на вписания акт.
Предпоставките за заличаване на вписване в имотния регистър са уредени в специалната разпоредба на чл.90 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Съгласно чл.90, ал.1 от ЗКИР, вписване в имотния регистър се заличава по искане на посочените в чл.90, ал.2 от ГПК лица, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. В чл.90, ал.3 от ЗКИР е предвидено, че определението, с което се заличава или отказва заличаване на вписването, подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд, чието решение е окончателно и не подлежи на обжалване. По този начин, със специалната разпоредба на чл.90, ал.3 от ЗКИР, е отречена изрично процесуалната възможност за обжалване и за последващ инстанционен контрол за законосъобразност на акта на окръжния съд, постановен по повод подадена частна жалба срещу определението за заличаване или отказ от заличаване на извършено в имотния регистър вписване.
Изложеното обосновава извод, че определението на Д. окръжен съд, с което е потвърден отказа за заличаване на вписването на договора за аренда, е окончателно и не подлежи на обжалване по силата на чл.90, ал.3 от ЗКИР. Подадената срещу определението частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на К. А. Н. от[населено място], Община Д., срещу определение № 524 от 04.08.2010 г. по ч. гр. д. № 641/2010 г. на Д. окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :

Определение № 847 от 28.10.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 745/2011 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева
чл. 274, ал. 3 ГПК,

чл. 112 ЗС,

чл. 27, ал. 1 ЗАЗ





--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на "Агро Финанс" АДИСЦ - [населено място] срещу Определение от 14.VII.2011 г. по. ч. гр. д. № 122/2011 г. на Окръжен съд - Монтана, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията при Ломски районен съд да впише нотариална покана за прекратяване на договори за аренда, с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят излага, че така е лишен от право на защита по реда на Правилник за вписванията и че неправилно съдът е приел, че на вписване подлежи вече прекратеният договор за аренда, като не е зачел, че точно това е искането - да се впише прекратяването на договора за аренда, съгласно чл. 27, ал. 2 от Закон за арендата в земеделието. Поддържа, че произнасянето в изложения смисъл, съставлява обсъждане на материалноправни въпроси за разваляне на договора за аренда, които не могат сега да бъдат предмет на проверка, че е формално производството по вписване и правомощията се свеждат до преценка от външна страна налице ли са предпоставките за вписването, а не на доказателства, предмет на евентуален съдебен спор. Като заключава, че иска прекратяване на арендния договор поради неизпълнение, и че за решаването на този вид спорове има създадена трайна съдебна практика, иска определението да се отмени. В Изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е решен съществен материалноправен въпрос: подлежи ли на вписване нотариална покана за прекратяване на договор за аренда на земеделска земя и въпроса в този случай какъв контрол упражнява съдията по вписванията: проверка от формална страна налице ли са изискванията на чл. 6 П.. и може ли да се обсъждат материалноправните предпоставки за законосъобразността на акта, чието вписване е поискано, които въпроси се решават противоречиво от съдилищата: Опр. от 20.V.2010 г. по ч. гр. д. № 211/2010 г. и Опр. от 19.V.2011 г. по ч. гр. д. № 210/2010 г., двете на Сливенски ОС, Опр. от 7.VI.2010 г. по ч. гр. д. № 923/2010 г. на Варненски ОС, Опр. № 571/9.IХ.2010 г. по ч. гр. д. № 724/2010 г. на Добрички ОС и Опр. от 25.III.2009 г. по ч. гр. д. № 43/2009 г. на ОС - Монтана. Жалбоподателят поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения, че е налице празнота в правото, тъй като различното тълкуване на текста, който не е категоричен, без да се съобразят множеството правни норми и препратки, лишава страната от възможност да защити по бърз начин правата си и е налице необходимост да се дадат насоки за правоприлагането по изложените въпроси така, че да се избегне създаването на противоречива съдебна практика, както и насоки за развитие на правото така, че всички изправни страни по сключените договори, да разполагат с ефективни средства за защита.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че се обжалва определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу отказ на съдията по вписванията да впише нотариална покана за прекратяване на аренден договор за земеделска земя, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 1, т. 3 ГПК, подадена е в рок и е редовна.

С обжалваното определение е потвърден отказът на съдията по вписванията да впише нотариална покана за прекратяване на договори за аренда на земеделски земи. Изложени са съображения, че вписване на нотариална покана за прекратяване на аренден договор, не е регламентирано нито в Закона за собствеността Глава ХI "Вписвания", респ. Правилника за вписванията, нито в специалния Закон за арендата в земеделието. Съдът е посочил, че в чл. 27, ал. 1 ЗАЗ, се съдържат хипотезите на прекратяване на договора за аренда и в ал. 2 - че прекратяването на договора за аренда се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и се вписва в нотариалните книги, като след граматическо тълкуване на тази разпоредба, следва извод, че вече прекратеният аренден договор подлежи на вписване - последицата от настъпването на някое от основанията по чл. 27, ал. 1 ЗАЗ и че не подлежи на вписване самото основание за прекратяване на арендния договор, посочено в чл. 27, ал. 1, включително и едностранното предизвестие за прекратяване по чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ.

От изложените от жалбоподателя правни въпроси, релевантен за делото е въпросът подлежи ли на вписване нотариална покана за прекратяване на договор за аренда на земеделска земя и поради отговора на този въпрос, не е релевантен въпросът какъв контрол упражнява съдията по вписванията. С оглед представените от жалбоподателя Опр. от 7.VI.2010 г. по ч. гр. д. № 923/2010 г. на Варненски ОС, и Опр. № 571/9.IХ.2010 г. по ч. гр. д. № 724/2010 г. на Добрички ОС, може да се приеме, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата. Затова следва да се допусне касационно обжалване на определението на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Освен посочената съдебна практика, съобразно която се вписват нотариални покани, с които се прекратяват договори за аренда на земеделска земя, налице е и съдебна практика, съгласно която вписване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в Правилника за вписванията - Опр. № 348/12.VI.2009 г. по ч. т. д. № 231/2009 г. на ВКС, I ТО, Опр. № 579/12.Х.2009 г. по гр. д. № 411/2009 г. на ВКС, IV ГО, както и представените от жалбоподателя Опр. от 20.V.2010 г. по ч. гр. д. № 211/2010 г. и Опр. от 19.V.2011 г. по ч. гр. д. № 210/2010 г. - двете на Сливенски ОС, и Опр. от 25.III.2009 г. по ч. гр. д. № 43/2009 г. на ОС - Монтана.

За правилна следва да се приеме втората посочената практика. Съгласно чл. 2 от Правилника за вписванията, вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в този Правилник. На вписване в нотариалните книги подлежат актовете, посочени в чл. 112 ЗС, съответно в чл. 4 от П.., които са изчерпателно изброени, а не обстоятелства, подлежащи на вписване. Недопустимо е кръгът актове, подлежащи на вписване, който е нормативно уреден, да бъде разширен с обстоятелства - в случая прекратяване на договор за аренда с едностранно предизвестие - по съображенията, изложени от жалбоподателя - да се намалят загубите на страната и да се спести на нея и на съда време, и е неоснователно искането на жалбоподателя разпоредбите на чл. 112 ЗС и чл. 4 П.. да се тълкуват разширително в поддържания от него смисъл.

Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса за подлежащите на вписване актове - чл. 112 ЗС и чл. 4 П.., е създадена трайна съдебна практика, която е в смисъл, че подлежащите на вписване актове, са изчерпателно посочени в

ЗС и в П.., която практика не се налага да бъде променяна. Цитираните разпоредби са с ясно съдържание и не се нуждаят от тълкуване по начин, различен от вложения.

Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 14.VII.2011 г. по. ч. гр. д. № 122/2011 г. на Окръжен съд - Монтана.

Определението е окончателно.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 1093
София, 06.12.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. А.
ЧЛЕНОВЕ: М. С.
Б. Б.

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. С.
ч.т.дело № 373/2012 година

Производство по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], Област М. срещу определение от 18.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 55/2012 г. на М. окръжен съд, с което е потвърдено определението от 06.03.2012 г. на съдията по вписванията при РС – М. С последното, по съображения, че заявените обстоятелства не подлежат на вписване е отказано вписване на прекратяването на договор за преарендуване на земеделска земя от 26.12.2011 г., сключен между заявителя и [фирма] със седалище [населено място].
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като са развити съображения, че съдът не е зачел волята на страните сключеният между тях срочен договор да бъде прекратен по взаимно съгласие и да признае настъпването на така уреденото преобразуващо право, като същевременно оспорва наличието на това правомощие на съдията по вписванията предвид едностранния характер на това производство.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1./ Императивни ли са нормите на чл.27 ал.1 и чл.29 ал.1 ЗАЗ и в частност, допустимо ли е прекратяване на договор за аренда, съответно преаренда с едностранно предизвестие, извън посочените в закона случаи и 2/ Допустимо ли е при заявено искане за вписване на аренден договор, съдията по вписванията, респ.въззивния съд да проверява законността на основанието за прекратяване, след като производството е едностранно и охранително и не съставлява ли това нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.
Значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото частния жалбоподател е аргументира с твърдения за колизия между чл.29 ЗАЗ, към която препраща разпоредбата на чл.27, ал.1, т.4 от с.з. и свободата на договаряне като проявление на принципа на автономия на волята.
Частният жалбоподател поддържа освен това и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по значимия според него за изхода на делото въпрос подлежи ли на вписване едностранното писмено предизвестие за прекратяване на арендния договор или се вписва самото обстоятелство, като поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика по този въпрос, израз на която са Определение № 672 от 13. 10. 2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 635/2011 г. І т.о. и Определение № 847 от 28.10.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 745/2011 г. на ІІ т.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
Предпоставките за заличаване на вписване в имотния регистър са уредени в специалната разпоредба на чл.90 от Закона за кадастъра и имотния регистър, в ал.3 на която изрично е посочено, че съдебният акт, с който се заличава или отказва заличаване на вписването, подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд, чието решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Поради окончателния характер на обжалваното определение, с което е потвърдено определението от 06.03.2012 г. на съдията по вписванията при РС-М., с което е отказал да заличи вписването на процесния договор за преарендуване на земеделска земя, като прекратен с едностранно предизвестие, подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на "А.” Е., [населено място], обл. М. срещу определение от 18.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 55/2012 г. на М. окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 770
София, 10.09.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.06. 2012 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. А.
ЧЛЕНОВЕ: М. С.
Б. Б.

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията В.А.
ч.т.дело № 362 / 2012 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 278, ал.1 ГПК, във р. с чл.274, ал.2, т.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място], общ.Б., обл. М. против определението на М. от 19.04.2012 год., по ч.гр.д.№ 55/2012 год., с което е потвърден обективирания в определение от 06.03.2012 год. за отказ на съдията по вписванията при Районен съд [населено място] да заличи настъпилото на 26. 12. 2011 год. прекратяване на договор за преарендуване на земеделска земя, сключен между ТД - заявител и „А. И.”Е., [населено място], обл. М. и вписан под № 195/17.01.2012 год., в т.1, акт № 121/2012 год. в имотния регистър при Служба по вписванията [населено място].
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на съдията по вписванията, за да извърши исканото от частния жалбоподател заличаване на процесния договор.
В подробните си съображения, развити в обстоятелствената част на частната касационна жалба частният касаторът поддържа, че въззивният съд приемайки, едностранното прекратяване с предизвестие за допустимо единствено при безсрочните арендни договори и то ако отправеното предизвестие е след изтичане на четвъртата година и след срок най- малко две стопански години, освен ако е уговорено друго, е подложил на лишено от основание в закона и противоречащо на чл.9 ЗЗД, стеснително клаузите на чл.27, ал.1 и на чл.29 ЗАЗ, които нямат императивен характер.
Допълнително в тази вр. са развити и съображения относно липсата на основание в ЗАЗ за въвеждане различен режим на прекратяване по отношение безсрочния и срочен договор за аренда, имащи еднаква цел и правна характеристика.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал.3 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че разрешените от въззивния съд въпроси на материалното и процесуално право, а именно : „Императивни ли са нормите на чл.27, ал.1 ЗАЗ и чл.29, ал.1 ЗАЗ, допустимо ли е прекратяване на договора за аренда, съответно преаренда с едностранно предизвестие, извън посочените в закона хипотези и допустимо ли е съдията по вписванията при заявено искане за вписване на аренден договор, да проверява законността на основанието за прекратяване, предвид едностранния характер на охранителното производство и принципа на диспозитивното начало в гражданския процес ?” , се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В подкрепа на въведения критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК са развити подробни съждения относно съществуващата колизия между разпореденото от чл.27, ал.1, т.4 ЗАЗ във вр. с чл.29 ЗАЗ и основополагащият за договорното право принцип на автономия на волята, в проявлението му под формата на свобода на договарянето.
Същевременно, според частния касатор, възприетото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на делото въпрос на процесуалното право-„ Дали едностранното писмено предизвестие за прекратяване на договора за аренда подлежи на вписване или на вписване подлежи самото прекратяване?” е в противоречие с трайната практика на ВКС. Като израз на същата са цитирани и приложени определения: № 672/ 13. 10. 2011 год., по ч.т.д.№ 635/2011 год. на І-во т.о. и № 847/ 28.10.2011 год., по ч.т.д.№ 745/2011 год. на ІІ т.о..
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото,съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното:
Предпоставките за заличаване на вписване в имотния регистър са уредени в специалната разпоредба на чл.90 от Закона за кадастъра и имотния регистър / ЗКИР/, като изрично в ал.3 на чл.90 ЗКИР е посочено, че съдебният акт, с който се заличава или отказва заличаване на вписването подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд, чието решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Следователно, обстоятелството, че със специалната, норма на чл.90, ал. 3 ЗКИР е отречено наличието на процесуална възможност за обжалване на съдебния акт на окръжния съд, постановен в производството по чл.577 ГПК, във вр. с чл.569, ал.1, т.5 ГПК и чл.32а от Правилника за вписванията, по повод подадена частна жалба срещу отказ от заличаване на извършено в имотния регистър вписване, изключва в полза на настоящия частен жалбоподател да е надлежно възникнало процесуално потестативно правомощие на частна касационна жалба- абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за допустимост на касационното обжалване.
Разпоредбата на чл.90, ал.3 ЗКИР не е била предмет на обсъждане в ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, поради което т.6 от същото в случая е неприложима.
Поради окончателния характер на определението на М., с което е потвърден обективиран в определението на МРС от 06.03.2012 год. отказ на съдията по вписванията за заличаване вписването на процесния договор за преаренда, като прекратен с едностранн предизвестие, подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима частната касационна жалба на А."Е., [населено място], обл. М. с вх.№ А-492/04.05.2012 год. против определението на М. от 19.04.2012 год., по ч.гр.д.№ 55/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му, пред друг тричленен състав на ВКС,ТК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: