КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 481
София, 27.06.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.
ЧЛЕНОВЕ: В. Р.
С. Б.

изслуша докладваното от съдията Н. З.
дело № 442/2012 година.

Производство за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
П. Я. К. от [населено място] е подала частна касационна жалба срещу определение от 17. 05. 2012 г. по гр. д. № 322/2012 г. на Д. окръжен съд.
След проверка, касационният съд приема следното:
Добричкият окръжен съд, с обжалваното определение, е потвърдил определение от 04. 04. 2012 г. на Съдията по вписванията, [населено място], с което е отказано вписване на уведомително писмо, издадено от Европейския съд по правата на човека в Стасбург. Окръжният съд е приел, че отказът е правилен, тъй-като по правилата на националното законодателство не подлежат на вписване уведомителните писма на ЕСПЧ.
В касационната жалба се твърди, че окръжният съд е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост, което е основание за касационна отмяна на определението по чл. 281, т. 3 ГПК. За да се пристъпи към такава преценка и евентуална отмяна следва да се допусне касационно обжалване на акта на въззивния съд. В жалбата се излагат съображения за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – спорният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй-като по него няма съдебна практика. Тези доводи са несъстоятелни. Отказът на Съдията по вписванията е основан на чл. 4 от Правилника за вписванията, в който изрично са посочени актовете, подлежащи на вписване и който не предвижда вписване на удостоверително писмо, изхождащо от съд, вкл. и от Европейския съд по правата на човека. Потвърждаващото определение на окръжния съд възприема изцяло този правен извод, т. е. разрешеният правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, в случая, е, че представеното от К. писмо не подлежи на вписване съгласно националното законодателство. Това разрешение съответства на точното прилагане на закона – чл. 4 от Правилника за вписванията и чл. 112 ЗС. Несъстоятелно е твърдението, че във връзка с развитието на правото би следвало да се допусне касация на определението на въззивния съд и произнасяне по съществото на казуса от касационния съд. Излагат се доводи, че уведомителното писмо на ЕСПЧ представлява указание, че влязло в сила решение на българския съд е обект на проверка от Европейския съд по правата на човека, с възможна последваща отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК и вписването на писмото ще има значение както за правата на страните по делото, така и ще даде нужната информация на трети лица, евентуални бъдещи приобретатели на имота, обект на спора по делото. Същността на искането и на разрешения въпрос е да се допусне вписване на уведомителното писмо. Изложените съображения за правния и фактически интерес на страните по делото и на трети лица от оповестителното действие на вписването не касаят развитието на правото, а допълване на закона, което е извън правомощията на съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 17. 05. 2012 г. по гр. д. № 322/2012 г. на Д. окръжен съд по частната жалба на П. Я. К..
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: