КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 01, 02. 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр.дело N 42 /2013 г.:

Производство по чл.274,ал.3, т.2 вр. чл.577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Заместник – окръжен прокурор на ОП С. срещу определение № 1191 от 21.12.2012 г. по ч. гр.д. № 504 /2012 г. на Смолянския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение № 42 /03.12.2012 г. на съдия по вписванията при Смолянския окръжен съд, с което е отказал да заличи обезпечителни мерки, наложени от Смолянския окръжен съд въз основа на постановление на Окръжна прокуратура – С. за прекратяване на наказателното производство. Окръжна Прокуратура - С. твърди, че определението е незаконосъобразно, че съгласно разпоредбата на чл.243,ал.2 НПК прокурорът, когато прекрати наказателното преследване, е овластен да се произнесе и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, следователно и по допуснатите на основание чл.72 НПК в наказателното производство мерки за обезпечение. В разпоредбата не е написано, че прави искане до друг орган, от което следва, че това не е правомощие на друг орган. Разпоредбата е специална по отношение на ГПК. Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което по него следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Настоящият състав установи следното :
Окръжният съд е приел отказа на съдията по вписванията за законосъобразен, т.к. в ГПК, по реда на който се допускат и отменят обезпечителни мерки, изрично е предвидено, че компетентен да допуска и отменя обезпечения е съдът. Съдът се е позовал и на ТР № 2 /11.10.2012 г. на ОСНК на ВКС.
И. процесуалноправен въпрос е : дали съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.243,ал.2 НПК прокурорът, когато прекрати наказателното преследване, е овластен да се произнесе и по допуснатите на основание чл.72 НПК в наказателното производство мерки за обезпечение.
Настоящият състав намира, че изведеният правен въпрос е обусловил изхода от съдебното производство, но този въпрос е разрешен с посоченото от окръжния съд ТР № 2 /11.10.2012 г. на ОСНК на ВКС, според което :
Нормата на чл.72,ал.1 от НПК, която урежда вземане на мерки за обезпечение на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата, препраща към процедурата по ГПК, където са посочени видовете обезпечителни мерки, реда за тяхното вземане и за съдебния контрол. Препращането към ГПК важи за цялото обезпечително производство, в това число и за частта, касаеща контрола на постановените съдебни актове. Компетентен да допуска и отменя обезпечителните мерки е съдът в производство по чл.389 – 403 от ГПК. Производството по допускане на обезпечението се развива едностранно, като съдът се произнася по направеното от прокурора искане в закрито заседание, без призоваване на страните. Основанието за обжалване на определението за обезпечаване е чл.72,ал.1 НПК във вр. с чл.389-403 ГПК. Липсва изрична законодателна уредба в НПК, указваща процесуалните субекти, които могат да поискат отмяна на обезпечителните мерки. В ГПК този въпрос изрично е уреден, като е посочено, че отмяната се постановява по искане на заинтересованата страна - прокурора или лицето, върху чието имущество е наложено обезпечението. Съдът се произнася в закрито заседание, като отменя обезпечението, когато се увери, че вече не съществува причина, поради която е било допуснато.

Към това и поради съдържащото се във въпроса твърдение за съдържанието на разпоредбата на чл.243,ал.2 ГПК следва да се добави и че : обратно на твърдението на Прокуратурата разпоредбата на чл.243,ал.2 ГПК, както и тази на чл.72 НПК, не предвижда, че в случаите, когато прокуратурата прекратява наказателното преследване поради недоказаност на обвинението, отменя и допуснатите от съд мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата (или „обезпечителни мерки, които обезпечават обвинението”). Понятието „Мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата”, употребено в разпоредбата на чл.72 НПК е различно от понятието „мярката за обезпечаване на гражданския иск”, употребено в чл.243,ал.2 и чл.73 НПК, така както са различни понятията „обвинение” по смисъла на НПК и „иск” по ГПК или „граждански иск” по смисъла на НПК (чл.51, чл.73, чл.84 (и сл. до чл.90), и др.).

Накратко даденият с тълкувателното решение отговор на поставения от частния жалбоподател въпрос е : [прокурорът може да иска допускане или отмяна на обезпечителни мерки по чл.72 НПК, по които се произнася съдът по уредените в ГПК правила за обезпечителното производство, а определенията му подлежат на обжалване по реда и в сроковете по ГПК. С разпоредбата на чл.243,ал.2 НПК прокурорът не е овластен да отменя допуснатите от съд обезпечителни мерки по чл.72 НПК.

Поради изложеното не са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
В това производство няма искане и основание за присъждане на разноски.
Воден от изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1191 от 21.12.2012 г. по ч. гр.д. № 504 /2012 г. на Смолянския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.