КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Р Е Ш Е Н И Е
№ 19

София, 12.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
при участието на секретаря Райна Пенкова, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 864 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Л. Д. Г.,чрез процесуален представител адв.В. Б. срещу решение №125/11.04.2012 г. по гр.д.№241/2012 г. на Великотърновския окръжен съд.
В касационната жалба се прави оплакване,че неправилно въззивният съд е счел препис от сключения договор за наем между собствениците на нивите и „Б. **”-О., с посочен петгодишен срок на действие за достоверен.Жалбоподателката твърди, че валидно сключеният договор е този, чийто оригинал е представила и в който не е указан срок .Намира за неправилен извода,че поведението на ответника не е било противоправно и с оглед иска по чл.45 ЗЗД. Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното решение и да се уважат изцяло предявените искове.
Ответникът по касационната жалба [фирма] чрез процесуален представител адв.Й. Й. , а в с.з. адв.В. К. , оспорва жалбата и иска постановяване на решение, с което да се остави в сила решението на въззивния съд.
С определение №1092/18.10.2012 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящия процесуалноправен въпрос: каква е доказателствената сила на писмен документ, в който има поправяне и добавки и каква е доказателствената сила на копие от писмен документ, в който има поправяне и добавки и което е заверено с подпис и печат за вярно с оригинала от служба, която не е натоварена с удостоверителни функции.
Прието е , че така поставеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По така поставения въпрос, допуснат до касационно обжалване , настоящият състав на ВКС,четвърто г.о. приема следното:
Ако в един писмен документ са направени различни поправки: зачерквания, прибавяне на текст, поправяне на текст и пр.,без изрична уговорка от издателите,че това е извършено по общо съгласие, възниква несигурност относно действителната им воля.Кога те са подписали документа-след нанасянето на поправките или преди това, респективно дали са съгласни с тях или не, е фактически въпрос за автентичността на документа, обуславящ неговата доказателствена сила, който следва да бъде решен от съда.Неговото вътрешно убеждение се формира въз основа на всички доказателства по делото, включително и свидетелски показания.
Съгласно чл. 179 ал.2 ГПК официално завереният препис има същата доказателствена стойност, както оригиналния документ. Компетентен да извърши официално удостоверяване за верността на препис от писмен документ е нотариусът-чл.569 т.2 ГПК и помощник-нотариусът-чл.40 ЗННД. При различни специални условия предвидени със закон официални удостоверявания за верността на препис могат да направят и съдия по вписванията-чл.48 и 82 ЗННД, кмет на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кмет, заместник-кмет, секретар на общината, както и кметски наместник-чл.83 ЗННД , българските консулски длъжностни лица в чужбина-чл.84 ал.1 т.2 ЗННД, адвокат-чл.32 ЗА. Страната по делото също може да направи заверка на преписи от документи, които представя като писмени доказателства-чл.183 ГПК, но тя не е официална.Заверката на препис от документ, извършена от служба, която не е натоварена с официални удостоверителни функции, не може да му придаде доказателствена сила. Освен това и при заверен от компетентен орган препис на оригинален документ , в който има поправки, въпросът за автентичността следва да бъде решаван по идентичен начин , както за оригинала.
По касационната жалба настоящият състав на ВКС,четвърто г.о. приема следното:
Жалбоподателката е предявила против ответника иск по чл.59 ЗЗД, претендирайки сумата 6 485 лв., с която той се обогатил неоснователно за нейна сметка, обработвайки и прибирайки реколтата за стопанската 2008-2009 г. от три ниви, на които тя е била наемателка.Претендирала е въз основа на чл.45 ЗЗД обезщетение за причинени й от ответника имуществени вреди произтичащи от платената за тях наемна цена в размер на сумата 1 200 лв.Ответникът се е бранил с правоизключващите възражения, че не е прибирал реколтата и не е реализирал приходи от нея, както и че процесните ниви били предмет на договор за наем със срок пет години, сключен между собствениците им и „Б. **”-О. и който не е изтекъл. Между това търговско дружество и ответника имало уговорки за комасиране на обработваемите земи по силата на които те взаимно си разменяли площи. Процесните ниви въз основа на този договор били обработвани от ответника, но през предходната 2007 г.-2008 г.След уведомлението от собствениците за новия договор за наем, въпреки че вече бил засял една от нивите,се отказал да ги обработва. По делото са представени преписи от този договор, които са различни по своето съдържание. Жалбоподателката е представила препис, предоставен й от собствениците, според който договорът за наем, сключен на 14.09.2006 г. между тях като наемодатели и „Б. **”-О. като наемател, е без посочен срок . В съдебно заседание, проведено на 15.02.2011 г. оригиналът на този договор е представен за справка и съдът е констатирал,че няма поправка в площта на трите ниви, няма посочен срок и период на действие на договора и че е идентичен с представения от жалбоподателката препис.Ответникът е представил препис от същия договор, в който е поправена площта на една от наетите ниви и е посочен срок на действие пет години от 2006 г. до 2011 г. На преписа е поставен правоъгълен печат, съдържащ текста „ вярно с оригинала при [община]” и подпис, без посочване на автора му, както и кръгъл печат на общината.С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение на първоинстанционния съд. Приел е, че преписът от договора за наем с описаната по-горе заверка е безспорен, тъй като копие от оригинала се съхранявал в [община].Приел е ,че нивите са ползвани от ответника на правно основание като пренаемател и поради това той не дължи исковите суми.
С оглед дадения отговор на въпросите, за които е допуснато касационно обжалване, решението на въззивния съд не е правилно.Заверката от неизвестен общински служител, ненатоварен с удостоверителни функции, не може да придаде доказателствена сила на преписа от договора за наем, представен от ответника, както неправилно е счел въззивният съд.Тази заверка не означава нищо повече от това, че в общината е представено копие с поправки. Въпросът за автентичността на оригиналния договор за наем следва да бъде решен въз основа на всички събрани в процеса доказателства, а не въз основа на цитирания по-горе препис. По делото са представени оригинален договор за наем без срок и копие от същия договор с уговорен петгодишен срок. Срокът е задължаваща и обвързваща наемодателя клауза.След като такава уговорка липсва в екземпляра предоставен именно от него и в този екземпляр не се констатират поправки и заличавания, то очевидно това е автентичният договор.Насрещната страна би следвало да предприеме необходимото тази уговорка, тежаща върху наемодателя да е отразена в оригиналния екземпляр, съхраняван от него. Неправилно не са обсъдени останалите събрани по делото доказателства, включително и показанията на разпитани по делото свидетели, които също дават основание за извод,че договорът за наем е без срок.Според показанията на свид.П./посочен от ответника/ след уведомлението, отправено от пълномощника на собствениците П. Д., „Б. **”-О. е преустановила обработката на нивите им и не ги е заявила в ОСЗГ, като ползвани от него. Отделило площ от 63 дка от комасирания блок ,която не била засята.Това, че дружеството-наемател е съобразило поведението си с известието на наемодателя също дава основание за извод,че договорът за наем е бил без срок.В тази посока са и показанията на свид.Д. и И., а също и писмените доказателства, според които заявление по чл.70 ал.2 ППЗСПЗЗ е подала жалбоподателката и на нея е изплатена следващата се субсидия. Въззивният съд е направил обоснован извод, че реколтата е прибрана от ответника въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, кредитирайки групата на тези, според които прибирането е осъществено под ръководството на свид.С., действащ като представител на ответника. При това положение действията на ответника са без основание и той дължи заплащане на това, с което се е обогатил до размера на това, с което жалбоподателката е обедняла.С оглед изричните му изявления,че няма да предостави достъп на назначен по делото експерт до счетоводните му документи, следва да се приеме в условията на чл.161 ГПК, че сумата на обогатяването му е по-голяма от сумата, с която жалбоподателката е обедняла,като не е получила дължимата печалба от реализацията на реколтата от нивите.Следва искът по чл.59 ЗЗД да бъде уважен в размер на 1870,90 лв., който се установява от назначените по делото експертизи.Следва също така да бъде уважен и искът по чл.45 ЗЗД в размер на сумата 1 200 лв. платена наемна цена от жалбоподателката, представляващ причинена й имуществена вреда. За сумата 72 лв. разходи за трасиране на нивите тя е направила отказ от иска с писмена молба вх.№7634/07.04.2011 г./л.103/
Съответно с уважената част от иска следва да се присъдят на жалбоподателката направените от нея разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата 1 010 лв., а на ответника съобразно отхвърлената част-сумата 1 280 лв., също за всички инстанции.
По изложените съображения ВКС, състав на ІV г.о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №125/11.04.2012 г. по гр.д.№241/2012 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 22/11.01.2012 г. по гр.д. №3699/2010 г. на Великотърновския районен съд в частта, с която предявеният от Л. Д. Г. въз основа на чл.59 ЗЗД иск против [фирма] е отхвърлен до размер на сумата 1870,90 лв.; в частта, с която предявеният от Л. Д. Г. въз основа на чл.45 ЗЗД иск против [фирма] е отхвърлен до размер на сумата 1 200 лв., както и в частта, с която са присъдени направени по делото разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] със седалище [населено място], [община], да заплати на Л. Д. Г. от [населено място], [община] въз основа на чл. 59 ЗЗД сумата 1870,90 /хиляда осемстотин и седемдесет лв. и деветдесет ст./ лв., с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка до размера на обедняването; сумата 1 200 /хиляда и двеста /лв. въз основа на чл.45 ЗЗД , представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, както и сумата 1 010/хиляда и десет/лв. направени разноски по делото за всички инстанции, съобразно уважената част от исковете.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Л. Д. Г. от [населено място], [община] да заплати на [фирма] със седалище [населено място], [община], сумата 1 280/хиляда двеста и осемдесет/ лв. направени разноски по делото за всички инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: