О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 283
София, 17.04.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В.
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 1723/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] /неправилно обозначена като „касационна”/ срещу определение № 73 от 07.02.2013 г. по в. ч. гр. д. № 34/2013 г. на С. окръжен съд. Със същото е оставена без разглеждане и е прекратено производството по подадената от това дружество частна жалба срещу определение № 1 от 15.01.2013 г. на съдията по вписванията при С. районен съд, с което е спряно производството по Акт за едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделски земи.
В частната жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно, но изложените в нея съображенията не касаят допустимостта да бъде обжалвано спирането на охранителното производство, а допустимостта на самото спиране. Според частния жалбоподател, с постановеното на основание чл. 536, ал. 1, т. 2 ГПК спиране на производството по вписване, съдията по вписванията е превишил правата си, тъй като съгласно изричната норма на чл. 280 ЗСВ, той разполага с правомощие единствено да разпореди или да откаже вписване, отбелязване и заличаване в Имотния регистър, както и издаване на справки и удостоверения, но не и с правомощие да постанови спиране на вписването.
Към частната жалба е приложено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Следва да се отбележи обаче, че доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда разглеждането на делото, т. е. осуетява се разглеждането по същество на въззивната частна жалба, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1, изр. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, касационното обжалване не е обусловено от предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, изложените в тази насока съображения на частния жалбоподател не следва да бъдат обсъждани.
По основателността на частната жалба.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] срещу постановеното от съдията по вписванията при С. районен съд определение, с което е спряно охранителното производство по вписване на Акт за едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделски земи, въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като определението по чл. 536, ал. 1, т. 2 ГПК не прегражда производството и в закона не е предвидена изрично възможността за обжалването му. В тази връзка решаващият състав се е позовал и на практиката на ВКС –
определение № 656 от 12.12.2012 г. по ч. гр. д. № 523/2012 г. на І г. о.Определението е правилно.
Изцяло следва да бъде споделено изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението по чл. 536 ГПК за спиране на охранителното производство. Правилно е отчетена липсата на предвидена в закона възможност за обжалване на този акт. Независимо от съдържащото се в чл. 540 ГПК препращане, общата норма на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК в случая е неприложима, тъй като тя е относима към обжалването на определенията, с които се прегражда развитието на спорния исков процес, но не и към постановените в охранителното производство актове, доколкото проверката за законосъобразност на същите е предмет на самостоятелна правна регламентация. Следва да се отбележи, че с приемането на новата ал. 3 на чл. 536 ГПК /ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г./ законодателят е предвидил изрично възможността за обжалване на определението за спиране на охранителното производство само в хипотезата на чл. 19, ал. 5 ЗТР, т. е. при спиране на охранителното производство по вписване, заличаване и обявяване на актове в Търговския регистър. Доколкото посочената норма въвежда изключение от правилото за необжалваемост, разширителното й тълкуване е недопустимо и следователно същата не може да бъде приложена към определенията, касаещи спиране на производството по вписване в Имотния регистър.Предвид изложените съображения, подадената от [фирма], [населено място] частна жалба е неоснователна.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 73 от 07.02.2013 г. по в. ч. гр. д. № 34/2013 г. на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: