КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Решение № 413 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 900/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова

чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.)
чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
чл. 290 ГПК
чл. 114 ЗС
чл. 115, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 ЗС

Вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително-защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица. С оглед правната същност и целта на института на вписването, законодателят изрично е уредил по различен начин последиците от невписването на исковата молба. Така, когато исковата молба е вписана, постановеното решение се отбелязва към нея - чл. 115, ал. 1 ЗС, а когато исковата молба не е била вписана, постановеното решение се вписва - 115, ал. 5 ЗС, от който момент възниква действието на вписването. Когато шестмесечният срок по чл. 115, ал. 2 ЗС за вписване на решението е пропуснат, решението се вписва, независимо от това, че вписването на искова молба е изгубило действието си. От поведението на ищеца зависи дали и от кой момент ще се прояви действието на вписването. Ако исковата молба е вписана той ще се ползва от ефекта на вписването от момента на извършването му. Ако исковата молба не е вписана, но е вписано решението по нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на вписване на решението. Правното положение е идентично, когато исковата молба е била вписана, но постановеното по нея решение е представено за вписване след изтичането на шестмесечния срок от влизането му в сила - чл. 115, ал. 5 ЗС. Постановеното решение по делото няма никога да стане противопоставимо на трети лица, ако не бъде представено за вписване, макар и исковата молба да е била вписана.

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 60 на 15.01.2009 г. по в. гр. дело № 1698/2008 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 15.05.2006 г. по гр. дело № 3217/2005 г. на Варненския районен съд, 14-ти състав, с което е прието за установено между А. М. А., ЕГН ********** и М. М. А. ЕГН ********** и двамата от гр. В., ж. к. "М", бл. 141, вх. 1, ет. 2, ап. № 6, съд. адрес: гр. В., бул. "М" № 23, чрез адв. Петър С. и "П"АД, със седалище и адрес на управление: гр. Д., Промишлена зона, рег. по ф.дело № 4479/1993 г. на ВОС, ф.отд., представлявано от изпълнителния директор А, че А. М. А. и М. М. А., и двамата от гр. В., ж.к. "М" бл. 141, вх.1, ет.2, ап. 6 са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в жилищна сграда в гр. В., ж.к. "М" бл. 141, вх.1, ет.2, със застроена площ от 61.86 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и два балкона, ведно с прилежащите му избено помещение № 6 с площ от 2.40 кв. м. и 0.8550% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, попадаща във втори микрорайон на гр. В., на основание чл. 97, ал.1 от ГПК, при въведено придобивно основание за правото на собственост: договор за продажба по НА № 94, том I, рег. № 8* д. № 88/2001 г. на нотариус Д. Б. с район на действие при ВРС.

Недоволен от въззивното решение е касаторът "П"АД със седалище и адрес на управление гр. Д., представляван от а. Ж от АК В., който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон.

Ответниците по касация А. М. А. и М. М. А., представлявани от а. П заявяват становище за неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че направеното вписване на 28.12.2002 г. на влязлото в сила решение по гр. дело № 8510/1994 г. на Варненския районен съд ХХII състав е произвело действие от този момент и противопоставимостта му на трети лица възниква от тази дата занапред, исковата молба е вписана на 8.12.1994 г. (при което е подлежал на вписване само иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД), но решението не е вписано в законоустановения шестмесечен срок от влизането му в сила на 18.01.1996 г. Направен е извод, че институтът на вписването не изключва приложението на чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.).

С определение № 635 от 8.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Касационната жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила - отменително основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК.

Вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително-защитно действия спрямо трети, неучастващо в процеса лица.

С оглед правната същност и целта на института на вписването, законодателят изрично е уредил по различен начин последиците от невписването на исковата молба. Така, когато исковата молба е вписана, постановеното решение се отбелязва към нея - чл. 115, ал. 1 ЗС, а когато исковата молба не е била вписана, постановеното решение се вписва - 115, ал. 5 ЗС, от който момент възниква действието на вписването. Когато шестмесечният срок по чл. 115, ал. 2 ЗС за вписване на решението е пропуснат, решението се вписва, независимо от това, че вписването на искова молба е изгубило действието си.

От поведението на ищеца зависи дали и от кой момент ще се прояви действието на вписването. Ако исковата молба е вписана той ще се ползва от ефекта на вписването от момента на извършването му. Ако исковата молба не е вписана, но е вписано решението по нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на вписване на решението. Правното положение е идентично, когато исковата молба е била вписана, но постановеното по нея решение е представено за вписване след изтичането на шестмесечния срок от влизането му в сила - чл. 115, ал. 5 ЗС. Постановеното решение по делото няма никога да стане противопоставимо на трети лица, ако не бъде представено за вписване, макар и исковата молба да е била вписана.

Решаващият въззивен съд не е съобразил изцяло отменителното решение на Върховния касационен съд, дадено с решение № 918 от 14.07.2008 г. по гр. дело № 4013/2007 г. по описа на II гражданско отделение на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона.

Установено е по делото, че е влязло в сила решение, както е посочено по-горе по гр. дело № 8510/1994 г. на Варненския районен съд, на основание чл. 124, ал. 2 НДИ и чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договора за покупко-продажба на процесния имот от Община- В. на С. Н. С. и Г. В. С.

Съгласно чл. 88, ал. 2 ЗЗД развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба, което в случая не е налице.

При това положение разпоредителните сделки от 1999 г. и 2001 г. не са противопоставими на ответното дружество тъй като продажбата по тях е извършена от несобственици.

Следователно, ищците не се легитимират като собственици на процесния имот и установителният иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) се явява неоснователен и недоказан.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по спора се присъждат направените разноски пред всички инстанции в размер на сумата 599,68 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение

ПК.

ГПК. ГГГ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 60 на 15.01.2009 г. по в. гр. дело № 1698/2008 г.

ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК за приемане за установено между А. М. А., ЕГН ********** и М. М. А. ЕГН ********** и двамата от гр. В., ж. к. "М", бл. 141, вх. 1, ет. 2, ап. № 6, съд. адрес: гр. В., бул. "М" № 23, чрез адв. Петър С. и "П"АД, със седалище и адрес на управление: гр. Д., Промишлена зона, рег. по ф.дело № 4479/1993 г. на ВОС, ф.отд., представлявано от изпълнителния директор А, че А. М. А. и М. М. А., и двамата от гр. В., ж.к. "М" бл. 141, вх.1, ет.2, ап. 6 са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в жилищна сграда в гр. В., ж.к. "М" бл. 141, вх.1, ет.2, със застроена площ от 61.86 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и два балкона, ведно с прилежащите му избено помещение № 6 с площ от 2.40 кв. м. и 0.8550% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, попадаща във втори микрорайон на гр. В..

ОСЪЖДА А. М. А. ЕГН ********** и М. М. А. ЕГН ********** от гр. В., ж. к. "М", бл. 141, вх. I, ет. 2, ап. 6 да заплатят на "П"АД със седалище и адрес на управление гр. Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 599,68 лева, направени разноски по делото пред всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.




Връзка с други съдебни актове:


• Определение № 635 от 8.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 900/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателя Теодора Нинова

РЕШЕНИЕ № 631 ОТ 23.11.2009 Г. ПО ГР. Д. № 247/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС

РЕГЛАМЕНТИРАНОТО В ГЛАВА ХІ ОТ ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА ВПИСВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНА КАТЕГОРИЯ АКТОВЕ ПО ПРИНЦИП ИМА ОПОВЕСТИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ, ОСВЕН АКО САМИЯ ЗАКОН НЕ МУ ПРИДАВА И ЗАЩИТНО ИЛИ КОНСТИТУТИВНО ДЕЙСТВИЕ. БЕЗ ПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ БИ БИЛО ВПИСВАНЕТО НА АКТ, ЗА КОЙТО ЗАКОНА НЕ ПРЕДВИЖДА ИЗИСКВАНЕ НА ВПИСВАНЕ. СПОРЕД ЧЛ. 112, Б. "А" ОТ ЗС ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 4, Б. "А" ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ВПИСВАНИЯТА В РЕДАКЦИЯТА ИМ СЛЕД ИЗМЕНЕНИЯТА, ИЗВЪРШЕНИ С ПЗР НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР /В СИЛА ОТ 1.01.2001 Г./ НА ВПИСВАНЕ ПОДЛЕЖАТ АКТОВЕТЕ, С КОИТО СЕ ПРИЗНАВАТ ВЕЩНИ ПРАВА, ВКЛЮЧИТЕЛНО КОНСТАТИВНИТЕ НОТАРИАЛНИ АКТОВЕ, А ПО СИЛАТА НА ЧЛ. 114, Б. "В" ОТ ЗС ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 11, Б. "В" ОТ ПВ СЕ ВПИСВАТ СЪОТВЕТНО И ИСКОВИТЕ МОЛБИ, КОИТО ЦЕЛЯТ ЗАМЕСТВАНЕ НА АКТ ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ВЕЩНИ ПРАВА. В ТАЗИ ХИПОТЕЗА Е ПРЕДВИДЕНО ОПОВЕСТИТЕЛНО-ЗАЩИТНО ДЕЙСТВИЕ НА ВПИСВАНЕТО, КАТО ПРИДОБИТИТЕ ОТ ТРЕТИ ЛИЦА ВЕЩНИ ПРАВА СЛЕД ВПИСВАНЕТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ИЩЕЦА. ТРЕТИ ЛИЦА ПО СМИСЪЛА НА ПОСОЧЕНАТА РАЗПОРЕДБА СА ОБАЧЕ САМО ТЕЗИ, КОИТО ИЗВЛИЧАТ ПРАВАТА СИ ОТ СЪЩИЯ ПРАВОДАТЕЛ. ПРИОБРЕТАТЕЛЯТ НА ПРАВА ОТ ОТВЕТНИК ПО ВПИСАНА ИСКОВА МОЛБА, ЧИИТО ПРАВА СА ОТРЕЧЕНИ ЧРЕЗ УВАЖАВАНЕ НА ИСКА, НЕ Е ТРЕТО Лице ПО СМИСЪЛА НА ЗАКОНА. СЪЩИЯТ СЕ ЯВЯВА ЧАСТЕН ПРАВОПРИЕМНИК НА СПОРНОТО ПРАВО И АКО Е ПРИДОБИЛ ПРАВАТА СИ В ХОДА НА ВИСЯЩИЯ ПРОЦЕС Е ОБВЪРЗАН ОТ СИЛАТА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО НА ПОСТАНОВЕНОТО СРЕЩУ ПРАВОДАТЕЛЯ МУ СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ, СЪГЛАСНО ЧЛ. 121, АЛ. 3 ОТ ГПК (ОТМ.). РЕВАНДИКИРАЙКИ НЕДВИЖИМ ИМОТ СРЕЩУ ПРАВОПРИЕМНИКА, ИЩЦИТЕ МОГАТ ДА СЕ ПОЗОВАТ НА УСТАНОВЕНОТО СЪС СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ ПРОТИВ ПРАВОДАТЕЛЯ ТЯХНО ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ И НЕ Е НЕОБХОДИМО ПОВТОРНО ДА ДОКАЗВАТ ПРИДОБИВНОТО СИ ОСНОВАНИЕ.
Чл. 112, б. "а" от ЗС
Чл. 114, б. "в" от ЗС във връзка с
Чл. 11, б. "в" от ПВ
Чл. 4, б. "а" от ПВ
Чл. 290 ГПК

Вж. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 418 ОТ 12.06.2009 Г. ПО ГР. Д. № 247/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Златка Русева
Камелия Маринова

при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 247 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Геройка Иванова Шишкова, Стамен Петров Славов, Елена Ангелова Наскова, Петър Николов Блатски, Снежина Иванова Блатска, Валери Юриевич Добичин, Виолета Василева Добичина, Огнян Иванов Гинин, Спаска Боянова Гинина, Емилия Любомирова Петкова, Велислав Любомиров Петков, Валентин Цветанов Томов, Белла Львовна Томова, Атанас Иванов Кюркчиев, Младен Димов Карадимов, Гинка Георгиева Чавдарова, Радул Иванов Радулов, Лидия Стоева Радулова, Веселин Владиславов Георгиев, Маноил Валентинов Пенев, Калин Валентинов Пенев, Марияна Милорадова Пенева, Йордан Стоянов Ялъмов, Еленка Тончева Ялъмова, Чавдар Благоев Петров, Стефан Благоев Петров, Александър Атанасов Ковачев, Иван Георгиев Ушманов, Цанка Иванова Ушманова, Данаил Тодоров Карамфилов, Мая Огнянова Панова, Нора Йорданова Любикова, Тодор Кирилов Любиков, Николай Симеонов Даков, Валентин Величков Николов, Любен Борисов Ангелов, Елисавета Ангелова Ангелова, Орлин Славов Паскалев, Ирина Ивановна Паскалева, Божидара Богомилова Божкова, Дончо Дончев Конакчиев, Наталия Александровна Конакчиева, Йордан Петров Йорданов, Николина Манолова Василева, Даниела Любомирова Стоянова, Веселина Любомирова Стоянова, Васил Николов Костадинов, Наталия Николова Жиянска, Владимир Андреев Балчев, Димитър Йорданов Димитров, Камелия Александрова Димитрова, Павлина Донкова Кръстева, Васил Стоянов Кръстев, Николай Георгиев Георгиев, Наталия Мирчева Георгиева, Калоян Ангелов Цинцарски и Валентина Атанасова Станева против решение № 319 от 26.11.2008 г., постановено по гр. д. № 3481 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д състав, с което е отменено решение от 16.07.2007 г. по гр. д. № 6028 от 2008 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС и е постановено друго за отхвърляне на предявения от касаторите против СД "М-Т и сие", гр. Ямбол ревандикационен иск по отношение на помещение от 44.78 кв.м. в гр. София, ж.к."Младост 1" бл. 25, вх. В, партерен етаж, при посочени съседи.
Касаторите са навели довод за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, поради незачитане действието на вписаната искова молба против праводателят на ответното дружество и искат отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново за уважаване на предявения ревадикационен иск. Претендират възстановяване на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба СД "М-Т и сие", гр. Ямбол оспорва същата.
Ищците Весела Николова Георгиева и Георги Николов Георгиев, както и третото лице-помагач на ответната страна и ответник по предявения при условията на евентуалност обратен иск Областен управител на Област София не са изразили становище в касационното производство.
С определение № 418 от 12.06.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради противоречие на изводите на въззивния съд с цитираната практика по решение № 862 от 2006 г. по гр. д. № 505/2005 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1104 от 14.11.2006 г. по гр. д. № 1072/2005 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 267 по гр. д. № 1325/2002 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 2411 от 9.10.1956 г. по гр. д. № 4746/1956 г. на ВС, ІV г.о., определение от 6.03.2002 г. по ч.гр. д. № 261/2002 г. на СГС, ТК относно значението на вписана искова молба при последващ спор с приобретател, придобил правата си след вписването с оглед въпроса следва ли ищците отново да проведат пълно и главно доказване на придобивното си основание, ако ревандикират имот от лице, придобило правата си след вписване на исковата молба против неговия праводател.
Поставеният въпрос е свързан с решаващите мотиви на съда, който е приел, че за установяване на легитимацията си като собственици ищците се позовават на влязлото в сила на 31.05.2005 г. решение по гр. д. № 3724/2003 г. на СРС, 43 състав, с което за признати за собственици по отношение на Област София и МРРБ, като исковата молба, по която е постановено решението е вписана на 25.02.2003 г. За имота има съставен акт да частна държавна собственост от 17.08.2000 г. и с договор от 25.08.2004 г. Областният управител на София го е продал на ответното дружество. Изложени са съображения, че СД"М-Т и сие" не е било страна по гр. д. № 3724/2003 г., поради което не е обвързано от силата на пресъдено нещо на постановеното по него решение и тъй като ищците не са провели в настоящия процес пълно и главно доказване на правото си на собственост /в тази насока не са ангажирани каквито и да било доказателства/, то предявения иск се явява неоснователен.
Регламентираното в глава ХІ от Закона за собствеността вписване на определена категория актове по принцип има оповестително действие, освен ако самия закон не му придава и защитно или конститутивно действие. Без правно значение би било вписването на акт, за който закона не предвижда изискване на вписване. Според чл. 112, б. "а" от ЗС във връзка с чл. 4, б. "а" от Правилника за вписванията в редакцията им след измененията, извършени с ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър /в сила от 1.01.2001 г./ на вписване подлежат актовете, с които се признават вещни права, включително констативните нотариални актове, а по силата на чл. 114, б. "в" от ЗС във връзка с чл. 11, б. "в" от ПВ се вписват съответно и исковите молби, които целят заместване на акт за признаване на вещни права. В тази хипотеза е предвидено оповестително-защитно действие на вписването, като придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Трети лица по смисъла на посочената разпоредба са обаче само тези, които извличат правата си от същия праводател. Приобретателят на права от ответник по вписана искова молба, чиито права са отречени чрез уважаване на иска, не е трето лице по смисъла на закона. Същият се явява частен правоприемник на спорното право и ако е придобил правата си в хода на висящия процес е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното срещу праводателя му съдебно решение, съгласно чл. 121, ал. 3 от ГПК (отм.). Ревандикирайки недвижим имот срещу правоприемника, ищците могат да се позоват на установеното със съдебното решение против праводателя тяхно право на собственост и не е необходимо повторно да доказват придобивното си основание.
По основателността на касационната жалба:
Исковата молба по гр. д. № 3724/2003 г. е предявена на 25.02.2003 г. против държавата за установяване, че процесния имот, актуван с акт за държавна собственост от 2000 г., е собственост на ищците, тъй като съставлява обща част към етажната собственост-вх. В и постановеното по делото решение за уважаване на иска е влязло в сила на 31.03.2005 г. В хода на делото с договор от 25.08.2004 г. държавата продава имота на СД"М-Т с-ие". Прехвърлянето е станало в хода на процеса и съгласно чл. 121, ал. 3 от ГПК (отм.) дружеството е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, с което се установява спрямо праводателя му, че ищците са собственици на процесния имот, като без правно значение за основателността на ревандикационния иск е дали исковата молба е била вписана. Това обстоятелство, включително и с оглед разпоредбата на чл. 115, ал. 2, изр.второ от ЗС, обаче е релевантно с оглед предявените при условията на евентуалност насрещни искове, доколкото ответното дружество претендира, че е добросъвестен владелец и се позовава на право на задържане до заплащане на направените за имота необходими разноски и подобрения. В резултат на незаконосъобразния извод, че не е установено правото на собственост на ищците, въззивният съд не се е произнесъл по предявените насрещни искове и възражението за право на задържане, а от основателността на последните зависи дали са налице предпоставките за безусловно ревандикиране на имота или същото следва да бъде отложено до заплащане на присъдените суми, с оглед на което атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 319 от 26.11.2008 г., постановено по гр. д. № 3481 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.