КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА :: Виж темата

КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/

д.такса при апорт http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/viewtopic.php?f=19&t=4333	Страница 1 от 1

Автор:	Дора Манолова [ 13 Сеп 2013, 10:53 ]
Заглавие:	д.такса при апорт
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 579 С., 11.09.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. дело № 2 713/2013 г. Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. В. от САК, срещу определение № 1 467 от 14.05.2013 г. по ч. гр. дело № 1 108/2013 г. на Пловдивски окръжен съд. Със същото се потвърждава определение от 20.03.2013 г. на Съдия по вписванията при РС [населено място] по преписка с вх. № 7 005/20.03.2013 г., с което е отказано да се извърши вписване на Дружествен договор на [фирма] относно апортна вноска на недвижими имоти в капитала на дружеството. По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил решения и постановления на Върховен касационен съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. С определение от 20.03.2013 г. на Съдия по вписванията при РС [населено място] по преписка с вх. № 7 005/20.03.2013 г. е отказано да се извърши вписване на Дружествен договор на [фирма] относно апортна вноска на недвижими имоти (4 бр.) в капитала на дружеството по съображения, че частният жалбоподател не е внесъл дължимата държавна такса в пълен размер (за довнасяне на още 3 385,30 лв. по сметка наАВ), която се определя по реда на чл. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от Агенцията по вписвания. Срещу този акт е подадена частна жалба от дружеството, в която са изложени доводи относно начина на изчисляване на държавната такса, която според жалбоподателя се определя въз основа на стойността на записаните дялове, които били по малко на брой, а не въз основа на оценката на апортираните имоти /4 518 700 лв. – според вещите лица/. С определение № 1 467 от 14.05.2013 г. по ч. гр. д. № 1 108/2013 г. Пловдивският окръжен съд (предмет на настоящото производство) е потвърдил отказа на съдия по вписвания като е приел, че цената на която е таксуван дружествения договор е цената на апортната вноска на [фирма] или 2 043 400 лв., срещу която за записани дялове в капитала на дружеството. При тези изводи, въззивният съд е определил, че размерът на дължимата държавна такса за вписване е 2 043 лв. Независимо от това ,обаче, е потвърдил отказа, тъй като молителят е внесъл само 1 133,40 лв. (т.е. 910 лв. не са внесени по сметка на АВ). Постъпила е частна касационна жалба срещу определението на ПОС, в която се излагат нови факти: че са апортирани общо 5 бр. недвижими имоти, единият от които се намира в [населено място] и по отношение на него вече е осъществено вписване в имотния регистър от съдия по вписванията при РС [населено място], за което действие е събрана държавна такса в размер на 910 лв. и е представено копие от платежния документ за внесена сума по сметка на АВ. Жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие на обжалваното определение със съдебната практика на ВКС относно задължението на съда да обсъди доводите и да прецени всички доказателства преди да се произнесе. Изложеният от жалбоподателя процесуален въпрос относно задължението на съда да обсъди доводите на страните и да прецени всички събрани доказателства е релевантен по делото, но по отношение на него не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си, респ. определението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводите на страните. В този смисъл са и представените към частната жалбата решения на ВКС, някои от които са постановени по реда на новия ГПК и са задължителна практика. В случая въззивният съд е постановил определението си след цялостен анализ на представените по делото доказателства и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи. Тези действия на съда са в съответствие с цитираната съдебна практика. Що се отнася до конкретните изводи направени в резултат на извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, същите касаят правилността на постановения съдебен акт. Освен това, жалбоподателят не е представил пред ПОС платежния документ за внесена държавна такса по сметка на АВ и не е посочил, че по отношение на единия имот е извършено вписване в имотния регистър от съдия по вписванията при РС [населено място]. Едва с частната касационна жалба дружеството е изложило тези факти и е представило платежния документ за внесени 910 лв. по вече осъщественото вписване за този имот. Поради посочения пропуск на молителя тези нови доводи и доказателства не са били обсъдени от въззивния съд, което не означава, че ПОС не е изпълнил задълженията си съгласно изискванията на ГПК относно преценката на наличните към него момент доказателства по делото при постановяване на акта си. При тези данни постановеното въззивно определение не противоречи на константната практика на ВКС по поставения правен въпрос. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 467 от 14.05.2013 г. по ч. гр. дело № 1 108/2013 г. на Пловдивски окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Страница 1 от 1	Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/