КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Решение № 8 от 5.02.1998 г. на ВКС по гр. д. № 2196/97 г., V г. о., докладчик съдията Любка Илиева
Съдебна практика - Бюлетин на ВКС на РБ, кн. 7-8/1998 г., стр. 34
чл. 240, ал. 1,

чл. 20а,

чл. 167, ал. 1 и 2,
чл. 26, ал. 2 ЗЗД

Искането за заличаване на вписаната договорна ипотека се предхожда от установяване погасяването на вземането, която тя обезпечава. Определената от страните курсова равностойност на чуждестранната валута е задължителна при уреждане на отношенията по кредита. Неприложимо е правилото за определяне на левовата равностойност към настъпване на падежа. Нотариалната форма е изискване за действителността на сключената договорна ипотека. Така валидно сключената ипотека служи за обезпечаване на вземането до размера в който е вписана.
------------------------
Производството по делото е образувано по повод подадена жалба от "ТС Банк" АД в несъстоятелност чрез синдика й против решение от 14.06.1997 г. по гр. д. № 869/96 г. на С. градски съд, с което на основание чл. 179, ал. 1 ЗЗД е постановено заличаване на вписаната договорна ипотека за обезпечаване на вземането й. Уважен е инцидентният установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК, като е прието, че отпуснатият банков заем по договора за кредит от 4.08.1992 г. е погасен изцяло. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като вземането за главницата от 19 000 щатски долара не е погасено изцяло, както и че договорната ипотека служи за обезпечаване и на заема по анекс № 2 от 21.12.1992 г., с който е постигнато съгласие за отпускане на допълнителен кредит в размер на още 76 000 щатски долара.
Законосъобразно и обосновано С. градски съд е уважил установителния иск, предявен по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК. Установяването на погасяване на вземането, което е обезпечено с вписаната договорна ипотека е в отношение на преюдициалност спрямо искането за заличаването й (чл. 179, ал. 1 ЗЗД ). Тя е предназначена за обезпечаване на отпуснатия от "ТС Банк" АД на събирателното дружество "С и К - 9" банков заем в размер на 19 000 щатски долара, като левовата му равностойност е определена по взаимно съгласие между договарящите общо в размер на 431 642 лв (вж. чл. 12, ал. 1 на договор за кредит от 4.08.1992 г. и т. 2 от нотариален акт № 88, том 7, нот. дело № 12286/92 г. на Втори С. нотариус за учредяване на договорна ипотека). След като ответникът по жалбата К. е изпратил договорената левова равностойност, правилно С. градски съд е приел, че сумата по главницата е изплатена изцяло. Без значение е обстоятелството, че поради промяна на курса на щатския долар към момента на изплащане на кредита, съобразно погасителния план, изплатената левова равностойност не покрива изцяло главницата. След като страните взаимно са определили общата сума, като курсова равностойност на валутния заем и изрично са я посочили в договора, изплащането й води до погасяване на задълженията по главницата (чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 20а ЗЗД ).
Банката е приела погасяване на валутно задължение в левове, което изключва възможността й да се позовава на задължението на заемателя за погасяването му в броената валута (вж. т. 4.2 от договор от 4.08.1992 г.). Курсовата равностойност на отпуснатия заем е определена по договора като обща сума, поради което е неприложимо и правилото за определяне на левовата равностойност на валутното задължение към момента на настъпване на падежа му. С изплащане на уговорената обща левова равностойност на отпуснатия валутен кредит е погасено задължението по главницата.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че сключеният договор за ипотека (нот. акт № 88, т. 7, нот. дело № 12286/92 г.) обезпечава и главницата по анекс № 2 от 21.12.1992 г. Анексът не представлява ипотечен договор. Ипотечният договор, от който произтича ипотекарното право за кредитора се сключва между кредитора по вземането и собственика на веща, в случая ищеца по делото. Ипотечният договор може да бъде съединен с договора, от който се поражда вземането, но трябва да съдържа изричната воля на собственика на веща за ипотекирането й, като обезпечение на вземането на кредитора. Това волеизявление под страх от недействителност трябва да бъде направено в нотариална форма (чл. 167, ал. 1 и 3 ЗЗД ). Договорът, с който едно лице учредява ипотека върху имот, който не му принадлежи (в случая събирателното дружество), не поражда ипотекарно право за кредитора на вземането. Нотариалната форма е изискване за действителността на осъществения фактически състав на договорната ипотека - сключване на договора и вписването му. Липсата на такава форма прави договора нищожен (чл. 26, ал. 2 ЗЗД ).
Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства за формирана обща воля на съдружниците в събирателното дружество за сключване на договор за допълнителен валутен кредит и обезпечаването му чрез ипотека върху жилището на ищеца не променя правилността на направените от първоинстанционния съд изводи. Изразената обща воля на всички съдружници в събирателното дружество не подменя липсата на сключен договор за ипотека. Валидно сключената договорна ипотека служи за обезпечаване на вземането до размера, в който е вписана (чл. 167, ал. 2 ЗЗД ). За да възникне в полза на банката-кредитор ипотекарно право е следвало тя да сключи договор, обезпечаващ вземането й по допълнителния валутен кредит.
Съобразно изложеното до тук, Върховният касационен съд намира, че жалбата на "ТС Банк" АД в ликвидация е неоснователна, поради което ще следва да бъде оставена без уважение.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 37
София, 29.01.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Н.
ЧЛЕНОВЕ: К. А.
Л. А.

при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Л. А.
гр.дело № 586 /2012 год.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 28.8.2012 г, постановено по гр.дело № 4532/12 г на С. градски съд, ГО, Втори бр.състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 28.2.12 г на съдията по вписванията, с което е отказано заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт №..., т...., рег.№..., дело № ... г на нотариус К. въз основа на молба с вх.№.../.... г по описа на Агенцията по вписванията, регистър на отказите.
В частната касационна жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде заличена договорната ипотека, учредена с нотариален акт № ..., т..., рег.№ ...., дело №.../..... г на нотариус К..
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Сочи, че по формулираните въпроси законът не е дал ясен отговор, а и липсва съдебна практика, поради което счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Формулираните въпроси, за които се подържа, че са от значение за изхода на настоящия спор са следните :
1/ Настъпването на уговореното прекратително условие /смърт на ипотекарния кредитор/ за съществуването на главното вземане, обезпечено с договорна ипотека, погасява ли с обратна сила главното вземане, поради погасяване на ипотеката.Следва ли договорната ипотека, поради липса на предмет като акцесорна на погасеното главно вземане, да бъде заличена.2/ Уредените в чл.179 ЗЗД четири хипотези на заличаване на договорна ипотека : молба на ипотекарния кредитор, изтичане на 10 години, публична продан и съдебно решение, изчерпват ли всички случаи на заличаване или в определени конкретни случаи намират приложение и общите правила на ЗЗД относно погасяването на правата и извършените въз основа на тях вписвания и допустимо ли е в този конкретен случай искането за заличаване да бъде извършено от всяко заинтересовано лице, съгласно, общите правила на ЗЗД.3/При смърт на ипотекарния кредитор попада ли в масата на наследството и субективното право на наследодателя да иска заличаване на ипотеката, чийто предмет се е заличил с обратна сила от настъпването на същия факт-смъртта му.Допустимо ли е завещаване на правото да се иска заличаване на договорна ипотека в полза на ипотекарния длъжник при настъпване на прекратителното условие за съществуването на обезпеченото главно вземане-смърт на ипотекарния кредитор.Упражняването на правата по завета от ипотекарния длъжник следва ли да се третират като молба на ипотекарния кредитор и обвързва ли тя съдията по вписванията при условията на чл.179 ЗЗД за постановяване заличаването.При същите конкретни условия, ако ипотекарния кредитор няма наследници, срещу коя пасивно легитимирана страна се провежда съдебното производство по чл.179 ЗЗД вр.чл.150 ЗЗД за установяване погасяването на ипотеката и постановяване на нейното заличаване от съда.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение след като прецени данните по делото намира следното :
Частната касационна жалба е подадена в рамките на законоустановения едноседмичен срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките по чл.280 ал1. т.3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, приема следното :
За да постанови обжалваният резултат Софийски градски съд е приел, че съгласно представения нотариален акт № ..., т...., рег № ...., дело № ..../.... на .... Р. М. Ц. е прехвърлил на [фирма] правото на собственост върху недвижим имот апартамент № .... на [улица], с площ от 59,69 кв.м при запазване пожизнено вещно право на ползване на прехвърлителя срещу заплащане на уговорена месечна сума, както и еднократна сума в случая в размер на 16 000 лв.За обезпечение на последните вземания дружеството –касатор е учредило договорна ипотека в полза на Р. Ц..Посочено е, че крайният срок за който се учредява ипотеката е бъдещо сигурно събитие-смъртта на кредитора, от когато обезпеченото вземане се погасява.
Поставеният от касатора процесуален въпрос : При същите конкретни условия, ако ипотекарния кредитор няма наследници, срещу коя пасивно легитимирана страна се провежда съдебното производство по чл.179 ЗЗД вр.чл.150 ЗЗД за установяване погасяването на ипотеката и постановяване на нейното заличаване от съда, макар и важен няма правната характеристика на обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като не е засегнат в съдържанието на решаващите мотиви, изложени в обжалвания съдебен акт следва.Поради това по този въпрос не следва да бъда допусната касация.
Останалите поставените от касатора въпроси са релевантни за изхода на спора, по тях липсва съдебна практика и отговорите им имат значение развитието на правото, поради което обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По отношение на поставените въпроси :
С настъпването на уговореното прекратително условие за съществуването на главното вземане –смъртта на ипотекарния кредитор, обезпеченото с договорна ипотека главно вземане, се погасява. От този момент липсва предмет на ипотеката, тъй като ипотечното право вече не съществува, но вписването й още не е заличено.
Заличаването на договорната ипотека се извършва въз основа на някое от изчерпателно изброените в чл.179 от ЗЗД основания : по молба на ипотекарния кредитор, изтичане на 10 години, публична продан и съдебно решение.
При смърт на ипотекарния кредитор в масата на наследството попада и субективното право да се иска заличаване на ипотеката, чийто предмет се е заличил с обратна сила от настъпването на същия юридически факт.
Допустим е завет на правото да се иска заличаване на договорна ипотека в полза на ипотекарния длъжник при настъпване на прекратителното условие за съществуването на обезпеченото главно вземане-смърт на ипотекарния кредитор.Упражняването на правата по завета, ведно с подадената от заветника молба до съдията по вписванията при условията на чл.179 ЗЗД са основание последният да заличи вписаната договорна ипотека.
По основателността на касационната жалба.
Тъй като ипотеката е акцесорно вземане, тя се погасява щом се погаси вземането, за обезпечение на което е създадена.
В разглеждания случай тя е послужила за обезпечение на парично задължение, което е погасено със смъртта на кредитора.Поетото от длъжника задължение е с оглед личността на кредитора. С погасяването му се погасява и акцесорното ипотечно право, съгласно чл.150 ал.1 от ЗЗД.Заличаването на ипотеката обаче се извършва само въз основа на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.179 от ЗЗД основания : писмено съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, влязъл в сила съдебен акт, публична продан или с изтичане на 10 годишен давностен срок.
Съгласието на кредитора е признание, че ипотеката е погасена, поради което следва да се заличи вписването й.Когато ипотеката не е погасена, съгласието на кредитора наподобява отказ от ипотечното право.Субективното право да се иска заличаване, доколкото е свързано с преценката на кредитора, /респ.неговите правоприемници / относно изпълнението/неизпълнението на едно главно задължение, има имуществен характер.То преминава върху наследниците на кредитора, може да бъде и предмет на завет.Упражняването на правата по завета, придружено с писмено искане по смисъла на чл.179 ал.1 от ЗЗД, депозирано до съдията по вписванията, обосновава задължението на последния да заличи договорната ипотека.
В. от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.8.2012 г, постановено по гр.дело № 4532/12 г на С. градски съд, ГО, Втори бр.състав.
ОТМЕНЯВА определение от 28.8.2012 г, постановено по гр.дело № 4532/12 г на Софийски градски съд, ГО, Втори бр.състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение от 28.2.12 г на съдията по вписванията, с което е отказано заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № ...., т...., рег.№ ...., дело №.../.... г на нотариус К. въз основа на молба с вх.№..../...... г по описа на Агенцията по вписванията, регистър на отказите и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ЗАЛИЧАВА договорната ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №.., т..., рег№.....,дело №.. от.... на нотариусМ.К., с рег. №... на нотариалната камара, вписан в СВ под вх. Р..№..., акт № .., т..., дело № .../... г в полза на Р. М. Ц. върху следния недвижим имот : апартамент № .. в [населено място], Столична община, район „Т.”, на [улица], в сградата на етажна собственост „Е.” на петия етаж, състоящ се от една стая, хол, кухня, клозет-баня, входно антре, коридор и един балкон на 59, 69 кв.м, при съседи по документ за собственост : апартаментите на В. И. Т. и К. С. Т. и на Н. А. Й. и на С. К. Й., площадка и на юг-двора на кооперацията, заедно с таван №.. на 8, 30 кв.м при съседи по документ за собственост : таваните на В. И. Т. и К. С. Т. и на О. К. К., коридор и от юг-двора на кооперацията, заедно с мазе № .. на 5, 38 кв.м при съседи по документ за собственост : мазетата на С. Н. Т. и на Х. Б. Д. и М. В..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1. 2.

Р Е Ш Е Н И Е № 431
София 08.11.2011 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ


при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1759/2010 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. К. И., А., подадена от пълномощника му адвокат М. А., и Е. Г. Я., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат А. Д., срещу въззивно решение №975 от 01.07.2010 г. по гр. дело № 1425/2010 г. на П. окръжен съд. С. К. И. е обжалвал решението в частта, с която е потвърдено решение №3148 от 03.12.2009 г. по гр. дело №467/2009 год. на П. районен съд. С първоинстанционното решение е прогласена нищожността на клаузата за неустойка в договор за заем от 30.12.2008 г. в размер на 0.5 % на ден върху стойността на забавеното плащане като накърняваща добрите нрави, отхвърлен е предявеният от С. К. И. срещу Е. Г. Я. иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 5001 лв. – неустойка по договор за заем от 30.12.2008 год. и С. К. И. е осъден да заплати на Е. Г. Я. сумата 1 700 лв., получена без основание. Е. Г. Я. е обжалвала същото въззивно решение в частта, с която е отменено решение №3148 от 03.12.2009 г. по гр. дело №467/2009 г. на П. районен съд, допълнено с решение №882 от 17.03.2010 г. по гр. дело №467/2009 г. на Пловдивския районен съд и е отхвърлен искът и за заличаване на вписаната договорна ипотека по нотариален акт №** по нот. дело №***/200* г. на нотариус М. С., рег. №*** и Е. Г. е осъдена да заплати на С. К. И. 25 лв. разноски за въззивното производство.
С определение №895 от 01.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване по жалбата на Е. Г. Я., [населено място], на въззивно решение №975 от 01.07.2010 г. по гр. дело № 1425/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отменено решение №3148 от 03.12.2009 г. по гр. дело №467/2009 г. на Пловдивския районен съд, допълнено с решение №882 от 17.03.2010 год. по гр. дело №467/2009 г. на Пловдивския районен съд и е отхвърлен искът на Е. Г. Я. за заличаване на вписаната договорна ипотека по нотариален акт №** по нот. дело №***/200* г. на нотариус М. С., рег. №*** и Е. Г. Я. е осъдена да заплати на С. К. И. 25 лв. разноски за въззивното производство.Не е допуснато касационно обжалване по жалбата на С. К. И., А., на въззивно решение №975 от 01.07.2010 г. по гр. дело № 1425/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №3148 от 03.12.2009 г. по гр. дело №467/2009 г. на Пловдивския районен съд за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка в договор за заем от 30.12.2008 г. в размер на 0.5 % на ден върху стойността на забавеното плащане като накърняваща добрите нрави, отхвърляне на предявения от С. К. И. срещу Е. Г. Я. иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 5001 лв. – неустойка по договор за заем от 30.12.2008 год. и осъждане на С. К. И. да заплати на Е. Г. Я. сумата 1 700 лв., получена без основание. В тази част въззивното решение е влязло в сила. Обжалването е допуснато по правния въпрос, отнасящ се до това, компетентен ли е съдът да се произнесе по предявения насрещен установителен иск, че ипотеката е погасена.
Въззивният съд е приел, че заличаването на вписаната ипотека по чл.179, ал.1 ЗЗД не е в правомощията на съда, а на съдията по вписванията в рамките на охранителното производство като последица от уважаване на иск, че ипотечното право не съществува. Жалбоподателката Е. Г. Я. е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че не е компетентен да се произнесе по предявения насрещен установителен иск, че ипотеката е погасена.
Ответникът по касационната жалба С. К. И., А., не е заявил становище по жалбата.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
По начало след като ипотеката е погасена, то трябва да бъде заличено вписването и. Според разпоредбите на чл.179, ал.1 ЗЗД и чл.19, ал.1 ПВ вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. Оттук следва, че във всички случаи, когато кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки че обезпеченото с нея задължение е изпълнено, може да бъде предявен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена. В този случай заличаването на вписването става въз основана влязлото в сила съдебно решение, с което се постановява това заличаване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата на Е. Г. Я. и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Неправилен е изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения насрещен установителен иск, че ипотеката е погасена. По делото е безспорно установено, че Е. Г. Я. е върнала изцяло на С. К. И. заетата парична сума от 19 000 лв., което вземане е било обезпечено с процесната договорна ипотека. След като обезпеченото с ипотеката задължение е изпълнено, то трябва да бъде заличено и вписването и.
При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил неправилен извод за неоснователност на иска.
Това налага касиране на въззивното решение в тази част и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе искът трябва да бъде уважен като основателен като се постанови заличаване на ипотеката.
Съобразно изхода на спора на жалбоподателката Е. Г. Я. трябва да бъдат присъдени 580 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №975 от 01.07.2010 г. по гр. дело № 1425/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отменено решение №3148 от 03.12.2009 г. по гр. дело №467/2009 г. на Пловдивския районен съд, допълнено с решение №882 от 17.03.2010 год. по гр. дело №467/2009 г. на Пловдивския районен съд и е отхвърлен искът на Е. Г. Я. за заличаване на вписаната договорна ипотека по нотариален акт №**, нот. дело №***/200* г. на нотариус М. С., рег. №*** и Е. Г. Я. е осъдена да заплати на С. К. И. 25 лв. разноски за въззивното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от Е. Г. Я., [населено място], срещу С. К. И., А., че договорна ипотека по нотариален акт №**, том *, рег. №**** по нот. дело №***/200* г. на нотариус М. С., рег. №***, с район на действие РС – Пловдив, вписана в Службата по вписванията при Пловдивския районен съд с вх. рег. №38462 от 30.12.2005 г., акт №***, том **, дело №*****/200* г., е погасена.
ЗАЛИЧАВА ипотека по нотариален акт №**, том *, рег. №**** по нот. дело №***/200* г. на нотариус М. С., рег. №***, с район на действие РС – Пловдив, вписана в Службата по вписванията при Пловдивския районен съд с вх. рег. №38462 от 30.12.2005 г., акт №***, том **, дело №*****/200* г.
ОСЪЖДА С. К. И., А., да заплати на Е. Г. Я., [населено място], 580 лв. деловодни разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.



2.