КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
гр. София, 06 юни 2013 г.


Върховният касационен съд на Република България, трeто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти юни двехиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. дело № 2562 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Агенция по заетостта” БУЛСТАТ[ЕИК], седалище и адрес на управление-гр. София, [улица], чрез главен юрисконсулт Е. П. Х., против въззивно определение на Пернишки окръжен съд, постановено на 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 926/2012 г., с което е потвърдено определение от 16.10.2012 г. на съдията по вписванията при РС – Перник, с което е отказано вписване на договор № 83-ЗП от 21.06.2012 г. за безвъзмездно ползване и стопанисване на недвижим имот, сключен между Агенция по заетостта, [населено място] и [община].
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК с посочен материалноноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора, обусловил правните изводи на въззивния съд, а именно: Какъв е характерът на договорите за предоставяне право на ползване и стопанисване на недвижими имоти – общинска собственост, вещноправен или облигационен.
За да постанови обжалвания съдебен акт, Пернишкият окръжен съд е приел, че в съдържанието на процесния договор са предвидени ограничения досежно всички онези права на ползвателя, които са свързани със събиране на плодовете и с извличане полезните свойства на вещта, което определя облигационен характер на договора, с оглед на което и поради това, че няма характеристиките на договор за наем, процесният договор не попада в кръга актове, подлежащи на вписване по смисъла на чл. 4 от Правилника за вписванията.
В приложеното от касатора, в аспект на с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, копие от определение на Ямболски окръжен съд от 13.01.2010 г., в производството по проверка законосъобразността на отказа на съдията по вписванията да впише договор за управление на имот – публична общинска собственост, сключен между [община] и „Б. дирекция за управление на водите”, И. район-П., съдът е приел, че договорът има вещноправен характер, тъй като урежда специфични отношения, свързани с общинската собственост, предмет на регламентиране от страна на законодателя в ЗОС.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване по заявения от касатора материалноправен въпрос, с оглед изясняване характера на договорите за предоставяне право на ползване и стопанисване на недвижими имоти – общинска собственост във връзка с необходимостта от вписването им, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и разрешаването е от значение за точното прилагане на закона.
Законът за общинската собственост регламентира изрично реда и начина на управление, стопанисване и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост. Учредяването на право на ползване е уредено с разпоредбата на чл. 39 ЗОС. От предвидения в разпоредбата сложен фактически състав и от систематичното й място в глава IV от ЗОС следва извод за разпоредителен характер на сделката, обективирана в договор, който кметът сключва с трето лице на основание чл. 39, ал. 6 ЗОС, въз основа на който се учредява ограниченото вещно право на ползване в полза на последното.Това право е идентично с правото на ползване по чл. 57сл. ЗС, но пречупено през призмата на спецификата на управление на общинската собственост, свързана с нейното стопанисване в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Предвид изложеното, на поставения за разглеждане в настоящото производство правен въпрос следва да се отговори, че договорите за предоставяне право на ползване и стопанисване на недвижими имоти – общинска собственост имат вещноправен характер и подлежат на вписване по съответния ред в службата по вписванията съгласно чл. 34, ал. 7 ЗОС вр. чл. 4 от Правилника за вписванията. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени.
Ето защо, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Пернишки окръжен съд от 28.12.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 926/2012 г. по описа на същия съд по частна жалба от „Агенция по заетостта” БУЛСТАТ[ЕИК], седалище и адрес на управление, [населено място], [улица].
ОТМЕНЯ въззивно определение на Пернишки окръжен съд от 28.12.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 926/2012 г., както и определение от 16.10.2012 г. на съдията по вписванията при РС – Перник, с което е отказано вписване на договор № 83-ЗП от 21.06.2012 г. за безвъзмездно ползване и стопанисване на недвижим имот, сключен между Агенция по заетостта [населено място] и [община].
ВРЪЩА делото на Агенцията по вписванията – Служба по вписвания, [населено място] за предприемане на действия по вписване на процесния договор.
Определението е окончателно.