КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 518

София, 01.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№6132 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. Йорданов К. и Е. Й. М. срещу определение от 27.04.2011г. по ч.гр.д.№3620/2011г. на Софийски градски съд, с което е отменен отказ на съдията по вписванията и е дадено указание за заличаване на вписано съдебно решение по чл.87, ал.3 ЗЗД.
С. М. Б. е подала писмен отговор срещу жалбата. Счита, че тя е процесуално недопустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Жалбоподателите Л. К. и Е. М. са наследници на Р. П. К., б.ж. на [населено място], [община]. Приживе Р. К. е вписала искова молба по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвъпряне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Ответник по предявения иск е С. М. Б.. С окончателно съдебно решение, влязло в сила на 25.04.2008г., искът е бил уважен. На 08.03.2010г., извън шестмесечния срок по чл.115 ЗС, решението по чл.97, ал.3 ЗЗД е било отбелязано по реда на чл.14 от Правилника за вписванията, по молба на наследниците на Р. К..
На 18.02.2011г. С. Б. е подала молба за заличаване на извършеното на 08.03.10г. вписване на исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД. С разпореждане от същата дата съдията по вписванията е постановил отказ, който е мотивирал с това, че не е компетентен сам да отмени извършено преди това вписване, както и че към молбата не е приложен акт от категорията на тези по чл.4 от Правилника за вписванията, който да постановява заличаване на извършеното вписване. Този отказ е бил обжалван от С. Б. пред Софийски градски съд. С определение 27.04.2011г. по ч.гр.д.№3620/2011г., което е предмет на обжалване в настоящото производство, състав на СГС е отменил отказа на съдията по вписванията и е указал да се извърши заличаване на решението по чл.87, ал.3 ЗЗД. Указанието на съда е изпълнено.
При тези данни следва да се приеме, че частната касационна жалба на Л. Йорданов К. и Е. Й. М. срещу определение от 27.04.2011г. по ч.гр.д.№3620/2011г. на Софийски градски съд е процесуално недопустима. Производството, в което е постановено обжалваното определение е охранително по своя характер, тъй като е насочено към извършване на нотариално действие по чл.569, т.5 ГПК. Това производство е едностранно и се развива между молителя и съдията по вписванията. Постановеният отказ подлежи на обжалване пред съда съгласно чл.577 ГПК, включително и пред ВКС, съгласно установената практика по стария ГПК /ТР №1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС /, както и според практиката на ВКС по действащия ГПК от 2007г. Когато обаче молбата за издаване на охранителния акт е уважена, този акт не подлежи на обжалване по аргумент на чл.537, ал.1 ГПК. Молителят е удовлетворен и няма правен интерес от обжалването. В охранителното производство няма друга страна, на която актът да бъде съобщен и той влиза в сила веднага. Трети лица, които не са участвали в това производство и които са засегнати от разпореждането за вписване или заличаване разполагат със защитата по чл.537, ал.2 ГПК, но не и с правото да подадат частна жалба срещу този акт. Оттук следва, че частната касационна жалба срещу определение на окръжен съд, с което е отменен отказ на съдията по вписванията и е разпоредено да се извърши вписване или заличаване, е процесуално недопустима. В този смисъл е и практиката на ВКС – определение №232/08.03.2010г. по ч.гр.д.№40/2010г. на ВКС, І ТО и определение №376/28.05.2010г. по ч.т.д.№332/2010г. на ВКС, ІІ ТО.
В настоящия случай частните жалбоподатели Л. К. и Е. М. са трети лица, които не са участвали в охранителното производство, образувано по подадената от С. Б. молба за заличаване на вписването на решението по чл.87, ал.3 ЗЗД. Те нямат предоставена от закона възможност да обжалват определението на СГС, с което отказът на съдията по вписванията е отменен и е наредено извършване на заличаването. Срещу нищожното заличаване, извършено при изначална липса на акт на съда по чл.4, вр. чл.13 ПВ, който да е бил приложен към молбата за заличаване, те могат да се защитят като поискат ново вписване на решението по чл.87, ал.3 ЗЗД. Въпреки че това ново вписване ще бъде след изтичане на шестмесечния срок по чл.115 ЗС и след като вписването на исковата молба е загубило действието си, то не е без правно значение. Това ново вписване има действие занапред и ще може да бъде противопоставено на всяко трето лице, придобило имота след новото вписване на решението. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 ГПК – решение №61/04.07.13г. по гр.д.№703/12г. на ВКС, ІІ ГО, решение №413 от 29.06.2010г. по гр.д.№900/2009г. на ВКС, І ГО. В случай, че трето лице е придобило право на собственост върху спорния имот в периода между двете вписвания на решението по чл.87, ал.3 ЗЗД, жалбоподателите разполагат с възможността да предявят иск за собственост срещу него, да се позоват на нищожното заличаване и при евентуалното уважаване на този иск да предизвикат последицата на чл.537, ал.2 ГПК, а именно – отмяна на нищожното заличаване. Те могат да се позоват на нищожност на това заличаване и по пътя на възражението по предявен срещу тях иск за собственост от трето лице.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Л. Йорданов К. и Е. Й. М. срещу определението от 27.04.2011г. по ч.гр.д.№3620/2011г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: