КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 22
София, 20.01. 2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Д. В.
Членове:М. С.
Г. Г.

като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 6138/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 434 от 19.07.2013 г. по в. гр. д. № 547/2013 г. П. окръжен съд отменил решение № 204 от 04.02.2013 г. по гр. д. № 2342/2011 г. на П. районен съд и вместо това осъдил [фирма] [населено място] да отстъпи собствеността и предаде на [фирма] [населено място] владението върху 3 825/7 602 ид. ч. от поземлен имот № 000108 с площ 7 602 кв. м., находящ се в м. „О.” в землището на [населено място], и върху 22 512/24 235 ид. ч. от поземлен имот № 000137 с площ 24 235 кв. м., находящ се в м. „Т. път” в землището на [населено място], като са присъдени и 855.87 лева разноски; решението е постановено при участието на трети лица - помагачи: [фирма] /в несъстоятелност/ [населено място] - на ищеца, и държавата - на ответника.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответника, който поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касация не са подали писмени отговори.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Ищецът е поддържал, че e правоприемник, в резултат на преобразуване чрез промяна правната форма, на [фирма] [населено място], в т. ч. и на имуществото, възложено на това дружество с постановление № 299/22.06.2007 г. по т. д. № 53/1998 г. на П. окръжен съд, част от което са имотите, предмет на иска за ревандикация, които са във владение на ответника по делото при липса на валидно правно основание за това.
Въззивният съд приел, че имотите са част от заводски двор от 3 152.700 дка - държавна собственост /бивша собственост на АПК Долни Д./, отстъпен за ползване на СК „Н.” [населено място], Н. [населено място]. В процеса на преобразуване и приватизация, развил се съобразно правната регламентация на ЗОЕТДДИ, ПМС № 201/25.10.1993 г. и чл. 17а ЗППДОбП /отм./, е регистрирано [фирма] [населено място], като правоприемник на ДФ „Н.” [населено място], Н. [населено място], в т. ч. на земята и другите недвижими имоти, предоставени за стопанисване и управление. Като се позовал на заключение на вещо лице, съдът приел и, че заводският двор е включен в сметка 200 земи на [фирма] /в несъстоятелност/, като процесните имоти са включени в дълготрайните активи и фигурират и в постановление № 299, влязло в сила на 19.12.2007 г. С него на основание чл. 713з, ал. 1 ТЗ обособена част от имуществото, включено в масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, е възложена на [фирма]. Последното е преобразувано чрез промяна на правната форма в [фирма] [населено място] - ищец по делото. Преобразуването е вписано в търговския регистър; липсват доказателства за вписване в имотния регистър на удостоверението за вписване на промяната в правната сфера съгласно чл. 264з, ал. 4 ТЗ. Въззивният съд приел, че това вписване няма конститутивно действие; то е елемент от фактическия състав, от който възникват целените правни последици, само когато е изрично предвидено от закона, като напр. при ипотека и отказ от правото на собственост.
Ответникът е оспорил иска с довода, че е собственик въз основа на договор за продажба на имот - частна държавна собственост, от 11.12.2006 г., вписан на 04.12.2006 г. в Службата по вписванията [населено място] с вх. № 23139, том ХХІХ, акт № 30. По делото такъв не е представен. Съдът приел за безспорно, че върху заводския двор на Н. [населено място] са построени множество сгради, оперативното управление на които е било предоставено от държавата на [фирма] и включени в капитала му, вследствие на което са деактувани като държавна собственост. След като се снабдило с констативен нотариален акт № 79/2000 г., това дружество продало сгради на ответника с н. а. № 121/ 29.12.2005 г. Легитимирайки се за собственик на сградите, при условията на ПМС № 235/1996 г. /пар. 1 ал. 3, пар. 3, ал. 2 от постановлението вр. пар. 10 от ПЗР на ППЗДС/, уреждащо възможността правоприемниците на юридическите лица, на които е прехвърлено правото на строеж, да придобият право на собственост върху земята, [фирма] придобило четири имота - частна държавна собственост, два от които са спорните; след обединяването им в два, спорните имоти загубили самостоятелното си съществуване и са идеална част от имоти № 108 и № 137.
При тези данни въззивният съд приел, че спорните имоти са били включени в капитала на [фирма] /в несъстоятелност/, поради което държавата не е била техен собственик и продажбата им, ако беше надлежно установена, би била недействителна спрямо истинския собственик към 11.12.2006 г. - [фирма] /в несъстоятелност/, респ. спрямо сегашния им собственик - ищеца по делото. Като съобразил твърденията на страните и предвид данните в заключението на вещото лице, констатирало след извършения оглед на място, че имоти № 108 и № 137 са оградени с обща ограда и се ползват от ответника като един имот, въззивният съд заключил, че ищецът е доказал претендираното право на собственост, както и че ответникът владее изцяло имотите, а не съобразно квотите си в съсобствеността, поради което искът с правно основание чл. 108 ЗС е основателен и доказан.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и иска допускане на касационно обжалване, тъй като в противоречие с решение № 551 от 13.09.2010 г. по гр. д. № 669/2009 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 378 от 28.07.2010 г. по гр. д. № 148/2009 г. на ВКС, ІV-то г. о., и решение № 152 от 13.09.2011 г. по т. д. № 950/2009 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., въззивният съд уважил ревандикационния иск, без да са налице доказателства по въпроса: действително ли ответното дружество е това, което владее имота. Твърди, че доказването на този факт следва да бъде или въз основа на признание от страна на ответника, или посредством разпит на свидетели, каквито не са искани и не са допускани.
Този въпрос е фактически, а съобразно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване може да се допусне по определен правен въпрос - материалноправен или процесуалноправен, който е включен в предмета на делото и е от значение за формиране правната воля на съда, обективирана в решението, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства. Дали ответникът по един иск за ревандикация владее спорния по съответното дело имот, е въпрос, чието разрешение във всеки отделен случай може да е различно и зависи от различни, установени по делата факти. Ето защо не може да се установи наличие на противоречие с представената от касатора съдебна практика.
При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени следните въпроси, които касаторът твърди, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: в кой момент възниква вещноправно действие на прехвърляне на правото на собственост върху притежаваните недвижими имоти от преобразуващото се дружество към новоучреденото дружество при преобразуването на едно търговско дружество при хипотезата на чл. 264 ТЗ чрез промяна на правната форма: дали това е моментът на вписването в търговския регистър - чл. 264з, ал. 1 ТЗ, или това става едва към момента на представянето на удостоверението за вписване на промяната на правната форма пред Службата по вписванията по местонахождението на имота - чл. 264з, ал. 4 ТЗ; вписването в хипотезата на чл. 264з, ал. 4 ТЗ част ли е от фактическия състав на целените вещноправни последици и поради това същото има конститутивно действие или това вписване има само оповестително-защитно действие; в случаите на преобразуване на едно търговско дружество при хипотезата на чл. 264 ТЗ чрез промяна на правната форма кой е документът, удостоверяващ правата на собственост върху недвижимите имоти на новоучреденото дружество и в частност не е ли това единствено удостоверението, издадено от търговския регистър за вписване на промяната на правната форма, което е вписано от съответната служба по вписванията по местонахождението на имота. В касационната жалба е поставен въпросът: съществува ли правоприемство и за спорните имоти, след като в делото не са представени доказателства за наличието на вписано удостоверение за промяната на правната форма от Службата по вписванията при районния съд.
Съгласно чл. 261, ал. 1 ТЗ търговските дружества могат да се преобразуват чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне и отделяне на еднолично търговско дружество, както и чрез промяна на правната форма. В правната теория се приема, че както и при останалите форми на преобразуване, така и при промяна на правната форма фактическият състав на преобразуването е смесен и включва частноправни и публичноправни елементи, като последният елемент е вписването в търговския регистър и то има конститутивно действие - чл. 264з, ал. 1 ТЗ при преобразуване чрез промяна на правната форма; чл. 263ж, ал. 1 ТЗ при останалите форми.
Становище по фактическия състав на правоприемството при преобразуване на търговските дружества чрез вливане, сливане, разделяне и отделяне, е изразено и в съдебната практика в т. 3 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на въпроса за реда, по който се извършва вписването в книгите по Правилника за вписванията /ПВ/ на удостоверението за вписване по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ. Прието е, че правоприемството се осъществява въз основа на смесен фактически състав, в който се включват както юридически факти на частното право, така и вписването в търговския регистър, и настъпва от датата на вписване на преобразуването в търговския регистър /арг. от чл. 263и ТЗ/.
В Търговския закон е предвидено, че когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, се издава удостоверение за вписване на преобразуването, което следва да се представи за вписване в съответния регистър - чл. 263и, ал. 6 вр. чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ; чл. 264з, ал. 4 ТЗ. Според посочената т. 3 на ТР № 7/2013 г. на ОСГТК, след като е настъпило, правоприемството следва да бъде оповестено по надлежния начин, доколкото са преминали права, които по принцип подлежат на вписване. Затова и удостоверението за вписване по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ не е акт за прехвърляне на собственост; по своето естество то само удостоверява правоприемството и установява преминаването на правата, което е настъпило по силата на осъществения смесен фактически състав.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, това основание е налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се стигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор, по който липсва съдебна практика; или когато с решението се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В разглеждания случай поставените от касатора въпроси не обосновават допускане на касационната жалба за разглеждане по същество, тъй като по отношение на тях не е налице нито една от посочените хипотези. След като промяната на правната форма е един от начините на преобразуването на търговски дружества, наред с преобразуването чрез вливане, сливане, разделяне и отделяне, то т. 3 на ТР № 7/2013 г. на ОСГТК следва да се приложи и по отношение на удостоверението по чл. 264з, ал. 4 ТЗ, което се издава в производството по преобразуване чрез промяна на правната форма. Вписването от съответната служба по вписванията по местонахождението на имота не е елемент от фактическия състав на правоприемството и при тази форма на преобразуване на търговски дружества. То само оповестява правоприемството, което настъпва от датата на вписването в търговския регистър, а необходимостта от представянето на удостоверението за вписване в съответната служба по вписванията се поражда от това, че са преминали права, които по принцип подлежат на вписване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 434 от 19.07.2013 г. по в. гр. д. № 547/2013 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: