КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
ГР. С., 17.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.01.2014 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №7683/13 г., намира следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. М. срещу въззивното определение на Градски съд С. /ГС/ по ч.гр.д. №9439/13 г., с което е оставена без уважение частната жалба на касаторката срещу отказа на съдия по вписванията да заличи отбелязването на съдебното решение за прекратяване на производството по дело, образувано с вписаната искова молба на касаторката.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Поставените в първите три точки от изложението към частната касационна жалба въпроси относно: прекратяването на ч.гр.д. №7215/13 г. на ГС, към което са приложени вносните документи за държавните такси, събрани за обжалването, така че частно гр.д. №9439/13 г. на ГС е разгледано без да е внесена държавната такса и преди да е влязло в сила определението за прекратяване по ч.гр.д. №7215/13 г., са без значение за спора. Определението по ч.гр.д. №7215/13 г. на ГС е потвърдено с опр. на ВКС, трето г.о. по ч.гр.д. №6754/13 г. от 9.01.14 г.
Частната жалба на касаторката срещу отказа на съдията по вписванията е разгледана по ч.гр.д. №9439/13 г. и е оставена без уважение. Прието е, че жалбоподателката като ищец е вписала исковата си молба по делото. На осн. чл.13 от П. вписването формално се заличава въз основа на изричен съдебен акт, постановяващ заличаване или на определение, с което се прекратява производството по делото, образувано с вписаната искова молба. Заличаването на вписването на исковата молба става като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по делото. В случая е отбелязан по представен препис влезлият в сила съдебен акт - решение, с което е прекратено производството по делото. Затова искането на касаторката за заличаване на това отбелязване е намерено за неоснователно. В подобен смисъл е и задължителната практика на ВКС - напр. опр. по ч.гр.д. №723/09 г. на първо г.о., по ч.гр.д. №1690/13 г. на второ г.о. и др. В последното е посочено: „Вписването на исковата молба брани ищеца от правните последици на извършените от ответника последващи разпоредителни сделки с имота, като обвързва последващите приобретатели със силата на пресъдено нещо на решението. Вписването на исковата молба има защитно действие до изтичане на шесмесечния срок за вписване на решението, с което искът е уважен. Ако делото е прекратено или искът е отхвърлен защитното действие на вписването на исковата молба отпада с влизане в сила на съдебния акт и то независимо дали самото вписване е заличено по реда на чл. 13 ПВ”. Съображения за същото са изложени и в определението на съдията по вписванията от 18.03.13 г..
Останалите въпроси в изложението към частната касационна жалба са неотносими към изводите на въззивния съд и към данните по делото – касаторката продължава да твърди, че отбелязаното решение за прекратяване на производството по исковата й молба не е влязло в сила /макар ГС да е констатирал обратното/, че не е извършена проверка дали решението е акт, който подлежи на вписване, респ.-отбелязване / макар ГС да е изложил съображения за това/ и дали е допустимо да се отбележи по молба на ответника по иска / макар ГС да се е позовал на субсидиарното приложение на правилата за нотариалните производства по ГПК/.
Поставените въпроси не са от значение за спора, с оглед данните по делото и изводите на въззивния съд, и не представляват общо основание за допускане на обжалването по см. на чл.280, ал.1 ГПК според приетото в ТР №1/19.02.10 г. Не се установява и конкретно противоречие на обжалваното определение с цитираната и представена от касаторката практика на ВКС, а напротив - изводите на ГС съответстват на задължителната такава, цитирана по-горе..
Затова обжалване на въззивното определение не следва да се допуска и ВКС на РБ, трето гр. отд.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Градски съд С. по ч.гр.д. №9439/13 г. от 16.09.13 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 177

ГР. С., 27.02.2014 г.


Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.02.14 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №7683/13 г., намира следното:

Производството е по чл.247 и 250 от ГПК.
Постъпила е молба от частната жалбаподателка В. М. за допълване и поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в постановеното от ВКС определение по делото от 17.01.14 г., с което по реда на чл.274, ал.3 ГПК не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно определение.
Молбата се разглежда от постановилия акта, чиято поправка и/ или допълване се иска, съд – чл.247, ал.1 и чл.250 ГПК, и искането на молителката за разглеждането й от друг състав е неоснователно. Делото е разпределено на този състав на ВКС, трето гр. отд. по реда на случайното разпределение, видно от приложения протокол и молителката не е възразила срещу разглеждането с основания по чл.22 ГПК.
Молбата е неоснователна – видно от съдържанието й, с нея молителката се домогва да постигне разглеждане по същество – с посочване и обсъждане на конкретните съдебни актове, и уважаване на частната й касационна жалба. Това не може да стане по реда на допълването и поправката на очевидна фактическа грешка, тъй като определението по чл.274, ал.3 от ГПК в случая съдържа произнасяне само по предпоставките за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г.
В практиката на ВКС ясно е посочено, че е недопустимо по реда на допълване и/или поправка на очевидна фактическа грешка да се внася промяна в решаващите изводи на съда и изхода на производството /вкл. при допускане на обжалването, както е в случая/. В този смисъл е например р. по гр.д. №2373/13 г. на второ г.о. на ВКС, в което е прието , че: „Чрез допускане поправка на очевидна фактическа грешка, не може да се замести вече формирана и изразена в съдебния акт воля на съда. Подмяната на вече изразената воля на съда, която би обусловила различен правен резултат, е недопустимо от гл. т. производството по чл. 247 ГПК”.
Молбата е неоснователна и ВКС на РБ, трето гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. М. за допълване и поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение от 17.01.14 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1