КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 410
С. 19.03. 2014 г.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.

като разгледа докладваното от съдията К. Ю.
гр. д. № 6627/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Д. чрез пълномощник адв. Ю. М. - Софийска адвокатска колегия и по касационна жалба на Г. В. Д. чрез пълномощник адв. М. Б. - Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 18.10.2011г. и решение от 11.04.2013г. и двете постановени по гр. дело № 8339/2010 г. на Софийски градски съд, с което по иска на М. Г. К. против В. А. Д. и Г. В. Д. е развален договор за продажба на недвижим имот от 03.09.2004г. по нотариален акт № 123,т. V, рег. № 13130, н. д. № 766/2004г. на нотариус Р. Р. с район на действие [населено място] на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД; В. А. Д. и Г. В. Д. са осъдени да заплатят всеки един от тях на М. Г. К. сумата от по 18530 лв. съставляваща покупна цена по договора за продажба на основание чл. 189, ал. 1, изр. 2, предл. 1 ЗЗД, ведно със законна лихва считано от 08.06.2005 г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени исковете до предявения размер от по 27370 лв. по отношение на всеки един от тях.
В изложение за допускане на касационно обжалване В. А. Д. поставя материалноправния въпрос - необходимо ли е да се упражни правото за разваляне на договора по реда на чл. 189, ал. 1, пред. 1, за да бъде установено по безспорен начин притежаваното от трето лице право на собственост върху имота и процесуалноправния въпрос - налице ли е сила на присъдено нещо по отношение на лице, което не е било страна по дело водено на основание чл. 108 ЗС и обвързва ли това решение касатора със сила на присъдено нещо. Жалбоподателят представя съдебно решение по гр. дело № 390/2012 г., второ г. о., ВКС постановено по реда на чл. 288 ГПК и решение по гр. дело № 406/2010 г., първо г. о., ВКС постановено в производство по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване Г. В. Д. поставя материланоправния въпрос - за да се упражни надлежно правото на разваляне на договора по реда на чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД, следва ли съдът да изследва и да се произнесе относно обстоятелството дали по време на сделката купувачът е бил добросъвестен. Жалбоподателката представя съдебно решение по гр. дело № 1872/2010 г., четвърто г. о., ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК. Поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 189, ал. 1 ЗЗД намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По материалноправните въпроси относно съдебната евикция - право да се развали договора при неизпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост и добросъвестността на купувача по време сключването на договора - да не е знаел, че придобива от несобственик, или че трети лица имат ограничени вещни права върху веща.
По поставените правни въпроси е създадена съдебна практика на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК със задължителен характер - решение по гр. дело № 1317/2012 г., трето г. о., ВКС; решение по гр. дело № 1515/2010 г., трето г. о., ВКС; решение по гр. дело № 390/2012 г., второ г. о., ВКС и решение по гр. дело № 1872/2010 г., четвърто г. о., ВКС (последното представено от касаторката Д.). Според посочената съдебна практика, при съдебна евикция - реална или евентуална е налице пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, което дава право на добросъвестния купувач да развали договора. Добросъвестността предполага, че по време на сключването на договора купувачът не е знаел, че веща принадлежи изцяло (отчасти) на трето лице или е обременена с ограничени вещни права на трето лице. Добросъвестността на купувача е елемент от фактическия състав на правото му да развали договора и има правно значение за обхвата на отговорността на продавача за вреди. Д. купувач може да претендира освен връщане на платената цена, още и обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението на продавача - всички разноски, които е направил по договора, необходимите и полезни разноски за веща, както и пропуснатите ползи. Н. купувач може да претендира само връщане на покупната цена от продавача.
Прието е с обжалваното решение, че ищцата е доказала фактическия състав на чл. 189 ЗЗД - правото на купувача да развали договора за покупко - продажба, поради неизпълнение на задължението от продавача да прехвърли правото на собственост. Прието е, че за упражняване на правото на иск по чл. 189 ал. 1 ЗЗД е без значение дали има реализирана евиквиция или евикцията е предстояща, тъй като има пълно неизпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, затова при продажба на чужда вещ продавачът дължи връщане на платената цена и обезщетение за вредите причинени от неизпълнението.
В решението не е обсъждано дали по време извършване на продажбата купувачът е бил добросъвестен, т. е. дали не е знаел за права върху имота заявени от трети лица. Ответниците не са оспорили твърденията в исковата молба, че преди сключването на договора ищцата е извършила проверка, дали имота е обременен с тежести и една след това е пристъпила към закупуването му - обстоятелство доказано чрез разпита на брокера - св. С. участвал при извършване на продажбата. В този смисъл добросъвестността на купувача - ищец е била безспорна и установена по делото. Знанието на купувача, че трети лица имат права върху имота се извлича от вписванията, които към датата на сключването на договора са направени по партидата на продавача. За добросъвестността на купувача са без значение вписванията по партидите на други правни субекти.
Предвид изложеното по постановените материалноправни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
П. въпрос - налице ли е сила на присъдено нещо по отношение на лице, което не е било страна по дело водено на основание чл. 108 ЗС и обвързва ли това решение касатора Д. със сила на присъдено нещо не е обуславящ за изхода на делото. Жалбоподателят визира влязло в сила решение, с което трети лица са били признати за собственици на процесния апартамент и други трети лица осъдени да им предадат владението. Тези лица не са праводатели на ответниците, от които ищцата е закупила апартамента, а част от веригата покупко - продажби на процесния апартамент.
Изложеното дава основание да се приеме, че по поставения процесуалноправен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.10.2011г. и решение от 11.04.2013г. и двете постановени по гр. дело № 8339/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ