КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 14.04. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 448/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от нотариус Х. М. П., вписан в регистъра на НК под № 070, с район на действие Районен съд [населено място], срещу определение № 851 от 28.11.2013 г. по в. ч. гр. д. № 903/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6 от 18.10.2013 г. на съдия по вписванията при Службата по вписванията - [населено място], за отказ да бъде вписано решение на Общинската служба по земеделие и гори [населено място].
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение № 5Д020 от 23.02.2005 г. на ОСЗГ [населено място] наследниците на Т. Д. Т. са обезщетени със земеделска земя от общинския поземлен фонд, съставляваща имот № 111008 по плана за обезщетяване. Решението е издадено на основание чл. 27а ППЗСПЗЗ въз основа на решение № 4В098 от 07.12.2000 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за определяне право на обезщетение, решение № 6Г002 от 06.06.2003 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и план за обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ. Към решението са приложени скица № К01011/02.09.2013 г. и протокол № 5Д021 от 31.03.2005 г. за въвод във владение на имота.
Въззивният съд споделил мотивите на съдията по вписванията за липса на изискуемата от закона форма на подлежащия на вписване акт, а именно липсва официална заверка от органа, който го е издал, че същият е влязъл в сила. Според съда след като не са представени доказателства решението да е влязло в сила, не би могло да се направи непротиворечив извод за наличие на завършена административна процедура по възстановяване на собствеността. Скицата, макар и презаверена през 2013 г., не удостоверява влизането в сила на решението, тъй като относно това обстоятелство тя няма удостоверителна функция - с нея конкретната териториална единица се индивидуализира като физическа величина, но наличието й не влияе на юридическата категория «право на собственост»; по същите съображения и поради липса на доказателства да е съставен след изтичане на законоустановения четиринадесетдневен срок за обжалване на решението, съдът не е придал доказателствено значение и на протокола за въвод.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е поставил следните въпроси: 1. завършен ли е фактическият състав на постановяването и влизането в сила на административния акт по ЗСПЗЗ, издаден от компетентната общинска служба по земеделие, след като към него е приложена скица, издадена и заверена от същия орган осем години след издаване на решението, и протокол, доказващ, че собствениците са въведени във владение на имота, или е необходимо още някакво действие или реквизит, за да се приеме, че решението е влязло в сила, и какво би било това липсващо доказателства, след като друг реквизит, освен горепосочените, не е предвиден от законодателя; 2. кои са надлежните доказателства, съставени /издадени/ от органа, постановил решението, които да влияят на юридическата категория право на собственост; 3. необходимо ли е гражданите, носители на правото на собственост върху конкретен недвижим имот, след като дванадесет години след възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ са получили от компетентния орган /издател на самото решение и въвел ги във владение/ официално издадена скица, в която е индивидуализиран имотът, посочен е собственикът и е вписано решението, което ги е направило собственици, да бъдат връщани отново до същия орган и да изискват от него друго доказателства, че решението е влязло в сила и 4. дали решението, окомплектовано със скица и протокол за въвод, е изпълняемо и доказва по безсъмнен начин правото на собственост или е необходимо и друго надлежно доказателство, за да се приеме за влязло в сила.
Относно основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Позовава се на чл. 13, ал. 5, изр. 2 ЗВСГЗГФ, изброяващ изчерпателно задължителните реквизити на административния акт за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, на чл. 3, ал. 2 и чл. 10, ал. 2 от Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост и сочи, че ако решението не е влязло в сила, то органът - негов издател, не би издал /презаверил/ скица, в която намират място данните от партидата на имота, а последната, от своя страна, се открива въз основа на влязлото в сила решение; ако решението не е влязло в сила, то неговият издател не би въвел във владение лицата, посочени в решението и в скицата като носители на правото на собственост върху имота, предмет на същите документи; скицата и протоколът за въвод са посочени от законодателя изрично като придружаващи влязлото в сила решение. По поставените въпрос касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с константната съдебна практика, в т. ч. и тази на ВКС, тъй като делата /за делби, по чл. 14 ЗСПЗЗ/ от влизането в сила на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ са решавани с основно доказателство решението на общинската служба по земеделие. Представя копия от решения на поземлената комисия, които са вписани без върху тях да има отбелязване, че са влезли в сила. Сочи, че ако според съда има празнота в закона по въпроса за надлежното доказателство, тя следва да се отстрани от съдебната практика.
Поставените въпроси, които според настоящия състав на ВКС, І-во г. о., се свеждат до изискванията, на които следва да отговаря решението по чл. 27а ППЗСПЗЗ за обезщетяване със земеделска земя, за да бъде вписано по реда на Правилника за вписванията /П./, са обуславящи изхода на спора. Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
На първо място не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика според смисъла на това понятие, разяснено в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
На второ място не се установява и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, защото липсата на заверка да са влезли в сила върху самите решения по чл. 27а вр. чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ, представени с частната касационна жалба, не означава, че в производството по вписване не са били представени доказателства - например удостоверение, писмо и др. п., издадени от общинската служба по земеделие, че решението е влязло в сила.
На последно място съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на закона. В разглеждания случай никоя от посочените хипотези не е налице. С разпоредбата на чл. 4, б. «а» П. е предвидено, че подлежат на вписване актовете, с които се признават права върху недвижими имоти, като констативни нотариални актове, актове, които имат силата на констативни нотариални актове, актовете за общинска собственост и други, изрично предвидени в закон. Според чл. 27а, ал. 2 ППЗСПЗЗ влязлото в сила решение по ал. 1 за обезщетяване със земеделска земя, придружено със скица, има силата на констативен нотариален акт за правото на собственост върху имота. Следователно, законодателното разрешение за вписване на решението за обезщетяване, постановено в производство по чл. 27а вр. чл. 19 ППЗСПЗЗ, е то да е влязло в сила. Удостоверителната компетентност за това е предоставена на органа, издал административния акт - общинската служба по земеделие. Предвидената в закона обжалваемост на решението пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение- чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, не дава възможност по безпротиворечив начин да се приеме, че решението е влязло в сила, без това да е изрично удостоверено от издателя на административния акт - било с отбелязване върху самия акт или с отделен документ /например удостоверение, писмо и др. п., че решението е влязло в сила/. Това доказателствено средство не може да бъде заместено от наличието на скица за имота, с който правоимащите са обезщетени, и на протокол за въвод във владение, изхождайки от аргументите на касатора, основани на посочените от него нормативни актове. Тези документи имат друго доказателствено значение, поради което само правят вероятен извода за завършена с влязло в сила решение административна процедура по обезщетяването, но тази вероятност не е достатъчна за формиране на безпротиворечив извод, че административният акт е влязъл в сила. В обобщение, поставените от касатора въпроси са уредени законодателно, а разпоредбите, приложими във връзка с вписването на актове по ЗСПЗЗ, които имат силата на констативни нотариални актове, са ясни и не се налага тяхното тълкуване, поради което и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
По изложените съображения Върховния касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 851 от 28.11.2013 г. по в. ч. гр. д. № 903/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София, 27.04.2015 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 685 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определениe от 13.01.2015 г. по ч.гр.д. № 2/2015 г. на Монтански окръжен съд е потвърдено определение от 19.12.2014 г. на съдията по вписванията към Монтански районен съд, с което е отказано да се разпореди вписване на Решение № 18 РГ от 05.02.2013 г. издадено от ОСЗ [населено място] по заявление с вх. № 8653/19.12.2014 г. от нотариус А. П..
Частна касационна жалба срещу въззивното определение на Монтански окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от нотариус А. П. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса законосъобразен ли е отказ за вписване на решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ ако не е удостоверено чрез отбелязване върху решението, че е влязло в законна сила и може ли факта на влизане в сила да бъде удостоверяван с други доказателства – обжалваното въззивно определение било постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г. ОСГТК. Поддържа се, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Със заявление от 19.12.2014 г., нотариус П. е поискала да се впише в имотния регистър Решение № 18 РГ от 05.02.2013 г. на ОСЗ - М.. По подаденото заявление, с определение от 19.12.2014 г. е постановен отказ на съдията по вписванията при Монтански районен съд
Определението е потвърдено с определение от 13.01.2015 г. по ч.гр.д. № 2/2015 г. на Монтански окръжен съд. Въззивният съд е приел, че не са били представени доказателства /липсвала заверка/ за влизане в сила на решението по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ на ОСЗ – М., поради което не може да се направи извод, че била налице завършена административна процедура по възстановяване на собствеността с влязло в сила решение на ОСЗ, придружено със скица – документи, удостоверяващи право на собственост върху възстановения имот по реда на ЗСПЗЗ.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса относно обжалваемостта на решение на Общинска служба по земеделие по чл. 18 ж ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделски земи и подлежи ли решението на вписване без удостоверяване на влизането му в сила.
Решението на Общинската служба по земеделие по чл. 18ж ППЗСПЗЗ, с което се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, така както са заявени от молителя, съставлява благоприятстващ молителя административен акт, постановен в производство, в което единствен участник е той. Благоприятното за него решение не подлежи на обжалване – то влиза в сила с постановяването му, тъй като за молителя липсва правен интерес от обжалване.
На обжалване подлежат благоприятстващи административни актове, в производството по постановяване на които участват трети лица, които биха могли да обжалват издадения благоприятстващ молителя административен акт.
Предвид изложеното, решението подлежи на вписване, без да е необходима заверка за влизането му в сила. Постановеният отказ за вписване е незаконосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и постановено вписването на решението на ОСЗ в книгите по вписвания.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определениe от 13.01.2015 г. по ч.гр.д. № 2/2015 г. на Монтански окръжен съд.
ОТМЕНЯ определениe от 13.01.2015 г. по ч.гр.д. № 2/2015 г. на Монтански окръжен съд.
ДА СЕ ВПИШЕ в нотариалните книги решение № 18 РГ от 05.02.2013 г. издадено от ОСЗ [населено място] по заявление с вх. № 8653/19.12.2014 г. от нотариус А. П. с рег. № 578 в регистъра на Нотариалната камара.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Чл. 18ж. ППЗСПЗЗ (Нов - ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2009 г.) Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2009 г.) В случаите, когато правото на собственост се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, общинската служба по земеделие постановява решение, с което определя размера, категориите и ако е известна, местността, в която са се намирали земеделските земи, на които има право заявителят.
(3) (Нова - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2009 г.) Когато правото на собственост се възстановява при условията на § 4 - 4л ЗСПЗЗ с план на новообразуваните имоти, общинската служба по земеделие постановява решение за признаване на правото на собственост. В решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи, на които заявителят има право. Общинската служба по земеделие изпраща служебно на общината информация за влезлите в сила решения в 7-дневен срок от поискването им.
(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2009 г.) При установяване на разлика в площта на имота при заснемане на старите му реални граници и площта, доказана с документи от собственика, общинската служба по земеделие признава право на собственост, както следва:
1. при измерена площ, по-малка от доказаната - размера на измерената площ;
2. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 1999 г.) при измерена площ, по-голяма от доказаната, когато разликата е по-голяма от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади и 1 дка за трайни насаждения - размера на доказаната площ;
3. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) при измерена площ, по-голяма от доказаната, когато разликата в повече е над посочените по т. 2 размери - разликата в повече се обособява в самостоятелен имот, който се стопанисва и управлява от общината по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ.
(5) (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2009 г.) При установяване на разлика в площта на имотите, определени по плановете и материалите по чл. 18б, ал. 1, и доказаната по документите за собственост общинската служба по земеделие признава правото на собственост в следните размери:
1. (изм. - ДВ, бр. 18 от 1999 г.) при определена площ, по-малка от доказаната - размера на определената площ;
2. (изм. - ДВ, бр. 18 от 1999 г.) при определена площ по-голяма от доказаната - когато разликата е по-голяма от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади и 1 дка за трайни насаждения - размера на доказаната площ;
(6) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 48 от 1995 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Решенията по предходните алинеи се съобщават на заявителите по реда на ГПК и подлежат на обжалване пред районния съд в 14-дневен срок от съобщението.
(7) (Нова - ДВ, бр. 48 от 1995 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) С влизането в сила на плана за земеразделяне и след одобряване на картата със съществуващи и възстановими стари реални граници всеки имот в земеделските земи получава номер, единствен за територията на страната.
(8) (Нова - ДВ, бр. 48 от 1995 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Промяната на землищните граници въз основа на съдебно решение и при влязъл в сила план за земеразделяне не води до промяна на собствеността.