КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Недействителност на саморъчното завещание .
Коментар на съдебната практика

Завещанието е едностранен формален акт, съдържащ личното волеизявление на едно лице, наречено завещател. С него то се разпорежда безвъзмездно със свои имуществени права в полза на друго лице, наречено бенефициер. Завещанието има действие за след смъртта на завещателя и цели да измени реда на наследяването по закон, размера на наследствените части или да изключи изобщо наследниците по закон, като облагодетелства трети лица извън този кръг. Самоцелното обезнаследяване на законен наследник чрез завещателен акт не му вреди, нито ползва останалите законни наследници (решение № 1351-1962-I г.о. на ВС). Завещателните разпореждания са отменими, но както извършването им, така и отменяването им трябва да стане в предписаната от закона форма, която е форма за действителност.

Завещанията биват два вида - нотариални и саморъчни. Първите се извършват от нотариус, който след като се увери в самоличността на завещателя и в неговата завещателна дееспособност, изслушва волята му и я въпроизвежда писмено. Нотариусът следи да бъдат спазени изискванията за форма и съдържание на завещателните разпореждания и по този начин в голяма степен гарантира тяхната действителност. При саморъчните завещания завещателят сам трябва да осигури действителността на последната си воля, за да възпроизведе тя целените правни последици. Макар и законът строго да е формулирал изискванията си към саморъчните завещания, те често не се познават или се подценяват, в резултат на което незначителни за лаиците грешки и пропуски водят до съществени юридически последствия. Затова именно настоящото изложение се концентрира върху констатираните от съдебната практика случаи на недействителност на саморъчните завещания.

Както всяка едностранна сделка и завещанията могат да бъдат нищожни или унищожаеми. Двете форми на недей-ствителност се подчиняват на общите теоретични принципи и намират своите основания в ЗЗД, но имат и специфични особености, регламентирани в ЗН. Такава е и първата хипотеза, уредена в чл. 42, б. “а” ЗН, според която завещателните разпореждания са нищожни, ако са направени в полза на лице, което няма право да получава по завещание. В общия случай законът се интересува от дееспособността на извършващия едностранния акт. Тук обаче значение има и т.нар. пасивна способност, тъй като, както вече беше казано, чрез завещанието могат да се ограничат или изключат правата на наследниците по закон. Именно за охрана на техните интереси е важно разпорежданията да облагодетелстват лица, имащи право да наследяват по завещание. Такива безспорно не са незаченатите към момента на откриване на наследството (чл. 2, ал. 1, б. “а” ЗН), родените неспособни да живеят (чл. 2, ал. 1, б. “б” ЗН) и недостойните по смисъла на чл.3 ЗН. Лошите отношения между завещател и бенефициер не се отразяват на валидността на завещанието, защото не се признават от закона за недостойнство (решение № 629-1990-I г.о. на ВС).

Съвсем логично е, като строго формален акт, саморъчното завещание да бъде нищожно, когато не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН относно формата му - чл. 42, б. “б” ЗН. Такива са случаите, когато текстът на завещанието не е изписан ръчно от самия завещател, а от трето лице или пък е изписан от завещателя, но с помощта на пишеща машина, компютър и др. Дори и завещанието да е написано под диктовката на завещателя и да е прочетено в присъствието на свидетели и за това отклонение от чл. 25, ал. 1 ЗН да има оправдателни причини, не се санира порокът във формата му (решение № 1160-94-II г.о. ВС). Не прави действително машинописно изписаното завещание и саморъчната добавка в края му, че текстът се поддържа от завещателя (решение № 892-99-I г.о. на ВКС).

Нищожно е и завещанието, което не е подписано. Подписът може да бъде традиционно използваният от завещателя стилизиран вариант, но е допустимо да се състои и в изписване на неговите имена (решение № 377-1995-II г.о на ВС). Във всички случаи обаче подписът трябва да е положен след завещателните разпореждания, за да бъдат те действителни. Изискванията за саморъчно изписване на текста и за подписване на завещанието целят да гарантират неговата автентичност. При оспорване авторството на саморъчното завещание, по правилата на чл. 154, ал. 3 ГПК доказателствената тежест пада върху лицето, ползващо се от него (решения № 493-2003-I, 202-2001-I, 802-1992-IV г.о. на ВКС).

Друг елемент от формалното съдържание на саморъчното завещание е датата на съставянето му, към която дата се преценява дали съставителят е бил в състояние да действа разумно и да ръководи постъпките си, т.е. дали е бил завещателно дееспособен. Датата има значение и при конкуренция между две завещания. Непълната дата е равнозначна на липса на дата, освен ако от текста на завещанието могат да се извлекат нужните данни за датата (решение № 4384-1980-I г.о. на ВС). Когато в завещанието фигурират две дати, то е действително само ако може едната дата да се приеме за начало на съставяне на завещанието, а другата-за негов край (решение № 601-2005-I г.о. на ВКС). Следва да се отбележи, че завещателят трябва да е съответно дееспособен през целия период, заключен между двете дати и че колкото по-отдалечени една от друга са те, толкова по-оборима става волята му.

Противоречието със закона или неговото заобикаляне са основание за нищожност относимо както към завещателните разпореждания, така и към мотива, поради който са направени. Тъй като при завещателните разпореждания правното основание се покрива с мотива, неговото противоречие със закона и добрите нрави е изведено като самостоятелно основание за нищожност в текста на чл. 42, б. “в” ЗН, разбира се, ако се касае за т.нар. “решаващ” мотив. Конкретен пример за нищожно завещание поради противоречие със закона е това, с което завещателят задължава бенефициера да запази имуществото и да го завещае на трето лице (решения № 1068-1985-IV, 67-1980-I, 308-1991-I г.о. на ВС). В случая не е съобразена забраната на чл. 21, ал. 2 ЗН.

Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие или с тежест, които трябва да са възможни, за да е действително завещанието. Освен това сбъдването на условието, респективно изпълнението на действието, възложено като тежест, трябва да са отнесени към времето след смъртта на завещателя (решение № 666-1968-I г.о. на ВС). Затова и защото противоречи на безвъмездния характер на завещанието, нищожни са тези разпореждания, които са обвързани с поемане от бенефициера на материални задължения - например да издържа завещателя докато е жив (решения № 1194-1984-I, 438-1999-I, 156-1995-I, 116-1993-I г.о. на ВС)..

Саморъчното завещание ще бъде нищожно и когато завещателят е бил принуден чрез физическо насилие да го състави (по аналогия от ЗЗД).

Обявяването на саморъчното завещание не е условие за неговата действителност (решение № 308-1991-I г.о. на ВС).
Нищожното завещание не произвежда действие. То не може да бъде потвърдено. На нищожността му може да се позове всеки без ограничения във времето.

Унищожаемите завещания пораждат действие и за преустановяването му е необходимо произнасяне на съда по съответен иск или възражение. Исковата защита срещу унищожаемите завещателни разпореждания следва да бъде реализирана в тригодишен срок от узнаване на основанието за унищожаемостта, но не по-късно от 10 години след откриване на наследството. Чрез възражение имащият интерес може да атакува унищожаемото завещание по всяко време.

Първото основание за унищожаемост на завещанията е уредено в чл. 43, ал. 1, б. “а” ЗН и е свързано със завещателната дееспособност. Тя е налице, когато завещателят е пълнолетен и е в състояние да действа разумно и да ръководи постъпките си (решения № 244-1979-I, 83-2004-II г.о. на ВКС). С подобна дееспособност категорично не разполагат поставените под пълно запрещение независимо по каква причина. В правната теория има различни становища по въпроса дали ограничено запретените могат да правят валидни завещателни разпореждания. Една част от тях отговарят отрицателно, считайки завещанието за строго личен акт, изключващ чужда помощ. Съдебната практика обаче възприема обратната теза, приемайки за решаваща конкретната фактическа възможност за разумни действия, а не юридическото ограничаване на дееспособността (решения № 141-2003-II, 2639-1969-I г.о. на ВС).

Следва да се има предвид и това, че релеватна е дееспособността към момента на извършване на завещателните разпореждания, а не преди или след това.

Друго основание за унищожаемост според чл. 43, ал. 1, б. “б”, предл. 1 ЗН е грешката, състояща се в несъответствие между външно обективираната и действителната вътрешна воля на завещателя, до което несъответствие се е стигнало несъзнателно (решение № 212-2001-I г.о. на ВКС). Тук се има предвид грешка в общия смисъл - в лицето - бенефициер, в предмета. Грешката в името на бенефициера не опорочава завещанието, ако в съдържанието му има достатъчно данни за персонализация на лицето (решение № 284-2000-I г.о. на ВКС).

Грешката в мотива е изведена като самостоятелно основание в чл. 43, ал. 3 ЗН, който предвижда мотивът да е изразен в самото завещание и да е решаващ, т.е. единствено поради него да е направено завещателното разпореждане.

Измамата, когато е водеща причина за съставяне на завещанието, и насилието, изразяващо се в заплашване (решение № 2846-1972-II г.о. на ВС), годно да породи сериозен страх у конкретния завещател, са другите две основания за унищожаемост, регламентирани в чл. 43, ал. 2 ЗН.

При съдебното установяване на действителността на завещателните разпореждания може да се премине от търсене на унищожаемост към искане за прогласяване на нищожност, без да е необходимо да се прави изменение на иска съгласно чл. 116 ГПК (решение № 1301-1991-I г.о. на ВС). За извършването на завещателни разпореждания съдът може да прави извод само въз основа на самото завещание, представено по делото (решение № 244-2003-I г.о. на ВКС)..

Познаването на разгледаните форми на недействителност на саморъчното завещание ще намали случаите, в които последната воля на завещателя няма да произведе действие, и ще направи по-ефективна защитата срещу порочните завещателни актове.

Светла ДИМИТРОВА, съдия

Решение № 892 от 4.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 214/99 г., I г. о.,
докладчик съдията Слава Гелеменова
Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 7-8/99 г., стр. 22

чл. 42, б. "б"
във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН

Недействително е саморъчното завещание, написано на пишеща машина и тогава, когато след машинописния текст завещателят е добавил саморъчно, че поддържа този текст.
------------------------

Основният спор в процеса е досежно действителността на завещанието, на което се позовава касаторът Н. Е. Образувано по посоченото нот. дело завещание е написано на пишеща машина и подписано от завещателката. В така използуваната форма то е недействително и не може да породи правни последици. Саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му е необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 ЗН , т. е., то трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания. Написаното на машина завещание не отговаря на тези изисквания за форма на саморъчно завещание и законосъобразно съдът е приел, че завещателното разпореждане е нищожно, съобразно разпоредбата на чл. 42, б. "б" ЗН . В края на машинописния текст преди подписа завещателката саморъчно е написала следното: "това, което е написано по-горе е моята воля, завещавам на Н. 14,4 дка земя и тази воля желая да я изпълнят наследниците". Следва да се прецени доколко този текст отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН за валидността на едно завещателно разпореждане, като се преценява само този изричен саморъчен текст, без да се имат предвид изявленията в машинописния текст. Това саморъчно изявление действително съдържа ясно изразената воля на завещателката, както досежно имуществото, предмет на завета, така и досежно личността на облагодетелствуваното лице, но за валидността на едно саморъчно завещание това не е достатъчно. Необходимо е завещателят лично и саморъчно, ръкописно да е поставил и датата, на която е съставено завещанието. Тази дата не може да бъде извлечена от останалия машинописен текст, който не съставлява част от завещателното разпореждане. Законът изисква датата да бъде изрично написана. В определени случаи датата би могла да бъде извлечена от съдържанието на акта, но именно само от съдържанието на валидния ръкописен текст, а в случая в този текст липсва указания за датата, поради което следва да се приеме, че завещанието не е датирано, следователно е нищожно поради липса на датата на съставянето му, която е реквизит на саморъчното завещание. Датирането на завещанието, извършено от друго лице, е невалидно. При положение, че дори един от елементите на фактическия състав на саморъчното завещание по чл. 25, ал. 1 ЗН не е спазен, то това води до нищожността на акта като цяло. С оглед на така изложената правна обстановка на спора са несъстоятелни оплакванията на касатора, че въззивният съд е отказал да обсъди свидетелските показания, както доказателствата за полаганите грижи от касатора за неговата майка. Следва само да се отбележи, че не би могло да се елиминира едно завещание на конкретни земеделски земи поради факта, че след съставяне на завещанието за същите земи поземлената комисия е постановила решение за възстановяване правото на собственост в нови реалните граници с план за земеразделяне, но и този въпрос не е следвало да се обсъжда от въззивния съд, след констатацията му за нищожността на завещанието.

Решение № 1351 от 22.IX.1962 г. по гр. д. № 1079/62 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1962 г., С., Наука и изкуство, 1963 г.

чл. 5,
чл. 13,
чл. 21 ЗНасл.

Завещателен акт, с който наследодателят само се е разпоредил да се изключат от кръга на наследниците му част от законните му наследници, не произвежда никакви права за останалите наследници. ----------------------------

Неправилно същите са счели направеното завещание като годен акт за обезнаследяване на ответника. От редакцията на същото се вижда, че наследодателката само е изразила волята си, щото нито ответникът, нито децата му да получат от нейното наследство някаква част. В този документ обаче тя не е изразила волята си кому да остане нейното имущество. Щом същата не е направила разпореждане в полза на някое лице, а само е изявила желание ответникът да не получава никакво наследство от нея, това завещание нито ползва, нито вреди някому. Нашето наследствено право не познава правна възможност за лишаване някого от наследство по този начин. Наследяването е установено у нас на законно основание, като в Закона за наследството са определени условията за това. Лицето, което по силата на казания закон има право на наследство, може да бъде лишено от това право само по силата на специален нормативен акт при предвидени в него условия. Щом не е предвидена формата на обезнаследяване чрез завещателен акт в горния смисъл, то не може да се търсят и правни последици от такова завещание. Съдилищата, като са приели противното, да допуснали съществено нарушение на закона.

Решение № 1160 от 26.X.1994 г. по гр. д. № 656/94 г., II г. о., докладчик зам.-председателят Иван Ефремов
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 8/1994 г., стр. 15

чл. 25 ЗН

Саморъчното завещание, написано от трето лице, е нищожно поради липса на предписаната от закона форма. ------------------------

В делбения процес съделителката М. В. е поискала да бъде отхвърлен искът на другите съделители за допускане на делбата на процесния жилищен имот, тъй като със саморъчно завещание от 22.V.1979 г. покойната обща наследодателка й е завещала жилището. Съделителите са оспорили завещанието, поддържайки, че то не е написано лично от завещателката. Назначените единична, а след това и тричленна графологически експертизи са дали заключение, че наистина завещанието не е писано от завещателката, а от друго лице, както и че не е подписано от нея.

При тези данни законосъобразно съдът е обявил завещанието за нищожно поради липса на предписаното от закона - чл. 25 ЗН - форма и е допуснал делба на жилището при равни квоти на тримата съделители. Чл. 25, ал. 1 ЗН изрично изисква саморъчното завещание "да бъде изцяло написано от самия завещател". Доводът на М. В., че завещанието било написано от близък роднина на завещателката под нейна диктовка, че й е било прочетено и тя го одобрила пред свидетели е неоснователен. Изискването такова завещание да бъде написано "ръкописно от самия завещател" е императивно. И когато завещателката лично е диктувала написването на завещанието от трето лице и го е одобрила, то пак е нищожно. Това, че завещателката била болна, че ръката й треперела и не можела да пише, та поради това диктувала завещанието си на свой близък, не може да санира процесното завещание.

Решение № 377 от 29.V.1995 г. по гр. д. № 321/95 г., I г. о., докладчик съдията Анна Божкова
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 7/1995 г., стр. 15

чл. 25, ал. 1, б. "б" ЗН

Формата на саморъчно завещание е спазена, ако завещателят се е подписал под него с изписване на цялото си собствено име, инициалите на бащиното си име, пълно изписване на фамилното си име. Положен параф с недоказана неавтентичност след упоменатото подписване на завещанието не го опорочава. ------------------------

По подадената молба за преглед Върховният съд, I г. о. намира следното:

С посоченото решение на първоинстанционния съд, чийто преглед се иска, е отхвърлен искът на С. И. Т. срещу Д. И. Д. за делба на дворно място, съставляващо парцел XII-1290 в кв. 79 по плана на гр. К. ведно с построените върху него жилищни и стопански сгради, останали в наследство след смъртта на брат им С. И. Х. Със същото решение е счетено, че наследодателят със саморъчно завещание от 11 май 1992 г. е назначил за наследница (чл. 14, ал. 1 ЗН) своята сестра Д. П., завещанието като действително е произвело действие, поради което не е налице съсобственост между страните по делото. Възражението на ищцата за нищожност на завещанието, тъй като не било подписано след завещателските разпореждания от завещателя (чл. 25, ал. 1 и чл. 42, ал. 1 б. "б" ЗН) съдът е счел за недоказано. Тези изводи са възприети и от втората инстанция, която е оставила в сила обжалваното от ищцата решение.

Молбата за преглед е неоснователна.

Текстът на завещателните разпореждания в оспорваното завещание поради неавтентичността на подписа на завещателя завършва с израза: "С подпис: С. Х.". Под така изписаното име с буквена транскрипция, на следващия ред е вписан изразът: "С поч" и поставен параф. Петчленна графическа експертиза, която е имала за обект на изследване - на първо място почеркът, с който е изпълнено завещанието от името на С. Х., започващо с думите "Днес на 11 май 1992 г. аз С ..." и завършващо с думите " ... С подпис С. И. Х." и на второ място - подписа след думата "С поч" в същото завещание на 26.X.1993 г., на основание неоспорен сравнителен материал е дала категорично заключение, че първият изследван обект е изпълнен от лицето С. И. Х., а за втория обект счел, че не е възможно да бъде изследван.

Ответницата е твърдяла, че формата на завещанието по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗН е спазена с изписване пълното име на завещателя "С. И. Х.". Това е възприето от съда, който е добавил в мотивите на първоинстанционното решение, че положеният параф под изписаното име с буквена транскрипция дори и да се изпълнява от друго лице, не опорочава формата на завещанието.

Правните изводи на съда са обосновани и са направени, без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Подписът е материализираното с писмени знаци име на лицето. Допустимо е той да се състои от едновременното изписване на трите имена (изписване на собственото име, бащиното име и фамилното име) с изписване чрез инициали на някое от тези три имена, а може да бъде положен параф без оглед дали се разчита добре или не.

Законът за наследството по отношение на саморъчните завещания не посочва конкретно какъв трябва да бъде подписът на завещателя, ето защо правилно от двете инстанции е прието, че подписването на завещанието чрез изписване изцяло собственото име плюс съкратеното изписване на бащиното име, плюс цялото фамилно име след текста на завещателните разпореждания и думите "с подпис" е спазена формата за подписване на завещанието според изискването на чл. 25, ал. 1 ЗН. Чрез т. 1 от заключението на петчленната експертиза от 26.X.1993 г. ответницата, ползваща се от завещанието, е установила автентичността на подписа на завещателя.

Необоснователен е доводът, че петчленната експертиза не доказала, че думите "С подпис С. И. Х." са написани от завещателя. Обратното е изразено в т. 1 от заключението, защото този израз е изследван като първи обект на експертизите при възможност да бъде графически изследван. Вещите лица в т. 2 от заключението на петчленната експертиза са посочили, че поради отсъствието на съвкупност от индивидуални признаци, положеният параф с недоказана автентичност не опорочава завещанието.

Решение № 493 от 9.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 106/2002 г., I г. о.
"Собственост и право", бр. 5, стр. 52

чл. 154, ал. З ГПК

В тежест на ползващия се от едно завещание е да установи неговата автентичност. ------------------------

Доводът на касатора, че завещателното разпореждане е породило своето действие, е неоснователен. По силата на чл. 42, б. "б" ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставяне на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а според тези разпоредби саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Завещание, което не е съобразено с някое от тези три задължителни изисквания, е нищожно. Саморъчното завещание е частен документ по смисъла на чл. 144 ГПК, който не носи подписа на страната, която го оспорва, и съгласно чл. 154, ал. З, изр. 2 ГПК тежестта за доказване истинността на завещанието пада върху заветника като страна, която го е представила. По силата на чл. 127, ал. 1, изр. 1 ГПК ползващата се от частния документ страна е длъжна да установи автентичността на документа, и то по нетърпящ съмнение начин, т. е. чрез пряко и пълно доказване, поради което не може да се приеме, че е доказана автентичността на завещанието, ако не е изключена всяка друга възможност. В разглеждания случай по отношение автентичността на подписа на завещанието вещите лица са дали заключение, че е вероятно да е положен от Г. П., поради което следва да се приеме, че относно този факт не е проведено пълно доказване и завещанието не е подписано от нея. Вероятността и в най-голяма степен не е пълно установяване. Същото важи и за текста на завещанието, по отношение на който поради липсата на сравнителен материал изобщо не е установено да е написан изцяло от завещателната. Напротив, вещите лица са дали категорично заключение, че отделни думи в него са дописани от друго лице, а не от лицето, което е написало основния текст. Както се посочи по-горе, завещанието трябва да бъде изцяло написано от самия завещател и неспазването на това изискване го прави недействително. Ето защо въззивният съд правилно е приел, че по делото не е доказано по категоричен начин авторството на саморъчното завещание и че завещателното разпореждане е нищожно, тъй като при съставяне на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН.

Решение № 202 от 24.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 583/2000 г., I с-в, докладчик съдията Любка Богданова.
чл. 127

чл. 154, ал. 3 ГПК

чл. 25, ал. 1 ЗН

При оспорване на саморъчно завещание тежестта за доказване на изискванията за неговата действителност пада върху страната, която се ползва от него. ------------------------

Предявеният иск е за делба на възстановените с решение на поземлената комисия земеделски земи. Съделителите Д. З. и Д. Ж., като наследници с ответника С. Ж., на общия наследодател Ж. Ж., поч. 1985 г. - негови деца са поискали делба на възстановените земеделски земи. С исковата молба са представили саморъчно завещание от 5.07.1994 г., с което тяхната майка Т. Ж., поч. 1995 г., се разпоредила в полза на касаторките, деца на С. Ж. с наследствения си дял от делбените имоти. Ищците са оспорили действителността на завещанието, като са твърдели, че не е написано и подписано от майка им. Съдът е приел, че по делото не е безспорно установено кой е написал и подписал завещанието и с оглед разпределението на доказателствената тежест но чл. 127 ГПК касаторите като ползващи се от това завещание е следвало да докажат неговата действителност, след като са претендирали делбата да се допусне и по отношение на тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗН, за да бъде валидно саморъчното завещание, то трябва да е написано, подписано и датирано от завещателя - това са елементите от фактическия състав на завещанието. Тежестта за доказване истинността е върху лицето, което се ползва от завещанието. Доколкото в производството по делото ищците са оспорили подписа и при положение, че не е установено авторството, то другите елементи дори и да са налице, завещанието не би могло да произведе действие. В конкретния случай от назначената съдебно-почеркова експертиза не се установява с категоричност дали подписът е положен от завещателката поради липса на достатъчно сравнителен материал. За да произведе своя ефект, завещанието трябва да е действително. Съгласно чл. 42, б. "б" ЗН нищожно е завещанието, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН. Действителността на саморъчното завещание е свързана с цялостното му ръкописно написване от самия завещател, с означение на датата и с полагане на подпис от завещателя след завещателните разпореждания. Завещание, което не е съобразено с тези законови изисквания, е нищожно. В конкретния случай завещанието е представено не от лицата, ползуващи се от него, а от оспорващите го. Правилно въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК ползуващата се от завещанието страна следва да установи действителността му и ако не установи, това означава, че завещанието не е съставено при спазване на законовите разпоредби и не произвежда действие.

Тежестта за доказване автентичност на документа пада върху заветника като ползуваща се от завещанието страна. Въззивният съд не е допуснал нарушенията, въведени с касационната жалба. Оспорването на завещанието по смисъла на чл. 25 ЗН и неустановяването по категоричен и безспорен начин неговата автентичност от ползуващите се от това завещание лица дава основание да се приеме, че автентичността не е установена и завещанието страда от дефекти, които според чл. 42, б. "б" ГПК го правят недействително.

Ето защо правните изводи на съда за допускане делбата между наследниците по закон са правилни.

Решение № 802 от 23.VI.1992 г. по гр. д. № 417/92 г., IV г. о., докладчик председателят на отделение Благовест Пунев
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 2/1993 г., № 27, стр. 21

чл. 154, ал. 3 ГПК

Тежестта на доказване истинността на частен диспозитивен документ - саморъчно завещание, е върху ползуващата се от него страна, а не върху оспорващата го страна, която не е задължена да установи неговата неистинност, тъй като не носи подписа й на негов издател. ------------------------

Предявен е иск за собственост от ДОО "Фонд 13 века България" против Р. Т. и Л. Г. в качеството му на процесуален субституент на Министерство на народната просвета с оглед предоставената му с чл. 2 от Правилника за устройството и дейността на държавно обществената организация "Фонд 13 века България" възможност да управлява движимите и недвижими имоти и други имущества, които се даряват или завещават на държавата или други социалистически организации. Активната си легитимация по иска фондът е обосновал с извършеното завещателно разпореждане със саморъчно завещание от 30.X.1946 г. от М. С. К., б. ж. на гр. С. в полза на Министерството на народната просвета с предмет процесният недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. С., бул. "Р", 44, ет. 3 от ляво, а пасивната - с неоснователното му обитаване от двете ответници Р. Т. и Л. Г. Министерството на народната просвета участвува в производството съгласно чл. 15, ал. 3 ГПК като юридическото лице, чието право е предявено от фонда като негов процесуален субституент. Предявеният от ищцовата страна завет на недвижимия имот е бил оспорен от ответниците след представяне на заверен препис от него, като изрично били декларирани нежеланието си в проведеното на 6.V.1988 г. заседание да бъде назначена съдебнопочеркова експертиза за проверка автентичността на завещанието. Прието е от решаващия съд в тази връзка, че с оглед на така заявеното становище на ответната страна и другите данни, при което е било обявено завещанието, не следвало да бъде изключвано от доказателствения материал съгласно чл. 156, ал. 1, пр. 2 от ГПК и като легитимиращ правото на собственост на Министерството на народната просвета документ върху спорния имот, обосновава ревандикацията му от неоснователно владеещите го ответници.

Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 207, б. "б" ГПК, което се е изразило в нарушаване правилата за разпределяне тежестта на доказване при оспорване истинността на частния документ, какъвто представлява саморъчното завещание, визирани в чл. 154, ал. 3 ГПК. В заседанието на 6.V.1988 г. ответниците изрично са оспорили истинността на завета, който като частен диспозитивен документ касае автентичността на подписа и съдържанието на завещателния текст досежно авторството му с оглед спазване формата, предписана в чл. 25 от ЗН за неговата валидност. Формалната доказателствена сила на частния документ се отнася до факта на писменото изявление, което в случая на завета е насочено към възникване на последиците на този вид сделка с посмъртно действие за ползващото се от нея юридическо лице - Министерството на народната просвета и неговото авторство, т. е. , че съдържанието на текстуалната част не е подправено и че изявлението на завещателя е било направено, и то от лицето, посочено като издател на документа.

При това положение ищецът, като упражняващ спорното право от името на заветника - Министерството на народната просвета, носи доказателствената тежест относно фактите, от които извлича изгодни за него като защитавана страна по субституцията правни последици, произтичащи от истинността на завещателния акт.

Съдът, след като е открил производството по оспорване на завещателния акт съгласно чл. 154 ГПК, е следвало да укаже на страната, която носи доказателствената тежест - в случая ищеца ДОО "Фонд 13 века България", да докаже неговата истинност, а не обратното - ответната страна, която го е оспорила да установява неговата неистинност (неавтентичност), както е приела инстанцията по същество, която се е позовала на изявлението й, че не желае изслушване на съдебно-почеркова експертиза за изясняване автентичността на завещателния акт, за да го включи в доказателствения материал, обосноваващ основателността на претенцията. След като страната, която има интерес от установяване на истинността на частния документ, не е сторила това поради неуказването й от страна на съда съгласно чл. 109, ал. 3 ГПК, последният също служебно не е направил необходимото в тази насока по своя инициатива, както го задължава чл. 129, ал. 1 ГПК да събере по свой почин необходимите доказателства. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са обосновали постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка, което налага отмяна на същото и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на С. градски съд, за допълнителното му фактическо изясняване, тъй като то представлява особена трудност за надзорния съд съгласно чл. 229, ал. 2 ГПК. При новото разглеждане на делото е необходимо да се укаже на ищцовата страна да посочи доказателствата за истинността на завещателния акт, оспорен от противната страна с оглед активната легитимация по собственическия иск, като се изслуша съдебно-почеркова експертиза за авторството на подписа на изявлението на завещателя.

РЕШЕНИЕ № 629 ОТ 25.09.1990 Г. ПО ГР.Д № 636/90 Г., I Г. О.

ЛОШИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЗАВЕЩАТЕЛ И НАЗНАЧЕН СЪС ЗАВЕЩАНИЕ НАСЛЕДНИК ПОСЛЕДВАЛИ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ЗАВЕЩАНИЕТО, НЕ ГО ПРАВЯТ НЕДЕЙСТВИТЕЛНО.
Чл. 42 ЗН
Чл. 43 ЗН


Първото съображение в молбата за преглед не е основателно. Завещанието е представено в заседанието на 12.VI.1989 г. и при представянето му молителят е обяснил, че то е написано и подписано от завещателката. В заседанието на 30.X.1980 г. повереникът на молителя е заявил, че той оспорва завещанието по отношение на две от назначените наследница, т. е. не и по отношение на третата. От изявления на същия повереник и от представените от него писмени доказателства се разбира, както се поддържа и в молбата за преглед, че двете сестри, по отношение на които се отнася оспорването, имали лоши и противни на завещателката отношения, че тя успешно е водила дела срещу тях.Едно завещание е нищожно при условията на чл. 42, б."а" ЗН, т. е. когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание; при условията на чл. 42, б."б" ЗН, т. е. когато не е спазена предписаната от закона форма за съответния вид завещание и при условията на чл. 42, б."в" ЗН, т. е. когато завещанието или единствения мотив за извършването му са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Освен това завещанието може да бъде унищожено при условията на чл. 42, б."а" ЗН, т. е. когато завещателят е бил завещателно недееспособен (чл. 13 ЗН), и при установен порок на волята на завещателя като грешка, заплаха или измама. Най-сетне завещателните разпореждания са нищожни, ако с тях е нарушен законът или липсва воля за завещаване.Законът не съдържа разпоредби, на които се основава тезата на молителя. Според него наличието на имуществени спорове между завещателката и две от сестрите й след съставяне на завещанието рефлектира върху действителността на завещанието. Каквито и да са отношенията между завещател и бенефициер преди и след извършване на завещанието, те не се отразяват върху валидността на завещателния акт. Само при хипотезите на чл. 3 ЗН наследникът, било по закон, било по завещание може да бъде признат за недостоен да наследи наследодателката, съответно завещателката. За лоши отношения, изразени дори в съдебни спорове, недостойнство не се признава.

РЕШЕНИЕ № 4384 ОТ 14.11.1980 Г. ПО ГР. Д. № 2083/80 Г., I Г. О.


НЕПЪЛНОТО ОЗНАЧЕНИЕ НА ДАТАТА В САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ Е РАВНОЗНАЧНО НА ЛИПСА НА ДАТА. ПРИ ЛИПСА НА ДАТА И ПРИ НЕПЪЛНО ОЗНАЧЕНИЕ НА ДАТАТА САМОРЪЧНОТО ЗАВЕЩАНИЕ Е НИЩОЖНО. ЛИПСАТА НА ДАТА И НЕПЪЛНОТАТА НА ДАТАТА МОГАТ ДА БЪДАТ ПОПЪЛНЕНИ САМО ВЪЗ ОСНОВА НА САМИЯ ТЕКСТ НА ЗАВЕЩАНИЕТО, А НЕ И НА ДАННИ ИЗВЪН НЕГО.
Чл. 25, ал. 1 ЗН
Чл. 42, б. "б" ЗН


С решението, преглед на което се предлага, е допусната делба на имот между съпругата и двете деца на наследодателя, като дяловете им са определени с оглед приетото, че имотът е бил общо съпружеско имущество на наследодателя и съпругата му и че от личния си дял в него той е завещал една част на нея, а също така и с оглед наследствените права на децата, съответно коригирани пред вид на направеното в полза на съпругата завещание. Съдът е приел, че датата на завещанието, което е саморъчно, не е означена в него с посочване деня, месеца и годината на съставянето му, а само на деня и на годината, но въпреки това то не е нищожно, защото е депозирано в нотариата приживе на завещателя. Датата на депозирането следва да се приеме като дата на съставяне на завещанието.Решението е незаконосъобразно.Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, а съгласно чл. 42, б. "б" ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставяне на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН.Саморъчното завещание е строго формален акт, поради което неспазването на което и да е от изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН има за последица нищожността на акта. независимо че волята на завещателя се потвърждава по несъмнен начин. Това следва от строго формалния характер на акта и от изричния текст на чл. 42, б. "б" ГПК. Така, ако при написване на завещанието е вмъкнат в неговия текст дори със съгласие на завещателя само един израз, целият акт е нищожен поради нарушение на изискването за изцяло ръкописно съставяне на завещанието.В саморъчното завещание следва да бъде означена и неговата дата, и то написана от завещателя, а не от друго лице. Датата следва да бъде пълна, т. е. с означение на деня, месеца и годината на съставяне на завещанието. Непълната дата не е дата, т. е. липсата на означение на деня, или на месеца, или на годината на съставяне на завещанието е равна на липса на дата въобще. Липсата на дата или липсата на някой от реквизитите на датата може да бъде попълнена само от останалия текст на завещанието. Само ако в самия текст на завещанието има данни, от които без никакво съмнение може да се установи датата или да се попълни липсващият неин елемент, завещанието не е нищожно. Не е допустимо попълването да стане въз основа на данни извън завещанието, включително неговото депозиране в държавен орган или при наличието на хипотезите на чл. 145 ГПК. Тези положения следват от строго формалния характер на саморъчното завещание и поради особеното значение на датата на завещанието. Датата има особено значение, защото с последващо завещание може изрично или подразбираемо да бъде отменено предишно завещание (чл. 38 и 39 ЗН); защото след завещанието завещателят може да е отчуждил изцяло или частично завещаната вещ, а това отменя завета (чл. 41 ЗН); защото е необходимо да се прецени способността на завещателя да завещава точно по време на съставянето на завещанието или пък наличието на грешка, насилие или измама по същото време (чл. 43 ЗН) и т. н.