КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 108
гр. С.,17.03.2011г.

Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело N 84/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

М. Д. Г. и Д. Ц. Г. чрез пълномощника си адв. Г. П. от АК[населено място] са обжалвали определението на Р. окръжен съд № 16 от 05.01.2011г. по ч. гр.д.№ 918/2010г., с което е потвърдено определението на Р. районен съд от 08.10.2010г. по гр.д.№ 6162/2010г. за прекратяване на делото по иска за отмяна на нот.акт № 180/1971г.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд потвърждаващо прекратително определение на първата инстанция, поради което е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

Ответникът Р. Д. К. е подал отговор по частната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за разглеждането й по същество.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:

Р. районен съд е прекратил производството по делото по предявения от М. Д. Г. и Д. Ц. Г. иск за отмяна на нот.акт № 180/1971г. за продажба, с който Р. Д. К. се е легитимирал като собственик на ½ ид.ч. от апартамент на втория етаж от масивната двуетажна жилищна сграда с идентификатор 63427.2.1**7.1 по кадастралната карта на[населено място]. Р. окръжен съд е потвърдил това определение като е изложил съображения, че отмяната на нотариалния акт на основание чл. 537 ал.2 ГПК не може да се иска в самостоятелно производство като се е позовал на разясненията в ТР 178/1986г. на ВС, ОСГК, че предмет на иска по чл.431 ал.2 ГПК/отм./, която разпоредба е възпроизведена в чл.537 ал.2 от действащия ГПК, е засегнатото право на собственост на ищеца, а отмяната на нотариалния акт е законна последица от уважаването на иска.
Следователно решаващ за допустимостта на иска с оглед мотивите на въззивния съд е въпросът може ли да се иска отмяна на нотариален акт по чл.537 ал.2 ГПК в самостоятелно производство без да се предявява иск за разрешаване на спора за собственост. По този въпрос практиката на ВКС е трайно установена и с нея се приема, че такъв иск е недопустим, следователно не е налице основанието на чр.280 ал.1 т.2 ГПК. Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, защото касаторите не мотивират необходимост от изоставяне на така създадената съдебна практика с цел точното прилагане на закона.
Поставените в изложението за допускане на касационното обжалване въпроси допустимо ли е в делбеното производство предявяване на насрещен иск ; какъв е нотариалния акт , сделката по който е обявена за нищожна с влязло в сила решение и той изрично не е отменен; може ли този нотариален акт да бъде годно доказателство за редовност на исковата молба за делба, когато е единственото доказателство за установяване правото на собственост не са относими към решаващите изводи на съда, който се е произнесъл само по въпроса допустим ли е предявения от ответниците иск за отмяна на нотариален акт и в какво производство може да се постанови и го е разрешил в съответствие със съдебната практика.
В допълнение на мотивите на въззивния съд следва да се посочи, че според практиката на ВКС по чл.290 и сл. ГПК – решение на ВКС, ІІ г.о. № 369/ 2010г. по гр.д.№ 898/2009г. по реда на чл. 537 ал.2 ГПК не могат да се отменяват нотариални актове за сделки. С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и частната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят поисканите разноски, които са в размер на 150лв. платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.02.2011г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

` О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на на Р. окръжен съд № 16 от 05.01.2011г. по ч. гр.д.№ 918/2010г., с което е потвърдено определението на Р. районен съд от 08.10.2010г. по гр.д.№ 6162/2010г. за прекратяване на делото по иска за отмяна на нот.акт № 180/1971г. .
ОСЪЖДА М. Д. Г. и Д. Ц. Г. да заплатят на Р. Д. К. сумата 150 лв./сто и петдесет лева/ разноски по делото на основание чл. 81 във връзка с чл.78 ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 154

Гр.София, 11.04.2014 год.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 1422 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. И. срещу Решение № 133/ 16.10.2013 г. по в.гр.д.№ 321/13 г. на Ямболския окръжен съд в частта му, с която е допусната съдебна делба между Х. С. Д., М. С. С., К. С. Г., К. С. И., И. Д. Ч. и С. Д. Ч., в качеството им на наследници по закон на С. Д. И., на следните недвижим имоти: новообразуван имот- нива № 72761.57.57 с площ от 1 126,74 кв.м., находяща се в землището на [населено място], м.”Г.”; дворно място с площ от 472 кв.м., представляващо УПИ V-207 в кв.22 по подробния устройствен план на [населено място], заедно с построените в мястото едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и навес със застроена площ от 15 кв.м., при квоти: по 1/5 ид.ч. за Х. С. Д., М. С. С., К. С. Г. и К. С. И. и по 1/10 ид.ч. за И. Д. Ч. и С. Д. Ч., като на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен Нот.акт № 79/ 16.03.2011 г. на съдията по вписванията при РС- Тополовград, с който съделителят К. С. И. е признат за собственик по давност на описания имот, в частта му за разликата над 1/5 ид.ч. от правото на собственост. В касационната жалба се поддържа, че в тази му част решението на въззивния съд е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за делба на посочените имоти бъде отхвърлен.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение са три правни въпроса, по които въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно:
- Придобити ли са на оригинерно основание- давностно владение, продължило повече от 10 години, процесните недвижими имоти от касатора?
- Как следва да процедира съда, прилагайки разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК при частично уважаване на иск за собственост срещу лице, в чиято полза е издаден констативен нотариален акт за собственост- да измени или да отмени същия за съответната идеална част, за която претенцията е призната за основателна?
- Възниква ли съпружеска имуществена общност при придобиване по време на брака на имот по силата на давностно владение, упражнявано от единия съпруг, и обуславя ли това съвместна процесуална легитимация на двамата съпрузи по иска за отмяна на констативния нотариален акт за собственост, издаден на основание чл.587, ал.3 ГПК?
Ответниците по касационната жалба- Х. С. Д., М. С. С., К. С. Г., И. Д. Ч. и С. Д. Ч. не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд на релевираните от касатора основания е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочените правни въпроси са от обуславящо значение за изхода на конкретното дело дело /т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/, при което произнасянето на въззивния съд по тях е в отклонение от задължителната съдебна практика. Тези предпоставки в случая не са налице. Първият от формулираните въпроси- относно преценката, дали процесните недвижими имоти са придобити по давност от касатора, по същество е насочен не към тълкуване на приложимата за спора материалноправна норма, а към проверка на правилността на изводите на въззивния съд по конкретното дело, и в този смисъл поставеният въпрос е релевантен не за производството по допускане на касационното обжалване, а едва за последващото произнасяне на касационния съд относно наличието на основанията по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на обжалваното въззивно решение като неправилно. Вторият от въпросите- дали при частично уважаване на иск за собственост срещу лице, в чиято полза е издаден констативен нотариален акт за собственост, същият на основание чл.537, ал.2 ГПК подлежи на изменяване или на отменяване за съответната идеална част, не е от обуславящо значение за изхода на спора, доколкото отмяната е само законна последица от съдебното решение, с което се признават правата на третото лице /ТР № 3 от 29.11.2012 г. по т.д.№ 3/12 г., ОСГК/, и в този смисъл произнасянето на съда по въпроса и начинът, по който е формулиран диспозитива по чл.537, ал.2 ГПК, е без значение за формирането на сила на пресъдено нещо относно съществуването на спорното право- същата произтича от решението по съответния иск, чието уважаване е основание за отмяна на акта, легитимиращ ответника като титуляр на съдебно отреченото субективно право. Колкото до последния правен въпрос- относно задължителната процесуална легитимация на съпрузите по предявен иск за отмяна на нотариалния акт, издаден в полза на един от тях по реда на обстоятелствена проверка, неговата ирелевантност за спора произтича от това, че по смисъла на процесуалния закон отмяната на нотариалния акт не е предмет на самостоятелен иск, а само изрично от уредена законна последица от уважаване на иск за защита на засегнатото с издаването му материално право /ТР № 178 от 30.06.1986 г. на ОСГК/, и в този смисъл съдът не може да преценява самостоятелно предпоставките за допустимост на искането по чл.537, ал.2 ГПК.
По гореизложените съображения следва да се приеме, че предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд не са налице.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 133/ 16.10.2013 г. по в.гр.д.№ 321/13 г. на Ямболския окръжен съд, по касационната жалба на К. С. И..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: