КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 29 Мар 2024, 11:20

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: законна ипотека - прилагането на § 7 и § 8 от ЗИД на ЗПСК
Ново мнениеПубликувано на: 19 Яну 2011, 11:21 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 16 Юли 2012, 09:16
Мнения: 154
Определение № 38 от 19.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 404/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева
§ 7 от ДР на ЗИД на ЗПСК,
§ 11д от ДР на ЗПСК,
чл. 166 ЗЗД,
чл. 168 ЗЗД
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. за с. к. срещу определение № 266/20.05.2008 г. по ч. гр. д. № 1176/2008 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила постановения с определение от 12.06.2007 г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията при А. по вписванията София отказ за вписване на законна ипотека на недвижими имоти, собственост на ТД "Б" А., с ново наименование "А" А. на основание чл. 166 и чл. 168 ЗЗД във вр. с § 11д от ДР на ЗПСК и § 7 от ДР на ЗИД на ЗПСК.

В частната касационна жалба са развити подробни съображения за допустимостта на касационното обжалване. Частният жалбоподател счита, че няма съдебна практика по прилагането на § 7 и § 8 от ЗИД на ЗПСК (ДВ, бр. 72/2006 г.), редакциите на които освен това са неясни и предизвикват неяснота коя от цитираните норми намира приложение в случаите, в които се учредява законна ипотека върху недвижими имоти на купувача по приватизационния договор. С оглед на това поддържа, че с произнасянето от Върховният съд по въпроса за характера на срока за вписване на законните ипотеки, установен с цитираната разпоредба ще се обезпечи развитието на правото и точното прилагане на закона, с което и обосновава касационното основание за допустимост на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима предвид препращането на чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства (какъвто характер има и настоящето определение, постановено в охранително производство), касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК изисквания, а именно въпросът да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

С оглед изложените от частния жалбоподател основания и данните по делото настоящият състав приема, че в случая касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е недопустимо. Действително с атакуваното определение е решен въпрос, който може да бъде определен като съществен процесуален въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като именно неговото решаване е обусловило изхода на конкретния правен спор. Това е въпросът за характера на срока по § 8, ал. 2 от ПР на ЗИД на ЗПСК, в който е процесуално допустимо вписването на законни ипотеки като обезпечения на заварените приватизационни договори.

За да потвърди отказа на съдията по вписванията, с обжалваното определение е прието, че правилно е извършеното от него позоваване на § 8, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ПР на ЗИД на ЗПСК, според който шестмесечният срок за вписване на ипотеките е преклузивен и към момента на подаване на молбата от А. по с. к. същият е изтекъл.

С отмяната на ал. 2 на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК (ДВ, бр. 65 от 2008 г.), в сила към момента на разглеждане на частната касационна жалба отпадна ограничението във времево отношение на вписванията на обезпеченията по ал. 1 на цитираната разпоредба, поради което повдигнатият с нея съществен процесуален въпрос относно характера на визирания в отменената разпоредба срок е загубил значението си за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

По изложените съображения следва да се приеме, че поради отмяната на процесуалната норма, на която са основани изводите на въззивния съд по повдигнатия от жалбоподателя съществен процесуалноправен въпрос, неговата значимост е отпаднала, поради което касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допусне.

Водим от горното, настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 266/20.05.2008 г. по ч.гр.д. № 1176/2008 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: законна ипотека - прилагането на § 7 и § 8 от ЗИД на ЗПСК
Ново мнениеПубликувано на: 06 Юни 2014, 10:36 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 05.06.2014 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и четиринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3013/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /АПСК/ - [населено място], срещу въззивно решение № 155 от 25.03.2013 г. по т. д. № 169/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1098 от 26.04.2013 г. С въззивното решение, след отмяна на решение № 248 от 09.11.2012 г. по т. д. № 364/2011 г. на Кърджалийски окръжен съд, е прогласена нищожността на законна ипотека, учредена и вписана по молба вх. № 360/02.02.2007 г. на Агенция за следприватизационен контрол под № 16, т.І, в регистрите на Служба за вписвания - [населено място], за обезпечаване на вземане на Държавата, произтичащо от неизпълнение на договор от 13.08.1998 г. за приватизационна продажба на 97 468 акции, представляващи 78 % от капитала на [фирма], върху описани в решението недвижими имоти, собственост на [фирма], поради липса на законово основание и противоречие с материалния закон, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД; постановено е заличаване на вписването на ипотеката; присъдени са разноски по чл.78, ал.1 ГПК на ищеца [фирма].
В касационната жалба се поддържат доводи по чл.281, т.2 и т.3 ГПК за недопустимост и за неправилност на въззивното решение. К. твърди, че въззивният съд е нарушил установения в чл.6 ГПК принцип на диспозитивното начало като е променил дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска и при предявен иск за обявяване нищожност на законна ипотека на основание чл.26, ал.1 ЗЗД се е произнесъл по непредявен иск, квалифициран с правно основание чл.168 ЗЗД, за обявяване нищожност на вписването на ипотеката. Навежда оплаквания, че съдът е изградил вътрешно противоречиви изводи за идентичност на режима за учредяване на законна ипотека по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК /обн. ДВ бр.72/01.09.2006 г./ с останалите „изключения” от общия режим на чл.168 ЗЗД за учредяване на законна ипотека и е прогласил ипотеката за нищожна, без да обсъди специалните изисквания и предпоставки за възникване на ипотечното право по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК. Поддържа, че въззивният съд е тълкувал неправилно разпоредбите на § 11 г и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК и § 9 ПР на ЗИД на ЗПСК и не е отчел създадения с § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК особен ред за обезпечаване на държавни вземания, произтичащи от неизпълнени договори за приватизационна продажба, в резултат на което е достигнал до незаконосъобразен извод, че необходимо условие за възникване на ипотечно право в полза на държавата, респ. на А., и за вписване на законна ипотека върху имущество на приватизираното дружество за неизпълнени задължения по такива договори е към датата на влизане в сила на § 8 ПЗР на ЗИД на ЗПСК - 01.09.2006 г., собствеността върху акциите на приватизираното дружество да принадлежи на длъжника - купувач по приватизационния договор. К. счита, че отричането на законовото основание за вписване на законна ипотека по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК в случаите, когато преди учредяването й длъжникът - купувач е прехвърлил акциите си от капитала на приватизираното дружество на трето лице, противоречи на трайната практика на съдилищата по приложението на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК /част от която е цитирана в жалбата/ и съставлява недопустимо стеснително тълкуване на посочената разпоредба, несъобразено с целта на законодателното й въвеждане - да създаде ефективен способ за гарантиране на вземанията на държавата, произтичащи от сключени приватизационни договори.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси : Следва ли разпоредбата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК да се тълкува в смисъл, че ипотеката може да се наложи спрямо имущество на приватизираното дружество само ако към момента на вписването й длъжникът - купувач по приватизационния договор е съдружник в дружеството; Налице ли е идентичност между реда за учредяване на законна ипотека по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК с останалите изключения от общия режим по чл.168 ЗЗД за учредяване на ипотека. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС в определение № 262/24.09.2010 г. по т. д. № 184/2010 г. на І т. о. и определение № 520/28.06.2010 г. по т. д. № 78/2010 г., а вторият - в противоречие със задължителната практика в определение № 8/10.01.2009 г. по т. д. № 587/2008 г. на ІІ т. о. Като правен въпрос, обусловил изхода на делото, е посочен и въпросът за правната квалификация на иска и задължението на съда да се произнесе по предявения иск в рамките, очертани от основанието и петитума на исковата молба. Твърденията на касатора са, че в отклонение от диспозитивното начало и в противоречие със задължителната практика в решение № 426/14.05.2009 г. по гр. д. № 308/2008 г. на ВКС, І г. о., решение № 25/22.02.2010 г. по т. д. № 657/2009 г. на ВКС, І т. о., ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 1/1985 г. въззивният съд е разгледал непредявен иск за прогласяване нищожност на вписването на законната ипотека при заявен с исковата молба петитум за прогласяване нищожност на самата ипотека на относими към договора за ипотека основания по чл.26, ал.1 ЗЗД.
Ответникът по касация [фирма] - [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК. В отговора са изложени подробни съображения в подкрепа на даденото от въззивния съд тълкуване на разпоредбите на § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК, уреждащи правото на АПСК да впише законна ипотека върху имущество на приватизираното дружество за обезпечаване на неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор. Застъпвайки становище, че възприетото в решението тълкуване е съобразено с принципите на чл.17 и чл.19, ал.3 от Конституцията на Република България и с постановената в чл.63 от Договора за функционирането на Европейския съюз забрана за ограничаване на свободното движение на капитали, ответникът прави искане в случай, че жалбата бъде счетена за основателна, Върховният касационен съд да спре производството по делото и на основание чл.150, ал.2 от Конституцията да сезира Конституционния съд на Република България за произнасяне относно конституционната съобразност на разпоредбите на § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК, обн. в ДВ бр.72/2006 г., и/или да отправи преюдициално запитване по реда на чл.629, ал.3 ГПК до Съда на Европейския съюз за тълкуване на забраната на чл.63 от Договора за функционирането на Европейския съюз за ограничаване свободното движение на капитали във връзка с приложимостта на нормите на § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на З..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 364/2011 г. е образувано пред Кърджалийски окръжен съд по искова молба на [фирма]. В исковата молба са изложени твърдения, че с договор от 13.08.1998 г. за приватизационна продажба по реда на ЗППДОП /отм./ [фирма] и [фирма] закупили 78 % акции от капитала на дружеството - ищец /с предишно фирмено наименование [фирма]/; На 10.12.2003 г. част от акциите, формиращи 96.8 % от капитала на приватизираното дружество, били закупени чрез регулирания пазар от търговско дружество, учредено и функциониращо съгласно законодателството на Република Германия, което придобило качеството на мажоритарен акционер; На 02.02.2007 г., въз основа на подадена от АПСК молба до Служба по вписванията при Районен съд - Кърджали, била вписана законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на [фирма]; Вписването на ипотеката било поискано и извършено на основание § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК /ДВ бр.72/2006 г./ във вр. с чл.166 и чл.168 ЗЗД за обезпечаване на вземане на Държавата към [фирма] /купувач по приватизационния договор/, произтичащо от неизпълнение на поети с приватизационния договор и признати с влязло в сила съдебно решение задължения; Учредената ипотека противоречала на закона и не били налице предпоставките, предвидени в § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК като основание за вписването й, тъй като в резултат на извършената през 2003 г. продажба на акции към момента на вписването купувачът по приватизационния договор [фирма] не притежавал качеството на акционер в приватизираното дружество и същото не следвало да отговаря с имуществото си за неизпълнените задължения по договора; Ипотеката била вписана в нарушение на чл.6, ал.3 от Правилника за вписванията и чл.168, ал.2 във вр. с чл.167 ЗЗД, доколкото не били индивидуализирани по надлежния ред длъжникът и имотите, върху които е учредена. При така изложените фактически твърдения в петитума на исковата молба са формулирани искания съдът да обяви учредяването на законната ипотека за нищожно поради противоречие със закона, а ако счете този иск за неоснователен - да обяви учредяването на законната ипотека за недействително поради нарушаване на чл.170 ЗЗД и чл.6, ал.3 П., и да постанови заличаването й.
Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.170 ЗЗД и ги е отхвърлил като неоснователни.
Сезиран с въззивна жалба от ищеца, Пловдивски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение и е прогласил законната ипотека за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие с материалния закон и липса на законово основание за налагането й, като не е разгледал евентуалния иск по чл.170 ЗЗД.
Въззивният съд е счел за безспорно от фактическа страна, че законната ипотека върху недвижими имоти на дружеството - ищец е учредена и вписана от АПСК за обезпечаване на вземания на държавата към [фирма], присъдени с влязло в сила съдебно решение като неустойки и обезщетения по чл.86, ал.2 ЗЗД за неизпълнение на поети с приватизационния договор от 13.08.1998 г. задължения. За да прогласи ипотеката за нищожна, съдът е приел, че не са били налице законовите предпоставки на § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК, послужили като основание за вписването й. С посочените разпоредби, обн. в ДВ бр.72/01.09.2006 г., е предвидено, че за заварените приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения, Агенцията за следприватизационен контрол /А./, съответно органите по чл.4, ал.2, могат да предприемат необходимите действия за учредяване на законна ипотека върху имуществото на купувача, а в случаите на чл.25 и чл.35 от ЗППДОбП /отм./ - върху имущество на приватизираното дружество /§ 8/, респ. че за обезпечаване изпълнението на задължения по приватизационен договор органите за приватизация, съответно АСК, могат да предприемат необходимите действия за учредяване на законна ипотека, залог или друго обезпечение /§ 11д/. Решаващият състав на Пловдивски апелативен съд е посочил, че нормите на § 8 и § 11д не следва да се разглеждат изолирано, без да се отчитат целта, смисъла и правното значение на извършените със ЗИД на З. законодателни изменения. Изложил е съображения, че § 11д следва да се разглежда във връзка с § 11г ДР на ЗИД на ЗПСК, с който е установена забрана дружеството - купувач по приватизационен договор да прехвърля придобитите с договора акции или дялове от капитала на приватизираното дружество, ако не е изпълнило задълженията си по договора за плащане на покупната цена и за извършване на инвестиции или ако не е уредило окончателно просрочените публични задължения на приватизираното дружество и тези за изплащане на трудови възнаграждения. Изразил е становище, че с нормите на § 11д и § 11г законът брани интересите на инвеститора, придобил акции или дялове след сключване на приватизационния договор, но преди купувачът по договора да е уредил поетите с него задължения, поради което от значение за възникване на ипотечното право по § 8 и § 11д е фактът дали купувачът по приватизационния договор е мажоритарният собственик на акциите и дяловете от капитала на приватизираното дружество към момента, в който А. предприема действия по обезпечаване на вземането си чрез вписване на законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество. Позовал се е и на разпоредбата на § 9 ПР на ЗИД на ЗПСК, според която § 11д се прилага за сключени приватизационни договори, по които към датата на влизане в сила на ЗИД на ЗПСК, обн. в ДВ бр.72/2006 г., собствеността не е прехвърлена. Изхождайки от така възприетия смисъл на цитираните законови разпоредби, въззивният съдебен състав е приел, че § 11д не намира приложение в случаите, когато при влизането му в сила акциите и дяловете от капитала на приватизираното дружество принадлежат на лице, различно от задължения по приватизационния договор купувач. Предвид безспорния по делото факт, че закупените от [фирма] с приватизационния договор акции от капитала на [фирма] /по-късно [фирма]/ са придобити чрез регулирания пазар от трето лице още през 2003 г., и с оглед § 9 ПР на ЗИД на ЗПСК, въззивният състав е отрекъл възникването на предвиденото в § 8 и § 11д право на АПСК да впише законна ипотека върху имуществото на дружеството - ищец за обезпечаване на съдебно признатите вземания на държавата към купувача, произтичащи от неизпълнението на приватизационния договор. В съответствие с това разрешение е направен крайния извод, че учредената от АПСК законна ипотека е нищожна поради противоречие със закона и липса на визираното в § 8 и § 11д основание за вписването й.
По допускане на касационното обжалване :
В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е навел доводи за процесуална недопустимост на въззивното решение поради разглеждане на иск, различен от предявения с исковата молба. С оплакването за недопустимост на въззивния акт е свързан и първият въпрос в изложението - този за действителната правна квалификация на предявения по делото главен иск и задължението на съда да разгледа иска на заявеното в исковата молба основание. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, недопустимостта е порок на въззивното решение, за който касационната инстанция следи служебно и в стадия на производството по чл.288 ГПК; Ако съществува вероятност да е недопустимо, въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта му да се извърши с решението по съществото на касационната жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че от данните по делото не може да се направи предположение за недопустимост на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение. В петитума на исковата молба ищецът е формулирал искане до съда да установи със сила на пресъдено нещо нищожността на учредяването и вписването на законна ипотека върху собственото му имущество поради противоречие със закона и отсъствие на законовото основание, на което е поискано и извършено вписването на ипотеката. Макар и непрецизен, така заявеният петитум не оставя съмнение, че с исковата молба е предявен иск за съдебно установяване на нищожността на самата законна ипотека, а не на вписването й като „нотариално действие”, както твърди касаторът. Нищожността на ипотеката е обоснована с пороци, отнасящи се до предпоставките за възникване и съществуване на признатото с § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК право на вписване на законна ипотека, не и с пороци на вписването, което опровергава тезата на касатора, че въззивният съд е бил сезиран с иск за установяване нищожност на извършеното по молба на АПСК вписване на законна ипотека. С обжалваното решение /диспозитив/ въззивният съд е прогласил нищожността на законна ипотека, учредена и вписана по молба на А., на релевираните в исковата молба основания за нищожност. По този начин съдът се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран, и няма причина да се предполага, че въззивното решение е недопустимо, за да се допуска до касационно обжалване на това основание. Изложените в съобразителната част на решението мотиви във връзка с правната квалификация на разгледания главен иск са от значение за правилността на решението, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса налице ли е идентичност между реда за учредяване на законна ипотека по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК и останалите изключения от общия режим по чл.168 ЗЗД за учредяване на ипотека. Решаващият извод на въззивния съд за нищожност на спорната ипотека е изграден изцяло върху анализ и тълкуване на специалните разпоредби на § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК. Признаването на ипотеката за нищожна произтича от преценката, че същата е вписана при отсъствие на специфичните предпоставки за учредяването й, уредени в посочените специални разпоредби. За да се произнесе по иска, съдът изобщо не е извършвал съпоставка между реда за учредяване на законна ипотека по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК и „други изключения” от общия режим на чл.168 ЗЗД за учредяване на законна ипотека. След като не е обсъждан при постановяване на обжалваното решение и не е обусловил изхода на правния спор, поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да послужи като общо основание за достъп до касация. За изчерпателност следва да се отбележи, че не е доказана и поддържаната във връзка с разглеждания въпрос допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Единственият съдебен акт, представен в подкрепа на твърдението за отклонение на въззивното решение от задължителната практика на ВКС, е определение № 8/10.01.2009 г. по т. д. № 587/2008 г. на ІІ т. о. Определението е постановено в производство по чл.288 ГПК, а според разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС определенията по чл.288 ГПК не дават разрешение по същество на правни въпроси от предмета на делото и не формират практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Общото основание на чл.280, ал.1 ГПК е осъществено по отношение на третия въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване. Прецизиран в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът се свежда до предпоставките на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК /ДВ бр.72/01.02.2006 г./ за учредяване на законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор и възможността да се учреди такава ипотека в хипотезата, когато към момента на вписването й длъжникът - купувач вече не е съдружник/акционер в дружеството. Въпросът е от значение за изхода на делото, тъй като прогласяването на учредената от АПСК законна ипотека върху имущество на дружеството - ищец е резултат от извода на въззивния съд, че възможността АПСК да впише законна ипотека на основание и по реда на § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК съществува само тогава, когато към момента на вписване на ипотеката длъжникът - купувач по приватизационния договор е съдружник/акционер в приватизираното дружество, чието имущество е обект на ипотеката.
К. е аргументирал допускането на касационно обжалване по посочения въпрос с твърдение, че въпросът е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС в определение № 262/24.09.2010 г. по т. д. № 184/2010 г. на І т. о. и определение № 520/28.06.2010 г. по т. д. № 78/2010 г. на І т. о. Определенията са постановени в производство по чл.288 ГПК и по изложените по-горе съображения не доказват основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не се е позовал формално на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но е навел твърдения, че въпросът относно предпоставките за вписване на законна ипотека по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на други съдилища, в частност - с тази във влязлото в сила решение № 212/10.11.2010 г. по в. гр. д. № 73/2010 г. на Великотърновски апелативен съд и в потвърденото с него решение № 292/13.07.2009 г. по т. д. № 258/2009 г. на Варненски окръжен съд. Аналогично твърдение се съдържа и в касационната жалба, в която освен към цитираните две решения, е препратено и към решение № 212/10.11.2010 г. по в. гр. д. № 73/2010 г. на Великотърновски апелативен съд /влязло в сила/. С първите две решения е уважен иск срещу А. за признаване /установяване/ нищожност на законна ипотека, вписана на основание § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК /ДВ бр.72/2006 г./ върху имущество на приватизирано дружество за обезпечаване на вземания на държавата към купувача по приватизационен договор, произтичащи от неизпълнение на договора. Третото решение е постановено по предявен срещу А. иск за установяване недопустимост на вписването на законна ипотека, извършено на основание и по реда на § 8 ПР и § 11д ДР на ЗПСК. За разлика от обжалваното решение, в съобразителната част на изброените решения е застъпено становище, че с прехвърляне на акциите/дяловете от приватизираното дружество от купувача по приватизационния договор на трето лице не отпада възможността АСК да впише законна ипотека по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК върху имущество на приватизираното дружество; с цел да обезпечи събираемостта на държавните вземания, § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК не поставя като изискване за вписване на законна ипотека върху имущество на приватизираното дружество към момента на вписване на ипотеката длъжникът - купувач по приватизационния договор да е и съдружник в дружеството. Представените решения доказват, че значимият за изхода на конкретното дело правен въпрос се решава противоречиво от съдилищата, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение № 155 от 25.03.2013 г. по т. д. № 169/2013 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1098 от 26.04.2013 г.

УКАЗВА на касатора Агенция за приватизация и следприватизационен контрол - [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 201 548.50 лв. /двеста и един хил. петстотин четиридесет и осем лв. и петдесет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: законна ипотека - прилагането на § 7 и § 8 от ЗИД на ЗПСК
Ново мнениеПубликувано на: 06 Юни 2014, 10:44 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Nо 8

София, 10.01.2009 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми януари две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 587/2008 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “В” А. , гр. Л. срещу решение № 102 от 27.05.2008 г. по в. гр. д. № 109/2008 г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Ловешки районен съд решение № 869 от 14.01.2008 г. по гр. д. № 529/2007 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „В” А. иск по чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 168 ЗЗД за прогласяване нищожността на учредената по реда на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСПК в полза на А. законна ипотека върху собствените на търговското дружество недвижими имоти, подробно описани в исковата молба.

Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че вписаната в полза на А. за с. к. ипотека не е в нарушение на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, като релевира и изрично оплакване за липса на произнасяне от страна на въззивната инстанция по довода му за нищожност на ипотеката поради противоречието й с разпоредби на Конституцията на Република България /чл. 17, ал. 3 и чл. 19, ал. 2/. Като изразява становище, че § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСПК, въз основа на който именно е вписана процесната ипотека, противоречи на посочените конституционни норми, касаторът моли за отмяна на въззивното решение и за сезиране на Конституционния съд на Република България по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията.

В изпълнение на изрично дадените му указания с разпореждане от 27.06.2008 г. на Ловешки окръжен съд, касаторът е представил Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По-конкретно, твърди, че обжалваният акт съдържа произнасяне по два съществени материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, а именно: по въпроса налице ли е идентичност между реда за учредяване на законна ипотека по § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК с останалите изключения от общия режим по чл. 168 ЗЗД за учредяване на ипотека, както и по въпроса компетентен ли е въззивният съд да се произнесе по основателността на иска, т. е. противоречи ли вписаната ипотека на разпоредбите на Конституцията на Република България /чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал. 3 и чл. 19/.

Ответникът по касация - А. за с. к. - не заявява становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване.

За да остави в сила решението на Ловешки районен съд, с което е отхвърлен предявеният от “В” А. гр. Л. срещу А. за с. к. иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на вписана в полза на А. -ответник законна ипотека на основание § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК, въззивната инстанция, след задълбочен анализ на фактите и доказателствата по делото, е приела, че са изпълнени всички изисквания, установени в посочената норма, преценена от съдебния състав като специална по отношение общата разпоредба на чл. 168 ЗЗД. Като неоснователно е счетено и становището за неприложимост на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК поради противоречието й с Конституцията на Република България, предвид обстоятелството, че същата не е обявена за противоконституционна от Конституционния съд, който съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията е единствено компетентен за това.

С оглед твърденията на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.

Не може да се приеме, че първият поставен въпрос е съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Неоснователно е твърдението на касатора, че искът е отхвърлен поради това, че съдът е приел идентичност на режима за учредяване на законна ипотека по § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК с останалите “изключения” от общия режим за учредяване на законна ипотека, уреден в чл. 168 ЗЗД. В мотивите на обжалваното решение подобен правен извод не се съдържа. Напротив, решаващият състав изрично е посочил, че освен общата разпоредба на чл. 168 ЗЗД, съществуват редица други специални нормативни актове, един от които е именно Законът за приватизация и с. к. , където е признато правото на кредитора по едно вземане да поиска вписване на законна ипотека. Съдът е взел предвид факта на законодателно предоставена възможност за вписване на законна ипотека, без да преценява дали са идентични предпоставките за вписване във всички цитирани от него специални актове. Именно с оглед специалния характер на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК, решаващият състав е обсъдил единствено наличието на визираните в нея изисквания, без да съобразява тези, предвидени в общата разпоредба на чл. 168 ЗЗД. Следователно, изходът на спора е обусловен от прилагането на една конкретна правна норма, а не от преценката доколко установените в нея предпоставки за вписване на законна ипотека са идентични с предпоставките за вписване по други закони, в т. ч. и с предпоставките по чл. 168 ЗЗД. Ето защо, по отношение на първия заявен от касатора въпрос не е налице главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което обуславя недопустимост на касационното обжалване.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне и с оглед втория поставен от касатора въпрос. Доколкото съдът е отказал да преценява основателността на предявения иск на едно от поддържаните основания за нищожност на процесната ипотека - противоречие с разпоредби на Конституцията на Република България, приемайки, че компетентността да установи противоконституционност на приложимата към случая правна разпоредба /§ 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК/ принадлежи единствено на Конституционния съд, то този въпрос се явява съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не може да се счете обаче, че по отношение на него е осъществено поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Въпросът за непосредственото действие на конституционните разпоредби, прогласено като принцип в чл. 5, ал. 2 от Конституцията на Република България, и съответно за правомощията на правораздавателните органи при констатирана от тях противоконституционност, е предмет на обсъждане както в правната доктрина, така и в множество съдебни решения. В тях последователно се застъпва становището, че по отношение на заварените от Конституцията от 1991 година нормативни актове, които й противоречат, принципът за пряко действие на конституционните разпоредби се проявява в неприлагането на тези правни норми - правомощие, което съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на Конституцията принадлежи на всички правоправораздавателни органи. Такова правомощие обаче по отношение на приетите след влизане в сила на Конституцията от 1991 година закони правораздавателните органи не притежават. С нормата на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията изключителната компетентност за преценка за конституционосъобразност на една или друга действаща законова разпоредба е предоставена на Конституционния съд на Република България, като прякото действие на Конституцията в дейността на правораздавателните органи се изчерпва в предвидената в чл. 150, ал. 2 от Конституцията възможност правораздавателният орган /всъщност само Върховен касационен съд и Върховен административен съд/ да сезира Конституционния съд с искане за произнасяне по конституционосъобразността на дадена разпоредба, приложима към разглеждания от него правен спор. С оглед безспорното в правната доктрина и съдебната практика тълкуване на нормите на Конституцията, относими към прякото действие на нейните разпоредби и правомощията на правораздавателните органи в тази насока, съобразено изцяло и в мотивите на атакувания акт, не може да се счете, че поставеният от касатора въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Оттук и изводът, че не е налице изискването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Ловешки окръжен съд решение.

Поради недопустимостта на касационното обжалване, не подлежи на разглеждане и направеното от касатора искане по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията за сезиране на Конституционния съд с оглед проверка конституционосъобразността на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 102 от 27.05.2008 г. по в. гр. д. № 109/2008 г. на Ловешки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: законна ипотека - прилагането на § 7 и § 8 от ЗИД на ЗПСК
Ново мнениеПубликувано на: 06 Юни 2014, 10:48 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
Гр.София, 24.10.г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 184 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Търговска база”ООД, гр.Варна срещу решение № 212/06.11.2009г., постановено по т.д.№ 464/2009г. от Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 292/13.07.2009г. по т.д.№ 258/2009г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против Агенция за следприватизационен контрол искове за приемане за установено, че в полза на агенцията не съществува ипотечно право по Пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК за вписване на законна ипотека върху недвижими имоти и евентуално за прогласяване за недействително на учредяването на законните ипотеки.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че законната ипотека върху недвижими имоти, собственост на приватизираното дружество – ищец по исковете, е вписана при спазване на изискванията на Пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК. Решаващият състав е изложил съображения, че нормата регламентира отношения по сключени приватизационни договори и поражда действие занапред, както и че не са нарушени общите условия за валидност на вписването по ЗЗД. Не е споделено разбирането на ищеца, че разпоредбата на Пар. 8 следва да се тълкува в смисъл, че ипотеката може да се наложи спрямо имущество на приватизираното дружество, само ако към момента на вписването длъжникът – купувач по приватизационния договор е съдружник в дружеството. Такова условие не било поставено изрично от законодателя, който целял да предостави засилена защита на интересите на държавата и възможност за реализиране на правата й по отношение на неизправни длъжници по приватизационни договори.
Касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед на неправилно направеното от въззивния съд разширително тълкуване на нормата на Пар.8 от ПЗ на ЗИД на ЗПСК, а наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – със застъпеното становище, че тази разпоредбата намира приложение само, когато към момента на влизането й в сила купувачът – длъжник по приватизационния договор е съдружник в приватизираното дружеството, но не и ако е прехвърлил дяловете си от капитала.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По въпроса за стеснителното или разширително тълкуване на разпоредбата на Пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК не е представена обвързваща съдилищата съдебна практика на ВКС. Решение № 344/01.03.2002г. по гр.д.№ 1136/2001г. на ВКС, V г.о. третира тълкуването на нормата на Пар.6а от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ и липсват основания за прилагането му на аналогия при тълкуването на спорния текст. Всички останали решения са постановени по въпроси, които нямат връзка с разглеждания случай.
Свързаните въпроси за необходимостта от мотиви на съда по ищцовите твърдения, че длъжникът следва да има участие в приватизираното дружество, за характеристиката на решението на ИС на А. като правна сделка и за правоприемството на задълженията на купувача по приватизационния договор при прехвърляне на дяловете от капитала, не са основани на практика на ВКС в смисъла, поддържан от касатора. Въззивният съд изрично е препратил към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК по въпроса за участието или неучастието на купувача в капитала на приватизираното дружество. Разсъжденията на касатора относно решението на ИС на А. и за правоприемството в задълженията на купувача представляват негова теза, която не е възприета от въззивния съд, не почива на задължителна съдебна практика и не е мотивирана с конкретна правна норма, която да е приложена неправилно.
По въпроса за необходимостта от тълкуване на Пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК предвид на значението му за развитието на правото, съставът на ВКС намира, че разпоредбата е ясна. Законодателят изрично е предвидил възможност учредяването на законна ипотека да се извърши в полза на А. / сега АПСПК / върху имуществото на приватизираното дружество. Тълкуването на нормата, че това право следва да се счита за ограничено, ако купувачът е прехвърлил дяловете си от приватизираното дружество, не е мотивирано с друга разпоредба на закона или с правен принцип, които евентуално да биха могли да се приложат по аналогия.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
На основание чл.81 ГПК и съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 6970 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 212/06.11.2009г., постановено по т.д.№ 464/2009г. от Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА “Търговска база”ООД, гр.Варна, ул.”Акад.Курчанов” № 1, Е. 813106627, да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, гр.София, ул.”Аксаков” № 29, сумата от 6970 лв. /Шест хиляди деветстотин и седемдесет лв./ - юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалванеНЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 212/06.11.2009г., постановено по т.д.№ 464/2009г. от Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов