О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 331 София, 05.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3013/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /АПСК/ - [населено място], срещу въззивно решение № 155 от 25.03.2013 г. по т. д. № 169/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1098 от 26.04.2013 г. С въззивното решение, след отмяна на решение № 248 от 09.11.2012 г. по т. д. № 364/2011 г. на Кърджалийски окръжен съд, е прогласена нищожността на законна ипотека, учредена и вписана по молба вх. № 360/02.02.2007 г. на Агенция за следприватизационен контрол под № 16, т.І, в регистрите на Служба за вписвания - [населено място], за обезпечаване на вземане на Държавата, произтичащо от неизпълнение на договор от 13.08.1998 г. за приватизационна продажба на 97 468 акции, представляващи 78 % от капитала на [фирма], върху описани в решението недвижими имоти, собственост на [фирма], поради липса на законово основание и противоречие с материалния закон, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД; постановено е заличаване на вписването на ипотеката; присъдени са разноски по чл.78, ал.1 ГПК на ищеца [фирма]. В касационната жалба се поддържат доводи по чл.281, т.2 и т.3 ГПК за недопустимост и за неправилност на въззивното решение. К. твърди, че въззивният съд е нарушил установения в чл.6 ГПК принцип на диспозитивното начало като е променил дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска и при предявен иск за обявяване нищожност на законна ипотека на основание чл.26, ал.1 ЗЗД се е произнесъл по непредявен иск, квалифициран с правно основание чл.168 ЗЗД, за обявяване нищожност на вписването на ипотеката. Навежда оплаквания, че съдът е изградил вътрешно противоречиви изводи за идентичност на режима за учредяване на законна ипотека по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК /обн. ДВ бр.72/01.09.2006 г./ с останалите „изключения” от общия режим на чл.168 ЗЗД за учредяване на законна ипотека и е прогласил ипотеката за нищожна, без да обсъди специалните изисквания и предпоставки за възникване на ипотечното право по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК. Поддържа, че въззивният съд е тълкувал неправилно разпоредбите на § 11 г и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК и § 9 ПР на ЗИД на ЗПСК и не е отчел създадения с § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК особен ред за обезпечаване на държавни вземания, произтичащи от неизпълнени договори за приватизационна продажба, в резултат на което е достигнал до незаконосъобразен извод, че необходимо условие за възникване на ипотечно право в полза на държавата, респ. на А., и за вписване на законна ипотека върху имущество на приватизираното дружество за неизпълнени задължения по такива договори е към датата на влизане в сила на § 8 ПЗР на ЗИД на ЗПСК - 01.09.2006 г., собствеността върху акциите на приватизираното дружество да принадлежи на длъжника - купувач по приватизационния договор. К. счита, че отричането на законовото основание за вписване на законна ипотека по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК в случаите, когато преди учредяването й длъжникът - купувач е прехвърлил акциите си от капитала на приватизираното дружество на трето лице, противоречи на трайната практика на съдилищата по приложението на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК /част от която е цитирана в жалбата/ и съставлява недопустимо стеснително тълкуване на посочената разпоредба, несъобразено с целта на законодателното й въвеждане - да създаде ефективен способ за гарантиране на вземанията на държавата, произтичащи от сключени приватизационни договори. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси : Следва ли разпоредбата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК да се тълкува в смисъл, че ипотеката може да се наложи спрямо имущество на приватизираното дружество само ако към момента на вписването й длъжникът - купувач по приватизационния договор е съдружник в дружеството; Налице ли е идентичност между реда за учредяване на законна ипотека по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК с останалите изключения от общия режим по чл.168 ЗЗД за учредяване на ипотека. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС в определение № 262/24.09.2010 г. по т. д. № 184/2010 г. на І т. о. и определение № 520/28.06.2010 г. по т. д. № 78/2010 г., а вторият - в противоречие със задължителната практика в определение № 8/10.01.2009 г. по т. д. № 587/2008 г. на ІІ т. о. Като правен въпрос, обусловил изхода на делото, е посочен и въпросът за правната квалификация на иска и задължението на съда да се произнесе по предявения иск в рамките, очертани от основанието и петитума на исковата молба. Твърденията на касатора са, че в отклонение от диспозитивното начало и в противоречие със задължителната практика в решение № 426/14.05.2009 г. по гр. д. № 308/2008 г. на ВКС, І г. о., решение № 25/22.02.2010 г. по т. д. № 657/2009 г. на ВКС, І т. о., ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 1/1985 г. въззивният съд е разгледал непредявен иск за прогласяване нищожност на вписването на законната ипотека при заявен с исковата молба петитум за прогласяване нищожност на самата ипотека на относими към договора за ипотека основания по чл.26, ал.1 ЗЗД. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК. В отговора са изложени подробни съображения в подкрепа на даденото от въззивния съд тълкуване на разпоредбите на § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК, уреждащи правото на АПСК да впише законна ипотека върху имущество на приватизираното дружество за обезпечаване на неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор. Застъпвайки становище, че възприетото в решението тълкуване е съобразено с принципите на чл.17 и чл.19, ал.3 от Конституцията на Република България и с постановената в чл.63 от Договора за функционирането на Европейския съюз забрана за ограничаване на свободното движение на капитали, ответникът прави искане в случай, че жалбата бъде счетена за основателна, Върховният касационен съд да спре производството по делото и на основание чл.150, ал.2 от Конституцията да сезира Конституционния съд на Република България за произнасяне относно конституционната съобразност на разпоредбите на § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК, обн. в ДВ бр.72/2006 г., и/или да отправи преюдициално запитване по реда на чл.629, ал.3 ГПК до Съда на Европейския съюз за тълкуване на забраната на чл.63 от Договора за функционирането на Европейския съюз за ограничаване свободното движение на капитали във връзка с приложимостта на нормите на § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на З.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното : Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството по т. д. № 364/2011 г. е образувано пред Кърджалийски окръжен съд по искова молба на [фирма]. В исковата молба са изложени твърдения, че с договор от 13.08.1998 г. за приватизационна продажба по реда на ЗППДОП /отм./ [фирма] и [фирма] закупили 78 % акции от капитала на дружеството - ищец /с предишно фирмено наименование [фирма]/; На 10.12.2003 г. част от акциите, формиращи 96.8 % от капитала на приватизираното дружество, били закупени чрез регулирания пазар от търговско дружество, учредено и функциониращо съгласно законодателството на Република Германия, което придобило качеството на мажоритарен акционер; На 02.02.2007 г., въз основа на подадена от АПСК молба до Служба по вписванията при Районен съд - Кърджали, била вписана законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на [фирма]; Вписването на ипотеката било поискано и извършено на основание § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК /ДВ бр.72/2006 г./ във вр. с чл.166 и чл.168 ЗЗД за обезпечаване на вземане на Държавата към [фирма] /купувач по приватизационния договор/, произтичащо от неизпълнение на поети с приватизационния договор и признати с влязло в сила съдебно решение задължения; Учредената ипотека противоречала на закона и не били налице предпоставките, предвидени в § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК като основание за вписването й, тъй като в резултат на извършената през 2003 г. продажба на акции към момента на вписването купувачът по приватизационния договор [фирма] не притежавал качеството на акционер в приватизираното дружество и същото не следвало да отговаря с имуществото си за неизпълнените задължения по договора; Ипотеката била вписана в нарушение на чл.6, ал.3 от Правилника за вписванията и чл.168, ал.2 във вр. с чл.167 ЗЗД, доколкото не били индивидуализирани по надлежния ред длъжникът и имотите, върху които е учредена. При така изложените фактически твърдения в петитума на исковата молба са формулирани искания съдът да обяви учредяването на законната ипотека за нищожно поради противоречие със закона, а ако счете този иск за неоснователен - да обяви учредяването на законната ипотека за недействително поради нарушаване на чл.170 ЗЗД и чл.6, ал.3 П., и да постанови заличаването й. Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.170 ЗЗД и ги е отхвърлил като неоснователни. Сезиран с въззивна жалба от ищеца, Пловдивски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение и е прогласил законната ипотека за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие с материалния закон и липса на законово основание за налагането й, като не е разгледал евентуалния иск по чл.170 ЗЗД. Въззивният съд е счел за безспорно от фактическа страна, че законната ипотека върху недвижими имоти на дружеството - ищец е учредена и вписана от АПСК за обезпечаване на вземания на държавата към [фирма], присъдени с влязло в сила съдебно решение като неустойки и обезщетения по чл.86, ал.2 ЗЗД за неизпълнение на поети с приватизационния договор от 13.08.1998 г. задължения. За да прогласи ипотеката за нищожна, съдът е приел, че не са били налице законовите предпоставки на § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК, послужили като основание за вписването й. С посочените разпоредби, обн. в ДВ бр.72/01.09.2006 г., е предвидено, че за заварените приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения, Агенцията за следприватизационен контрол /А./, съответно органите по чл.4, ал.2, могат да предприемат необходимите действия за учредяване на законна ипотека върху имуществото на купувача, а в случаите на чл.25 и чл.35 от ЗППДОбП /отм./ - върху имущество на приватизираното дружество /§ 8/, респ. че за обезпечаване изпълнението на задължения по приватизационен договор органите за приватизация, съответно АСК, могат да предприемат необходимите действия за учредяване на законна ипотека, залог или друго обезпечение /§ 11д/. Решаващият състав на Пловдивски апелативен съд е посочил, че нормите на § 8 и § 11д не следва да се разглеждат изолирано, без да се отчитат целта, смисъла и правното значение на извършените със ЗИД на З. законодателни изменения. Изложил е съображения, че § 11д следва да се разглежда във връзка с § 11г ДР на ЗИД на ЗПСК, с който е установена забрана дружеството - купувач по приватизационен договор да прехвърля придобитите с договора акции или дялове от капитала на приватизираното дружество, ако не е изпълнило задълженията си по договора за плащане на покупната цена и за извършване на инвестиции или ако не е уредило окончателно просрочените публични задължения на приватизираното дружество и тези за изплащане на трудови възнаграждения. Изразил е становище, че с нормите на § 11д и § 11г законът брани интересите на инвеститора, придобил акции или дялове след сключване на приватизационния договор, но преди купувачът по договора да е уредил поетите с него задължения, поради което от значение за възникване на ипотечното право по § 8 и § 11д е фактът дали купувачът по приватизационния договор е мажоритарният собственик на акциите и дяловете от капитала на приватизираното дружество към момента, в който А. предприема действия по обезпечаване на вземането си чрез вписване на законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество. Позовал се е и на разпоредбата на § 9 ПР на ЗИД на ЗПСК, според която § 11д се прилага за сключени приватизационни договори, по които към датата на влизане в сила на ЗИД на ЗПСК, обн. в ДВ бр.72/2006 г., собствеността не е прехвърлена. Изхождайки от така възприетия смисъл на цитираните законови разпоредби, въззивният съдебен състав е приел, че § 11д не намира приложение в случаите, когато при влизането му в сила акциите и дяловете от капитала на приватизираното дружество принадлежат на лице, различно от задължения по приватизационния договор купувач. Предвид безспорния по делото факт, че закупените от [фирма] с приватизационния договор акции от капитала на [фирма] /по-късно [фирма]/ са придобити чрез регулирания пазар от трето лице още през 2003 г., и с оглед § 9 ПР на ЗИД на ЗПСК, въззивният състав е отрекъл възникването на предвиденото в § 8 и § 11д право на АПСК да впише законна ипотека върху имуществото на дружеството - ищец за обезпечаване на съдебно признатите вземания на държавата към купувача, произтичащи от неизпълнението на приватизационния договор. В съответствие с това разрешение е направен крайния извод, че учредената от АПСК законна ипотека е нищожна поради противоречие със закона и липса на визираното в § 8 и § 11д основание за вписването й. По допускане на касационното обжалване : В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е навел доводи за процесуална недопустимост на въззивното решение поради разглеждане на иск, различен от предявения с исковата молба. С оплакването за недопустимост на въззивния акт е свързан и първият въпрос в изложението - този за действителната правна квалификация на предявения по делото главен иск и задължението на съда да разгледа иска на заявеното в исковата молба основание. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, недопустимостта е порок на въззивното решение, за който касационната инстанция следи служебно и в стадия на производството по чл.288 ГПК; Ако съществува вероятност да е недопустимо, въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта му да се извърши с решението по съществото на касационната жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че от данните по делото не може да се направи предположение за недопустимост на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение. В петитума на исковата молба ищецът е формулирал искане до съда да установи със сила на пресъдено нещо нищожността на учредяването и вписването на законна ипотека върху собственото му имущество поради противоречие със закона и отсъствие на законовото основание, на което е поискано и извършено вписването на ипотеката. Макар и непрецизен, така заявеният петитум не оставя съмнение, че с исковата молба е предявен иск за съдебно установяване на нищожността на самата законна ипотека, а не на вписването й като „нотариално действие”, както твърди касаторът. Нищожността на ипотеката е обоснована с пороци, отнасящи се до предпоставките за възникване и съществуване на признатото с § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК право на вписване на законна ипотека, не и с пороци на вписването, което опровергава тезата на касатора, че въззивният съд е бил сезиран с иск за установяване нищожност на извършеното по молба на АПСК вписване на законна ипотека. С обжалваното решение /диспозитив/ въззивният съд е прогласил нищожността на законна ипотека, учредена и вписана по молба на А., на релевираните в исковата молба основания за нищожност. По този начин съдът се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран, и няма причина да се предполага, че въззивното решение е недопустимо, за да се допуска до касационно обжалване на това основание. Изложените в съобразителната част на решението мотиви във връзка с правната квалификация на разгледания главен иск са от значение за правилността на решението, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса налице ли е идентичност между реда за учредяване на законна ипотека по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК и останалите изключения от общия режим по чл.168 ЗЗД за учредяване на ипотека. Решаващият извод на въззивния съд за нищожност на спорната ипотека е изграден изцяло върху анализ и тълкуване на специалните разпоредби на § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК. Признаването на ипотеката за нищожна произтича от преценката, че същата е вписана при отсъствие на специфичните предпоставки за учредяването й, уредени в посочените специални разпоредби. За да се произнесе по иска, съдът изобщо не е извършвал съпоставка между реда за учредяване на законна ипотека по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК и „други изключения” от общия режим на чл.168 ЗЗД за учредяване на законна ипотека. След като не е обсъждан при постановяване на обжалваното решение и не е обусловил изхода на правния спор, поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да послужи като общо основание за достъп до касация. За изчерпателност следва да се отбележи, че не е доказана и поддържаната във връзка с разглеждания въпрос допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Единственият съдебен акт, представен в подкрепа на твърдението за отклонение на въззивното решение от задължителната практика на ВКС, е определение № 8/10.01.2009 г. по т. д. № 587/2008 г. на ІІ т. о. Определението е постановено в производство по чл.288 ГПК, а според разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС определенията по чл.288 ГПК не дават разрешение по същество на правни въпроси от предмета на делото и не формират практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Общото основание на чл.280, ал.1 ГПК е осъществено по отношение на третия въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване. Прецизиран в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът се свежда до предпоставките на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК /ДВ бр.72/01.02.2006 г./ за учредяване на законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор и възможността да се учреди такава ипотека в хипотезата, когато към момента на вписването й длъжникът - купувач вече не е съдружник/акционер в дружеството. Въпросът е от значение за изхода на делото, тъй като прогласяването на учредената от АПСК законна ипотека върху имущество на дружеството - ищец е резултат от извода на въззивния съд, че възможността АПСК да впише законна ипотека на основание и по реда на § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК съществува само тогава, когато към момента на вписване на ипотеката длъжникът - купувач по приватизационния договор е съдружник/акционер в приватизираното дружество, чието имущество е обект на ипотеката. К. е аргументирал допускането на касационно обжалване по посочения въпрос с твърдение, че въпросът е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС в определение № 262/24.09.2010 г. по т. д. № 184/2010 г. на І т. о. и определение № 520/28.06.2010 г. по т. д. № 78/2010 г. на І т. о. Определенията са постановени в производство по чл.288 ГПК и по изложените по-горе съображения не доказват основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не се е позовал формално на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но е навел твърдения, че въпросът относно предпоставките за вписване на законна ипотека по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на други съдилища, в частност - с тази във влязлото в сила решение № 212/10.11.2010 г. по в. гр. д. № 73/2010 г. на Великотърновски апелативен съд и в потвърденото с него решение № 292/13.07.2009 г. по т. д. № 258/2009 г. на Варненски окръжен съд. Аналогично твърдение се съдържа и в касационната жалба, в която освен към цитираните две решения, е препратено и към решение № 212/10.11.2010 г. по в. гр. д. № 73/2010 г. на Великотърновски апелативен съд /влязло в сила/. С първите две решения е уважен иск срещу А. за признаване /установяване/ нищожност на законна ипотека, вписана на основание § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК /ДВ бр.72/2006 г./ върху имущество на приватизирано дружество за обезпечаване на вземания на държавата към купувача по приватизационен договор, произтичащи от неизпълнение на договора. Третото решение е постановено по предявен срещу А. иск за установяване недопустимост на вписването на законна ипотека, извършено на основание и по реда на § 8 ПР и § 11д ДР на ЗПСК. За разлика от обжалваното решение, в съобразителната част на изброените решения е застъпено становище, че с прехвърляне на акциите/дяловете от приватизираното дружество от купувача по приватизационния договор на трето лице не отпада възможността АСК да впише законна ипотека по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК върху имущество на приватизираното дружество; с цел да обезпечи събираемостта на държавните вземания, § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК не поставя като изискване за вписване на законна ипотека върху имущество на приватизираното дружество към момента на вписване на ипотеката длъжникът - купувач по приватизационния договор да е и съдружник в дружеството. Представените решения доказват, че значимият за изхода на конкретното дело правен въпрос се решава противоречиво от съдилищата, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение № 155 от 25.03.2013 г. по т. д. № 169/2013 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1098 от 26.04.2013 г.
УКАЗВА на касатора Агенция за приватизация и следприватизационен контрол - [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 201 548.50 лв. /двеста и един хил. петстотин четиридесет и осем лв. и петдесет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено. След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
|