КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 499
София, 30.06.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2513/2014 година.

Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№1322/08.4.2014 г., подадена от адв. К. К. Т. – процесуален представител на А. С. А. и Н. К. А., и двамата от [населено място], против въззивно определение №1368/27.3.2014 г. по ч.гр.д.№252/2014 г. по описа Б. окръжен съд, с което е потвърдено определение от 17.02.2014 г. на съдията по вписванията при Районен съд - Б., с което отказано вписване на искова молба с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР, по молба на А. С. А. и Н. К. А. от [населено място], поради липса на предпоставки за това.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че правилно съдията по вписванията е отказал вписването на исковата молба , тъй като ако се разпореди вписване по искането от 17.02.2014 г. и е налице отменен отказ от предходно вписване по молба от 06.01.2014 г., ще се стигне до две вписвания с различна дата на една и съща искова молба. Освен това въззивният съд е приел, че е правилно тълкуването в отказа на съдията по вписванията на нормата на чл.538, ал.3 ГПК, в смисъл, че не е пречка да се подаде повторна молба пред същия съд за издаване на същия акт, но само ако произнасянето по предходното искане не е стабилизирало и с оглед сигурността в правния мир.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.-3 ГПК като се поставя въпрос “Дали висящността на спора по жалба против постановен отказ представлява пречка да се подаде повторно молба пред същия съд за издаване на същия охранителен акт ?”
Като основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима. Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по естеството си въпросът е свързан с тълкуване на правната норма на чл.358, ал.3 ГПК. Поставеният въпрос е решаващ за изхода от настоящото производство.
Разпоредбата на чл.358, ал.3 ГПК предвижда, че “Решението, с което молбата се отхвърля, не е пречка да се подаде повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт.”. Самата тя не предвижда изрично влизане в сила на акта, с който е направен предходен отказ за вписване, което означава, че при отказ от вписване, заявителят може да подаде ново заявление, което се разглежда по реда на постъпването му и когато бъде удовлетворено изцяло, се постига целения правен резултат. Поради това, при наличието на отказ и когато заявителят подаде нова молба за вписване не може да откаже вписване само защото е налице производство по предходен отказ, което не е приключило, тъй като охранителният акт не се ползва със силата на пресъдено нещо. Този извод е в съответствие с разпоредбите на чл.чл.112-116 ЗС.
С оглед отговора на въпроса определението на въззивния съд е неправилно. Обжалваното определение следва да бъде отменено и върнато на съдията по вписванията при Службата по вписванията към Б. районен съд за извършване на по-нататъшни действия по молба, вх.№433/17.02.2014 г., подадена от А. С. А. Н. К. А., и двамата от [населено място] за вписване на исковата молба, при спазване изискванията на чл.чл.112-116 ЗС и Правилника за вписванията.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №1368/27.3.2014 г. по ч.гр.д.№252/2014 г. по описа Б. окръжен съд, с което е потвърдено определение от 17.02.2014 г. на съдията по вписванията при Районен съд - Б., с което отказано вписване на искова молба с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР, по молба на А. С. А. и Н. К. А. от [населено място], поради липса на предпоставки за това.
ОТМЕНЯ въззивно определение №1368/27.3.2014 г. по ч.гр.д.№252/2014 г. по описа Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 17.02.2014 г. на съдията по вписванията при Районен съд - Б., с което отказано вписване на искова молба с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР, по молба на А. С. А. и Н. К. А. от [населено място], поради липса на предпоставки за това.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при службата по вписванията към Б. районен съд за извършване на по-нататъшни действия по молба, вх.№433/17.02.2014 г., подадена от А. С. А. Н. К. А., и двамата от [населено място] за вписване на исковата молба, при спазване изискванията на чл.чл.112-116 ЗС и Правилника за вписванията.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: