КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 353

гр. София, 27.10.2014 год.



Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Н. ч. гр. д. № 5802/2014 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Т. С. С. от [населено място] колонии против определението от 30.05.2014 год. по ч. гр. д. № 412/2014 год. на Пазарджишкия окръжен съд. С него е потвърдено определението от 16.04.2014 год. на съдията по вписванията при Панагюрския районен съд, с което й е отказано издаването на заверен препис от вписан нотариален акт № 54/2013 год. на нотариус Н. М.-Т. за покупко-продажба на недвижим имот.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на определението с молба за отмяната му. Счита, че й е отнето правото да получи заверен препис от нотариален акт, легитимиращ я като собственик на имот, придобит по време на прекратения с развод брак с титуляра по акта, за които обстоятелства е представила доказателства към молбата за издаване на искания заверен препис.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е дадено разрешение по същество на производството по издаване на заверен препис от вписан в Службата по вписванията акт, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В приложеното изложение жалбоподателката поставя като релевантни въпроси, по които поддържа да е налице произнасяне на въззивния съд, както следва: налице ли е правен интерес у бивш съпруг и има ли той качеството на страна по смисъла на чл. 51, ал. 1 ПВп да изисква от Службата по вписванията издаване на заверен препис от нотариален акт за възмездна сделка, в който фигурира като страна само другия съпруг, легитимира ли се същият за горното с представяне на удостоверение за сключен граждански брак и съдебно решение за прекратяването на брака и следва ли съда да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, като счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, обосновавайки наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение с твърдение за липса на съдебна практика по тях.
Съобразявайки доводите на жалбоподателката и данните по делото, настоящият състав намира, че не е налице горното основание за допускане на касационното обжалване на определението на окръжния съд, поради следното:
За да потвърди отказа на съдията по вписванията да издаде искания заверен препис от нотариалния акт, въззивният съд приел, че молителката, сега жалбоподател, не е страна по сключения с него договор за покупко-продажба, а твърденията й, че имотът е придобит по време на брака й с купувача по нотариалния акт, поради което е съсобственик на ½ ид. ч. от прекратената съпружеска имуществена общност след развода, са неотносими в производството по издаване на искания препис, доколкото то е строго формално и е подчинено на точно определени специфични изисквания, визирани в чл. 51, ал. 1 ПВп. Същите осигуряват правната сигурност на страните по сделката с оглед защита на личните данни, а сочената аналогия при наследствено правоприемство е приета за неудачна с оглед осъществяване на факт с правно значение, предвиден в закона за легитимацията в това производство на правоприемниците.
Следователно, решаващото съображение на съда да потвърди отказа е обстоятелството, че молителката не е страна по вписания нотариален акт, т. е. не е налице първата от предпоставките по чл. 51, ал. 1 ПВп. Разпоредбата на закона е ясна, конкретна и не буди съмнение при прилагането й, поради което и формулираните от жалбоподателката въпроси относно легитимацията й като съсобственик вследствие прекратена съпружеска имуществена общност са неотносими към изхода на молбата й за издаване на заверен препис от вписания акт. Последната е предмет на формалното охранително производство, в което тези въпроси не са предмет на разрешаване, за разлика от другия ред – исковото производство, в което се съдържат и съответните правила за снабдяване и събиране на доказателства, вкл. и искания заверен препис от нотариалния акт и в който процес поставените в настоящето изложение въпроси ще са предмет на обсъждане и решаване.
Поради това, че същите не са обусловили решаващия извод за отказа, обоснован с приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 1, предл. 1 ПВп, следва да се направи извода за липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване. Освен това, не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съображенията в тази насока не съответстват на разясненията по т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за обосноваване на това основание, с оглед на приетото, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПВп не се нуждае от тълкуване с оглед изясняване на установеното в нея правило – не се поддържа да е създадена практика при неточното тълкуване на тази разпоредба или да е налице необходимост то да бъде осъвременено, нито се поддържа тя да е непълна, неясна или противоречива, за да е необходимо създаване на съдебна практика по прилагането, респ. същата да се осъвремени предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Поради тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението на окръжния съд, водим от което и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение



О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 361 от 30.05.2014 по ч. гр. д. № 412/2014 год. на Пазарджишкия окръжен съд, по подадената от Т. С. С. от [населено място] колонии частна жалба против него.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: