КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
[населено място] ,06,01,2015 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2938 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 пр. първо ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 730 / 02.09.2014 год. по ч.гр.д.№ 698 / 2014 год. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 53 / 22.07.2014 год. на Съдия по вписванията при Служба по вписванията - [населено място] . Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение относно възприетата за правилно определена от първоинстанционния съд квалификация на молбата му , като такава за подновяване на вписване на договорна ипотека , на основание чл. 172 ал. 1 пр. второ ЗЗД,вместо по чл. 172 ал.2 ЗЗД , от която квалификация е предопределен постановения резултат – отхвърляне на молбата, поради изтекъл преди подаването й 10-годишен срок от първоначалното вписване на ипотеката.Жалбоподателят твърди , че е претендирал ново вписване, а не подновяване на вече извършеното вписване на ипотеката. В останалата си част доводите в жалбата не кореспондират с изводи в атакуваното определение,доколкото съдът не е изложил аргументи,че и за постановяване вписване по реда на чл. 172 ал.2 ЗЗД е необходимо ново учредяване на ипотека в предвидената от закона форма за действителност – нотариален акт, а е приел, че сезиране с молба по чл. 172 ал.2 ЗЗД няма.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
В молбата за вписване вх.№ 2796 / 21.07.2014 год. [фирма] е посочил формално всяко от правните основания на чл. 172 ЗЗД - ал.1 пр. второ, съответно ал.2 на същата разпоредба , като е приложил както необходимия в хипотезата на чл. 172 ал.2 ЗЗД нотариален акт на ипотеката – в случай на постановяване ново вписване , така и препис от молбата за учредяване на ипотеката,в случай че би било постановено подновяване.Очевиден и неподлежащ на допълнително аргументиране, с оглед правните последици на подновяването по реда на чл. 172 ал. 1 пр. второ ЗЗД , спрямо новото вписване по реда на чл.172 ал.2 ЗЗД , е правният интерес на молителя от подновяване и евентуален такъв от ново вписване на ипотеката.Самият закон – чл.172 ал.3 ЗЗД използва общата формулировка „подновяване „ за всяка от предходно уредените две хипотези, визирайки необходимите във всяка от тях приложения към молбата на ипотекарния кредитор, доколкото във всяка от тях се касае за нов период на вписване на един и същ акт по смисъла на чл.18 ал.4 от Правилника за вписванията - считано от изтичане 10-годишния срок на първоначалното вписване , без прекъсване, в който случай се запазва и първоначалния ред на вписването спрямо други вписвания / чл.172 ал.1 пр. второ ЗЗД /, респ. за нов период ,с прекъсване спрямо изтичането на първоначалния 10-годишен срок / чл. 172 ал. 2 ЗЗД / ,в който случай ипотеката има ред от извършеното ново вписване.От съдържанието на молбата не би могъл да се изведе петитум за единствено „подновяване „ в тесния смисъл на думата – чл.172 ал.1 пр. второ ЗЗД, като подобно тълкуване се явява прекалено формалистично.По мнение на настоящия състав, молителят е предявил , в поначало допустимо единствено евентуално съединение /поради което непосочването му като такова не съставлява процесуален порок на молбата / , искане за „ подновяване „ на ипотеката в хипотезата на чл.172 ал.1 пр. второ ЗЗД , респ. и в случай на неуважаване искането на това основание – в хипотезата на чл. 172 ал.2 ЗЗД .
Съдията по вписванията е приел, а съдът е споделил този му извод, че е отправено единствено искане по чл.172 ал. 1 пр. второ ЗЗД, като решаващият довод за оставяне без уважение на молбата за вписване е изтичането на 10-годишния срок от първоначалното вписване към момента на депозиране молбата за вписване, което обстоятелство не се спори. Отхвърлянето не е обосновано с доводи свързани с действието на ипотечното право, в смисъла възпроизведен в частната жалба, а именно – необходимостта от представянето на нов нотариален акт за учредяване на идентична ипотека,с оглед ново вписване, по реда на чл.172 ал.2 ЗЗД.Въпреки предявяването на двете основания, възприето от настоящия състав, съгласно изложеното в предходния параграф , жалбоподателят не се е възползвал от процесуалното си право да иска допълване на определението на съдията по вписванията, поддържайки в частната си жалба срещу отказа на съдията по вписванията , като единствено правно основание на молбата си , хипотезата на чл.172 ал.2 ЗЗД .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят е формулирал следните въпроси : 1/ При искане за вписване по реда на чл. 172 ал.2 ЗЗД, допустима ли е преценка от страна на съдията относно действието на ипотечното право ? – в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ТР № 7 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС - т.6 и 2 / При заявено от молителя правно основание на вписването - чл.172 ал.2 ГПК , допустимо ли е въззивната инстанция да преквалифицира искането - като заявено в хипотезата на чл.172 ал.1 пр.второ ЗЗД - въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,с формално позоваване на разпоредбата.
Първият от поставените въпроси не удовлетворява характеристиката на правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС - отговор на същия и конкретно – съображения свързани с „ действието на ипотечното право„, в смисъла възприет от жалбоподателя – погасяването му с изтичане на 10-годишния срок,визиран в чл.172 ал.1 пр.второ ЗЗД - не са аргументирали отказа за вписване, потвърден от въззивния съд. Доколкото е възприета правна квалификация по чл.172 ал.1 пр. второ ЗЗД съдът се е позовал единствено на формалното изтичане на този срок спрямо датата на депозиране молбата за вписване и изрично е коментирал, че основание за вписване по реда на чл.172 ал.2 ЗЗД не е заявено.Като непокриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,въпросът не предпоставя разглеждането на посочения допълнителен такъв - по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Вторият от поставените въпроси е по начало неточен - правната квалификация на молбата, като такава по чл.172 ал.1 пр. второ ЗЗД,е дадена от съдията по вписванията и потвърдена, а не променена от въззивния съд.Ако би била налице изначално неправилна правна квалификация,произнасянето в съответствие с която е нарушило принципа на диспозитивното начало,въпросът по същество би бил относим към допустимостта на произнасянето на съда, в който случай и обосноваване в хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,не би било необходимо. В конкретния случай,обаче, въпросът отново не покрива характеристиката на правен въпрос,тъй като самият молител се е позовал на всяко от основанията за вписване по чл.172 ЗЗД.Следователно е налице допустимо произнасяне по молба за вписване по реда на чл.172 ал.1 пр. второ ЗЗД / при това в съответствие с релевантните в тази хипотеза обстоятелства / и непроизнасяне по такава за вписване по реда на чл. 172 ал.2 ЗЗД. Дори да би предпоставил единствено преценка за правилността на правната квалификация на молбата за вписване,при произнасяне в съответствие с принципа на диспозитивното начало,въпросът не е обоснован с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,единствено с формалното посочване на разпоредбата,а не съгласно задължителните указания на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.За възможността въззивна инстанция да промени правната квалификация на искането и кога последното рефлектира върху допустимостта на обжалвания акт,е налице богата и непротиворечива съдебна практика, макар в хипотези на исково , състезателно съдебно производство: изчерпателно изброени актове на състави на Върховен касационен съд,в постановеното по реда на чл.290 ГПК реш.№ 103 / 20.06.2013 год. по т.д.№ 850 / 2012 год. на І т.о. на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 730 / 02.09.2014 год. по ч.гр.д.№ 698 / 2014 год. на Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :