КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 48

[населено място], 22.01. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Д.
ч.гр.дело №6675 по описа за 2014 год.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Ж. Ж. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Б. К., срещу определение от 17.10.2014г. по в.ч.гр.д.№683/2014г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено определение от 18.09.2014г. на съдията по вписванията при Районен-Д., с което е отказано вписване на договор за доброволна делба, постъпил с молба с вх.№8632/18.09.2014г. на нотариус Р.Г..
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Добрички окръжен съд е потвърдил определение на съдията по вписванията при Районен-Д., с което е отказано вписване на договор за доброволна делба, постъпил с молба с вх.№8632/18.09.2014г. на нотариус Р.Г. – рег.№330 на НК с район на действие Добрички районен съд, поради неизпълнение на задължението по чл.265, вр. чл.264, ал.1 и ал.4 ДОПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „отнася ли се предвиденото изискване в чл.264, ал.1 и ал.4 ДОПК за случая, когато се извършва доброволна делба на недвижими имоти и следва ли съделителите да се считат за прехвърлители на вещни права по смисъла на тези разпоредби и да представят доказателствата, предвидени в тях”. К. само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая предмет на доброволната делба между двамата съделители са два сънаследствени недвижими имота, като всеки от съделителите по силата на доброволната делба е получил в дял и изключителна собственост недвижим имот. Има установена съдебна практика - ППВС № 7 от 28.XI.1973 г., т.8”б” – че съдебната спогодба, постигната в производството за делба, както и спогодбата в исковото /съдебно/ производство, а тя не се отличава по своята същност от извънсъдебната, има вещно прехвърлително действие досежно вещите, предмет на делбата. Има съдебна практика /определение от 29.01.2009г. по гр.д.№25/2009г. на Ямболски окръжен съд/, която се споделя от настоящия съдебен състав, че разпореждането на съделителите с договора за доброволна делба с правата, които притежава в общия имот при трансформацията му от съсобственост в реален дял, се обхваща от понятието „прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти” по смисъла на чл.264, ал.1 ДОПК и всеки от съделителите е длъжен при вписването на договора да представи декларация по чл.264, ал.1 ДОПК.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 17.10.2014г. по в.ч.гр.д.№683/2014г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено определение от 18.09.2014г. на съдията по вписванията при Районен-Д., с което е отказано вписване на договор за доброволна делба.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: