КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 80

София, 04.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №7449/2014 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК
Образувано е по частна жалба на В. С. Ц. ,чрез адв.В. П. от САК срещу определение № 20677 от 14.10.2014г по ч.гр.дело № 14278/2014г на Софийски градски съд ,с което е потвърден отказ на съдия по вписванията при СРС с определение №341/29.08.2014г за вписване на предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот , тъй като съгласно закона,чл. 112 ЗС , тази категория актове не подлежат на вписване . В изложение се сочи основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,по въпросите : подлежат ли на вписване предварителните договори съгласно чл. 4 б «е» от Правилника за вписванията в редакцията му към ДВ бр.63 от 01.08.2014г , налице ли е противоречие между подзаконов нормативен акт (изменението и допълнението на цитираната норма ) и закона – чл.112 б.а ЗС ,може ли съдия по вписванията да извърши преценка в производството по вписване ,доколкото не е правораздавателен орган , относно това има ли противоречие между подзаконов нормативен акт и закона,по своя преценка да се отклони от разпоредбите на правилника ,който е длъжен стриктно да спазва при функциите си . При положение че Агенцията по вписванията извършва услуга съгласно правилника срещу такса , която е платена добросъвестно , не подлежи ли същата на връщане . Въпросите са обвързани с довод ,че същинско противоречие няма , тъй като целта на вписването на предварителните договори е била да се внесе по- висока сигурност, че съдията по вписване извършва административна услуга и не може да изтъква правилото на чл. 15 ал.3 ЗНА , тъй като не е правораздавателен орган .
С обжалваното определение Софийски градски съд е приел ,че е налице противоречие между законов и подзаконов акт , поради това правилно е отказано вписване , Без значение е дали съдията по вписвания е изтъкнал основание съобразно чл. 15 ал.3 ЗНА ,тъй като ако не той , съдът по обжалваното определение би следвало да съобрази правилото .
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима.Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,по следните съображения :
Свързаните въпроси в изложението са относими към решаващо преценените обстоятелства по прилагането на подзаконов нормативен акт , когато същият противоречи на закон, но обосновката на основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е неприемлива . Върховен касационен съд не приема тезата , че съдията по вписванията е бил длъжен да приложи чл. 4 б «е» от Правилника за вписванията в редакцията му към ДВ бр.63 от 01.08.2014г (относно вписване на предварителните договори , допълнение в ПВ, действало до отмяната му с ДВ бр.92/07.11.2014г) , тъй като е администратор и няма правомощия да се отклонява по своя преценка от подзаконовия нормативен акт ,ако последният му повелява вписване , даже нормата от правилника да противоречи на закона.
По общо правило , съгласно чл.15 ал.1 ЗНА нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по - висока степен и когато несъответствието между подзаконов нормативен акт и закон е явно , както в случая , законът дава основание на всеки .
На следващо място , по отношение на основанията за отказ от вписване е предвиден съдебен контрол. Нормата на чл. 15 ал.3 ЗНА поначало намира приложение при съдебния контрол , без това да означава , че кръга адресати на чл.15 ал.1 ЗНА е ограничен от колизионнния характер на правило в чл. 15 ал.3 ЗНА ,в което са визирани изрично правораздавателните органи, а не администрацията .Целта на съдебния контрол, включително при вписванията , е законосъобразното разрешение по конкретния случай . По настоящето дело тя е постигната именно поради това ,че съдията по вписванията се е позовал на закона , а не на нормата в подзаконовия акт , която му противоречи . Чрез въпросите се предлага тълкуване ,което да доведе до противно на даденото по законодателен път разрешение и целта на съдебния контрол , в конфликт с принципа за законосъобразност при действията на администрацията включително . Отделен въпрос е доколко може да се възприеме тезата , че дейността на съдията по вписванията е административна .Същественото е , че се касае за дейност , при която се преценява дали актът , който се представя за вписване , отговаря на изискванията на закона за това .Даже да се възприемат част доводите на касатора , те няма да обусловят друг изход на делото , нито резултат , обратен на този по обжалваното определение , с което е потвърден отказ да бъде вписан акт , който по закон не подлежи на вписване. За да е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, следва приложимата правна норма , обусловила решаващия извод на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, тъй като точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата,която го урежда. Липсва неяснота и по въпроса следва ле да се върне внесена държавна такса за вписване при това положение .Нормите на Закона за държавните такси и действащите в тази връзка подзаконови нормативни актове са ясни .

По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на определение № 20677 от 14.10.2014г по ч.гр.дело № 14278/2014г на Софийски градски съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.