КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№66

С., 18.03.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 36 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3492 от 1.10.2014 г. г. на [фирма], [населено място] против определение № 773 от 10.09.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 100 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Габрово с което е потвърдено определение № 7/31.07.2014 г. на Съдията по вписванията при Служба по вписванията-имотен регистър Г., с което е отказано вписване на нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот вместо изпълнение на паричен дълг № 636, том ІV, рег. № 4080, дело № 256 от 2014 г. на Нотариус рег. № 299 на НК с район на действие – района на РС-Габрово.
За да постанови атакуваното определение Окръжен съд-Габрово и констатирал, че съдията по вписванията е отказал да извърши исканото вписване на нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот вместо изпълнение на паричен дълг № 636, том ІV, рег. № 4080, дело № 256 от 2014 г. на Нотариус рег.№ 299 на НК, с район на действие - района на РС-Габрово, тъй като: страните не са представили декларация по чл.25 ал.9 от З., а такава следва да представят, тъй като оформената сделка даване вместо изпълнение, с което се погасява паричен дълг, има възмезден и транслативен характер; дължимата ДТ следва да се определи въз основа на чл.97, ал.1, т.7 от З., съгласно който удостоверения материален интерес при сделка, която има за предмет парично вземане е номиналната стойност на вземането, а в нотариалния акт не е посочена тази номинална стойност на вземането, което води до невъзможност за определяне на дължимата ДТ.
Окръжният съд е приел, че правилно съдията по вписванията е отказал да извърши исканото вписване, по посочените мотиви във второто съображение – че при непосочена номинална стойност на вземането в нот. акт не може да се определи ДТ. Изложени са съображения, че тази преценка на съдията по вписванията е в неговите правомощия и същите в случая не са надвишени, както се твърди от жалбоподателя. Съгласно чл.6 ал.1 б.”г” ПВ, подлежащите на вписване актове трябва да съдържат цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес. А задължение на Съдията по вписванията е да следи дали актът, чието вписване се иска отговаря на изискванията на чл.6 от ПВ. За този извод съдът се е позовал на т. 6 от Тълкувателно решение 7/2012 от 25.04.2013 г., съгласно което проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал.1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. В случая, видно от представения нотариален акт, за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот вместо изпълнение на паричен дълг, договора между страните има възмезден характер, а в същия не е посочена стойността на паричния дълг, срещу който се прехвърля собствеността на недвижимия имот. Посочена е само данъчната оценка на този недвижим имот, с който се погасява неизвестния като стойност паричен дълг и върху тази данъчна оценка нотариуса е събрал такса. Счетено е, че отношенията между страните и договорите които сключват, са въпрос, който касае само тях, а материалноправните предпоставки на акта за вписване не се проверяват от съдията по вписванията. Но в случая не става въпрос за контрол на отношенията между страните или за контрол на действията на нотариуса, е налице липса в съдържанието на акта, относно удостоверявания материален интерес - номиналната стойност на възмездната сделка, поради което не може да се определи ДТ, която съдията по вписванията е задължен да събере.
[фирма], [населено място] се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: следва ли Съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на акта, да изследва отношенията между страните, довели до съставянето на нотариалния акт, чието вписване се иска и да извършва проверка на акта, извън пределите, предвидени от закона, поради противоречие с Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и на основанието по чл.280, ал.1.т.3 ГПК по въпроса: При разглеждане на жалба срещу отказ на Съдия по вписванията за вписване на нотариален акт, следва ли да се вземат предвид фактите, настъпили след постановяване на отказа за вписавне и преди подаване на жалбата, с която се атакува отказа, които факти са от значение за произнасянето по жалбата /по аналогия с чл.235, ал.3 ГПК/.
Първият въпрос е относим към мотивите на съда, че проверката относно удостоверения в производството по издаване на нотариален акт материален интерес не съставлява контрол за действията на нотариуса и е в правомощията на съдията по вписванията. По този въпрос изводите на въззивния съд противоречат на тълкуването на материалния закон в т.6 на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС /проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал.1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание/, което съдът е цитирал, но неправилно е приложил. В мотивите, въз основа на които е дадено тълкуването, е посочено, че при съставяне на нотариални актове правилата за охранителните и нотариалните производства са адресирани към нотариуса, който съставя акта, като съдията по вписванията не е орган, който има правомощия да контролира дейността на нотариуса. Съдията по вписванията може да откаже вписване в случаите когато акта не подлежи на вписване; поради липса на местна компетентност; по съображения, извлечени от формата на акта /на вписване подлежат подписани и извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис или в писмена форма, когато специален закон урежда вписването/; ако няма необходимото съдържание, като проверката обхваща идентификация на страните и на имота; ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл.6, ал.3 ПВ; ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл.264 ДОПК; ако не е внесена дължимата за вписването такса.
Дължимата за вписване от Службата по вписвания на актове и документи държавна такса е определена в чл.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, съгласно който таксата е в размер на 0.1 % върху цената, по която е таксуван актът или документът, но не по-малко от 10 лв., а когато цената, по която е таксуван документа не е указана, таксата се определя върху данъчната оценка. Когато на вписване подлежи нотариален акт таксата за вписване се определя върху удостоверения от нотариуса материален интерес в нотариалното производство. Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 ПВ се свежда до това представени ли са доказателства съгласно изискването на чл.3, ал.1 ЗДТ за платена такса в размера, определен в чл.2 Т.. Извън правомощията на съдията по вписванията е да извършва преценка дали нотариусът правилно е приложил нормите на Раздел ІІІ от Закона за нотариусите и нотариалната дейност при определяне на материалния интерес в нотариалното производство, тъй като по същество това би означавало, че същия може да контролира дейността на нотариуса.
Тъй като изводите на окръжния съд противоречат на практиката на ВКС по т.6 на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, поради което съдът не разглежда налице ли е основание за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. В нотариалното производство нотариусът е приел материален интерес на сключения в нотариална форма договор при условията на чл.96, ал.1, т.1 З. в размер на данъчната оценка на недвижимия имот. Искането за вписване на нотариалния акт е придружено с платежно нареждане за внесена по сметка на Агенция по вписванията държавна такса в размер на 0.1 % от така удостоверения материален интерес, поради което съдията по вписванията не е имал основание да откаже вписването. Извършвайки преценка дали нотариусът правилно е определил материалния интерес на договора при изповядване на сделката в нотариална форма и приемайки, че същият следва да се определи при условията на чл.97, ал.1, т.7 З., съдията по вписванията е излязъл извън правомощията си при извършване проверка по чл.32а, ал.1 ПВ.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 773 от 10.09.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 100 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Г.
ОТМЕНЯ определение № 773 от 10.09.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 100 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Г. и потвърденото с него определение № 7 от 31.07.2014 г. на Съдията по вписванията при Служба по вписванията-имотен регистър Г., с което е отказано вписване на нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот вместо изпълнение на паричен дълг № 636, том ІV, рег. № 4080, дело № 256 от 2014 г. на Нотариус рег. № 299 на НК с район на действие – района на РС-Г.
УКАЗВА на Съдията по вписванията при Служба по вписванията-имотен регистър Г. да извърши вписване на нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот вместо изпълнение на паричен дълг № 636, том ІV, рег. № 4080, дело № 256 от 2014 г. на Нотариус рег. № 299 на НК с район на действие – района на РС-Г.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: