КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 154

гр. София, 20.03.2015 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 119 по описа за 2015г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца И. Х. П. от [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Иванова Ж. срещу определение № 817 от 03.11.2014г. по в. ч. гр. дело № 730/2014г. на Добрички окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 193 от 08.08.2014г. по гр. дело № 681/2010г. на Районен съд Генерал Тошево, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за нарушение на чл. 90, ал. 1 ЗКИР и поддържа становище, че в посочената правна норма са предвидени три хипотези за заличаване на вписано обстоятелство, една от които е установяване недействителност на вписването в имотния регистър. Частният жалбоподател твърди, че в чл. 576 ГПК изрично са отделени /извън хипотезите на чл. 537, ал. 2 ГПК, които касаят другите две основания за заличаване на вписване, посочени в чл. 90, ал. 1 ЗКИР/ хипотезите на нищожност на нотариалното удостоверяване, вкл. и на вписванията като вид нотариално удостоверяване. Поддържа, че установяване нищожност на вписването и установяване несъществуване на вписано обстоятелство са две различни хипотези, които съществуват самостоятелно, не се изключват взаимно, не са обусловени една от друга и е допустимо да бъдат предявени в условията на евентуално обективно съединяване, какъвто е настоящият случай. Според частния жалбоподател искът по чл. 537, ал. 2 ГПК касае само хипотезата на несъществуване на вписано обстоятелство, т. е. един от исковете по чл. 90 ЗКИР – установяване на липсата на материално право относно вписаното обстоятелство, а искът за установяване нищожност на нотариално удостоверяване по чл. 576 ГПК е предвиден в посочената в чл. 90 ЗКИР хипотеза за заличаване на вписването поради недействителност на същото – с него се иска установяване на формалната липса на основание за вписването. Частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване на въззивното определение с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като няма установена задължителна съдебна практика:
1. „Налице ли са три различни самостоятелни основания, визирани в чл. 90, ал. 1 ЗКИР относно заличаване на вписано обстоятелство?”
2. „Установяване нищожност на нотариално удостоверяване представлява ли самостоятелно основание за заличаване на вписване в търговския регистър поради недействителност на същото?”
3. „Допустим ли е самостоятелен иск за установяване нищожност на вписване?”
Ответницата Н. Б. Василева от [населено място] оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поддържа становище, че има формирана безпротиворечива практика на ВКС по посочените от частния жалбоподател въпроси – определение № 131/31.01.2011г. по ч. т. д. № 943/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 54/11.02.2011г. по ч. гр. д. № 496/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., определение № 2/04.01.2012г. по ч. гр. д. № 585/2011г. на ВКС, ГК, І г. о.; решение № 692/30.03.2011г. по гр. д. № 1934/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.; определение № 672/13.10.2011г. по ч. т. д. № 635/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 875/12.12.2011г. по ч. т. д. № 697/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. Подробни съображения излага в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че ищецът е предявил следните искове: 1/главен иск за отменяване /заличаване/ поради нищожност на извършеното в Служба по вписвания Генерал Т. вписване на нотариална покана, отправена от ищеца до ответника и съдържаща едностранно изявление за разваляне на аренден договор поради това, че вписаният акт не подлежи на вписване, вписан е акт, в който нотариалното удостоверяване е нищожно като извършено от нотариус извън района му на действие; 2/ евентуален иск за отменяване /заличаване/ на нотариалното удостоверяване поради това, че същото е невярно, тъй като с него се създава публичност на невярно обстоятелство – прекратяване на сключения между страните договор за аренда.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по предявените искове е прекратено, въззивната инстанция е изложила съображения за недопустимост на главния иск, тъй като заличаването на вписването в имотния регистър по чл. 90, ал. 1 ЗКИР е възможно само след успешно проведен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за признаване за установено в отношенията на страните съществуването на валидно правоотношение по процесния договор за аренда. По отношение на производството по евентуалния иск за обявяване несъществуване на вписаното обстоятелство въззивният съд е приел, че е недопустимо поради недопустимост на главния иск и предявяване на евентуалния иск под условие.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че посочените от частния жалбоподател правни въпроси са релевантни за делото, тъй като са от значение за спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.
По релевантните правни въпроси не е формирана постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поради което и с оглед възможността за противоречивото им решаване и необходимостта от създаване на непротиворечива съдебна практика, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Добрички окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно чл. 88 ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 и 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 90 ЗКИР предвижда заличаване на вписването в имотния регистър в три хипотези, а именно когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано обстоятелство. Заличаването се извършва след успешно проведен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 88 и чл. 90 ЗКИР. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗКИР до въвеждане на имотния регистър по ЗКИР за съответния съдебен район със заповед на Министъра на правосъдието по чл. 73 ЗКИР вписването се извършва по реда, предвиден в Правилника за вписванията. При вписване на прекратяване на аренден договор, приложение намира и разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ.
В случаите на вписване по ЗКИР и съгласно Правилника за вписванията във връзка със Закона за арендата в земеделието страната, която твърди порок на вписването като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство, има право да предяви иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Целената правна последица на този иск е заличаване на вписаното обстоятелство на основание чл. 604 ГПК, съгласно която разпоредба, когато по исков ред се установи недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, съдът заличава вписването или съответното обстоятелство служебно, по искане на прокурора или на заинтересованото лице. Когато е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство, вписването е нищожно /недействително/, а когато вписването е постановено по искане на нелегитимирано лице - чл. 600 ГПК, или по което съдията по вписвания се е произнесъл без да е бил сезиран, вписването е недопустимо. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Когато е вписан акт /нотариална покана за прекратяване на договор за аренда/, в която нотариалното удостоверяване е нищожно, извършеното вписване също е нищожно. Заличаването на нищожното /недействително/ или недопустимо вписване, или на вписаното несъществуващо обстоятелство представлява последица от уважаването на иска по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Евентуалното съединяване на иск за установяване на недействителност /нищожност/ на вписването на нотариална покана за едностранно изявление за разваляне на аренден договор поради това, че вписаният акт не подлежи на вписване или поради нищожност на нотариалното удостоверяване с иск за установяване, че правоотношението по договора за аренда съществува, респективно с иск за установяване, че вписаното обстоятелство или вписаният акт /нотариална покана за едностранно разваляне на арендния договор/ не съществува, е допустимо. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове, а правната последица от уважаването на исковете за недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство или акт е заличаване на вписването. Правен интерес за предявяване на тези искове е налице, ако с вписването на прекратяването на арендния договор, осъществено с нотариалната покана за едностранно разваляне на арендния договор, са засегнати права на ищеца, или той не може да реализира свои предоставени от закона права поради допуснатото недействително /нищожно/ вписване или вписване на несъществуващо обстоятелство.
При така дадените отговори на релевантните правни въпроси настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно определение е неправилно. С исковата молба са предявени в евентуално съединение следните искове:
1/ иск за признаване за установено, че извършеното вписване под № 220, т. VІІ, вх. рег. № 4481/03.11.2010г. на Служба по вписвания Генерал Т. на нотариална покана, отправена от ответницата Н. Б. Василева до ищеца И. Х. П., съдържаща едностранно изявление за разваляне на аренден договор, вписан под № 193, т. ІІІ, вх. рег. № 1335/10.03.2006г. на Служба по вписвания Генерал Т., е нищожно поради това, че вписаният акт не подлежи на вписване /правно основание чл. 537, ал. 2 връзка с чл. 604 ГПК/ и е вписан акт, в който нотариалното удостоверяване е нищожно като извършено от нотариус извън района му на действие /чл. 537, ал. 2 връзка с чл. 576 връзка с чл. 573, ал. 1 ГПК/; да се постанови и заличаване на вписването /чл. 604 ГПК/;
2/ евентуален иск за признаване за установено, че вписаното под № 220, т. VІІ, вх. рег. № 4481/03.11.2010г. на Служба по вписвания Генерал Т. едностранно волеизявление за разваляне на договора не е произвело правен ефект и между страните има валидно сключен договор за аренда, вписан под № 193, т. ІІІ, вх. рег. № 1335/10.03.2006г. на Служба по вписвания Генерал Т., и да бъде отменено нотариалното удостоверяване – вписването /правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК/.
След оставяне на исковата молба без движение и даване на указания за уточняване на петитума на исковата молба и правния интерес от предявяване на иска, ищецът с молба вх. № 1680/09.06.2014г. е уточнил предявените искове в следния смисъл:
1/ за обявяване недействителност /нищожност/ на вписване на нотариална покана под № 220, т. VІІ, вх. рег. № 4481/03.11.2010г. на Служба по вписвания Генерал Т. като вид нотариално установяване /чл. 576 връзка с чл. 573, ал. 1 ГПК/ и заличаване на вписването /чл. 604 ГПК/;
2/ евентуален иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – разваляне на договор за аренда, вписан под № 193, т. ІІІ, вх. рег. № 1335/10.03.2006г. на Служба по вписвания Генерал Т. с отправеното едностранно волеизявление за разваляне чрез нотариална покана, вписана под № 220, т. VІІ, вх. рег. № 4481/03.11.2010г. на Служба по вписвания Генерал Т. /правно основание чл. 537, ал. 2 връзка с чл. 604 ГПК/.
В посочената молба е уточнен и правният интерес от предявяване на установителните искове: сключеният между страните договор за аренда е за 15 години и извършеното вписване създава несигурност в правната сфера на ищеца поради това, че в издаваните удостоверения от Служба по вписванията Генерал Т. се отразява, че договорът за аренда е прекратен.
При тези данни настоящият съдебен състав счита, че неправилно въззивният съд е приел, че ищецът е предявил искове за отменяване /заличаване/ поради нищожност на извършеното в Служба по вписвания Генерал Т. вписване на нотариална покана, отправена от ищеца до ответника и съдържаща едностранно изявление за разваляне на аренден договор, евентуално съединен с иск за отменяване /заличаване/ на нотариалното удостоверяване поради това, че същото е невярно, тъй като с него се създава публичност на невярно обстоятелство – прекратяване на сключения между страните договор за аренда. Предявените искове за признаване за установено, че извършеното вписване под № 220, т. VІІ, вх. рег. № 4481/03.11.2010г. на Служба по вписвания Генерал Т. на нотариална покана, отправена от ответницата Н. Б. Василева до ищеца И. Х. П., съдържаща едностранно изявление за разваляне на аренден договор, вписан под № 193, т. ІІІ, вх. рег. № 1335/10.03.2006г. на Служба по вписвания Генерал Т., е нищожно поради това, че вписаният акт не подлежи на вписване /правно основание чл. 537, ал. 2 връзка с чл. 604 ГПК/ и е вписан акт, в който нотариалното удостоверяване е нищожно като извършено от нотариус извън района му на действие /чл. 537, ал. 2 връзка с чл. 576 връзка с чл. 573, ал. 1 ГПК/, евентуално съединен с иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – разваляне на договор за аренда, вписан под № 193, т. ІІІ, вх. рег. № 1335/10.03.2006г. на Служба по вписвания Генерал Т. с отправеното едностранно волеизявление за разваляне чрез нотариална покана, вписана под № 220, т. VІІ, вх. рег. № 4481/03.11.2010г. на Служба по вписвания Генерал Т., поради това, че правоотношението по договора за аренда съществува /правно основание чл. 537, ал. 2 връзка с чл. 604 ГПК/ са допустими и за тяхното предявяване е налице правен интерес. Уточнените впоследствие искове поради оставяне на исковата молба без движение, за което не са били налице основания съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК, също са допустими. Недопустим е искът за заличаване на вписването, тъй като заличаването на вписването или съответното обстоятелство е последица от уважаване на предявените искове и се извършва от органа, който е извършил вписването по искане на заинтересованото лице.
Поради изложените съображения определението на въззивния и първоинстанционния съд следва да бъдат отменени относно горепосочените искове и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 817 от 03.11.2014г. по в. ч. гр. дело № 730/2014г. на Добрички окръжен съд, Търговско отделение и определение № 193 от 08.08.2014г. по гр. дело № 681/2010г. на Районен съд Генерал Тошево в частта, с която е прекратено производството по делото по исковете, предявени от И. Х. П. срещу Н. Б. Василева, за признаване за установено, че извършеното вписване под № 220, т. VІІ, вх. рег. № 4481/03.11.2010г. на Служба по вписвания Генерал Т. на нотариална покана, отправена от ответницата до ищеца, съдържаща едностранно изявление за разваляне на аренден договор, вписан под № 193, т. ІІІ, вх. рег. № 1335/10.03.2006г. на Служба по вписвания Генерал Т., е нищожно поради това, че вписаният акт не подлежи на вписване и е вписан акт, в който нотариалното удостоверяване е нищожно като извършено от нотариус извън района му на действие, евентуално съединен с иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – разваляне на договор за аренда, вписан под № 193, т. ІІІ, вх. рег. № 1335/10.03.2006г. на Служба по вписвания Генерал Т. с отправеното едностранно волеизявление за разваляне чрез нотариална покана, вписана под № 220, т. VІІ, вх. рег. № 4481/03.11.2010г. на Служба по вписвания Генерал Т., поради това, че правоотношението по договора за аренда съществува.
ВРЪЩА делото на Районен съд Генерал Тошево за продължаване на съдопроизводствените действия в посочената част.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 817 от 03.11.2014г. по в. ч. гр. дело № 730/2014г. на Добрички окръжен съд, Търговско отделение в частта за потвърждаване на определение № 193 от 08.08.2014г. по гр. дело № 681/2010г. на Районен съд Генерал Тошево в частта, с която е прекратено производството по иска, предявени от И. Х. П. срещу Н. Б. Василева, за заличаване на извършеното вписване под № 220, т. VІІ, вх. рег. № 4481/03.11.2010г. на Служба по вписвания Генерал Т. на нотариална покана, отправена от ответницата Н. Б. Василева до ищеца И. Х. П., съдържаща едностранно изявление за разваляне на аренден договор, вписан под № 193, т. ІІІ, вх. рег. № 1335/10.03.2006г. на Служба по вписвания Генерал Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.