КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 166

София, 08.04.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1464 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от [община] против определение № 748 от 08.01.2015г. по ч.гр.д.№ 7/2015г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърден отказа на съдията по вписванията при РС-Ихтиман, обективиран в определение от 16.12.2014г. за вписване на искова молба № 1792/22.05.2014г., заявено с молба вх.№ 4503/16.12.2014г.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила и задължителната съдебна практика, тъй като съдията по вписвания е преценявал правния интерес, а не дали акта по принцип подлежи на вписване.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса: може ли съдията по вписвания да следи по целесъобразност за това подлежи ли на вписване акт, за който законът предвижда, че следва да се впише и дава защитно-оповестителна функция на това вписване. Твърди се противоречие на обжалваното определение по този въпрос с ТР № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС от 25.04.2013г.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Съдията по вписванията при Ихтимански РС е отказал да впише искова молба за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост № 666015 в землището на [населено място] на С. Г. К., тъй като по същата искова молба вече е било образувано гр.д.№ 382/2014г. на Ихтимански РС, по което е постановено съдебно решение на 21.10.2014г., влязло в сила на 22.11.2014г., с което иска е бил уважен и е прогласена нищожността. Това решение е вписано по молба вх. № 4502/16.12.2014г.
Съдията по вписвания е отказал вписване, тъй като след влизане в сила на решението, ако не е вписана исковата молба се вписва само решението. Този извод е извлечен от нормата на чл. 115 ЗС, според която ако не бъде вписано решението – вписването на исковата молба губи действие и ако не е вписана исковата молба се вписва направо решението, което се счита вписано от този момент.
Въззивната инстанция е възприела този извод, като е допълнила, че липсва правен интерес от вписване на исковата молба щом е вписано влязлото в сила решение.
По поставения правен въпрос: С ТР № 7/2012г. на ОСГТК от 25.04.2013г. т.6 се прие че проверката, която съдията по вписванията извършва на основание чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията включва преценка дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона - дали подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда.
Обжалваното определение не е постановено в противоречие с тази съдебна практика. Преценката на съдията по вписване включва проверка дали представеният акт подлежи на вписване в момента, в който е представен акта. Исковата молба може да се впише при предявяване на иска до постановяване на съдебното решение. Вписват се само искови молби по образувано дело, по което е внесена държавна такса - чл. 12 ПВ. След постановяване и влизане в сила на съдебното решение, исковата молба не подлежи на вписване, защото съгласно чл. 115, ал.2 ЗС в този случай се вписва самото решение. Вписването не е самоцелно. Смисълът на вписване на исковата молба, когато закона е придал защитно действие на вписването / чл. 88, ал.2, ЗЗД чл. 19, ал.3 ЗЗД и др./ е да направи непротивопоставими на ищеца всички последващи действия на ответника и правоприемниците му на разпореждане със спорното право, а постановеното решение се отбелязва към извършеното вече вписване на исковата молба – чл. 14 ПВ. Когато не е изрично предвидено защитно действие, вписването има само оповестително действие. В случай на вписване на исковата молба за прогласяване нищожност на сделка вписването има само оповестително действие. След влизане в сила на съдебното решение, вписването на исковата молба няма нито защитно действие /дори да е предвидено такова/ нито оповестително действие. Законът разпорежда не само кои актове подлежат на вписване, а и до кой момент. След влизане в сила на решението на вписване подлежи само съдебното решение. Прави се вписване, а не отбелязване ако не е била вписана исковата молба и то действа от момента на вписване на решението, съгласно изричното разпореждане на нормата на чл. 115, ал.2 ЗС. В този случай законът преценява липсата на интерес от вписване на исковата молба щом е влязло в сила съдебното решение по нея. С това се е съобразил съдията по вписванията и въззивната инстанция и постановените от тях съдебни актове не са в противоречие с ТР № 7/2012г. на ОСГТК Затова не следва да се допуска касационно обжалване на определението на въззивната инстанция, с което е потвърден отказа на съдията по вписванията да впише искова молба по вече влязло в сила и вписано съдебно решение. Не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 във вр. с чл. 274, ал.4 ГПК за това.
По изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 748 от 08.01.2015г. по ч.гр.д.№ 7/2015г. на Софийски окръжен съд по частна жалба от [община].

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: