КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 98

гр. София, 08.04.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1663/2015 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Г. И. Й., чрез адв. Е.. Е., против определението от 16.02.2015 год. по гр. д. № 37/2015 год. на Пернишкия окръжен съд. С него е потвърдено определението от 5.12.2014 год. на съдията по вписванията при Пернишкия районен съд, с което е отказано вписване на исковата молба на Г. И. Й. по гр. д. № 4785/2014 год. на Пернишкия районен съд, по заявлението му с вх. № 4914 от 5.12.2014 год.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на определението с молба за отмяната му.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е дадено разрешение по същество на производството по вписване на искова молба, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение се поддържа основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения като релевантен въпрос този относно правомощието на съдията по вписванията да проверява редовността на акт, чието вписване е наредено от съда. Произнасянето по него е в противоречие с т. 6 на ТР № 7/2013 год. по т. д. № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС, както и с представените две определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - № 516 от 1.07.2014 год. по ч. гр. д. № 3668/14 год., ІІІ г.о. и № 486 от 14.07.14 год. по ч. т. д. № 1814/14 год., ІІ т. о. В тях е прието, че в хипотезата, в която съдът е разпоредил вписване на исковата молба съдията по вписванията не може да преценява нейната редовност.
Съобразявайки доводите на жалбоподателя и данните по делото, настоящият състав намира, че не е налице горното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение на окръжния съд. Съображенията за този извод са следните :
За да потвърди отказа на съдията по вписванията да впише исковата молба на жалбоподателя за делба на съсобствен с ответниците по нея имот, въззивният съд приел, че действително съдията по вписванията не може да проверява редовността на акт, изхождащ от съда или чието вписване е наредено от съда. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, представена към изложението по частната касационна жалба. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като заявлението за вписване на исковата молба е подадено от жалбоподателя, по което е образувано и производството за вписване. То не е въз основа на акт, изхождащ от съда, разпореждащ вписване, поради което и съдията по вписванията е длъжен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 ПВп. Тази проверка не съставлява такава за редовност на исковата молба съгласно чл. 127 и сл. ГПК, което е правомощие на съда, пред който е подададена същата. Като е намерил, че представената за вписване искова молба не съдържа изискваното от разпоредбата на чл. 6 ПВп съдържание относно идентификация на страните и имота – чл. 6, ал. 1, б. „а” изисква посочване на ЕГН на страните и б. „г – цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес, въззивният съд потвърдил постановения отказ за вписването й като правилен. Позовал се е на чл. 12 ПВп, както и на приетото в т. 6 от ТР № 7/13 на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображенията на въззивния съд, че не се касае до вписване на акт, изхождащ от съда или чието вписване е наредено от съда, поставеният от жалбоподателя въпрос са явява неотносим, тъй като не е обусловил решаващия извод за потвърждаване на отказа за вписване на исковата молба. Процедурата по вписване или отбелязване по чл. 11 ПВп на исковите молби е уредена в чл. 12 ПВп – за да се извърши вписването или отбелязването се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6, като проверката за това е в правомощията на съдията по вписванията. Тази проверка е различна от проверката за редовност на исковата молба, съгласно чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 127 ГПК, като обстоятелството, че по последната е образувано дело не означава имплицитно и редовност по чл. 6 ПВп, нито означава, че съдът е наредил вписването, с което съдията по вписванията следва да се съобрази. В подкрепа на горния извод е и разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗС, съгласно която ход на делото не може да се даде докато подлежащите на вписване искови молби не бъдат вписани. В този смисъл е указанието на съда, пред който жалбоподателят е подал исковата си молба, да я впише, като при предприемане на последното същият има задължението да представи искова молба, подлежаща на вписване, т. е. със съдържанието, изисквано от чл. 6 ПВп.
С оглед на горното, въззивният съд в обжалваното определение не се е произнесъл по поставения в изложението въпрос, тъй като от фактическа страна въз основа данните по делото е приел, че не се касае до вписване на акт, изхождащ от съда или чието вписване е наредено от съда, за да се обсъжда въпроса за правомощията на съдията по вписванията.
Обуславящите изводите на въззивния съд въпроси са за редовността на представената за вписване искова молба и съответно отказ да се впише такава при липса на изискващото се съдържание относно идентификацията на страните и имота. Отделно от това следва да се посочи и, че изводът му кореспондира и с представеното ТР № 7/13 год. на ОСГТК на ВКС, т. 6, макар и това съображение да е относимо по съществото на спора, а не по допустимостта на произнасянето. Тъй като в случая не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – произнасяне по правен въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда, това е достатъчно основание за недопускане да касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 126 от 16.02.2015 по гр. д. № 37/2015 год. на Пернишкия окръжен съд, по подадената от Г. И. Й., чрез адв. Е.. Е. частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: