КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/

завещание-откриване, приемане на наследство
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/viewtopic.php?f=19&t=4516		 Страница 1 от 1
Автор:  Дора Манолова [ 29 Апр 2015, 10:55 ]
Заглавие:  завещание-откриване, приемане на наследство
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 27.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1509 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д. Й. против решение № 1870 от 06.11.2014г. по гр.д.№ 2087/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1471 от 04.04.2014г. по гр.д.№ 24757/20111г. на Пловдивски РС. С последното е отхврълен иска, предявен от касатора да се признае за установено по отношение на В. К. К. и П. С. К., че той е собственик на апартамент в [населено място], находящ се на бул. Шести септември” № 81вх.А, ет.2, ап.2 в сграда № 1 в ПИ с идентификатор 56784.518.1485.1.5 и е оставено без уважение искането му да бъдат обявени за относително недействителни н.а. № 40, т.2//2005г. на нотариус А. П. и н.а. № 184,т.VІ/2006г. на нотариус Н. Б..
В касационната жалба се прави оплакване за противоречие на възивното решение със Закона за наследсвото относно това дали завещанието произвежда автоматично действие.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпроса: кога завещанието произвежда действие – от момента, когато е съставено, или от момента, когато заветникът приеме наследството по завещание по един от способите за приемане на наследство. По този въпрос се твърди противоречие със съдебната практика по отменения ГПК – Р № 922 от 07.04.1972г. по гр.д.№ 393/1972г.
Ответникът по касация оспорва допускането до касационен контрол, тъй като изводът във въззивното решение, че завещанието е произвело автоматично действие е в съответствие с теорията и съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното: С н.а. № 105, т. VІІ от 15.09.1962г.К. Я. М. е признат за собственик по покупко-продажба от дължавата на процесния апартамент по време на гражданския брак с М. Х. М., сключен през 1949г. Тя е починала на 31.07.2005г. Нейни наследници по закон са Н. Х. Г. – сестра и Е. Д. Д. – дъщеря на починалия й брат Д. Х. Д.. Наследодателката М. М. е съставила саморъчно универсално завещание от 22.03.1993г., с което завещава цялото си имущество на съпруга си К. М.. По късно на 08.11.2003г. е съставила завет за своята ½ ид.ч. от апартамента в полза на ищеца Р. Й.. Завещанието съдържа завет за плодоползване до смъртта си съпруга й да ползва апартамента сам ако я надживее и задължение за бонифициара по завещание да не се разпорежда с апартамента, а да бъде наследен. С това завещание е отменено предходно завещание в полза на М. Г. М.. Завещанието е обявено на 02.12.2011г. от нотариус Б.. С н.а. № 40, т.2/21.12.2005г. на нотариус А. П. К. Я. М. е прехвърлил на ищеца Р. Д. целия апартамент, лигитимирайки се с универсалното саморъчно завещание от 1993г. обявено и вписано на 04.10.2005г. /л. 152 от делото на РС/. На 14.12.2006г. i н.а. № 184,т.VІ/2006г. на нотариус Н. Б.. Р. Й. и съпругата му Й. Д. Й., с която се е развел по-късно, прехвърлят отново на К. Я. М. целия апартамент. Преживелият съпруг К. Я. М. е починал на 27.06.2009г. Той е оставил универсално саморъчно завещание от 05.01.2008г., с което завещава цялото си имущество на племенника си П. С. К., който е поискал обявяването му на 03.07.2009г. Преди това завещаниЕ, К. М. е оставил и друго завещание от 22.03.2005г., на което се е позовала К. Д. Й. по предявен от нея иск за собственост гр.д.№ 2575/2009г. против П. С. К.. С влязло в сила на 14.10.2011г. решение иска е отхвърлен. С нот. акт, вписан в службата по вписвания под № 17,т.48:10.07.2009г. той е продал процесния апартамент на В. К. К..
Въззивният съд е приел, че саморъчното завещание от 08.11.2003г. е породило действие за Р. Й. за ½ ид.ч. от имота и към момента на сделката, с която се разпорежда в полза на К. М., той се легитимира като собственик заедно със съпругата си и няма последващо придобивно основание, на което да се позове.
Поставеният въпрос, с който се обосновава допускането до касация е от кой момент завещанието произвежда действие - от момента, когато е съставено, или от момента, когато заветникът приеме наследството по завещание по един от способите за приемане на наследство. Този въпрос е относим към делото, защото е свързан с конкретния въпрос по настоящия спор, дали ищеца е приел наследството по завещание и от кой момент. Наследството по завещание се открива също със смъртта на завещателя и от този момент за него се поражда възможността за приемането му, за да се придобие завещаното имущество от назначения с него наследник или заветник – чл. 48, изр.1 ЗН. Краен срок за приемане на наследството по закон и по завещание няма след отмяната на чл. 50 ЗН./ДВ бр. 60/1992г./ В съдебната практика се приема, че искането за обявяване на завещанието е действие, с което се манифестира упражняване на правата по него - решение № 580/10.08.92 г. по гр. д. № 384/92 г. на ВС, I ГО, решение № 868/20.07.11 г. по гр. д. № 1685/09 г. на ВКС, I ГО, решение № 860/23.11.09 г. по гр. д. № 2161/08 г. на ВКС, IV ГО/ Снабдяването с първи препис е безспорно такова действие. Съгласно чл.48, изр.2 ЗН, приемането на наследството поражда действие от откриване на наследството. /Решение № 1081 от 10.07.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4403/2007 г., V г. о./. Въззивното решение не противоречи на тази съдебна практика. Ищецът е поискал обявяване на саморъчното завещание от 08.11.2003г. пред нотариус Н. Б.. То е обявено на 02.12.2011г. и е вписано. С това действие ищецът е приел наследството, а приемането съгласно чл. 48, ЗН поражда действие от откриване на наследствот. Така към момента на сделката от 2006г. той е бил собственик на целия апартамент заедно със съпругата си за частта, прехвърлена от К. М.. Към този момент те са могли да прехвърлят собствеността върху целия апартамент, а по силата на саморъчното завещание, оставено от К. М., апартамента е преминал в патримониума на ответника П. К., който е могъл да се разпореди с него в полза на ответницата В. К..
Така поставения от касатора въпрос е разрешен от въззивия съд в съответствие със съдебната практика, която не е противоречива или неправилна и няма основание да се променя. Не е налице нито едно от основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответниците по касация следва да се присъдят деловодни разноски в размер по 1500 лв., претендирани с отговора на касационната жалба и доказани с два броя договори за правна помощ с уговорен хонорар по 1500 лв.
Водим от горното Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1870 от 06.11.2014г. по гр.д.№ 2087/2014г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Р. Д. Й.
ОСЪЖДА Р. Д. Й. да плати на В. К. К. и П. С. К. деловодни разноски за настоящото производство по 1500 лв. на всеки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/