|
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 368
гр.София,
02.06.2015г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 2866 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 579 от 23.10.2013 г. по ч.гр.д. № 559/2013 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 03.06.2013 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Нови пазар за отказ да бъде вписана подлежаща на вписване молба за отмяна на съдебно решение поради липса на местна компетентност на съдията по вписванията.
Недоволен от постановеното въззивно определение е жалбоподателят Н. М. Н., действащ чрез процесуалния си представител адв. Н. М., който го обжалва в срок. Излага подробни оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Моли същото да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, а молбата за отмяна на съдебно решение вписана от местно компетентния съдия по вписванията.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния следва да се допусне.
Производството пред Окръжен съд Шумен по гр. д. № 559/2013 г. е образувано по частна жалба на Н. М. Н. срещу определение от 03.06.2013 г. на съдията по вписванията при Районен съд Нови Пазар, с което е отказано вписването поради липса на местна компетентност на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение по установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба. С определение № 579/23.10.2013 г., предмет на обжалване в настоящото производство, Шуменският окръжен съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията. За да постанови този резултат, съдът е намерил, че при постановяването на отказа си съдията по вписванията правилно се е позовал на правилата за местната компетентност. Приел е, че съобразно разпоредбите на чл. 570, ал. 1, изр. 2 ГПК и чл. 7 от Правилника за вписванията /ПВ/ вписванията, отбелязванията и заличаванията за недвижим имот се извършват по разпореждане на съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът. От данните по делото въззивният съд е изградил извод, че действително недвижимият имот – предмет на решението, чиято отмяна се иска, се намира в гр.Шумен и поради това местно компетентен е съдията по вписванията към Шуменския районен съд. За неприложима в охранителното производство съдът е приел разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят поддържа общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като обосновава противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС и ВС досежно задължението на съда да изложи мотиви при формиране на решаващата си воля за това кои фактически обстоятелства приема за установени и кои не и какви логически изводи следват от това. Формулират се въпроси относно това Агенцията по вписванията неделима част ли е от администрацията на Република България; длъжен ли е съдът, респ. съдията по вписванията да препрати служебно по компетентност неправилно подадено до него искане; приложима ли е разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ГПК в охранителното производство.
В случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция е налице, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос относно приложимостта на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ГПК в охранителното производство, развиващо се пред съдията по вписванията и задължението на последния да препрати подадена пред него молба за вписване на местно компетентния орган, ако прецени, че делото му е неподсъдно. Същият въпрос е обусловил извода на въззивния съд за законосъобразност на отказа на съдията по вписванията за вписване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение и представлява допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по приложението на цитираната норма в охранителното производство не е налице установена практика, което налага необходимостта от тълкуване на правната норма и създаване на съдебна практика по повдигнатия въпрос.
Съгласно чл. 540 ГПК в охранителните производства се прилагат общите правила на процесуалния закон, както и правилата на исковото производство. В съответствие със служебното начало в процеса разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ГПК предвижда задължение на съда да препраща образуваното пред него дело на надлежния съд в случай, че то не му е подсъдно. Израз на същия процесуален принцип е и правилото на чл. 62, ал. 2, изр. 2 ГПК, според което срокът за извършването на съответното процесуално действие не се смята за пропуснат, когато молбата е подадена в срок в друг съд или в прокуратурата. Горните правила обезпечават развитието на процесуалното правоотношение между страната в производството и процесуалния орган и се основават на общото задължение за оказване защита и съдействие на страната в процеса (чл. 2 ГПК). Няма основания приложението на тези правила да бъде изключено в охранителното производство, развиващо се пред съдията по вписванията. Ето защо, когато съдията по вписванията е сезиран с искане, по което съобразно правилата на чл. 7 ПВ и чл. 280, ал. 2 ЗСВ не е местно компетентен да се произнесе, същото следва да бъде препратено на местно компетентния съдия по вписванията в районния съд по местонахождение на недвижимия имот, предмет на акта, подлежащ на вписване.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С оглед на така дадения отговор на формулирания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпрос, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Въззивният съд е извършил правилна преценка на данните по делото като е заключил, че с оглед местонахождението на недвижимия имот, предмет на решението, чиято отмяна се иска, местно компетентен е съдията по вписванията при Шуменския районен съд, а не при РС Нови Пазар. Като е възприел обаче, че вместо да препрати по компетентност подлежащата на вписване молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, съдията по вписванията е следвало да постанови отказ за вписването на същата, въззивният съд е достигнал до неправилен извод. Отказът да се впише подадената пред съдията по вписванията молба за отмяна на влязло в сила решение е от естество да осуети защитата, с която се свързва оповестителното действие на вписването и ефектът на непротивопоставимост на по-късно вписаните актове. Преграждането на тази защита е санкция за ненадлежно извършено процесуално действие, която процесуалният закон в случая не предвижда.
Горните съображения налагат постановеното от Шуменски окръжен съд определение да бъде отменено, а делото изпратено на администриращия молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение Районен съд – Нови пазар по гр.д. № 105/2009 г. по което дело съдът съобразно задълженията си по администриране на преписката да изпрати на Служба по вписванията при РС Шумен молбата за отмяна на влязло в сила решение за вписването й.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване определение № 579 от 23.10.2013 г. по ч.гр.д. № 559/2013 г. по описа на Шуменски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 579 от 23.10.2013 г. по ч.гр.д. № 559/2013 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 03.06.2013 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Нови пазар за отказ да бъде вписана подлежаща на вписване молба за отмяна на съдебно решение поради липса на местна компетентност на съдията по вписванията.
Изпраща преписката на Районен съд Нови пазар за изпълнение на дадените указания съгласно мотивите на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
