КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 405

гр.София, 12.06.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2943/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на частен съдебен изпълнител К. Д. П., рег.№ ***, срещу определение на Варненски окръжен съд № 784 от 05.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 18/ 2015 г., с което е потвърден отказ № 363/ 12.12.2014 г. на съдия по вписванията при Служба по вписвания [населено място], за вписване по искане на частния жалбоподател вх.№ 28491/ 12.12.2014 г. на възбрана върху недвижим имот.
Жалбоподателят поддържа, че преди да отправи искането за налагане на възбрана по сметка на Агенцията по вписванията са преведени дължимите за вписването държани такси. Задължението му е погасено от датата на заверяването на сметката на кредитора, поради което неправилно окръжният съд счел, че отказът за вписване на възбраната поради невнесена дължима такса, е основателен. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол повдига въпросите приложима ли е разпоредбата на чл.75 ал.3 ЗЗД в правоотношенията между граждани и държавни учреждения за плащане на дължими държавни такси и може ли с подзаконов нормативен акт да се дерогира действието на тази разпоредба. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
С молба вх.№ 28491/ 12.12.2014 г. частният жалбоподател, в качеството си на частен съдебен изпълнител, е поискал вписването на възбрана върху недвижим имот по образувано при него изпълнително дело № 2014-852-04-00937. Към молбата е приложено постановление за налагане на възбрана от 05.12.2014 г. С определение № 363/ 12.12.2014 г. съдия по вписванията отказал да извърши исканото действие поради това, че липсва доказателство за платена такса за вписването от страна на взискателя. С обжалваното в настоящето производство определение на Варненски окръжен съд, по жалба на частния съдебен изпълнител, този отказ е потвърден поради неизпълнение на изискванията на чл.7а от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията.
Така постановеното определение не следва да бъде допуснато до касационна проверка, тъй като формулираните от частния жалбоподател правни въпроси не обуславят правните разрешения в обжалваното определение. В. съд е разрешил в него процесуалноправния въпрос за условията, при които се счита изпълнено задължението за доказване на обстоятелството, че дължимите такси за искано действие от държавен орган са платени към момента на искането. Формулираните от касатора въпроси са материалноправни и касаят погасителния ефект на плащането, извършено с превод на суми от банкова сметка на длъжника по банкова сметка на кредитора. Тези въпроси нямат отношение към обжалваното определение и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Варненски окръжен съд № 784 от 05.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 18/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: