КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 598

София, 23. септември 2015 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 4240 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 3424/10.07.2015 на Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д. № 1686/2015, с което е потвърдено постановлението на съдия по вписванията при Пловдивския районен съд от 12.06.2015 г. по молба вх. № 17359/12.06.2015, с което е отказано извършването на нотариално действие – отбелязване на решение № 4734/09.12.2014 на Пловдивския районен съд по гр.д. № 2504/2014, частично отменено и частично обезсилено с решение № 284/18.02.2014 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 153/2015, поправено с решение № 820/07.05.2015 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 153/2015.
Недоволни от определението са касаторите С. Н. Б. и Г. Н. Б., представлявани от адв. З. В. от АК – Пловдив, които го обжалват в срок с оплаквания за незаконосъобразност. като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да изложи мотиви и да обсъди доводите по частната жалба, както и следва ли при отбелязване на влязло в сила съдебно решение по вписана искова молба, молителят да представи препис от исковата молба и съдебно удостоверение, че влязлото в сила решение е постановено по съответната искова молба. Касаторите поддържат, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовават се на противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2001 на ВКС, ОСГК по тълк. дело № 1/2000.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че с постановлението на съдията по вписванията правилно е прието, че няма данни по коя искова молба е постановено представеното за вписване решение, както и че не е представено удостоверение, издадено от съда, което да удостоверява по коя искова молба е постановено представеното за отбелязване съдебно решение. Въззивният съд е приел, че доколкото и с допълнителната молба, представена по делото на 19.06.2015 г. не се представят поисканите от съдията по вписванията данни, то постановеният отказ за отбелязване на съдебното решение е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Повдигнатите въпроси обуславят изхода на делото и по тях следва да бъде допуснато касационното обжалване. По първия поставен въпрос е налице противоречие с практиката на ВКС, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По първия повдигнат въпрос Върховният касационен съд намира, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички обстоятелства по делото с оглед възраженията и доводите на страните, да основе фактическите си констатации относно правно релевантните факти на събраните доказателства, като изложи мотиви.
По втория повдигнат въпрос Върховният касационен съд намира, че когато представя съдебно решение за отбелязване в нотариалните книги молителят трябва да посочи към коя вписана искова молба следва да бъде извършено отбелязването. Вписването (отбелязването и заличаването) в нотариалните книги се извършва в охранително производство, в което съдията по вписванията проверява наличието на предпоставките за исканото вписване (отбелязване или заличаване) и разпорежда неговото извършване по надлежния начин и на надлежното място в нотариалните книги, като не е ограничен от фактическите твърдения на молителя. В защита на обществения интерес от вписванията съдията е длъжен служебно да провери всички обстоятелства, които имат значение извършване на исканото вписване (отбелязване или заличаване). Той разполага с нотариалните книги и има достъп до съдържанието на всички вписани актове, поради което молителят не може да бъде задължен да представи никой акт, който вече е вписан. Ако молителят е допуснал грешка при посочването на вписания акт, към който да се извърши отбелязването или заличаването, пропуснал е да посочи всички данни за вписването на този акт или не е посочил никакви данни, съдията по вписванията не може да задължи молителя да посочи съответните данни (т. 1 ТР № 7/25.04.2013, ВКС, ОСГТК т.д. № 7/2012). Той е длъжен служебно да провери за извършеното вписване по персоналната партида на съответното лице и да извърши исканото отбелязване или заличаване към надлежния акт. В. искова молба съдържа данните за страните, номера на делото в първоинстанционното производство, основанията и петитумите на предявените искове, както данните за недвижимите имоти, за които се отнася вписването (освен когато предмет на оспорваната с иск сделка се отнася до съвкупност – прехвърляне на наследство, прехвърляне или залог на търговско или занаятчийско предприятие, акт на преобразуване на търговско дружество и др.). Съдията по вписванията разполага и със съдебното решение, чието отбелязване се иска. При тези налични данни, дори по персоналната партида на съответното лице да са вписани голям брой искови молби, съдията по вписванията може и е длъжен да сравни основанията и петитумите на предявените с исковата молба и на разгледаните от съда искове, страните по исковата молба и страните по съдебното решение, а когато то не се отнася до съвкупност и идентичността на имотите предмет на делото и да извърши исканото отбелязване към надлежната искова молба. Съдът не издава удостоверения по коя искова молба е постановено съдебното решение, независимо от това дали са разделяни искове за разглеждането им в отделно производство, или са съединявани дела за съвместно разглеждане, допускани са изменения на предявените искове, или в хода на производството по делото е имало други отклонения от типичното развитие на исковия процес.
Като провери обжалваното определение, съдът намира частната жалба основателна.
В нарушение на закона съдът не е отчел, че в молбата, с която е представено за вписване съдебното решение са посочени всички данни за вписването на исковата молба, представени са копия от исковата молба с отбелязването за вписването й, както и копия от всички съдебни решения, постановени по делото, в т.ч. решението за поправка на явна фактическа грешка във въззивното решение, с отбелязване на деня на влизането му в сила, което решение също подлежи на отбелязване, тъй като с него е прекратено производството по исковете по отношение на единия имот и са уважени исковете по отношение на другия имот, като е отменен и съответния нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Като не е съобразил изложеното нъззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а исканото отбелязване – постановено от касационната инстанция съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3424/10.07.2015 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1686/2015 г.
ОТМЕНЯ определение № 3424/10.07.2015 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1686/2015.
ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ в нотариалните книги на С. по в. при Пловдивския районен съд, към искова молба, вписана Вх.рег. № 4428/24.022014, акт № *** том **, решение № 4734/09.12.2014 на Пловдивския районен съд по гр.д. № 2504/2014, частично отменено и частично обезсилено с решение № 284/18.02.2014 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 153/2015, поправено с решение № 820/07.05.2015 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 153/2015.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.