КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496

гр. София, 18.09.2015година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 14 септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1988 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на Министъра на земеделието и храните срещу определение №485/ 30.03.2015 г. по ч.гр.д. №253/15 на ОС-Русе, с което е потвърден отказът с определение от 20.02.2015 г. на Съдията по вписванията при С. – [населено място] да впише едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделска земя с вх.№ 1901/20.02.2015 г. .
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение на ОС-Русе, с което е потвърден отказът с определение от 20.02.2015 г. на Съдията по вписванията при С. да впише едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделска земя с вх.№ 1901/20.02.2015 г., съдебният състав се е позовал на чл. 27 ал.2 ЗАЗ, според която разпоредба прекратяването на договора за аренда първо се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и едва след това се вписва в нотариалните книги.
В изложение на основанията за допускане до касация се повдига въпросът за приложението на цитираната разпоредба на ЗАЗ и противоречието на обжалвания акт на въззивния съд със задължителната практика на ВКС-определение № 286/07.05.2013 г. на ВКС, ІV ГО по ч.гр.д. № 792/12, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, с което е прието, че прекратяването на договора за аренда първо се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и като условие за вписване в нотариалните книги.
В действителност налице е разминаване с цитираната задължителна практика на ВКС, въпреки, че формално въззивният състав се е позовал на нея. Разминаването е следствие от необсъждането на всички доказателства по делото, а именно: пропуск на съда да вземе в предвид отбелязването върху уведомление изх. номер на МЗХ-Обл.дирекция „Земеделие“-гр. Р. №СБ -02-138/ 27.01.2015 за прекратяване действието на арендния договор, че същата е регистрирана в ОСВ-гр.Сливо поле на 04.02.2015 г. , т. е. преди подаване на самото заявление до Службата по вписванията с вх. № 1901/20.02.2015. От изложеното следва, че съдията по вписванията при С. следва да впише едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделска земя с вх.№ 1901/20.02.2015 г., съгласно чл. 27 ал.2 ЗАЗ, според която разпоредба прекратяването на договора за аренда първо се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и след това се вписва в нотариалните книги.
По делото е депозирана и молба от страна на Министъра на земеделието и храните за връщане на погрешно повторно внесената държавна такса по частната жалба в размер на 15 лева. С оглед непълното съдържание на първоначално представеното платежно нареждане от 24.04.21015 г. /не е посочен номер на делото, по който е внесена държавната такса по частната жалба/ липсват данни, от които да се направи извод,че се касае за недължимо платена сума, поради липса на възможност да се направи проверка/ вкл. счетоводна/ за това, дали първоначално внесената сума не е дължима по друго дело. С оглед на изложеното така подадената молба следва да се остави без уважение.
С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация и за отмяна на обжалвания отказ на С., поради което


О П Р Е Д Е Л И :


ОТМЕНЯ определение №485/ 30.03.2015 г. по ч.гр.д. №253/15 на ОС-Русе, с което е потвърден отказът с определение от 20.02.2015 г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията-гр. Р. да впише едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделска земя по молба с вх.№ 1901/20.02.2015 г., както и потвърдения с него акт на С.. като постановява
ДА СЕ ВПИШЕ едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделска земя № АР-701/05.09.2012 , вписан в А. под №157, т.8, ДВР 11099 от 11.09.2012 г. с молба с вх.№ 1901/20.02.2015 г. от Министъра на земеделието и горите чрез директора на Обл.дирекция“ Земеделие“-гр. Р..
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при Службата по вписванията-гр. Р. за извършване на самото вписване.
ОТКАЗВА връщането по сметка на Министъра на земеделието и храните на сумата от 15-петнадесет лева като погрешно повторно внесена държавна такса по настоящата частна жалба .
. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.