КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
гр.София, 08.10.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №4343 по описа за 2015 год.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. „П”, [населено място], обл. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. С М., срещу определение №3168/11.06.2015г. по ч.гр.д. №916/2015г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение от 18.03.2015г., постановено от Съдия по вписванията при Районен съд – Първомай, с което се отказва вписване в книгите за вписвания при Служба по вписванията – [населено място] на договор от 27.10.1994г.
Частният жалбоподател твърди, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен и моли за неговата отмяна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С определение от 18.03.2015г., съдията по вписванията към Районен съд – Първомай е отказал вписване в книгите за вписвания при Служба по вписванията – Първомай, на договор от 27.10.1994г. за прехвърляне на недвижим имот, кооперативна собственост между ТКЗС „П”, [населено място], в ликвидация, и ЗК „П”. Съдията по вписванията е приел, че представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на Правилника за вписванията, тъй като купувачът по договора не е индивидуализиран със седалище и адрес на управление; не е посочен номера на масива, в който се намира парцела и не може да се установи дали имотът, посочен в акта за вписване, се намира в масив 60 или в друг масив, а също така и не е представено удостоверение за данъчна оценка на парцела, а само на сградата, предмет на сделката.
За да потвърди определението на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че постановеният отказ е законосъобразен, поради следните съображения: не е представена данъчна оценка на недвижимия имот, предмет на сделката; не са представени доказателства за пълно съответствие между посочения в договора имот и актуалната индивидуализация на същия по картата на възстановената собственост; в договора не е посочено лицето, което представлява купувача, поради което представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на чл.6 ПВ. Съдът е посочил, че предмет на договора е както сградата, представляваща овчарник, така и дворното място, в което е построена и тъй като не е предвидена възможност за частично вписване на част от предмета на договора, на вписване подлежи актът като цяло.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, допускането на касационното обжалване се иска в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: „дали имотът, предмет на вписване може да се индивидуализира и с други доказателства, приложени към молбата за вписване, а не само с описанието, дадено в договора за покупко-продажба, предмет на исканото вписване”. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в определение №452/30.09.2013г. по ч.гр.д. №5307/2013г. по описа на ВКС, определение №441/03.08.2009г. по ч.гр.д. №281/2009г. по описа на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира, че не са налице основанията за допускане до касационен контрол на подадената частна касационна жалба.
Поставеният от касатора въпрос не изпълнява общото изискване за селекция на касационните жалби и няма считаното от него правно значение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В този смисъл е приетото в т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Наведените от страната доводи за неправилност на въззивното определение не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са относими към проверката на правилността на обжалваното определение, която се провежда само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3168/11.06.2015г. по ч.гр.д. №916/2015г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение от 18.03.2015г., постановено от Съдия по вписванията при Районен съд – Първомай, с което се отказва вписване в книгите за вписвания при Служба по вписванията – [населено място] на договор от 27.10.1994г.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: