КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №561

София, 27.10.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина П.
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д. № 2910 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 2613 от 20.07.2015г. по ч.гр.д.№ 1940/2015г. на Варненския ОС, с което е потвърден Отказ на съдията по вписванията при Варненския РС от 17.10.2015г. за вписване по молба вх.№ 13689 от същата дата. С последната [фирма] е поискало да бъде отразено по партидата на дружеството част от внесения апорт-част от непаричната вноска от [фирма] в [фирма] като бъде вписана промяна в собствеността върху три имота: самостоятелен обект в жилищна сграда и два поземлени имота.
Потвърждаването на отказа е по съображения, че искането е за вписване само на част от недвижимите имоти, предмет на апорта-част от посочените в учредителния акт на дружеството и декларацията-съгласие за учредяване на непаричната вноска. Счетено е, че проверката на собствеността и вписването само на част от апортираното имущество засяга валидността на учредяването на търговското дружество, на формирания капитал. Изложени са и съображения за непредставяне на доказателства за собственост на имот, непосочен в молбата, съдържаща искането за вписване.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението и на отказа на съдията по вписванията и уважаване на искането. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването за произнасяне по въпроса, разрешен според касатора в противоречие с Определение № 286 по ч.т.д.№ 1169/2014г., 2 т.о. на ВКС: може ли да се впише извършена апортна вноска по смисъла на чл.73 ТЗ по искане за вписване само за част от недвижимите имоти, включени в „състава” на новоучреденото дружество, а не по отношение на всички имоти, включени в „търговското предприятие”.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С нотариално заверена декларация по чл.73,ал.1 ТЗ управителят на [фирма] е декларирал съгласието си това дружество да апортира в капитала на новоучредяващото се дружество [фирма] седем подробно посочени имота /шест поземлени и един самостоятелен обект в жилищна сграда/. Съгласно учредителния акт на [фирма] от 11.05.2015г., капиталът на дружеството е внесен чрез внасяне на непарична вноска-апорт върху седемте имота. Това е и отразеното по партидата на дружеството в ТР обстоятелство.
Частната касационна жалба е допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:
1.Поставеният от касатора въпрос е некоректен-механично привнесен от мотивите на определението по ч.т.д.№ 1169/2014г. на 2т.о., в което е дадено разрешение на друг правен проблем-вписване на залог върху търговско предприятие, в която хипотеза вписването на залога се извършва от съдията по вписванията, в чийто район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие чрез подрлеждане в книгата по чл.33б.“д“ П. на удостоверението за вписване на залога в Търговския регистър, като е отчетена спецификата, че договорът за залог на търговско предприятие има за обект правата и фактическите отношения, които изпълват съдържанието на търговското предприятие, а не отделните имоти на търговеца.
2.Обжалваното определение не е в противоречие с ТР № 7/2012г.ОСГТК на ВКС, което изключва основателността на искането за допускане на касационното обжалване. В т. 5 на тълкувателното решение е дадено разяснение, че на вписване в службата по вписванията подлежи нотариално завереното извлечение от дружествения договор /устава/, а ако е необходимо и съгласието на вносителя-чл.73,ал.5 ТЗ. Вписването в книгите по вписванията е с оглед противопоставимост на придобитите от дружеството вещни права върху предмета на вноската. Вписването е на основание чл. 4,б.“и“ от Правилника за вписванията във вр. с чл.73,ал.5 ТЗ и се извършва чрез подреждане на акта-чл.7,б.“б“ П. - т.е. подреждане на нотариално заверения препис от учредителния акт. В случая самият молител е поискал вписване не на учредителния акт на едноличното търговско дружество с ограничена отговрност в частта му относно апортираните в капитала му 7 броя имоти, всички находящи се в района на съдията по вписванията при РС Варна, а на произволно посочени 3 имота-т.е. ако искането за вписване би било уважено, то актът, който следва да бъде подреден по реда на чл.7,б.“б“ П. би била неговата молба-неподлежащо на вписване обстоятелство, което съгласно чл.32а П. и т.6 от ТР № 7/2012г., е основание съдията по вписванията да постанови отказ.
3.Изводите в обжалваното определение, че за да постанови вписването, съдията по вписванията следва да извърши преценка дали вносителят има права върху всички имоти, предмет на апорта, а не само на индивидуално избрани от молителя, които не подлежат на самостоятелно вписване като такива с променена собственост, извън вписването на учредителния акт, са съобразени със задължителната за всички съдилища практика и обосноват недопускане на обжалването.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на Определение № 2613 от 20.07.2015г. по ч.гр.д.№ 1940/2015г. на Варненския ОС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: