КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
С., 10.11.015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2929/ 2015 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място], [община], обл.В. срещу Определение №3282/18.09.2015г.по в.гр. д.№2419/2015 г. на ОС - Варна, с което е потвърдено Определение от 05.08.2015 г. на съдията по вписвания в Служба по вписвания при РС - Варна, с което е отказано вписване на апортна вноска по заявление вх.№18228/2015 г. на АП, Служба по вписвания - [населено място], с оплакване за неправилност. Жалбоподателят сочи, че е отказано вписване относно извършена непарична вноска (апорт), а дружественият договор относно увеличаването на капитала на О. с тази вноска, е вписан в ТР, като апортът е за сметка на средства на [фирма], която е и съдружник в [фирма]. Поддържа, че неправилно отказът е мотивиран с липса на декларация по чл. 264 ДОПК от вносителя на имота [фирма], като в случая няма продажна цена, която да се преведе за заплащане на евентуални задължения, нито трансформация на парични средства, за да е възможно с тях да се погасяват евентуални публични данъчни задължения - няма как да възникне солидарна отговорност на съдията по вписванията; сочи, че е представена декларация по чл. 264 ал.1 ДОПК, включваща трите качества на декларатора: в лично качество, като управител на О. и като ЕТ. Аргументира, че е обективно невъзможно да изпълни изискването на съдията по вписванията да представи такава декларация, защото декларация в ТР към 23.05.2015 г. не е представена, а увеличението на капитала вече е вписано.
В Изложение за допускане до касационно обжалване извежда решения материалноправен въпрос: непосочването на публични задължения пречка ли е да се впише апорт на недвижим имот, когато в ТР е вписан договорът за увеличение на капитала; къде трябва да се представи декларацията по чл. 264 ДОПК - при вписването в ТР, при вписване в Имотен регистър или само при първото вписване; може ли декларацията, изходяща от лице, което има качество на управител на дружеството - приемател, и на ЕТ, вносител на апорта, да се представи в Имотния регистър. Сочи Опр.№613/13.12.2013г.по ч.гр.д. № 7348/ 2013 г. на ВКС,І г.о. и Опр.№ 3282/2015 г. на ОС-Варна .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че с въззивното определение е потвърден отказ на съдията по вписванията да впише непарична вноска (апорт) на недвижим имот, намира, че частната касационна жалба е редовна, допустима и подадена в срок.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, съдът е изложил, че отсъства задължителен документ - декларация по чл. 264 ал.1 ДОПК на прехвърлителя на имота [фирма], която следва да се представи със заявлението за вписване, като не могат да се съобразят писмените доказателства, представени пред съда. Направил е извод, че в правомощията на съдията по вписванията е да провери дали актът подлежи на вписване и притежава ли изискуемите се реквизити по чл. 6 от П., като не може да преценява доколко е необходимо представянето на един или друг документ. Заключил е, че задължението на прехвърлителя за представяне на писмена декларация, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, произтича от закона - чл. 264 ал.1 ДОПК и представлява условие за допустимост на вписването.
С оглед изложеното, формулираните от жалбоподателя въпроси, следва да се уточнят до релевантния за делото въпрос: при липса на декларация по чл. 264 ал. 1 ДОПК за предоставилия като апорт недвижим имот към заявлението за вписване до ТР, може ли съдията по вписванията да откаже вписване относно апортната вноска-недвижим имот и къде трябва да се представи тази декларация - със заявлението в Търговския регистър или по-късно; може ли когато вносител на имота е ЕТ, да се счете, че подадената от управителя на О., в което постъпва апорта, съставлява декларация по чл. 264 ал. 1 ДОПК за ЕТ, когато едно и също лице е едноличният търговец и управителя на О.. Може да се приеме, че по тези въпроси жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, основано на Опр. № 613/13.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 7348/ 2013 г. на ВКС, І г.о. е неоснователно. Предмет на настоящото дело е вписване относно непарична вноска - недвижим имот, а посоченото определение е за вписване на разпоредителна сделка с недвижим имот, при което прехвърлителят представя пред нотариуса декларация по чл. 264 ал.1 ДОПК, както и декларация по чл. 264 ал. 4 от ДОПК, с която се е съгласил публичните му задължения да бъдат погасени от продажната цена на имота.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че с извършената непарична вноска (апорт) от [фирма], с която се увеличава капитала на О., няма продажна цена, която да се преведе за заплащане на задължения, нито трансформация на парични средства, за да е възможно с тях да се погасяват евентуални публични данъчни задължения, затова не може да възникне и солидарна отговорност на съдията по вписванията. Изискването на чл. 264 ал.1 ДОПК е изрично - включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
В т. 6 от ТР№7/25.04.2013 г. по т.д.№7/2012 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че съдията по вписванията извършва проверка, съгласно чл.32а ал.1 от П. относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, която се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в П. съдържание.
Затова, за да се произнесе по заявлението за вписване относно апортна вноска, съдията по вписванията следва да прецени налице ли са предпоставките за вписване, включително представена ли е за прехвърлителя на имота декларация по чл. 264 ал. 1 ДОПК - условие, което следва да се отнесе към необходимото съдържание на заявлението за вписване. В Наредба №1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТР(Д.в. бр.18/2007 г.) в чл.19 е предвидено подлежащите на вписване обстоятелства относно О. да се посочват в заявлението, и в чл. 20 б. ”б” се съдържа изискване за прилагане към заявлението на доказателства, включително декларация по чл. 264 ал.1 ДОПК при извършване на непарична вноска с предмет вещно право върху недвижим имот. Посоченото изискване следва да се отнесе към необходимото съдържание на заявлението за вписване.
Като е констатирал, че такава декларация липсва и такава не съставлява представената към заявлението декларация, изходяща от Женя Г. Г., като управител на [фирма], в съответствие с посочената задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че действията на съдията по вписванията са съобразени с изискванията на закона. Изискването за декларация е предвидено в закона - чл. 264 ал.1 ДОПК - разпоредба, която задължава съдията, извършващ вписването, да провери представена ли е декларация по чл. 264 ал.1 ДОПК. В случая това условие не е било спазено от заявителя и непредставянето към заявлението за вписване на писмена декларация по чл. 264 ал. 1 ДОПК съставлява основание за отказ за вписване. Преценката за правните последици, които настъпват от липсата на посоченото доказателство, извършена от въззивния съд, не е в отклонение от посочената задължителна съдебна практика.

В този смисъл е и Опр.№116 от 24.02.2015 г. по ч.т.д.№ 2123/2014 г. на ВКС, ІІ т.о.

Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поради неизлагане на съображения, обосноваващи приложението му, както и с оглед посочената съдебна практика.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 3282 от 18.09.2015 г. по в.гр.д. № 2419/ 2015 г. на Варненски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: