КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Р Е Ш Е Н И Е

№ 41

[населено място], 22.03.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 515 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 36 от 02.03.2012г. на Смолянски окръжен съд по гр.д. № 301/2011г., с което е потвърдено решение № 78 от 25.03.2011г. на Смолянски районен съд по гр.д. №218/2010г. в частта относно допускането на делбата на недвижимите имоти, предмет на спора между страните по делото, като същевременно е отменено решението в частта относно квотите на съделителите и са определени нови квоти, при които да се извърши делбата на съсобствените имоти - земеделски земи в землището на [населено място], общ. С., описани в 28 пункта и дворно място с жилищна сграда и гараж в същото село. С решението са отменени на основание чл. 537, ал.2 ГПК констативни нотариални актове за собственост, издадени на Д. Д. И., а именно: нотариален акт № *, т.*, рег. № *, д.№ */*г. на нотариус № * е отменен за разликата над * ид.ч. до * ид.ч., а нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, д.№ */*г. на същия нотариус е отменен за разликата над * ид.ч. до * ид.ч. от описаните в тях имоти.
С определение № 530 от 26.10.2012г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за приложимия закон относно действителността на завещание, съставено в чужбина, преди приемане на КМЧП и имащо за предмет недвижими имоти в страната.
Касационната жалба е подадена от Д. Д. И. от [населено място] чрез пълномощника й адв. М.. Поддържа се, че решението е незаконосъобразно поради направения от съда неправилен извод за нищожност на завещанието на А. К., съставено на 20.03.2000г. в щата Н., САЩ. Според жалбоподателката при преценка валидността на завещанието съдът е следвало да приложи изискванията на закона по местосъставянето му, а не българското право.
Ответниците по жалбата М. А. К., Д. Т. К., Н. А. И., А. П. А. и Т. А. А. в писмения си отговор поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по подадената жалба.
Ответникът Д. А. К. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск за делба на земеделски земи и жилищен имот /дворно място със сгради/, останали в наследство от М. Т. К., починал 1961г. и Д. М. К., починала 1969г. Техни наследници са четирите им деца - М. К., А. /С./ Ч., Т. К. и А. К.. Всички те също са починали и се заместват от наследниците си. Наследници на М. К. са съделителите Д. К. и М. К.. Наследник на А. Ч. /посочвана в някои документи като С. Ч./ по завещание е племенника й М. К.. Наследници на Т. К. са съделителите Д. К. и В. А., като последната е починала в хода на делото и е заместена от наследниците си А. А., Н. А. и Т. А.. Наследник на А. К. по завещание е съпругата му Д. Д. И.-К. - касатар в настоящето производство. Спорът е съсредоточен върху действителността на представеното нотариално завещание от 20.03.2000г., заверено от нотариус в Щат Н., САЩ, с което А. К. е завещал на цялото си имущество на съпругата си Д. К.. Приета е почеркова експертиза, според която завещанието е подписано от завещателя А. К..
В. съд е приел на първо място, че относно действителността на завещанието следва да намери приложение българския закон понеже наследственото имущество включва недвижими имоти в Република България; отчел е, че към момента на откриване на наследството не са налице стълкновителни норми уреждащи приложимия закон и затова е намерил за приложим законът по местонахождението на недвижимите имоти. Преценявайки действителността на завещанието по изискванията на българското право съдът е установил, че то носи подписа на завещателя, но го е намерил за невалидно поради неспазване изискването на чл. 24, ал.2 ЗН за прочитане на завещанието от нотариуса в присъствието на свидетелите. При този извод съдът е приел, че Д. К. не се легитимира като наследник на съпруга си по завещание и е определил дяловете в съсобствеността, изхождайки от правилата на наследяването по закон.
Касационното обжалване е допуснато поради констатирано противоречиво разрешаване в практиката на въпроса за приложимия закон относно действителността на завещание съставено в чужбина, преди приемането на КМЧП и имащо за предмет недвижими имоти в страната. Решение № 498 от 24.08.2009г. по гр.д. № 1331/2008г. на І г.о. на ВКС разглежда завещание, съставено във В. през 1983г. и приема, че към момента на съставяне на завещанието в българското право липсват стълкновителни норми, уреждащи приложимия закон, поради което е приложимо общото правило, че за завещателната дееспособност и действителността на завещанието следва да намери приложение отечественият закон на българските граждани, независимо от мястото на съставяне на завещанието, както и че за сделки, свързани с недвижими имоти се прилага законът по местонахождението им. Поради това е приложен българския Закон за наследството. В същия смисъл са и мотивите в обжалваното пред настоящия състав решение.
Решение № 130 от 03.11.2011г. на Окръжен съд Търговище по гр.д. № 168/2011г. разрешава въпрос за приложимия закон досежно завещание, съставено през 2004г. в САЩ и относно формата на завещанието намира за приложими правилата на закона по местосъставянето, където е било гражданството и местожителството на завещателя.
За да даде отговор на въпроса за приложимия закон настоящият състав взе предвид следното: До приемането на Кодекса на международното частно право през 2005г. в българското законодателство липсва нормативна уредба на наследствените отношения с международен елемент. Въпросите относно приложимия закон за формата на завещанието се решават в международното частно право при спазването на един основен принцип - favor testamenti. Този принцип има характер на обичайна норма на международното частно право е намерил израз в Х. конвенция за стълкновенията на закони в материята относно формата на завещателните разпореждания от 1961г. Конвенцията представлява уеднаквен закон за М. и на практика се прилага и от държави, които не са страни по нея /като България/. Съгласно чл.1 от Конвенцията завещателното разпореждане е действително по отношение на формата, ако отговаря на закона: 1/ по мястото, където е съставено /lex loci actus/; 2/ по гражданството на завещателя към момента на съставяне на завещанието или към момента на смъртта му /lex patriae/; 3/ по местожителството на завещателя към момента на извършване на завещанието или на смъртта му /lex domicilii/; 4/ по местонахождението на недвижимия имот, включен в завещанието /lex rei sitaе/. Посочените правила не са изрично уредени в българското законодателство до приемане на КМЧП, но те имат характер на правен обичай и са приемани както в правната теория /виж Т. Т. „Международни семейни и наследствени отношения”, Университетско издателство, 1994г., стр.331 и сл./, така и в съдебната практика. Тяхното прилагане отговаря на тенденциите на съвременния динамичен живот и на развитието на международното частно право в останалите европейски държави. Красноречив израз на приемането на тези правила е фактът, че при кодифицирането на материята те са възприети от българския законодател като законови разпоредби - чл. 90, ал.2 КМЧП.
В обобщение следва да се приеме, че завещание, съставено в чужбина, преди приемането на КМЧП, е действително по форма, ако отговаря на изискванията на някой от посочените закони: законът по местосъставянето на завещанието, отечествения закон на завещателя, законът по обичайното местопребиваване/местожителство/ на завещателя или законът по местонахождението на недвижимия имот.
По касационната жалба.
В съответствие с гореизложеното по-горе обжалваното решение се явява постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, от една страна, че за нищожността на завещанието следва да следи служебно, въпреки липса на наведен довод за това от ответниците в срока по чл. 131 ГПК. От друга страна, съдът е счел, че за да е действително завещанието следва да отговаря на правилата на чл. 24 ЗН, т.е., че единствено приложим е българския закон, изхождайки от местонахождението на недвижимите имоти, предмет на делбата. По делото не се спори, че Апостол К. е имал постоянно местопребиваване в САЩ, а по твърдение на ищцата е имал и американско гражданство. С оглед на това и тъй като очевидно завещанието е съставено по ред и форма, установени в щата Н., САЩ, то същото следва да се приеме за действително според закона по местосъставянето му и по обичайното местопребиваване на завещателя. В случая не е необходимо изследване на правилата за завещанията на чуждото право, тъй като ответниците не са оспорили действителността на завещанието от гледна точка на неговата форма. Заявено е било оспорване единствено на подписа на завещателя и в тази насока е приета тройна графологична експертиза, която потвърждава, че завещанието е подписано от Апостол К.. Наведените едва във въззивната жалба доводи за нарушение на изискванията за форма по Закона за наследството, са преклудирани - чл. 133 ГПК.
Поради това следва да се допусне делбата като квотите на съделителите се определят при зачитане направеното от А. К. завещание в полза на съпругата му Д. И.-К.. Тя наследява изцяло притежавания от него дял * ид.ч. от земеделските земи и * ид.ч. от жилищния имот в [населено място] - такава е неговата квота посочена в нотариалния акт за собственост на този имот. Обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която са определени квотите, при които да се извърши делбата и да се постанови друго за определяне на дялове както следва: Досежно 28-те земеделски недвижими имота квотите са: * ид.ч. за Д. И.-К., * ид.ч. за Д. К., * ид.ч. за М. К., * ид.ч. за Д. К., * ид.ч. за Н. И., * ид.ч. за А. А. и * ид.ч. за Т. А.. Досежно жилищния имот в [населено място] квотите са: * ид.ч. за Д. И.-К., * ид.ч. за Д. К., * ид.ч. за М. К., * ид.ч. за Д. К. и по * ид.ч. за Н. И., А. А. и Т. А..
На отмяна подлежи решението и в частта, с която са отменени на основание чл. 537, ал.2 ГПК констативните нотариални актове, издадени на Д. И.-К..
Водим от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 36 от 02.03.2012г. на Смолянски окръжен съд по гр.д. № 301/2011г. в частта му, с която са определени квотите на съделителите досежно допуснатите до делба имоти и в частта му, с която на основание чл. 537, ал.2 ГПК са отменени нотариален акт № *, т.*, рег. № *, д.№ */*г. на нотариус № * и нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, д.№ */*г. на същия нотариус досежно притежавания от Д. Д. И. дял в съсобствеността и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ квотите, при които да се извърши делбата на 28 броя земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], [община], подробно описани в решението, както следва: за д. д. И.-К. - * ид.ч., за д. а. к. - * ид.ч., за М. А. К. - * ид.ч., за Д. Т. К. - * ид.ч., за Н. А. И. - * ид.ч., за А. П. А. - * ид.ч. и за Т. А. А. - * ид.ч.
ОПРЕДЕЛЯ квотите, при които да се извърши делбата на поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], с площ * кв.м., заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж, подробно описани в решението, както следва: за д. д. И.-К. - * ид.ч., за д. а. к. - * ид.ч., за М. А. К. - * ид.ч., за Д. Т. К. - * ид.ч., за Н. А. И. - * ид.ч., за А. П. А. - * ид.ч. и за Т. А. А. - * ид.ч.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:

КМЧП завещание изготвено в чужбина