КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 24

гр. София, 15.01.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова


като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч.гр.д. № 6214/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във връзка с чл. 577 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4265 от 09.12.2015г. на В. Г. Л., чрез пълномощник адв. К. Г. А., против въззивно определение № 3155/15.07.2015 г. по в.ч.гр.д. № 484 по описа за 2015г. на Окръжен съд - Благоевград, потвърждаващо Определение от 21.05.2015 г. на съдия по вписванията при служба по вписванията при РС – Благоевград по молба с вх.№ 2287/18.05.2015г, с което е отказано вписването на Решение № 2568/01.07.2014г. на ОСЗ – Б. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място].
В изложението за допускане до касационно обжалване, за да обоснове допускане до касация на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, жалбоподателят поддържа, че с обжалваното определение окръжният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса дали влезлите в сила актове на поземлена комисия, постановени по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, с които се възстановява правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирана територия, имат сила на констативен нотариален акт за собствеността върху имота.
Върховният касационен съд, трето г. о., като взе предвид, че обжалваното определение е въззивно, с което се потвърждава определение на съдия по вписванията, с което е постановен отказ за вписване на решение на ОСЗ за възстановяване правото на собственост върху имот в границите на урбанизирана територия, прие, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 577 ГПК и чл. 540 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в цитираните от частния жалбоподател Решение № 254/26.05.2010г. по гр.д. №1134/2006г. на ВКС, второ г. о. и Решение № 595/05.07.2010г. по гр. д. № 1333/2009 г. на ВКС, първо г. о. В посочените решения по реда на чл. 290 ГПК касационния съд се е произнесъл по друг правен въпрос, а именно дали е необходимо издаването на скица, за да се приеме, че е приключило реституционното производство в хипотезата на възстановяване на правото на собственост по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, или е достатъчно единствено влязлото в сила решение на поземлена комисия (сега ОСЗ). Съдът не е изследвал какъв е характерът на постановеното решение на ОСЗ и дали в посочената хипотеза то е приравнено на констативен нотариален акт. Нещо повече - въззивният съд, в съгласие с цитираната по-горе задължителна практика, приема, че влязлото в сила решение на ОСЗ представлява титул за собственост, но поради изключението в чл. 14, ал.1, т.1, изр.4 от ЗСПЗЗ, същото няма сила на констативен нотариален акт, съответно не подлежи на вписване.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3155/15.07.2015 г. по в.ч.гр.д. № 484 по описа за 2015г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обажлване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ