КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 496 от 6.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 442/2009 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева
чл. 168 ЗЗД



Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, ГПК по повод подадена частна касационна жалба от З. С. М. с вх. № 5650/29.06.2009 г. на РОС против определение № 262 от 17.06.2009 г. по в.ч.гр.д. № 476/2009 г. на Русенския окръжен съд, ГК, с което е потвърдено определение от 20.05.2009 г. на съдията по вписвания в РРС, с което е отказано вписване на законна ипотека върху недвижим имот, собственост на длъжницата И. А. И., за обезпечаване задълженията й към частния жалбоподател, в качеството му на суброгирал се кредитор в правата на взискателя- на К. Р. п. каса на основание чл. 326, ал. 1 ГПК, отм., поставено с влязлото в сила постановление от 24.09.2007 г. на Ч. съдебен изпълнител, на основание изплатеното от него задължение на длъжницата И. А. И. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на закона - чл. 16, ПВп., във вр. с чл. 168 ЗЗД. Подържа, че тази норма на П. се прилага не само за уредената в чл. 168 ЗЗД законна ипотека, но и за другите закони, предвиждащи възможността за вписване на такава - чл. 429, ал. 1 ГПК за обезпечаване плащанията при възлагане на имот, чл. 23 ЗСПЗЗ - за обезпечаване задължението на оземления собственик за плащане на цената на придобития имот и др.
Като основание за селектиране на частната касационна жалба сочи разрешаването на основополагащия материалноправен въпрос- представлява ли основание за вписване на законна ипотека суброгирането в правата на ипотекарния кредитор на основание чл. 326, ал. 1, ГПК, отм., в полза на третото суброгирало се лице, поради погасяване от негова страна на задължението на длъжника. Подържа и допълните основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, а именно противоречивото му разрешаване от съдилищата, както и че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В подкрепа на основание по т. 2 е посочил решение № 821 от 7.07.2008 г. по гр.д. № 3703/2007 г. на ВКС, II Г. О. и решение № 984 от 4.06.2002 г. по гр.д. № 1677/2001 г. на ВКС, V Г. О., приложени служебно от ВКС.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване/чл. 577, ал. 1 във вр. с чл. 569, ал. 1, т. 5 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Русенския окръжен съд ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Посоченият от жалбоподателя материалноправен въпрос-дали суброгиралият се в правата на банката-взискател, след издаване в нейна полза на изпълнителен лист, разполага с възможността да иска вписване на законна ипотека в своя полза, обосновава крайния извод на съда, поради което е налице основното основание за допускане до касационно обжалване. Не е налице, обаче, допълнително подържаното основание- това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречивото му разрешаване от съдилищата. В мотивите на посочените съдебни решения, доколкото са относими към спора, защото са постановени по спорове с предмет, различен от процесния, ВКС се е произнесъл по общия принцип за преминаване правата на кредитора върху третото лице, което го е удовлетворило, когато има интерес от това. По въпроса дали може третото лице, суброгирало се в правата на кредитора, да иска вписване на законна ипотека за обезпечаване на вземането си, липсва противоречиво разрешаване. Налице е обаче, допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсата на трайно установена практика по повдигнатия правен въпрос обуславя значимостта на разрешаването му за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
Частната касационна жалба е неоснователна.
Правилно Русенският окръжен съд е приел, че правото на частния жалбоподател да продължи изпълнителния процес срещу длъжника, в качеството му на частен правоприемник по смисъла на чл. 326, ал. 1 ГПК, отм., като суброгирал се в правата на банката-взискател, не представлява основание за вписване в негова полза на законна ипотека. Преобразуващото право на кредитора да иска вписване на законна ипотека за обезпечаване на вземанията си, е признато от закона само на определена категория кредитори, за охрана на техните интереси, поради което то не може да се извежда чрез разширително тълкуване от правата на третите лица, които са платили дълга и са се суброгирали в правата на взискателя. Вземанията, за които кредиторите разполагат с възможността да искат вписване на законна ипотека, са изброени изчерпателно по законодателен път, поради което обхвата им не може да се разширява чрез разширително тълкуване на съответните правни норми-вж. общата норма на чл. 168, ал. 1, т. 1, ЗЗД, както и на специалните- чл. 168, ал. 1, т. 2, ЗЗД, чл. 60, ал. 4 ЗКИ, възпроизвеждаща правилото на чл. 43, ЗБ, отм., чл. 23, ал. 1, ЗСПЗЗ и др.
Правото на банката-кредитор да учреди законна ипотека/ вж. чл. 43 ЗБ, отм./ е предназначено да обезпечи вземането й по договора за банков кредит, съществен елемент на който е и заемната цел на договора. При суброгацията обезпечителното предназначение на законната ипотека на вземанията по договора със специалната заемна цел се загубва.
Частното правоприемство спрямо жалбоподателя след издаване на изпълнителния лист в полза на банката-кредитор на основание чл. 326, ал. 1 ГПК, отм., е резултат от прехвърляне на притезанието, в състоянието в което е било към момента на прехвърлянето му. Третото лице, погасило задължението на длъжника, се суброгира в съществуващите акцесорни права на кредитора към този момент, каквито са учредените договорни ипотеки и залози, но не може да се суброгира в нереализираното потестативното право на банката кредитор да иска учредяване на законна ипотека за обезпечаване на вземанията си. Това право е признато от закона само на определена категория кредитори с оглед особения характер на вземанията им, поради което то се явява и непрехвърлимо.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА О. № 262 от 17.06.2009 г. по в.ч.гр.д. № 476/2009 г. на Русенския окръжен съд, ГК.
Определението е окончателно и