|
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр. София, 27.04.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 67 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. А. В., срещу определение № 25919 от 23.12.2015г. по ч.гр.д. № 11347/2015г. на СГС, ВО, II – А състав, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение от 10.07.2015г. на съдия по вписвания при СРС С., с което е отказано извършване на нотариално действие – заличаване на ипотека, учредена върху УПИ I – 597, кв.66 по плана на [населено място], м. „М. ливади”, с площ от 21 389 кв.м.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че имотът, предмет на ипотеката, чието заличаване се иска, е придобит от него при условията на пряко договоряне /чл.718 ТЗ/ в открито производство по несъстоятелност по силата на нот.акт № 82, том I, рег. № 8214, дело № 69 от 2014г., като същевременно твърди, че е и първи по ред ипотекарен кредитор по силата на договор за цесия от 17.11.2014г. между „Р. /България/” ЕАД – цедент и [фирма] – цесионер, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № 58672, том X. , № 80 , № 116769 , с който договор за цесия са прехвърлени в полза на цесионера и ипотеките, обезпечаващи вземането на цедента към длъжника. Твърди, че по този начин дружеството е собственик на описания имот и единствен и първи по ред ипотекарен кредитор с ипотека върху същия имот. Поддържа, че като нов собственик на жилищен комплекс в УПИ I – 597 , кв.66 , м. „М. ливади – изток”, р. „Т.”, СО , е подал заявление за заличаване на вписаната в полза на цесионера „Р. /България/” ЕАД договорна ипотека, учредена преди покупката на имота. Счита за неправилен извода на съда, че за заличаване на ипотеката е необходимо представяне на удостоверение, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл.175, ал.2 ЗЗД, издадено от синдика, при съответно приложение и тълкуване на нормата във вр. с чл.717л, ал.4 и чл.718 ТЗ. Твърди, че препращащата норма на чл.717 л, ал.4 ТЗ указва приложимостта на последиците на публичната продан, но не препраща изрично към изискваните от чл.19, ал.2 П. документи, необходими за заличаването. Поддържа, че именно предпоставките за заличаване на ипотеката върху имот, придобит на публична продан, следва да се приложат съответно към заличаването на ипотеката върху имот, придобит в производство по несъстоятелност, като се съобразят основните принципи и цели на това производство. Поддържа, че основната цел на производството по несъстоятелност, оповестена в чл.607, ал.1 ТЗ – справедливо удовлетворяване на кредиторите, не допуска възможността да се запази ипотечното задължение при продажба на ипотекирана вещ по съгласие между купувача и един от кредиторите, тъй като такова съглашение би могло да е във вреда на останалите кредитори и несъстоятелния длъжник. Поради това счита, че хипотезата на чл.175, ал.2 ЗЗД не следва да се счита приложима в производство по несъстоятелност, тъй като урежда изключение и не следва да се прилага по аналогия. Като допълнителен довод за това сочи и постъпването на цената от продажбата на ипотекирания имот в масата на несъстоятелността, която подлежи на разпределение по законоустановен ред между неограничен брой кредитори, и не би следвало съглашение между купувач и един от кредиторите да може да обвързва и останалите кредитори, чиито интереси няма да са запазени с това съглашение. Твърди, че при встъпване от страна на купувача в ипотечното съглашение с цел отсрочване или разсрочване на плащането, това би противоречало на законовата процедура на продажбата в производството по несъстоятелност, тъй като при невнасяне от купувача на продажната цена след приспадане на внесения задатък продажбата ще бъде с незавършен фактически състав и няма да бъде изпълнено изискването на чл.717д ТЗ. Поради това счита, че разрешението на окръжния съд и договорът за продажба представляват „документа” по смисъла на чл.19, ал.3 П., въз основа на който следва да се извърши заличаването.
В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК частният жалбоподател поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Приложимо ли е изискването по чл.19, ал.2 П. за представяне на удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл.175, ал.2 ЗЗД, в случаите, когато молителят сезира съдията по вписванията с искане за заличаване на ипотека върху имот, придобит по реда на чл.718 ТЗ?”. Поддържа, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, като сочи определение от 22.03.2012г. по ч.гр.д. № 950/2011г. на СОС, ГО, 3 въззивен състав, определение № 3837 от 18.12.2013г. по в.ч.гр.д. № 3504/2013г. на Варненски ОС, ГО, 8 състав и определение № 1468 от 13.05.2013г. по в.ч.гр.д. № 1376/2013г. на Варненски ОС, ГО, 2 състав, в които се застъпва становището, че достатъчни предпоставки за заличаване на ипотека върху имот, предмет на продажба при пряко договаряне в производство по несъстоятелност, са разрешението от окръжния съд и договорът за продажба. Поддържа още, че допускането на касационно обжалване по поставения въпрос ще разкрие точния смисъл на относимите разпоредби – чл.19, ал.2 П. и чл.175 ЗЗД вр. чл.717л, ал.4 и чл.718 ТЗ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, съдът е приел, че тъй като разпоредбата на чл.718 ТЗ се намира в Гл.46 ТЗ – „Осребряване на имуществото”, а съгласно чл.717л, ал.4 ТЗ от същата глава продажбата по нея има последиците на продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК, с извършването на продажба по този ред по аргумент от чл.175, ал.1 ЗЗД са били погасени по силата на закона всички ипотеки и вещни права, учредени след първата ипотека. С оглед на това съдът не е възприел съображенията на съдията по вписвания, че молителят в качеството му на купувач на имота чрез продажба по реда на чл.718 ТЗ не е активно материалноправно легитимиран да иска заличаване на ипотека. Съдът е приел обаче, че по делото не са ангажирани доказателства за наличие на другата кумулативна предпоставка, предвидена в чл.19, ал.2 П. за исканото заличаване – не е представено удостоверение, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл.175, ал.2 ГПК, издадено от синдика, при съответно приложение и тълкуване на нормата във връзка с чл.717, ал.4 вр. чл.718 ТЗ. Достигнал е до извода, че предвид императивността на нормата на чл.19, ал.2 П., макар и по други съображения - поради нередовността на молбата, не са били налице предпоставките за извършване на исканото нотариално действие.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният правен въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице поддържаното от частния жалбоподател допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като представените с частната касационна жалба съдебни актове не доказват противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения въпрос. В определение № 3837 от 18.12.2013г. по в.ч.гр.д. № 3504/13г. на Варненски ОС формулираният въпрос не е разглеждан, изложени са съображения относно приложението на чл.175, ал.2 ЗЗД, който по мнение на съдебния състав се отнася само за ипотеките, учредени след първата, и искането за заличаване на ипотека в хипотезата на закупен по реда на чл.718 ТЗ имот е счетено за неоснователно поради липса на доказателства за внесена държавна такса, без да е обсъждана необходимостта от представяне на удостоверение по чл.19, ал.2 П.. В определение от 22.03.2012г. по ч.гр.д. № 950/2011г. на СОС, ГО, 3 въззивен състав поставеният въпрос отново не е разглеждан, а са изложени съображения, че и в хипотезата на продажба на имот по реда на чл.718 ТЗ разпоредбата на чл.19, ал.2 П. предвижда задължение за съдията по вписванията при наличие на предпоставките на чл.175, ал.1 ЗЗД да разпореди заличаване на погасената по закон ипотека, без да е обсъждано дали чл.175, ал.2 ЗЗД и изискването за представяне на предвиденото чл.19, ал.2 П. удостоверение следва да намерят приложение. В определение № 1468 от 13.05.2013г. по в.ч.гр.д. № 1376/2013г. на Варненски ОС също е формиран извод, че чл.175, ал.2 ЗЗД се отнася само за ипотеките, учредени след първата, и само тези ипотеки могат да се запазят при публичната продан, ако купувачът поеме обезпеченото задължение по съгласие с ипотекарния кредитор, оформено по реда на чл.175, ал.2, изр.2 ЗЗД. Следователно в това определение не се съдържа произнасяне по формулирания правен въпрос относно приложението на чл.175, ал.2 ЗЗД в хипотезата на извършена продажба по реда на чл.718 ТЗ, а относимостта на посочената разпоредба е отречена по други съображения, свързани с броя и поредността ипотеките.
Налице е обаче соченото от частния жалбоподател основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По поставения въпрос не е налице създадена съдебна практика и с цел предотвратяване на противоречивото тълкуване и прилагане на нормите на чл.19, ал.2 П. и чл.175 ЗЗД във връзка с чл.717л, ал.4 ТЗ следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното определение.
По поставения въпрос настоящият състав намира следното:
Съгласно чл.717, ал.1 ТЗ вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по предвидения в Глава 46 – „Осребряване на имущество” ред и съобразно решението на събранието на кредиторите по чл.677, ал.1, т.8 ТЗ, освен в случаите по чл.677, ал.4 ТЗ. Осребряването на имуществото от масата на несъстоятелност се извършва чрез продажба чрез търг по реда на чл.717а- чл.717н ТЗ и чрез продажба чрез пряко договаряне по реда на чл.718 ТЗ. В чл.717л, ал.4 ТЗ е предвидено, че продажбата, извършена по реда на тази глава, има последиците на продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК. С оглед на това както при продажба, извършена чрез търг по реда на Глава 46 ТЗ, така и при продажбата, извършена чрез пряко договаряне по реда на същата глава, следва да намерят приложение чл.175 ЗЗД, уреждащ подледиците на публичната продан по отношение на ипотеките и вещните права, учредени след първата ипотека, и чл.19, ал.2 П., посочващ документите, които трябва да бъдат представени от купувача с искането му за заличаване на вписана ипотека върху продадения имот. В този смисъл е и определение № 5 от 06.01.2016г. по ч.гр.д. № 4561/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., постановено на основание чл.274, ал.3 ГПК, в което е прието, че ипотеките и вещните права, учредени след първата ипотека, се погасяват /чл.175, ал.1 ЗЗД/, независимо дали публичната продан е извършена от съдебния изпълнител по реда на ГПК или от синдика по реда на Глава 46 ТЗ. Прието е, че във втория случай съгласно чл.19, ал.2 П. към молбата на купувача за заличаване на ипотеката върху продадения на публична продан имот следва да се представят влязло в сила и вписано в книгите за вписвания постановление за възлагане на имота, издадено от съда по несъстоятелността /чл.717з ТЗ/, и удостоверение, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл.175, ал.2 ЗЗД, издадено от синдика, който е провел публичната продан и който в този случай изпълнява функциите на съдебен изпълнител. Не е налице основание да се приеме, че в случай на продажба, извършена от синдика по реда на Глава 46 ТЗ, намира приложение само разпоредбата на чл.175, ал.1 ЗЗД, но не и нормите на чл.175, ал.2 ЗЗД и чл.19, ал.2 П., тъй като такъв извод не следва нито от особената цел на производството по несъстоятелност, нито от правилата на чл.717 и сл. ТЗ за провеждане на продажба чрез търг или чрез пряко договаряне. Както в случая на публична продан, извършена от съдебен изпълнител по реда на ГПК, така и в случая на продажба, извършена от синдика по реда на Глава 46 ТЗ, определената цена на продаденото имущество следва да бъде внесена в едноседмичен, респ. петдневен срок от приключване на продажбата /съответно чл.492, ал.3 ГПК и чл.717д ТЗ/, след което се издава постановление за възлагане. Както при публичната продан по ГПК, така и при продажбата по реда на Глава 46 ТЗ ипотекарният кредитор се ползва с право на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението – чл. 136, ал.1 и чл.173 ЗЗД вр. чл.459, ал.2 и л.460 ГПК, съответно чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. В този смисъл не може да се направи извод, че при провеждане на продажба по реда на Глава 46 ТЗ поемането на обезпеченото задължение по съгласие между купувача и ипотекарния кредитор е увреждащо интересите на другите кредитори на несъстоятелността. С оглед на това не е налице основание да се приеме, че редът за извършване на продажба от синдика по Глава 46 ТЗ и целта на производството по несъстоятелност се различават до такава степен от реда за извършване на публична продан по ГПК и целта на индивидуалното принудително изпълнение, че да се обоснове извод за неприложимост на рапоредбата на чл.175, ал.2 ЗЗД, предвиждащ възможност за запазване на ипотеката при публична продан на имота, ако купувачът, по съгласие с ипотекарния кредитор, поеме обезпеченото задължение. Не е налице основание за различен извод и в случая на продажба чрез пряко договаряне по реда на чл.718 ТЗ, тъй като съгласно изричната норма на чл.717л, ал.4 ТЗ последиците и на тази продажба се приравняват на последиците на продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК.
По изложените съображения по поставения въпрос настоящият състав намира, че изискването по чл.19, ал.2 П. за представяне на удостоверение, издадено от синдика, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл.175, ал.2 ЗЗД, е приложимо и в случаите, когато молителят сезира съдията по вписванията с искане за заличаване на ипотека върху имот, придобит по реда на чл.718 ТЗ.
С оглед отговора на формулирания въпрос обжалваното определение е правилно. С молбата си за заличаване на ипотеката върху продадения по реда на чл.718 ТЗ недвижим имот купувачът не е представил удостоверение, издадено от синдика, че не е поел обезпечения дълг по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл.175, ал.2 ЗЗД, поради което не са налице предвидените в чл.19, ал.2 П. условия за вписване на исканото заличаване. С молбата не са представени доказателства за изложеното в частната касационна жалба твърдение, че частният жалбоподател - купувач се явява и първи по ред и единствен ипотекарен кредитор поради придобиване чрез договор за цесия на обезпеченото с ипотеката вземане заедно с обезпеченията, а констатация в този смисъл се съдържа само в нотариалния акт, сключен със синдика на основание чл.718, ал.5 ТЗ. Поради това не следва да се обсъжда, дали в конкретната хипотеза е отпаднала необходимостта от представяне на удостоверение от синдика по чл.19, ал.2 П..
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 25919 от 23.12.2015г. по ч.гр.д. № 11347/2015г. на СГС, ВО, II – А състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
