КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 26 Сеп 2020, 03:14

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: договор в полза на трето лице
Ново мнениеПубликувано на: 07 Апр 2011, 14:34 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 270
2004 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
при секретар и в присъствието
на прокурора изслуша докладваното
от председателя (съдията) Ж. Силдарева дело N 771/2003 година

Производството е по чл, 218а, б. "в" ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от Т.Д.Т. от гр. Видин срещу определение № 370 от 1.08.2003 г. по ч. гр. д. № 415/2003 г. на Видински окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 16.05.2003 г. на съдията по вписванията при Видински районен съд, с което е отказано вписването на нот. акт № 55, т. И, per. № 2202, по нот. д. № 249/2003 г. на нотариус Лорета Цветкова с per. № 029.
Касационният е довод за незаконосъобразност на извода, че сключеният договор за продажба
на недвижим имот не представлява договор в полза трето лице.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 214, ал.1 ГПК от надлежна страна и е
допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Нотариален акт № 55 т. II, per. № 2202, по нот. д. № 249/2003 г., изготвен от нотариус Лорета Цветкова № 029 е съставен за да удостовери сключения пред него договор за продажба на недвижим имот в полза на трето лице. В договора е записано, че продавачите ПМ и ПМ, действащи чрез пълномощника си ВПМ1, прехвърлят чрез ТДТ, уговаряща, правото на собственост на недвижим имот апартамент № 15, намиращ се в гр. Видин, ж.к. "***"з бл. **, вх. "*", ет. *, със застроена площ от 56 кв. | м. заедно с мазе № 16 и 4.02% от общите части на сградата и правото на строеж в полза на трето лице ЛПМ, прехвърлят чрез ТДТ, уговаряща, правото на собственост на недвижим имот апартамент № 15, намиращ се в гр. Видин, ж.к. "***", бл. **, вх. "*", ет. *, със застроена площ от 56 кв. | м. заедно с мазе № 16 и 4.02% от общите части на сградата и правото на строеж в полза на трето лице ЛПН?4 С определение от 16.05.2003 г. съдията по вписванията при Видински районен съд е отказал да впише нотариалният акт, тъй като договорът, за който той е съставен е сключен в полза на трето лице по чл. 22 ЗЗД. Приел е, че договорът за покупко-продажба не може да бъде сключен в полза на трето лице, сключеният противоречи на закона и на това основание е отказал вписването, му.' С определение № 370 от 1.08.2003 г. постановено по ч.гр.д. № 415/2003 г. Видински окръжен съд е потвърдил отказа да бъде вписан съставеният нотариален акт. Приел е за законосъобразен извода на съдията по вписванията, че противоречащи на закона нотариални актове не могат да бъдат вписвани в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 470 ГПК.
Касационните доводи са за неправилно прилагане на процесуалния закон. Твърди се, че извън правомощията на съдията по вписванията е да проверява действителността на договора, за сключването на който е съставен нотариален акт. Извън предмета на неговата дейност е да извършва преценка дали договорът в полза на трето лице може да има за предмет вещно право на собственост върху недвижим имот. На последно място се твърди, че изводът на съдията по вписванията, че е недопустимо едно лице да придобие вещно право на собственост върху недвижим имот без да е страна по договора, чрез който това право се прехвърля и да е изразил воля за придобиването му, е немотивиран.
Касационната жалба е неоснователна.
Незаконосъобразен е доводът, че в правомощията на съдията по вписванията не влиза задължението да провери валидността на нотариалния акт и на удостоверения в него договор представен му за вписване. Вписването на нотариалните актове съставени за извършване на правни сделки е част от нотариалното производство - чл. 465, б. "в" ГПК. Тази дейност е възложена на съдията по вписванията в чийто район се намира имота - чл. 466, ал. 1 ГПК. След като вписването е част от нотариалното производство, при извършването му следва да се спазват изискванията установени в закона включително и тези визирани в нормата на чл. 470 ГПК. Спазването на нотариалното производство е гаранция за истинността на нотариалното 'удостоверяване. Законосъобразен е изводът, че с договор сключен в полза на трето лице, не могат да се прехвърлят вещни права върху недвижим имот.
Договорът за покупко-продажба на недвижим имот е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален и формален. От него възникват права и задължения полза и в тежест на двете страни. Купувачът на имота е страна по този договор, той формира воля относно предмета и цената на продаваната вещ. Волята на страните трябва да бъде изразена в акт, съставен от нотариуса по местонахождението на имота. Изискването за- форма е условие за действителност на договора. Правото на собственост върху недвижимата вещ преминава в момента на сключияне на договоря.Договорът в полза на трето лице се сключва между обещателя и уговарящия. Третото ползващо се лице не е страна по договора. То може да иска от боещателя да изпълни възникналото в негова полза вземане, както и да упражнява другите права, които са свързани с вземането. Бенефициерът не може да упражнява правата, които изискват да има качеството на страна по договора. Съобразно тази особеност на договора в полза на третото лице, този вид договор не е способ да прехвърляне на вещни права върху недвижим имот. При проверка на обжалваното определение не се установи да е приложен неправилно закона, поради което частната касационна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. ОПРЕДЕЛИ :
* ОСТАВЯ В СИЛА определение № 370 от 1.0А003 г. по ч. гр. д. № 415/2003 г. на Видински окръжен съд.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: договор в полза на трето лице
Ново мнениеПубликувано на: 02 Авг 2011, 21:41 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 356
Р Е Ш Е Н И Е № 268

С. 23.06.2011 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети май, две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ

БОРИС ИЛИЕВ


при секретаря Райна Пенкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 965/2010 г.



Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Х. П., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. П., срещу въззивно решение №215 от 23.02.2010 г. по гр. дело № 1122/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №874 от 27.03.2009 г. по гр. дело №3208/2009 год. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу А. А. А. иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 1 623 лв. – обезщетение за ползване без основание на апартамент №109, находящ се в [населено място], [улица], ет.2 за периода декември 2006 г. – април 2008 г. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, защото не е спазена нотариалната форма, за да бъде учредено на ищеца валидно право на ползване върху процесния имот. Това е така, тъй като с договора от 18.06.2003 г., оформен с нотариален акт №** по нот. дело №368/2003 г. на нотариус Ж. К., продавачите са прехвърлили правото на собственост върху апартамента на ответницата А. А. А. като са запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота за ищеца К. Х. П.. След като последният не е подписал договора, то по отношение на него не е спазена изискуемата по чл.18 ЗЗД нотариална форма и по отношение на него той няма вещноправен ефект. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че искът е неоснователен, тъй като няма право на ползване върху имота, поради това, че не е участвал при продажбата на процесния имот.
Ответницата по касационната жалба А. А. А., [населено място], оспорва жалбата.
С определение №91 от 25.01.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение №215 от 23.02.2010 г. по гр. дело № 1122/2009 г. на Варненския окръжен съд. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за това има ли валидно учредено право на ползване за бенефициера, без той да е страна по договора за покупко-продажба, който е решаван противоречиво от съдилищата.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
В случаите когато собственикът на недвижим имот продава имота на друго лице като запазва правото на ползване за трето лице се учредява право на ползване в полза на последното. Това прехвърляне на вещното право на ползване става със самия договор в полза на трето лице при условие, че е валиден. Това е така, защото уговорителят е сключил договора от свое име, но действието му е настъпило направо в патримониума на третото ползващо се лице. Отличителната разлика на този тип договори е прякото придобиване на права от бенефициера от момента на постигане на съгласие между уговарящия и обещателя. Ето защо е изключено в тези случаи да има повторно нотариално прехвърляне – този път между уговорителя и третото лице само на вещното право на ползване. С договора за покупко-продажба на недвижим имот със запазване право на ползване на трето лице купувачът придобива само голата собственост /proprietas nuda/.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
По делото е установено, че на К. Х. П. е учредено валидно право на ползване върху процесния имот. Това е така, тъй като с договора от 18.06.2003 г., оформен с нотариален акт №** по нот. дело №368/2003 г. на нотариус Ж. К., продавачите са прехвърлили правото на собственост върху апартамента на ответницата А. А. А. като са запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота за ищеца. То включва и правото на владение върху имота. От вещния характер на правото на ползване произтича неговата противопоставимост на всички други лица, включително и на собственика на имота. Ето защо ответницата е ползвала същия имот за исковия период без основание, тъй като е имала само голата собственост. Според приетата по делото техническа експертиза обезщетението за ползване за процесния период е в размер на 2 473 лв.
При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил неправилен извод за неоснователност на иска.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе искът трябва да бъде уважен като основателен.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени 253.46 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ решение №215 от 23.02.2010 г. по гр. дело № 1122/2009 г. на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. А. А., [населено място], да заплати на К. Х. П., [населено място], на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 1 623 лв. – обезщетение за ползване без основание на апартамент №109, находящ се в [населено място], [улица], ет.2 за периода декември 2006 г. – април 2008 г., заедно със законната лихва от 08.05.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 253.46 лв. деловодни разноски.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: договор в полза на трето лице
Ново мнениеПубликувано на: 06 Апр 2016, 08:42 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
Р Е Ш Е Н И Е
№ 385

гр.Русе, 29.02.2012 г.

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Т.П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5680 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно кумулативно съединение искове са с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 вр.чл.17, ал.1 от ЗЗД и чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата Д.П.М. твърди, че с нотариален акт № 57, т.I, рег. № 341, д. № 17 от 10.02.2011 г. на нотариус Р.Л., с район на действие РРС, продала на ответницата В.Т.А., действаща в полза на дъщеря си Р.А.Р., конституирана като трето лице помагач на страната на ищцата, собствения си недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор 63427.7.65.2.23, с площ от 39, 02 кв.м., находящ се в гр……. Твърди, че действителното и намерение било не да продаде, а да прехвърли имота в полза на дъщерята на ответницата, срещу задължението на последната да я гледа и издържа. След като установила, че тази нейна воля не съответства на обективираната в нотариалния акт сделка за покупко – продажба, на 23.03.2011 г. ищцата сключила с ответницата договор за издръжка и гледане, по силата на който последната поела задължението да я гледа и издържа докато е жива. Подписите на страните в посочения договор били нотариално заверени при същия нотариус. Поддържа, че сключения с нотариалния акт от 10.02.2011 г. договор за продажба е привиден, поради което същия е нищожен и прикрива действителното, постигнато между страните съглашение – за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане. Счита, че това прикрито съглашение, макар и действително, не се изпълнява от ответницата, тъй като същата я настанила да живее в стая без да са налице необходимите хигиенни условия за това – помещението било обитавано и от кучето на последната, което се качвало по леглото на ищцата и из цялото жилище имало косми от животното. По изложените съображения моли съда да прогласи нищожността на сключения с нотариален акт № 57, т.I, рег. № 341, д. № 17 от 10.02.2011 г. договор за покупко – продажба на процесния имот поради неговата привидност, да обяви действителността на прикрития договор за прехвърляне на същия имот срещу задължението на ответницата за издръжка и гледане, както и да развали последния договор поради неизпълнението му от ответницата. Претендира и направените деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата В.Т.А., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Позовава се на материалната удостоверителна сила на представения нотариален акт досежно обективираните в него волеизявления на страните като твърди, че ищцата е изразила воля именно за сключване на договор за продажба на имота, а не за прехвърлянето му срещу издръжка и гледане. Релевира възражения, според които изложените в исковата молба фактически обстоятелства, че при сключване на договора за продажба на процесния имот здравословното състояние на ищцата било влошено и тя подписала това, което и било поднесено пред нотариуса, могат да послужат като основание за иск за нищожност на договора на друго основание – напр. поради липса на съгласие, но не и на заявеното такова – поради неговата привидност. Заявява, че между сключения с нотариален акт договор за продажба и подписания договор за издръжка и гледане липсва връзка, последния не удостоверява привидността на изявленията на страните по атакувания договор, а само поетото от ответницата морално задължение към ищцата, като нейна бивша колежка и дългогодишна приятелка. Твърди, че посочения договор за издръжка и гледане не съставлява и обратно писмо, с което да се установява привидността на договора за продажба, поради което моли предявения иск по чл.26, ал.2, пр.5 вр.чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност релевира съображения, според които дори да се приеме, че договорът е привиден и прикрива съглашение за прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане, то последното задължение било надлежно изпълнявано от ответницата, поради което моли да бъде отхвърлен и предявения конститутивен иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за неговото разваляне. Претендира и направените деловодни разноски.
По искане на ищцата, в качеството на трето лице - помагач на нейна страна, е конституиран и бенефициера по сключения договор за продажба - Р.А.Р.. В съдебно заседание подпомагащата страна не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
Симулацията като основание за нищожност на договорите, предвидено в чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, може да бъде разглеждана и като особен случай на липса на воля, т.е. на съгласие, доколкото привиден ще е този договор, чиито последици не са желани от страните по него. Разгледана на тази плоскост симулацията разкрива две основни разновидности. В първата от тях се включват случаите, когато страните сключват договора само за да създадат привидни правни последици, които всъщност те не желаят да настъпят. В тези случаи е налице абсолютна симулация. Втората разновидност на симулацията обхваща случаите, когато действителната воля на страните се ограничава не само до невъзникване на правните последици на симулативната сделка, а обхваща и желанието да се породят правни последици, различни от тези, към които е насочена симулативната сделка. Тези правни последици възникват от друга правна сделка, която е прикрита от симулативната. В тези случаи е налице относителна симулация. Т.е. касае се за две сделки - едната привидна и поради това нищожна, чиито правни последици страните не желаят и другата - прикритата, чиито правни последици страните желаят да настъпят.
В съдебната практика и доктрината е подробно изяснен въпросът по доказването на симулацията в двете и форми.
От една страна симулацията може да бъде пряко разкрита чрез съставено от страните по атакуваната сделка обратно писмо /контралетр/, от което да е видна волята им да не бъдат обвързвани от последната сделка. В случаите на относителна симулация обратното писмо може да съдържа и тяхната действителна воля, т.е. да обективира дисимулативната сделка. Симулацията може да бъде разкрита и чрез свидетелски показания, по арг. от чл.165, ал.2 от ГПК, ако е налице т.нар. начало на писмено доказателство - документ, изходящ от ответника, от който може да бъде заключено, че симулацията вероятно е налице. Този документ не я установява пряко, но съставлява предпоставка за нейното разкриване посредством свидетелски показания като така се преодолява и забраната по чл.164, ал.1, т.2 от ГПК за опровергаване съдържанието на нотариалния акт като официален документ, разполагащ с материална доказателствена сила относно обстоятелството каква е била волята на страните, изразена при нотариалното изповядване на сделката.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът намира основателен предявения иск по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на сключения с нотариален акт № 57, т.I, рег. № 341, д. № 17 от 10.02.2011 г. на нотариус Р.Л., с район на действие РРС, договор за продажба на процесния имот поради неговата привидност.
По делото е представен договор за издръжка и гледане от 23.03.2011 г., с който ответницата се задължила да гледа и издържа ищцата докато е жива. Договорът е подписан и от двете главни страни по делото и е нотариално заверен. Действително същия не разкрива пряко симулацията, доколкото в него страните не са заявили писмено, че не желаят настъпването на правните последици на сключения с нотариалния акт договор за продажба, поради което той следва да се преценява като начало на писмено доказателство, а не като обратно писмо. Наличието му обаче обуславя допустимостта на показанията на разпитаните за това обстоятелство свидетели – каква е била истинската воля на ищцата при прехвърляне на имота. От показанията на св.Милко Марков и Вера Велкова се установява, че ищцата имала намерение да прехвърли имота си срещу задължението на ответницата да я гледа и издържа и никога не е смятала да го продава, поради което останала много изненадана и засегната, когато впоследствие видяла, че в нотариалния акт е записано, че е продала имота срещу заплатената и цена от 13 000 лева. Именно намерение за поемане на задължение за издръжка и гледане към ищцата, а не за заплащане в полза на последната на посочената цена било формирано и у ответницата, което се установява от показанията на св.М. М.. Последния свидетел твърди, че в началото на месец февруари 2011 г. /т.е. при сключването на договора с нотариален акт от 10.02.2011 г./ ответницата лично му се обадила по телефона и го помолила да ги закара – нея и ищцата, с автомобила си до нотариуса, „за да се прехвърлят документи за гледане на Д.”.
При това положение очевидно е, че към датата на сключването на атакувания договор за продажба страните не са желали да настъпят правните му последици - прехвърлянето на правото на собственост срещу заплащане на цена, поради което същия се явява привиден и следователно нищожен.
Съгласно константната съдебна практика /виж решение № 35 от 1.III.1966 г. по гр. д. № 195/65 г., ОСГК, решение № 183 от 7.II.1961 г. по гр. д. № 8802/60 г., IV г. о., решение № 1683 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 813/84 г., I г. о. и мн.други/, когато договорът бъде обявен за нищожен като привиден, следва да се обяви валидността на прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност / чл.17, ал.1 от ЗЗД/.
Това служебно задължение на съда е изведено и в постановените по чл.290 от ГПК решения на ВКС - решение № 475 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 621/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 86 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 682/2010 г., I т. о., ТК, които по арг. от т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК съставляват задължителна практика.
Обявяването на действителната сделка, прикрита с нищожния договор, обаче е поставено под условие – ако са налице условията за нейната действителност.
В случая се касае за договор за прехвърляне на имот в полза на трето лице – бенефициер, срещу задължение за издръжка и гледане, поето от ответницата, което е допустимо и съгл. указанията по т.1 от ТР № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК. Законът не съдържа специално правило за определяне на момента, от който поражда действие договорът в полза на третото лице. Подобно правило може да бъде изведено от чл.22, ал.1, изр.2 от ЗЗД, съгласно който уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило, че иска да се ползва от нея. Това волеизявление на бенефициера следва да се разглежда и в светлината на разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗЗД, според която прехвърлянето на право на собственост или учредяването на вещни права върху определена вещ настъпва по силата на самия договор, а договорът се счита сключен, когато съвпаднат волеизявленията на страните по съществените елементи на сделката. Т.е. за да се прехвърли в полза на бенефициера правото на собственост върху вещта, предмет на договора, е необходимо и неговото изявление, че желае да се ползва от уговорката, т.е.че е съгласен посоченото право да премине в неговия патримониум. На следващо място чл.18 от ЗЗД предвижда, че договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти следва да бъдат извършени с нотариален акт. Такъв договор е и договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. От тази разпоредба следва, че при формалните договори, какъвто е и последния договор, волеизявленията на страните следва да се направят в определената от закона форма, която е изискване за тяхната действителност, а както беше отбелязано вече, в случая това е формата на нотариален акт. По отношение на бенефициера по договора – третото лице – помагач Р.А.Р. тази форма не е спазена, тъй като нейното волеизявление, че желае да се ползва от уговорката в нейна полза, т.е. че желае да и бъде прехвърлено правото на собственост върху процесния имот, не фигурира в нотариалния акт от 10.02.2011 г. В този смисъл е и разрешението, дадено в решение № 1487 от 14.01.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1323/2006 г., IV г. о. Това становище се поддържа и от част от доктрината /Ж.Б. „Вещноправен ефект на договора в полза на трето лице”, Нотариален бюлетин, 2003, № 2/ - че собствеността върху вещни права върху недвижими имоти не може да премине върху третото лице, ако то не участва при изповядването на нотариалния акт. Основния аргумент в подкрепа на това виждане, което се споделя и от съда в настоящия му състав, че нормата на чл.24, ал.1 ЗЗД е специална по отношение на тази на чл.22 ЗЗД и не допуска прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти в полза на лица, които не са страни по договора. На обратното становище е напр. А.К. „Облигационно право. Обща част”.
Липсата на волеизявление на бенефициера по договора, направено в изискуемата от закона форма, води до извод за нищожността на прикритата сделка поради липса на съгласие за прехвърлянето на имота – основание за нейната нищожност по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. С оглед на изложеното, доколкото прикритата сделка, съставляваща договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, е нищожна на посоченото основание, то липсва основание за обявяване на нейната действителност, съгласно чл.17, ал.1 от ЗЗД.
На разваляне по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД подлежат само валидните сделки, по които обаче липсва точно изпълнение от страна на длъжника /ответницата/. Нищожността на договора е основание за отхвърляне на конститутивния иск за неговото разваляне поради неизпъление.
По изложените съображения предявеният иск по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за продажба следва да бъде уважен. На отхвърляне подлежи искът за разкриване на прикритата сделка, който съгласно установената съдебна практика е самостоятелен и по който съдът дължи отделно произнасяне / решение № 453 от 20.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 990/2002 г., II г. о./. По изложените по – горе съображения следва да бъде отхвърлен и искът по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на прикрития договор поради неговото изпълнение.
Ищата е заплатила по обективно съединените искове държавна такса в общ размер от 1037, 52 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева и 10 лева – такси за съдебни удостоверения. С оглед изхода на делото и на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК същата има право на разноски в общ размер от 588, 76 лева.
Ответницата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК същата има право на разноски в размер на 433, 33 лева.
След служебна компенсация на насрещните вземания за разноски на главните страни, в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 155, 43 лева.
На осн.чл.78, ал.10 от ГПК в полза на третото лице помагач не се присъждат разноски, нито то дължи такива, доколкото не е извършвало никакви процесуални действия по делото.
Мотивиран така, Русенският районен съд
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл. 26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, договора за покупко – продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 57, т.I, рег. № 341, д. № 17 от 10.02.2011 г. на нотариус Р.Л., с район на действие РРС, с който Д.П.М., с ЕГН **********, продала на В.Т.А., с ЕГН **********, следния недвижим имот: апартамент „Б”, с площ от 39. 02 кв.м., находящ се в гр……, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.7.65.2.23, който последната закупила в полза на дъщеря си - третото лице Р.А.Р., с ЕГН **********.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.М., с ЕГН **********, против В.Т.А., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД – за признаване за установено, че прикритото с привидния договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 57, т.I, рег. № 341, д. № 17 от 10.02.2011 г. на нотариус Р.Л., с район на действие РРС, съглашение е действително като договор за прехвърляне на процесния недвижим имот в полза на бенефициера Р.А.Р., срещу задължението на ответницата да гледа и издържа ищцата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.М., с ЕГН **********, против В.Т.А., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне на прикритото съглашение за прехвърляне на процесния имот в полза на бенефициера Р.А.Р. срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение от страна на ответницата.
ОСЪЖДА В.Т.А., с ЕГН **********, да заплати на Д.П.М., с ЕГН **********, сумата от 155, 43 лева – деловодни разноски по компенсация.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищцата - Р.А.Р., с ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 7 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов